Защо журналистите трябва да учат статистика

Edit (01.11.2012 г.): Обърнах се към International Service Check за отговор, копирайки им кореспонденцията си с e-vestnik и отправих следните въпроси:

 - Вие ли сте изпратили графиката от статията в този й вид до българските медии?
 - Вие ли сте предоставили таблицата от статията в този й вид до българските медии?
 - Вие ли твърдите в изследването си, че 76,92% от банките веднъж НЕ представят информация за вида на лихвата по потребителския кредит, а веднъж СА представили подобна информация?
 - Вие ли твърдите, че 46,15% от банките веднъж НЕ са обърнали внимание на възможността за вземане на безплатно копие от поректодоговора, а веднъж СА обърнали внимание на тази опция?
- Какъв е истинският процент на банки, които НЕ дават информация на потребителите си за вида на лихвата по кредита - една трета, както твърдят от сайта DarikFinance, или 76,92%?
 - Възможн ли е да ми предоставите данните от изследването си във вида, в който сте ги изпратили на българските медии?

Получих следния отговор:

Ще се занимая по-обстойно с изследването, за да видя в крайна сметка кой прав, кой крив, защото от досегашната комуникация впечатленията остават противоречиви. Ако някой от вас случайно проявява интерес към изследването, за да си създаде собствено мнение за него - да пише в коментар и ще се разберем как да го изпращам ;)



Edit (30.10.2012 г.): Пратих лично съобщение до e-vestnik във фейсбук за доизясняване на ситуацията, посочвайки им всички неточности, които цитирам по-долу в статията. Ето техния отговор:

Благодаря за отделеното време, за да изясните тези недоразумения. Това са данни от Сървис чек и няма как ние да мислим и да ги променяме. Изпратени са ни, както ни всички медии. Пускаме ги в нашия сайт, защото тези трите, които цитирате, са за финансови новини и не ги чете широка публика. А в нашия сайт стигат до по-широка публика и представляват някакъв ориентир за потребителя.
Да, за таблицата трябваше повече пояснения, но мисля че е ясно, че става дума за процент на покриване на изискванията. При най-лошите банки е около 40%, при "отличниците" са покрити 100%.
Забележките Ви са от компетенцията на Сървис чек. Ние като редактори не можем да променяме тяхната информация.
И сме единствения сайт, който се осмелява да пуска критична информация за банки. Не е преувеличено, разни експерти по кредити са се обаждали и твърдят така.
Имаме и собствени проучвания и коментари и за банки, това от Сървис чек не е единственото. Осведомихме се от от тях защо липсват някои банки, поясниха, че са избрали масовите, с над 50 офиса в страната.
Благодаря за доброто отношение.
Иван Бакалов

При това положение ще пратя допитване и до International Service Check за тяхното мнение по въпроса и ще едитвам. Хубаво е, че от e-vestnik са се решили да публикуват проучването, за да добие широката публика поне някаква представа за ситуацията. Отделен въпрос е защо не са изяснили несъответствията с International Service Check преди публикуване.


------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Като човек, винаги изпитвал един особен вид неразбиране към логиката в математиката, съвсем логично си избрах житейско поприще и специалност, в които се надявах да не ме занимават особено много с числа. Е, за зла участ миналия семестър ми се наложи да взема един модул статистика, за да се науча как да разчитам графики, да смятам някои елементарни зависимости и прочие леснички неща. Общо взето цели четири месеца дъвкахме това, което икономистите вземат за една-две лекции. Е, оказа се безумно интересно, безкрайно систематично и логично и по странно стечение на обстоятелствата се превърна в любимия ми предмет за първата година следване. Оттогава насам често ми се случва да се конфронтирам с измамно направени графики и повратни тълкувания на данни от определени изследвания (виждала съм спорно коректни изображения дори в реномирани икономически издания като Wall Street Journal). Току-що се сблъсках с поредния случай на некадърно свършена работа, който искам да коментирам, защото намирам темата за важна - става въпорс за банки. А както всички, надявам се, сме чували, напоследък банките и медиите (или по-скоро четири конкретни "гнили" банки и една медия) не се харесват особено, да не използвам и по-експресивен глагол.

И тъй, днес (29.10.2012) e-vestnik излязоха със следната статия, която на фона на всеобщото мълчание на медиите по теми, засягащи реномето и интересите на банките, е не просто лъч светлина в края на тунела, ами цял фар на края на света. За да добиете дори бегла представа за нивото на цензура, което върлува по темата сред българските средства за масова информация, просто погледнете колко коментара от линкнатата по-горе статия на "Капитал" са изтрити, защото медията може да си навлече финансови санкции заради тях. А сега вижте и доблестната декларация на "Дневник" по въпроса - същински постулат на свободното слово, нали? Дотук само чест и почитания за смелчаците от e-vestnik. Обаче, бъдещи мои колеги, само с писане не става - трябва и акъл.

