Защо журналистите трябва да учат статистика

Edit (01.11.2012 г.): Обърнах се към International Service Check за отговор, копирайки им кореспонденцията си с e-vestnik и отправих следните въпроси:

 - Вие ли сте изпратили графиката от статията в този й вид до българските медии?
 - Вие ли сте предоставили таблицата от статията в този й вид до българските медии?
 - Вие ли твърдите в изследването си, че 76,92% от банките веднъж НЕ представят информация за вида на лихвата по потребителския кредит, а веднъж СА представили подобна информация?
 - Вие ли твърдите, че 46,15% от банките веднъж НЕ са обърнали внимание на възможността за вземане на безплатно копие от поректодоговора, а веднъж СА обърнали внимание на тази опция?
- Какъв е истинският процент на банки, които НЕ дават информация на потребителите си за вида на лихвата по кредита - една трета, както твърдят от сайта DarikFinance, или 76,92%?
 - Възможн ли е да ми предоставите данните от изследването си във вида, в който сте ги изпратили на българските медии?

Получих следния отговор:

Ще се занимая по-обстойно с изследването, за да видя в крайна сметка кой прав, кой крив, защото от досегашната комуникация впечатленията остават противоречиви. Ако някой от вас случайно проявява интерес към изследването, за да си създаде собствено мнение за него - да пише в коментар и ще се разберем как да го изпращам ;)



Edit (30.10.2012 г.): Пратих лично съобщение до e-vestnik във фейсбук за доизясняване на ситуацията, посочвайки им всички неточности, които цитирам по-долу в статията. Ето техния отговор:

Благодаря за отделеното време, за да изясните тези недоразумения. Това са данни от Сървис чек и няма как ние да мислим и да ги променяме. Изпратени са ни, както ни всички медии. Пускаме ги в нашия сайт, защото тези трите, които цитирате, са за финансови новини и не ги чете широка публика. А в нашия сайт стигат до по-широка публика и представляват някакъв ориентир за потребителя.
Да, за таблицата трябваше повече пояснения, но мисля че е ясно, че става дума за процент на покриване на изискванията. При най-лошите банки е около 40%, при "отличниците" са покрити 100%.
Забележките Ви са от компетенцията на Сървис чек. Ние като редактори не можем да променяме тяхната информация.
И сме единствения сайт, който се осмелява да пуска критична информация за банки. Не е преувеличено, разни експерти по кредити са се обаждали и твърдят така.
Имаме и собствени проучвания и коментари и за банки, това от Сървис чек не е единственото. Осведомихме се от от тях защо липсват някои банки, поясниха, че са избрали масовите, с над 50 офиса в страната.
Благодаря за доброто отношение.
Иван Бакалов

При това положение ще пратя допитване и до International Service Check за тяхното мнение по въпроса и ще едитвам. Хубаво е, че от e-vestnik са се решили да публикуват проучването, за да добие широката публика поне някаква представа за ситуацията. Отделен въпрос е защо не са изяснили несъответствията с International Service Check преди публикуване.


------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Като човек, винаги изпитвал един особен вид неразбиране към логиката в математиката, съвсем логично си избрах житейско поприще и специалност, в които се надявах да не ме занимават особено много с числа. Е, за зла участ миналия семестър ми се наложи да взема един модул статистика, за да се науча как да разчитам графики, да смятам някои елементарни зависимости и прочие леснички неща. Общо взето цели четири месеца дъвкахме това, което икономистите вземат за една-две лекции. Е, оказа се безумно интересно, безкрайно систематично и логично и по странно стечение на обстоятелствата се превърна в любимия ми предмет за първата година следване. Оттогава насам често ми се случва да се конфронтирам с измамно направени графики и повратни тълкувания на данни от определени изследвания (виждала съм спорно коректни изображения дори в реномирани икономически издания като Wall Street Journal). Току-що се сблъсках с поредния случай на некадърно свършена работа, който искам да коментирам, защото намирам темата за важна - става въпорс за банки. А както всички, надявам се, сме чували, напоследък банките и медиите (или по-скоро четири конкретни "гнили" банки и една медия) не се харесват особено, да не използвам и по-експресивен глагол.

