Еврорими

"Пайнер" ще купува силикон
с два милиона еврофонд.
И медиите гръмнаха завчас
ведно със гневний наш народен глас:
"Вий младите ще унищожите,
с поп-фолк промихте им главите!
Разврат! Поквара! Срам! Позор!
Помия! Гняс! Содом, Гомор!"

Културни хора протестират -
и те за еврокеш напират.
Във фейсбук снимките се въдят,
споделят ги десетки люде:
" 'Що дава се за Отварачки и мезе,
а нито цент за сопотските ВМЗ?!"
Чалга, кинти, онанизъм,
здрав и бодър популизъм.

Колеги, пичове, другари,
в Европа принципът е който свари.
Валута няма да ви се даде,
докат' блеете със скръстени ръце.
Щом жалите за евроблагодат,
и вий пратете си проект-кандидат:
десетки бланки, писане, шаблон,
бюджетни сметки, пощальон.




Мерената реч винаги ми е била слаба, но музикалното естество на последната топ-мега-гига новина от републиката някак изискваше такъв подход. Поздрави и за вдъхновяващия стил на Ясен-Ведриновото стихотворение, който може да си проличи на моменти.

Пей си, Пенке ле... засега все още можеш

Съдейки по незакъснелите милиционерски реакции, явно Библията трябва да бъде допълнена като едно ново, единадесето, Божие правило да бъде записано, а именно: грях е да не се гледа или да не се излъчва БТВ. Особено преди избори, когато е жизнено необходимо матр'яла да слуша за това колко е щастлив, проспериращ и как ще пребъде. Ако ни избере отново, естествено. Да не пропуснем факта, че на 27-ми януари ще гласуваме за един референдум с витална стойност за нацията, по повод който също трябва "обществена" телевизия (обикновено обществени наричаме институциите и услугите в полза на обществото, ама в случая това е доста (с)порно) да отразява качествено и обективно колко всъщност е правилно желанието да се добута страната до нов атомноенергиен "възход".

Истинска содомия е в подобен момент Булсатком да извива ръцете на важен инструмент на властта, какъвто е "най-гледаната" родна телевизия, и да отказва да разпространява предаванията й сред абонатите си, под предлога, че медията неаргументирано изисква голямо вдигане на цената за излъчване на пакетите й. Ето защо днес в офиса на ТВ+,  за която под сурдинка се знае, че е особено близка до Булсатком, "Икономическа полиция" направи невинен полицейски флашмоб *, казано по битивийски. Официалният повод е укриване на данъци, а неофициалният - е, всички сме гледали "Кръстникът" и знаем как действат определени обществени прослойки, когато някой засрташи интересите им.

Хубавите новини от деня обаче край нямат. Преди около час агенция КРОСС излезе с новината, че "Инвестбанк" на Петя Славова е изкупила дълга на "Медийна група България", притежаваща изданията "Труд", "24 часа" и "168 часа". Преди няколко месеца се разбра, че въпросният холдинг е пред фалит, което предизвика вълна от съмнения, че новият му собственик ще е близък до Цветан Василев (собственик на Коорпоративна търговска банка), за когото отново неофициално се знае, че притежава другия голям медиен пакет у нас - "Нова българска медийна група". Елементарно търсене в Google показва, че въпросната красотна госпо'ица е крупен акционер в Коорпоративна търговска банка, което с думи просто означава следното: Цветан Василев, когото ако нарека близък до властта, ще излъжа, 'щото го виждам по-скоро направо като интимен партньор по поръчка, е щастлив притежател на почти всички големи и влиятелни медии у нас. Което с още по-прости думи означава, че вече имаме не олиго (както досега), ми абсолютен монопол в медиите. Още повече оптимизъм вдъхва фактът, че същият бизнесмен притежава и БТК от лятото на 2012, демек сложил е ръка и върху пазара на мобилните комуникации. В същото време Булсатком заявиха желание да навлязатименно  на този пазар с 4-ти GSM оператор, което до известна степен обяснява някои днешни случки, описани в горния абзац.

Принципно дори Цветан Василев да беше чист като утринна роса по кокиче, концентрацията на медиите в ръцете на едного, независимо кой, е порочно и недопустимо. И си има начини, чрез които може да се регулира поне до някаква степен, като например анти-картелният закон в Германия, който не позволява прекомерното разрастване на медийни групи, за да има поне някаква гаранция за минимален плурализъм и конкуренция. Но малко или много е ясно, че в държава, в която депутат може да е нагло-циничен до степен, в която спокойно да заяви "България е наша, горите са наши, ще правим каквото си искаме - с вас или без вас!", не е далеч от ума, че кредото на друг правителствен хрантутник може просто да заменя "горите" с "медиите", запазвайки иначе същия смисъл.

Но свободата на словото днес е решила да ни напомня за отсъствието си буквално на всеки час. От началото на 2013 г. достъпът до Търговския регистър, един от основните източници на разследващата журналистика, е затлачен с куп изкуфели бюрократични бумащини, които изискват да изтеглиш онлайн формуляр, но да го предадеш на ГИШЕ, за да можеш да имаш достъп до данните от регистъра. Т'ва е като принципно да имаш право на фейсбук профил, ма да трябва да пращаш хартиена снимка на Зукърбърг по пощата, за да ти го активират. Много е красиво, когато такива неща се случват точно след като чрез публичните данни от Търговския регистър (не само, разибра се!) бяха разкрити уж случайни връзки между разни фирми-дарителки на апартаменти и имоти и още по-разни кандидати за Конституционния съд или Главен прокурор.

Чудих се, гледах разни плашещи класации на "Репортери без граници", пресмятах още колко пъти комисар Нели Крус трябва да идва у нас, колко повече посланици трябва да ни разкритикуват заради извратените ни медийни практики, колко още работни срещи и конференции по темата за свободата на медиите трябва да стигнат до извода, че ни е необходим мониторинг от ЕС върху медиите в България - не, че в правосъдната система, където мониторинг има от години, положението се е подобрило де... Но нищо от тея работи няма да стресне хората, които би трябвало да се стреснат за имиджа на страната, която управляват. В крайна сметка, освен ако не си Китай, Русия или някоя неудобна ислямска държава, свободата на словото не е особено big deal за някого, нека не се лъжем. Дали ще сме на 35 или 80 в разни класации - т'ва е все тая за вероятно повече от 99% от световното население, тъй като не сме достатъчно значими, за да сме стигнали до момента, в който вътрешнодържавните ни проблеми да касаят сериозно някого, колкото и цинично да звучи. И точно защото медийният ландшафт е обект на вътрешната политика на дадена страна, натискът, особено в България, нема да дойде отвън и не требе да се чака да падне свише от Брюксел, за чиито препоръки така или иначе управниците остават глухи. И докато в момента все още върви аргументът "Аз телевизия не гледам и вестници не чета - все ми е тая какво става там.", то рано или късно ще дойде моментът, в който някой ще се опита да сложи ръка върху лелеяния ни интернет. Разните бизнесмени си знаят, че тогава обществена реакция ще има - всички видяхме какво стана заради ACTA. Но може би е редно и хората да осъзнаят нещо - да се бориш за свобода на словото не е да се опитваш със зъби и нокти да спасиш последната ти останала възможност за свободно изразяване, а да не позволяваш да ти отнемат която и да било от тях. Но за това май като че ли вече е късно?


* изразът "полицейски флашмоб" нагло взаимствам от фейсбук статус на Кирил Радев и се извинявам предварително за плагиатството