Първото нещо, в което се заглеждам, е графиката. Пише, че е взета от International Service Check, но когато разрових сайта им, открих, че последните публикувани резултати от проучване са с дата 6 август тази година. Следователно не става въпрос за същото проучване. Добре, да приемем, че въпросната таблица е била предоставена на e-vestnik от самите International Service Check чрез прессъобщение или както там. Да, обаче в статията пише, че само два други специализирани сайта за икономически новини са обърнали внимание на проучването. Не съм сигурна кои точно сайтове визират от e-vestnik, но аз открих статията в три издания - DarikFinance, MoneyBg и Economynews. Като разгледаме статиите, и в MoneyBg, и в Economynews откриваме същата графика, но без да е посочен източник, като най-първо от трите сайта MoneyBg е сложил графиката. Защо обаче тази графика е толкова важна и защо толкова се занимавам с нея? Ами защото е некоректно направена. Има няколко основни изисквания към графиките - да се обясняват от само себе си, да имат скала, въпросната скала да е равномерна (т.е. винаги да вземаш еднакви интервали) и още редица други. Е, ако не прочетете статиите, ще успеете ли да разберете какво сочат процентите в графиката? Аз лично не мога - никъде не е описано, че процентите показват доколко банката е отговорила на критериите на проучването на International Service Check за изчерпателно представяне на информация относно потребителски кредити. Ако тази картинка случайно ви излезе в Google Image, някой може да си помисли, че показва например доверие в банката според проучване сред потребителите й. Или доверие на иституциите в банката. Или процент недоволни клиенти. Или редица други неща, които ще ви объркат. Ако графиката е предоставена в този й вид (т.е. без журналистически орязвания) от International Service Check, то това е аматьорски свършена работа и повдига едни по-неприятни въпроси за достоверността на проучване, чиито анализатори дори не могат да представят данните си в подходящ вид. Ако пък графиката е направена от сайта MoneyBg (защото най-първо при тях се появява), то това също е аматьорски свършена работа и то от сайт, който се занимава с икономика. А фактът, че всички останали просто я копират, показва чисто и просто некомпетентност.

Графиката, както се появява в сайта на MoneyBg.

Продължаваме нататък. В MoneyBg слагат накрая на статията табличка с процентите, които банките са достигнали. Да, ама тая табличка, после преписана и от e-vestnik, отново е непрофесионално направена, защото отново не казва какво показват въпросните проценти - това постигнати резултати по дадените параметри ли са, или пък проценти, показващи доколко банките НЕ са отговорили на условията? Във втори клас учителката ми винаги ме питаше "Това круши ли са, банани ли са, какво са?", когато забравех мерната единица след някоя елементарна сметка. И винаги си мислех "Добре, та това е очевидно от условието на задачата!". Да, скъпи бъдещи колеги, когато човек прочете статията, е очевидно за какво се отнасят въпросните проценти, но това не ви освобождава от отговорността да представяте данните си коректно. Ами ако нямам време да чета статията (а вие сте икономически сайт, вероятно за хора бизнесмени, хора заети) и само погледна табличката, за да се ориентирам за какво иде реч?

Но ако наречете дребнавости доводите, които вкарах до момента, ще продължа с още няколко красиви момента. Най-първо статията се появява в Darikfinance (още на 18-ти октомври в 16.19 ч.), а останалите материали по темата поразително наподобяват въпросното писание, да не кажа, че на места виждам директен copy-paste. За това има две обяснения, като и двете не са приятни. В първия случай бъдещите колеги от Darikfinance са си свършили коректно работата, но другите са копирали структурата на тяхната статия и са допълнили други неща. Вторият вариант е всичките медии дословно да са преписали тълкуванията на цифрите от самото изследването, което е също толкова неприятно, защото показва неспособност за собствено разбиране на числата. И това неразбиране си проличава особено ясно в следния случай: Darikfinance пишат:

Тайните клиенти са установили, че банките не обръщат голямо внимание на това, че потребителите на кредити имат право на безплатно копие от предварителния договор за кредит. Така те могат да потърсят независим финансов консултант, преди да подпишат договора. В проучването 46.15% от тайните клиенти не са били запознати с тази възможност.

Този текст го има почти дословно и в останалите три материала по въпроса. Щом 46,15% НЕ са били информирани, това означава, че 53,85%  СА били информирани по темата, нали така? Проста математика дотук. Добре, обаче като погледнем табличките на MoneyBg и e-vestnik откриваме именно в предпоследната графа, че 46,15% от потребителите СА били информирани за възможността да си вземат копие от проектодоговора. Последно тея 46,15% инфоримарни ли са били или не за тази опция?

Има и още, не бойте се! Нека погледнем каква са я сътворили другарите от Economynews:

Най-важният индикатор при даден кредит е Годишният Процент на Разходите (ГПР), той е основният ориентир за клиентите, когато сравняват различни оферти. За съжаление, по време на тайните посещения, 84,62% от клиентите са били информирани относно ГПР, което означава, че в близо една трета от случаите, този най-важен индикатор за истинската стойност на даден продукт, не е бил представен на клиента.