И тъй, днес (29.10.2012) e-vestnik излязоха със следната статия, която на фона на всеобщото мълчание на медиите по теми, засягащи реномето и интересите на банките, е не просто лъч светлина в края на тунела, ами цял фар на края на света. За да добиете дори бегла представа за нивото на цензура, което върлува по темата сред българските средства за масова информация, просто погледнете колко коментара от линкнатата по-горе статия на "Капитал" са изтрити, защото медията може да си навлече финансови санкции заради тях. А сега вижте и доблестната декларация на "Дневник" по въпроса - същински постулат на свободното слово, нали? Дотук само чест и почитания за смелчаците от e-vestnik. Обаче, бъдещи мои колеги, само с писане не става - трябва и акъл.

Първото нещо, в което се заглеждам, е графиката. Пише, че е взета от International Service Check, но когато разрових сайта им, открих, че последните публикувани резултати от проучване са с дата 6 август тази година. Следователно не става въпрос за същото проучване. Добре, да приемем, че въпросната таблица е била предоставена на e-vestnik от самите International Service Check чрез прессъобщение или както там. Да, обаче в статията пише, че само два други специализирани сайта за икономически новини са обърнали внимание на проучването. Не съм сигурна кои точно сайтове визират от e-vestnik, но аз открих статията в три издания - DarikFinance, MoneyBg и Economynews. Като разгледаме статиите, и в MoneyBg, и в Economynews откриваме същата графика, но без да е посочен източник, като най-първо от трите сайта MoneyBg е сложил графиката. Защо обаче тази графика е толкова важна и защо толкова се занимавам с нея? Ами защото е некоректно направена. Има няколко основни изисквания към графиките - да се обясняват от само себе си, да имат скала, въпросната скала да е равномерна (т.е. винаги да вземаш еднакви интервали) и още редица други. Е, ако не прочетете статиите, ще успеете ли да разберете какво сочат процентите в графиката? Аз лично не мога - никъде не е описано, че процентите показват доколко банката е отговорила на критериите на проучването на International Service Check за изчерпателно представяне на информация относно потребителски кредити. Ако тази картинка случайно ви излезе в Google Image, някой може да си помисли, че показва например доверие в банката според проучване сред потребителите й. Или доверие на иституциите в банката. Или процент недоволни клиенти. Или редица други неща, които ще ви объркат. Ако графиката е предоставена в този й вид (т.е. без журналистически орязвания) от International Service Check, то това е аматьорски свършена работа и повдига едни по-неприятни въпроси за достоверността на проучване, чиито анализатори дори не могат да представят данните си в подходящ вид. Ако пък графиката е направена от сайта MoneyBg (защото най-първо при тях се появява), то това също е аматьорски свършена работа и то от сайт, който се занимава с икономика. А фактът, че всички останали просто я копират, показва чисто и просто некомпетентност.

Графиката, както се появява в сайта на MoneyBg.

Продължаваме нататък. В MoneyBg слагат накрая на статията табличка с процентите, които банките са достигнали. Да, ама тая табличка, после преписана и от e-vestnik, отново е непрофесионално направена, защото отново не казва какво показват въпросните проценти - това постигнати резултати по дадените параметри ли са, или пък проценти, показващи доколко банките НЕ са отговорили на условията? Във втори клас учителката ми винаги ме питаше "Това круши ли са, банани ли са, какво са?", когато забравех мерната единица след някоя елементарна сметка. И винаги си мислех "Добре, та това е очевидно от условието на задачата!". Да, скъпи бъдещи колеги, когато човек прочете статията, е очевидно за какво се отнасят въпросните проценти, но това не ви освобождава от отговорността да представяте данните си коректно. Ами ако нямам време да чета статията (а вие сте икономически сайт, вероятно за хора бизнесмени, хора заети) и само погледна табличката, за да се ориентирам за какво иде реч?

Но ако наречете дребнавости доводите, които вкарах до момента, ще продължа с още няколко красиви момента. Най-първо статията се появява в Darikfinance (още на 18-ти октомври в 16.19 ч.), а останалите материали по темата поразително наподобяват въпросното писание, да не кажа, че на места виждам директен copy-paste. За това има две обяснения, като и двете не са приятни. В първия случай бъдещите колеги от Darikfinance са си свършили коректно работата, но другите са копирали структурата на тяхната статия и са допълнили други неща. Вторият вариант е всичките медии дословно да са преписали тълкуванията на цифрите от самото изследването, което е също толкова неприятно, защото показва неспособност за собствено разбиране на числата. И това неразбиране си проличава особено ясно в следния случай: Darikfinance пишат:

Тайните клиенти са установили, че банките не обръщат голямо внимание на това, че потребителите на кредити имат право на безплатно копие от предварителния договор за кредит. Така те могат да потърсят независим финансов консултант, преди да подпишат договора. В проучването 46.15% от тайните клиенти не са били запознати с тази възможност.

Този текст го има почти дословно и в останалите три материала по въпроса. Щом 46,15% НЕ са били информирани, това означава, че 53,85%  СА били информирани по темата, нали така? Проста математика дотук. Добре, обаче като погледнем табличките на MoneyBg и e-vestnik откриваме именно в предпоследната графа, че 46,15% от потребителите СА били информирани за възможността да си вземат копие от проектодоговора. Последно тея 46,15% инфоримарни ли са били или не за тази опция?

Има и още, не бойте се! Нека погледнем каква са я сътворили другарите от Economynews:

Най-важният индикатор при даден кредит е Годишният Процент на Разходите (ГПР), той е основният ориентир за клиентите, когато сравняват различни оферти. За съжаление, по време на тайните посещения, 84,62% от клиентите са били информирани относно ГПР, което означава, че в близо една трета от случаите, този най-важен индикатор за истинската стойност на даден продукт, не е бил представен на клиента.

А стига бе?! Значи излиза, че 84,62% е две трети от 100%... Браво!
Но явно едната трета от 100-те процента, а именно 33,33333(...)%, създава сериозни трудности на математиците. Защото в статията на Darikfinance пише, че "това, което са спестявали в билзо една трета от случаите, (тая запетай те са я пропуснали тук, ама от милост ще я сложа) било какъв е видът на лихвата - фиксирана, плаваща или комбинация от първите два вида". Да приемем, че това е вярно. Точно тук можете да видите колко сериозна грешка са допуснали в таблиците си e-vestnik и MoneyBg, а Economynews в анализа си. А именно:

Обикновено кредитните институции предлагат фиксирани, плаващи или комбинация от двата вида, лихви. В 76,92% от случаите тази информация е била пропусната по време на разговора между служител и клиент.   /Еconomynews/

Обикновено кредитните институции предлагат фиксирани, плаващи или  комбинация от двата вида, лихви. В 76,92% от случаите тази информация е била пропусната по време на разговора между служител и клиент. /MoneyBg/

 Обикновено кредитните институции предлагат фиксирани, плаващи или  комбинация от двата вида, лихви. В 76,92% от случаите тази информация е била пропусната по време на разговора между служител и клиент. /e-vestnik/

Така. Според Darikfinance следва, че в 33% (една трета, нали) от случаите не се знае каква е лихвата, според останалите три пък в 76,92%. Ооообаче и e-vestnik, и MoneyBg слагат 76,92% в таблиците си накрая като процент хора ПОЛУЧИЛИ информация относно въпросния критерий (или поне така следва от логиката на останалата част от таблиците им, където се показва какъв процент Е изпълнен от банките, а не какъв процент НЕ е). Ето затова казах, че е важно да е описано в таблицата кое какво е! Защото така можеше да се види кой е сгафил, а сега просто мога да кажа, че и четирите медии са се оакали доволно.

Помня, че имаше древногръцки философ, написал като послание на школата си нещо от типа на "Да не влиза този, който не знае геометрия!". Бъдещи колеги, молим, въведете такова правило и при вас, че ми се доревава като чета такива глупости.