А стига бе?! Значи излиза, че 84,62% е две трети от 100%... Браво!
Но явно едната трета от 100-те процента, а именно 33,33333(...)%, създава сериозни трудности на математиците. Защото в статията на Darikfinance пише, че "това, което са спестявали в билзо една трета от случаите, (тая запетай те са я пропуснали тук, ама от милост ще я сложа) било какъв е видът на лихвата - фиксирана, плаваща или комбинация от първите два вида". Да приемем, че това е вярно. Точно тук можете да видите колко сериозна грешка са допуснали в таблиците си e-vestnik и MoneyBg, а Economynews в анализа си. А именно:

Обикновено кредитните институции предлагат фиксирани, плаващи или комбинация от двата вида, лихви. В 76,92% от случаите тази информация е била пропусната по време на разговора между служител и клиент.   /Еconomynews/

Обикновено кредитните институции предлагат фиксирани, плаващи или  комбинация от двата вида, лихви. В 76,92% от случаите тази информация е била пропусната по време на разговора между служител и клиент. /MoneyBg/

 Обикновено кредитните институции предлагат фиксирани, плаващи или  комбинация от двата вида, лихви. В 76,92% от случаите тази информация е била пропусната по време на разговора между служител и клиент. /e-vestnik/

Така. Според Darikfinance следва, че в 33% (една трета, нали) от случаите не се знае каква е лихвата, според останалите три пък в 76,92%. Ооообаче и e-vestnik, и MoneyBg слагат 76,92% в таблиците си накрая като процент хора ПОЛУЧИЛИ информация относно въпросния критерий (или поне така следва от логиката на останалата част от таблиците им, където се показва какъв процент Е изпълнен от банките, а не какъв процент НЕ е). Ето затова казах, че е важно да е описано в таблицата кое какво е! Защото така можеше да се види кой е сгафил, а сега просто мога да кажа, че и четирите медии са се оакали доволно.

Помня, че имаше древногръцки философ, написал като послание на школата си нещо от типа на "Да не влиза този, който не знае геометрия!". Бъдещи колеги, молим, въведете такова правило и при вас, че ми се доревава като чета такива глупости.

Същинският проблем обаче е много по-дълбок. А именно - тоталната неспособност и необученост на журналистите да тълкуват цифри и данни и да ги представят в нормален вид, което води до масово преписване един от друг. По този начин една простотия, написана веднъж, се разпространява и рее безнаказано из родното медийно пространство. А хората и тяхната информираност - кучета ги яли.

КомунизЪмЪ ни дебне

Материалът е публикуван със съкращения в блога на Студентска онлайн медиа - СОМ.

Един роден рапър, нелепо възкръснал напоследък от дълбините на нищото заради... ами заради любовта си към пушенето на зелено и реденето на магистрали бело, изпя някога, че куките го дебнат и искат да го хванат, но няма да успеят този път. (лирическо отклонение: дали пък именно защото белото се консумира като си наредиш по някоя магистрала (о, обично на целокупната ни нация явление!), прокуратурата се захвана да разследва тази своеобразна обида към съвременните строители на България от ГЕРБ? Да не споменавам съмненията, че сияйното слънце на България, другарят Борисов, е участвал в контрабанди на по-долнопробното бело?). Нашето светло и демократично съвременно общество по подобен начин страда от друг вид параноя - нас не куките, а комунизмът ни дебне от всеки ъгъл! Привижда ни се току в някой паметник, понякога и в някой плакат на Бай Тошо, еле пък в "научна" конференция, посветена на богопомазаната щерка на последния (самото случване на която, искам да поясня, също намирам за нелепо - първо, че самата тя не е никакъв учен, второ, че има далеч по-заслужили хора, за които да се павят разни конференции). Баба ми ми е разказвала как навремето са ги плашили, че ако комунизмът рухне, ще избухне световна война и светът ще свърши. Днес ни плашат горе-долу със същото, но при условие, че комунизмът се върне. Важното е всички дружно да имаме един общ враг, нали?

Преди повече от месец поканиха мен и един приятел (да бъдем пълнеж) в някакво радио предаване, където гостуваше и Любен Дилов-син, който трябваше да си рекламира тогава новото телевизионно шоу. Имахме и другото безкъсметие да бъдем поканени на 8-ми септември - ден след рождението на Живков и ден преди паметния 9-ти септември. Заради първото бяхме обвинени в неграмотност - как тъй не сме знаели, че Тато е роден на 7-ми септември?! А когато казахме, че за нас 9-ти септември е най-вече исторически факт и самите ние, пръкнали се на белия свят в годините след падането на режима, просто няма как да се плашим реално от нещо, което не сме видели или изживели, получихме неразбиращи погледи, изпълнени със съжаление заради нашата безпросветност. Дилов-син изпадна в красноречива тирада за това как нашето поколение е това, което е, заради комунизма и е редно да се ограмотяваме и да се интересуваме от миналото. Не казвам, че греши, но... Как да се изразя по-правилно: как бе, как аджеба да стане тая пуста информираност като в учебниците по история светът свършва през 1945 г.?! То за историците все още е твърде рано да преценят кое как да бъде тълкувано, но инак от младите се изисква да са наясно. Как да следим причинно-следствените връзки в политиката на следосвобожденска България, при положение, че с малки изключения предимно в шести клас по история се учи нещо различно от Османско робство, прабългари и траки, Симеон и Борис, гръцка Антика и Навуходоносор (става въпрос за училища и паралелки БЕЗ ясно изразена историческа насоченост)?! Как ще има политически съзряло поколение, осъзнало се като гражданско общество, при положение, че от страх от (комунистическа) пропаганда, е забранено в училищата да се говори за съвременни партии и политика?

Непрекъснато се сравняват комунизмът и неонацизмът като трагедии в модерната история на България и Германия, но рядко се споменава как точно в (Западна) Германия лавират политически след края на войната. По онова време там канцлер става християндемократът Конрад Аденауер - човек, който в моите очи разбива мита за скрито-покритото в политиката. Четох наскоро една книжка с негови речи и интервюта - не съм чувала български политик, сега или отпреди 15-20 години, да говори толкова открито и честно за политика - думите му са абсолютен синтез на програмата, целите и вижданията на християндемократическия съюз. После, той е много далеч от вярването, че германският народ си е взел поука от случилото се по времето на Хитлер и затова разработва такова държавно устройство, че да сведе до минимум възможността за концентрация на властта - федеративното устройство на Германия, закони, позволяващи на малцинството да се наложи над мнозинството, когато второто се е запътило в грешна посока, политически плурализъм, основан на принципа на многопартийната система. Аденауер смята също, че младите хора трябва да бъдат образовани политически и да изберат партия, с чиито разбирания и виждания за света са съгласни - само така ще има активно гражданско общество, което да се противопостави при опит за налагане на политически мироглед от едного. В България пък да си член или симпатизант на някоя партия е срамно - всички са маскари, нали. При нас преди 20 години не са се направили подходящите закони и не са се взели необходимите мерки, та затова сега пост фактум ни карат да се страхуваме от разни червени призраци и видения. Наблюдава се и тотално неразбиране на понятията ляво и дясно в политиката, първото свързвано само с комунизъм, второто еквивалент на демокрацията, разбираш ли. И масово се иска безплатно здравеопазване от държавата, ниски студентски такси, социална справедливост, прогресивен данък, високи пенсии, увеличение на заплатите на държавни служители и тн., но инак всички сме в десния политически сектор, нали. И накрая - на политиката се гледа като на карикатура и нищо повече (както брутално правилно се изрази Жельо от Не!Новините) - всичко е една голяма помия, в която се набутват само нечестни, хитри и предимно некадърни хора. Като кажа, че уча политология, много често виждам насреща си повдигнати вежди и се започват полуграмотни излияния а ла "Ама ти политик ли искаш да ставаш?! Аз политолозите хич не ги харесвам - само говорят, много увъртат, ама нищо не казват.". И на никого не му хрумва, че може би просто хал хабер си няма за какво говорят въпросните, та затова не ги разбира...

Колегата abadapple буквално ми е взел думите от устата - няма значение, че цените на тока се качиха с 13 %, все тая, че в проектобюджета за 2013 г. са заложени скандално малко пари за образование и здравеопазване, какво ти пука, че докато в Исландия се прави референдум за конституция, създадена от гражданите, първият български референдум ще е за АЕЦ "Белене". В тези случаи бунтове и протести няма. Виж конференция за Людмила Живкова - това ни е проблемът! Дерзайте, ама без мен. Ще завърша като цитирам един коментар на Jolly Stomper изпод публикацията за изрисуването на паметника на Съветската армия миналата година, че нема смисъл да преразказвам:

Само модерният български политически елит, който изведнъж на 10.11.1989г. се обяви за анти-комунистически, дисидентски и про-демократичен, либерален, капиталистически, американофилски настроен, реши да се пробва да бута паметници. Без дори да са зашили и един шамар на Тато. Но всъщност кой нормален отхапва ръката, която го е хранила. Все тая...
Паметникът на Съветската Армия носи спомени. А живеейки днес, тук и сега, много от хората, които си спомнят времената преди 1989г. често се стряскат от "еретичните" мисли, пробягващи като циганин-крадец в тъмното. А те, обуславяни от 20 години "правилни политики" и "обществено развитие" все по-често са "Абе май не беше толкова зле..." 