Същинският проблем обаче е много по-дълбок. А именно - тоталната неспособност и необученост на журналистите да тълкуват цифри и данни и да ги представят в нормален вид, което води до масово преписване един от друг. По този начин една простотия, написана веднъж, се разпространява и рее безнаказано из родното медийно пространство. А хората и тяхната информираност - кучета ги яли.

КомунизЪмЪ ни дебне

Материалът е публикуван със съкращения в блога на Студентска онлайн медиа - СОМ.

Един роден рапър, нелепо възкръснал напоследък от дълбините на нищото заради... ами заради любовта си към пушенето на зелено и реденето на магистрали бело, изпя някога, че куките го дебнат и искат да го хванат, но няма да успеят този път. (лирическо отклонение: дали пък именно защото белото се консумира като си наредиш по някоя магистрала (о, обично на целокупната ни нация явление!), прокуратурата се захвана да разследва тази своеобразна обида към съвременните строители на България от ГЕРБ? Да не споменавам съмненията, че сияйното слънце на България, другарят Борисов, е участвал в контрабанди на по-долнопробното бело?). Нашето светло и демократично съвременно общество по подобен начин страда от друг вид параноя - нас не куките, а комунизмът ни дебне от всеки ъгъл! Привижда ни се току в някой паметник, понякога и в някой плакат на Бай Тошо, еле пък в "научна" конференция, посветена на богопомазаната щерка на последния (самото случване на която, искам да поясня, също намирам за нелепо - първо, че самата тя не е никакъв учен, второ, че има далеч по-заслужили хора, за които да се павят разни конференции). Баба ми ми е разказвала как навремето са ги плашили, че ако комунизмът рухне, ще избухне световна война и светът ще свърши. Днес ни плашат горе-долу със същото, но при условие, че комунизмът се върне. Важното е всички дружно да имаме един общ враг, нали?

Преди повече от месец поканиха мен и един приятел (да бъдем пълнеж) в някакво радио предаване, където гостуваше и Любен Дилов-син, който трябваше да си рекламира тогава новото телевизионно шоу. Имахме и другото безкъсметие да бъдем поканени на 8-ми септември - ден след рождението на Живков и ден преди паметния 9-ти септември. Заради първото бяхме обвинени в неграмотност - как тъй не сме знаели, че Тато е роден на 7-ми септември?! А когато казахме, че за нас 9-ти септември е най-вече исторически факт и самите ние, пръкнали се на белия свят в годините след падането на режима, просто няма как да се плашим реално от нещо, което не сме видели или изживели, получихме неразбиращи погледи, изпълнени със съжаление заради нашата безпросветност. Дилов-син изпадна в красноречива тирада за това как нашето поколение е това, което е, заради комунизма и е редно да се ограмотяваме и да се интересуваме от миналото. Не казвам, че греши, но... Как да се изразя по-правилно: как бе, как аджеба да стане тая пуста информираност като в учебниците по история светът свършва през 1945 г.?! То за историците все още е твърде рано да преценят кое как да бъде тълкувано, но инак от младите се изисква да са наясно. Как да следим причинно-следствените връзки в политиката на следосвобожденска България, при положение, че с малки изключения предимно в шести клас по история се учи нещо различно от Османско робство, прабългари и траки, Симеон и Борис, гръцка Антика и Навуходоносор (става въпрос за училища и паралелки БЕЗ ясно изразена историческа насоченост)?! Как ще има политически съзряло поколение, осъзнало се като гражданско общество, при положение, че от страх от (комунистическа) пропаганда, е забранено в училищата да се говори за съвременни партии и политика?