Никой няма да върне комунизма драги приятели, обръщам се и към 17-18-19-20г. млади хора с мнение, на които е насаден този ужас и страх от червеното знаме. Няма да го видите повече да се вее над вашата родина, пък и един известен бг хипар си го е казал преди това - спете спокойно деца... От хората, само българите и то само някоя част от тях се страхуват от 10 камъка и пет барелефа, пък бидейки те и толкова внушителни, колкото ги описват крайно-десните неолибералисти в България. На тях не им пука нито за пушкалата, нито за знамената, на тях им пука за спомените, които носи ПАМЕТника и то не от морална или хуманна гледна точка, че някой може да си спомни ловешкия лагер.

(Не)изтеклите мозъци на България

"Работници, студенти и ученици, побойници, курвари и алкохолици върлуват на глутници из нощния град - отчаян от живота пролетариат", коментира състоянието на българската младеж Миролюба Бенатова в сутрешния блок на БТВ наскоро... Пардон! Изказването всъщност е част от текст на песен на любима моя ъндърграунд шайка, чак ме е срам да ги слагам в съседно изречение с въпросната дама. Срам, срам, ама няма как, особено при положение, че не е нещо необичайно да се чуят такива констатации относно българските младежи в родните медии, нали? Според българското общество, училищата са подобие на чалга клубове, от чиито тоалетни може да се чуе синузитната симфония на хора, шмъркащи евтини амфети в такт; учениците пък са алкохолизирани, наркоманизирани, чалгаризирани, изпростели, затъпели гибоноподобия, пребиващи учителите си, пишещи Рамбо Силек по изпити и живеещи за единия абитуриентски бал. Пък за студентите хептен не ща да говоря, че ако се вярва на страховитите разкази на очевидци и оцелели, в сравнение със Студентски град, Содом и Гомор са консервативни пуритански селища, отличаващи се с добри нрави и прилични обноски. Да не споменавам факта, че на първа страница в Google при търсене на "българска младеж" ми излизат следните работи: тук, и после тук, и да не пропуснем една статия, достойна за "Пулицър" и Нобелова награда наведнъж. Самата аз също дадох своята достойна лепта за окъкването на българските ученици в "Абитуриентски бал - тая вечер е скандал". От сегашната си гледна точка заставам зад всяка една запетайка от статията, но нито се гордея с нея особено много, нито намирам за особено радващ факта, че упорито продължава да е една от най-четените ми публикации. Защото това е лесният начин, защото е елементарно да се подиграваш и да плюеш, защото не трябва прекалено много акъл, за да видиш проблемите и абсурдите - всеки средностатистически тъпанар го може...

... защото бях в 9 клас, когато някакви от "Телеграф" ме снимаха да пия мента в Борисова и години след това снимката продължава да се мъдри в различни техни публикации - от статии за алкохолизирането на учениците, до такива за вдигането на цената на ментата. И нямаше да имам нищо против, ако на същата популярност се радваше и есето, с което спечелих конкурс на Пощенска банка на тема "Как да изгоним скуката от училище?" и след това беше публикувано в специален учебник, който изпратиха до МОН. Но е далеч по-лесно да издириш заблудени 15-годишни пикльовци, които се наливат в паркове и градинки, отколкото да си дадеш малко зор и да се докопаш до кадърните и можещите сред тях. Защото негативното продава - това не е тенденция само в България, като цяло медиите представят света по-конфликтен и посран, отколкото той всъщност е. Но имам чувството, че у нас се е превърнало в някакво извратено онаниране на по-силните (сиреч имащите парво на широка публична изява) върху по-слабите (сиреч тези, които никога няма да си пробият път да вестникарските заглавия). Защото вечно учениците и студентите са създаващите бисери неуки и полуграмотни симбиозни форми на съществуване между мозък на пиле и глава на човек, но рядко вината носят учителите, смазващата бюрокрация в образователната система, семейството, пък да не говорим за самото общество. Защото ей такива драсканици могат спокойно да се реят и трупат популярност из медийния свят - това е изпит, на който бях и изкарах 5.88 с есето си, но ако бях имала безкъсметието да попадна в залата на въпросния всевишен квестор, който преценява съдържателността на есетата само с един поглед, вероятно щях да бъда поредната моладжийка, облечена безвкусно. По същество нямам нищо против да съм точно това - само че стойността на един текст не зависи от това дали написалият го има мека китка или 53-сантиметров бицепс в диаметър и никак не може да се оцени в секундите, в които квесторът прибира листовете в плик за писма и го запечтава пред очите на кандидат-студента.