Непрекъснато се сравняват комунизмът и неонацизмът като трагедии в модерната история на България и Германия, но рядко се споменава как точно в (Западна) Германия лавират политически след края на войната. По онова време там канцлер става християндемократът Конрад Аденауер - човек, който в моите очи разбива мита за скрито-покритото в политиката. Четох наскоро една книжка с негови речи и интервюта - не съм чувала български политик, сега или отпреди 15-20 години, да говори толкова открито и честно за политика - думите му са абсолютен синтез на програмата, целите и вижданията на християндемократическия съюз. После, той е много далеч от вярването, че германският народ си е взел поука от случилото се по времето на Хитлер и затова разработва такова държавно устройство, че да сведе до минимум възможността за концентрация на властта - федеративното устройство на Германия, закони, позволяващи на малцинството да се наложи над мнозинството, когато второто се е запътило в грешна посока, политически плурализъм, основан на принципа на многопартийната система. Аденауер смята също, че младите хора трябва да бъдат образовани политически и да изберат партия, с чиито разбирания и виждания за света са съгласни - само така ще има активно гражданско общество, което да се противопостави при опит за налагане на политически мироглед от едного. В България пък да си член или симпатизант на някоя партия е срамно - всички са маскари, нали. При нас преди 20 години не са се направили подходящите закони и не са се взели необходимите мерки, та затова сега пост фактум ни карат да се страхуваме от разни червени призраци и видения. Наблюдава се и тотално неразбиране на понятията ляво и дясно в политиката, първото свързвано само с комунизъм, второто еквивалент на демокрацията, разбираш ли. И масово се иска безплатно здравеопазване от държавата, ниски студентски такси, социална справедливост, прогресивен данък, високи пенсии, увеличение на заплатите на държавни служители и тн., но инак всички сме в десния политически сектор, нали. И накрая - на политиката се гледа като на карикатура и нищо повече (както брутално правилно се изрази Жельо от Не!Новините) - всичко е една голяма помия, в която се набутват само нечестни, хитри и предимно некадърни хора. Като кажа, че уча политология, много често виждам насреща си повдигнати вежди и се започват полуграмотни излияния а ла "Ама ти политик ли искаш да ставаш?! Аз политолозите хич не ги харесвам - само говорят, много увъртат, ама нищо не казват.". И на никого не му хрумва, че може би просто хал хабер си няма за какво говорят въпросните, та затова не ги разбира...

Колегата abadapple буквално ми е взел думите от устата - няма значение, че цените на тока се качиха с 13 %, все тая, че в проектобюджета за 2013 г. са заложени скандално малко пари за образование и здравеопазване, какво ти пука, че докато в Исландия се прави референдум за конституция, създадена от гражданите, първият български референдум ще е за АЕЦ "Белене". В тези случаи бунтове и протести няма. Виж конференция за Людмила Живкова - това ни е проблемът! Дерзайте, ама без мен. Ще завърша като цитирам един коментар на Jolly Stomper изпод публикацията за изрисуването на паметника на Съветската армия миналата година, че нема смисъл да преразказвам:

Само модерният български политически елит, който изведнъж на 10.11.1989г. се обяви за анти-комунистически, дисидентски и про-демократичен, либерален, капиталистически, американофилски настроен, реши да се пробва да бута паметници. Без дори да са зашили и един шамар на Тато. Но всъщност кой нормален отхапва ръката, която го е хранила. Все тая...
Паметникът на Съветската Армия носи спомени. А живеейки днес, тук и сега, много от хората, които си спомнят времената преди 1989г. често се стряскат от "еретичните" мисли, пробягващи като циганин-крадец в тъмното. А те, обуславяни от 20 години "правилни политики" и "обществено развитие" все по-често са "Абе май не беше толкова зле..." 

Никой няма да върне комунизма драги приятели, обръщам се и към 17-18-19-20г. млади хора с мнение, на които е насаден този ужас и страх от червеното знаме. Няма да го видите повече да се вее над вашата родина, пък и един известен бг хипар си го е казал преди това - спете спокойно деца... От хората, само българите и то само някоя част от тях се страхуват от 10 камъка и пет барелефа, пък бидейки те и толкова внушителни, колкото ги описват крайно-десните неолибералисти в България. На тях не им пука нито за пушкалата, нито за знамената, на тях им пука за спомените, които носи ПАМЕТника и то не от морална или хуманна гледна точка, че някой може да си спомни ловешкия лагер.