Защото Терминал 1 и 2 са се превърнали в някаква универсална формула за въздействие върху чувствителността на хорските сензори - може и порно сценарий да си написал, но ако завършиш с това, че героите са разочаровани от живота в България и си хващат полети от въпросните терминали, ти, друже мой, си литературен гений. Защото само свестните, умните и кадърните хора излитат от Терминал 1 и 2, а нехранимайковците остават в България, нали. И на никого не му хрумва, че същите тези отлитащи ученици и студенти доскоро са били част от негативните статистики за пиянстване и наркоманизиране, така учтиво предоставени ни от медиите. Докато бях ученичка в България, бях момичето с ментата от страниците на "Телеграф", но сега като заминах вече съм изтекъл мозък, за когото е уместно да се жалее. Как става тоя фокус бе?! Но ако бях останала у нас, щях да съм поредната българска студентка, нали? Родните студенти в чужбина са далеч от обективите на медиите ни и затова когато се правим на мотики, пушим, друсаме се, харчим месечни заплати по заведения и се бием, това не става достояние на цялото псевдозагрижено общество - ние си оставаме изтекли мозъци, независимо, че може и да сме най-големите отрепки, заминали, просто защото техните могат да си го позволят. Виж, когато студентите в България правят абсолютно същите неща, те са долна измет и низвергнати боклуци.

Защото обаче, ако се върна в България, в очите на немалко хора ще съм просто нереализирал се на запад неудачник, нали? Ни насам, ни натам - нЕма угодия, братче. Защото на учещите и живеещи в чужбина се гледа като на бити карти, които едно, че няма да се върнат никога повече, второ, че вече не би трябвало да изразяват каквито и да било мнения и критики относно случващото се в България, защото не са на място и не знаят, а? И вместо да се използва този човешки потенциал, на нас ни се приписва ролята на лирическия герой от "Облаче ле бяло". Еми не, аман, ай сиктир. Трябва да се разбере на първо място, че и сред учещите в чужбина, и сред тези, избрали образованието у нас, има както и невероятни машини, готови и мотивирани да се справят с всяко едно предизвикателство, така и пълни загубеняци. И това е неизбежно - във всяка група хора е така, няма смисъл от излишно демонизиране или обожествяване. И още - потенциалът както на едните, така и на другите е най-голямото богатство на България и трябва да се намират начини да се използва. Емигрантите или учещите в чужбина не са някакви си 2 милиона души, на които трябва да се обърне гръб, защото са избягали - това са хора с международен опит, сред които има както и много миячи на чинии, така и такива, които искат да работят за родината си. Откъде го знам? Познавам близо 40 наши студенти в България, Германия, Австрия, Великобритания и къде ли още не, членове на неправителствената организация Обединени идеи за България. И с комбинираните усилия на всички тези младежи през септември в Софийски университет ще се проведе конференция за български студенти (както учещи в родината, така и следващи в чужбина), където ще се създадат и в последствие реализират граждански проекти в различни важни сфери като икономика, образование, околна среда, здравеопазване, труд и социална политика и още много други. Знам, че от организацията едва ли ще се зарадват да видят името ни в толкова радикално критикуваща публикация, но наистина имах нужда от нещо хубаво, с което да завърша, за да не е всичко поредната доза слюнка и жлъч.  Защото една лястовица пролет не прави, но Обединени идеи за България далеч не е прецедент: защото има студенти, които се борят за промяна; защото има студенти, които искат умна България; защото има студенти, които искат България да е част от красива Европа; защото има и още най-различни организации и сдружения на млади хора като Тук-Там,  "Школа за демокрация", EGO POLITICO, Aisec - България и куп други, които малко или повече са мотивирани да спрат да мрънкотят и да започнат да действат. Защото градивни неща СЕ случват у нас, независимо от усилията положителното да бъде неглижирано.

В първи семестър една от доцентките ми ни обясняваше правилата за изнасяне на доклади и презентации. Показа ни пет елементарни математически уравнения, в едно от които беше допусната грешка при смятането. Когато ни накара да коментираме показаното, всички се изредиха да обясняват как е имало един сбъркан пример. Тогава тя каза следното: "Да, има един сбъркан пример, но и четири верни такива, които са добре структурирани и с ясно изведено решение". Грешките и гадостите лесно се набиват на очи - трябва по-сериозно взиране, за да се открие хубавото, дори в случаите, когато то преобладава.

За терористите и хората

Днес е 22 юли - точно преди една година по същото време Андреас Брайвик изби 77 души в Норвегия. Преди два дни в САЩ един изключително слънчево и усмихнато изглеждащ човечец нахлу в кино салон и изпозастреля 12 присъстващи на премиера на Батман. А на 18 юли в Бургас най-големият терористичен акт в България от много години насам взе живота на 8 човека. Всъщност, дори още не е ясно дали си говорим въобще за тероризъм, при положение, че все още никой не е поел отговорността за бомбата. Дълго се чудех дали въобще да се наемам да коментирам темата, при положение, че най-смисленото, което мога да кажа на този етап, е "Мир на праха им". Мир на праха и на десетките палестинци, намерили смъртта си в окупирана територия без вода; мир на праха на невинните израелци, станали жертва на самоубийствени бомбени атентати; мир на праха на иранските ядрени физици, за чиито убийства у нас много не се чу, а в САЩ си позволиха да кажат, че, едва ли не, са заслужени; мир на праха на жените в Афганистан, жертви на Шариат; мир на праха на загиналите в Сирия - и не, нямам предвид евтините анти-Асад пропагандни билбордове със сирийски деца, плеснати в центъра на София, а жертвите на един (изкуствено създаден?) конфликт, зареждан с оръжия както от Русия, така и от САЩ... и, и, и, и - има ли смисъл да продължавам?

Невинни хора умират всеки ден по света заради нечии интереси и политики - понякога е удобно това да се нарече "ислямски екстремизъм", понякога не. Когато умират невинни израелски граждани заради бомба в България, това е атентат и независимо, че обстоятелствата още не са изяснени, на определени хора им е изгодно Хизбула да стои зад цялата работа. Когато американски военен кораб разстреля хора на рибарска лодка, това е "трагичен инцидент", проблемът бива покрит и май никога не се разбира точно какво се е случило. Изведнъж се започнаха теории за ислямизацията в България, при положение, че въобще не е ясно дали наистина мюсюлмани са извършили атентата. Атака започнаха да бълнуват за мерки срещу "ислямски тероризъм", а в някаква медия четох, че България е една от най-мюсюлманските страни в Европа, при положение, че ние дори нямаме официално призната държавна религия, за да можем да бъдем наречени християнска, будистка, мюсюлманска или подобна република. За съжаление, не мога да се сетя къде беше този знаменит бисер, за да оставя линк към него за поколенията. Журналистът Иван Бедров е написал в блога си най-най-точното изречение по въпроса, към което нямам какво да добавя: Ако в съпричастието ни към израелския народ обаче допуснем да се появи и капчица гняв срещу мюсюлманите по принцип, значи терористите са изпълнили целта си.

Да приемем, че това наистина е организиран терористичен акт, както твърдят специалисти по въпроса. Малко ми е пресилено цялото обвиняване и сочене с пръст към правителството. Не искам да бъда разбрана погрешно - работата на специалните служби, разузнаването, контраразузнаването или както там е редно да се нарича, е да предотвратява подобни ужаси. И това всичкото гаче ли трябва да е контролирано от държавата, вместо СРС-та да се поставят под път и над път, а журналисти, съдии и хора от опозицията да бъдат щателно следени. И все пак, нека не се лъжем - далеч по-подготвени страни от нашата са ставали обект на атаки. Много е трудно един терористичен акт да бъде предотвратен и това не го твърдя просто така - вижте отново интервюто за сп. "Мениджър", към което линкнах по-горе. Самият Израел не всякога успява да се справи с подобни ситуации, при положение, че е една от най-полицейските и милитаризирани страни в света, чието разузнаване е пословично. Нима Норвегия успя да спре Брайвик, въпреки че той дори се беше подвизавал форумно, сиреч хич не е било толкова трудно да е следен? Ами Испания? САЩ успява ли да разгадае кога на някого ще му хрумне да си нарами законно купената пушка и да бастиса колкото хора смогне? Всъщност, нека сме коректни - когато американски гражданин изтрепе други американски граждани в САЩ - това е жестоко престъпление, а човекът най-вероятно е луд. Виж, ако беше мюсюлманин - това щеше да е тероризъм, а извършителят - заплаха за националната сигурност. Трябва да сме точни в дефинициите. Но да се върнем на темата - да, България е неподготвена за подобни атаки и това е грешка на правителстваТА, не само на сегашното. Просто кабинетът "Борисов" се оказа по-глупав от предшествениците си и вместо да си мълчи тактично по такива теми, се биеше в гърдите и твърдеше, че България е сигурна, та сигурна. Те ти, булка, Спасовден. При всяко едно от предишните 2-3 правителства подобно нещо можеше да стане също толкова безпроблемно, просто в случая е удар по уж най-силното ни място, пък взе, че стигна до сърцето. Затова е и твърде преекспонирано да се твърди, както Илиана Беновска побърза да констатира, че бомбата в Бургас е резултат от личната политическа безпомощност и безотговорност на министър-председателя. Не, това е резултат от пълното безхаберие по темата и мислене тип "това на нас никога не може да ни се случи - твърде сме далеч" на няколко поредни правителства.

Вълнувам се и от въпроса що за терористичен акт е това, при положение, че никой не е поел отговорността досега? Вече би трябвало да е минало достатъчно време, за да може евентуалната групировка, която стои зад атентата, да се е пръждосала от България и следователно да е уместно да си кажат, че са те. В материал на "Капитал" пише, че денят и часът на нападението не са произволно подбрани - късният следобед в сряда бил най-леко натовареният ден, според служители на летището. Ако е било направено по друго време, жертвите е можело да бъдат много повече. Ако това наистина е така, то що за терористи подбират време, в което ще имат малко жертви? Засега няма данни за замесени българи или български групи в цялата каша, дано да си остане така...

Питам се също а сега накъде? Хем не ми се ще да живея в държава, в която е възможно да внесеш базука във външно министерство (успешен експеримент на "Господари на ефира" преди няколко години), хем пък ми се вижда ужасно да могат да ме арестуват на летището, защото съм се опитала да вляза с нокторезачка в самолета, нали. Какво ще стане с мерките за сигурност? Ще бъдем ли по-строго следени? Ще се окаже ли съвсем случайно, че терористите са се координирали в мрежата? Вече и без това си имаме един чудно прекрасен Закон за електронните съобщения, който дава бая права на органите на реда да записват и следят активността на интернет потребителите - ще има ли още нещо допълнително? Възможно ли е въобще в страна като България да бъдат спазвани някакви наистина строги регламентации? Естестевно, чудя се и какво ще стане с вота на недоверие към правителството, макар да е до голяма степен ясно, че ще е толкова успешен, колкото тазгодишната ни песен на "Евровизия".

И като за финал, не мога да не потупам по раменете някои от българските медии за начина, по който отразяват събитието. Молодец! Да оставим настрана разликите в писанията - било точно в 17.25 ч., било доста след 17.30 ч., шофьорът не бил ранен, шофьорът бил мъртъв, атентаторът бил с къса коса, после пък с дълга, подхвърлил нещо в автобуса тичайки, не, не - съвсем спокойно си се качил с останалите. Това е съвсем НОРМАЛНО в такива ситуации. Масова паника, неяснота, очевидците не са сигурни какво и къде са видели, хората са ужасени - ясно е, че не може веднага да има пълна яснота по въпроса. Все пак могат да се сверят поне с два-три източника твърденията, но от друга страна - няма време, в редакцията искат веднага материал, за да отразят събитието. Друго е престъпно, а именно снимките, които някои вестници, начело с "Труд", си позволиха да пуснат. Няма да публикувам изображението, за да не падам до нивото на въпросния всекидневник, но който се интересува от фотографията, може да я открие на http://www.crosspress.bg/ - избирате "Дневен Труд", а датата е 19 юли 2012 г. 

Кой бе, кой гений на фотографската мисъл реши, че подобно нещо е подходящо за заглавна страница?! Как биха се почувствали роднините и близките на човека, ако му видят разкъсаните крайници да се веят на първа страница на някакъв вестник? Как би реагирало малко дете, ако види такова нещо във вестника, зарязан от родителите му на холната масичка? 'Що не снимате трупове в ковчези по време на погребения и след това не ги плесвате така хубаво и централно на началните си страници? 'Щото тогава имате свян да заврете обективите си, ама когато някой има глупостта да бъде взривен от бомба и близките не са наоколо - тогава няма милост, а? If it bleeds it leаds е практика, която е типична за издания, които разчитат само на евтината сензация. Това е само констатация, без да искам да правя директни категоризации. Със здраве - следващия път може и да не пренебрегвате други топ теми от деня, като силно негативния доклад на Европейската комисия. Да не дава Господ, ама току-виж някой си помислил, че се опитвате да замажете очите на хората за жестоките критики, пу-пу, пепел ми на устата!

Гори!

Пожарникария. Тази дума трябва да бъде вкарана като официален синоним на "България по време на управлението на ГЕРБ" в речниците. Пожарникар за министър-председател и пиромани за министри. Какво имам предвид? Току някой подпали гражданския гняв с тъпо политическо решение, Борисов тръгва с цялата сила на своето лирическо (считай медийно) Аз да "гаси" народното неудовлетворение с гръмки думи, но половинчати обещания. И понеже си е просто пожарникар, на политическо ниво успява да овладее положението до момента, в който огънят просто тлее, а не е изгаснал напълно. За съжаление, явно е толкова и пожарникар, колкото политик. Витоша гори вече трети ден, по последни данни са засегнати над 250 дка стара гора, а бедствието е на път да обхване и млади дървета, което може дори да се окаже опасно за хората, живеещи в Бистрица. За разлика от премиера, не съм пожарникар и затова няма да се наемам да давам собствено псевдокомпетентно мнение относно гасенето или причините за пожара. В следните няколко редове просто ще направя обобщение на някои неща, които ми направиха впечатление:

 1. Днес, считай 3 юли, министър Найденов направи следното изказване по адрес на "еколозите", които протестираха на Орлов мост: "вместо да си чешат езиците, да отидат горе и да помогнат". Също така призовава медиите да питат природозащитниците къде са.
Това, естествено, е един похвален призив, макар и изказан по доста грозен начин, особено имайки предвид, че според форумите и фейсбук, десетки доброволци са се включили в гасенето. Да оставим настрана факта, че не всеки, протестирал на Орлов, е достатъчно добре физически подготвен за подобна акция, да си затворим очите пред десетките обяснения на доброволци колко хаотична е била организацията (а и не е ненормално - в крайна сметка, бедствена ситуация е). Въпросът ми е защо до днес нямаше влязла в сила наредба, която да регламентира работата на доброволците? Едва ДНЕС (3 юли) подобно нещо се появи. Как се очаква хора да се включат, при положение, че не им е гарантирано нищо - дори, че ще влязат в някакви списъци, по които ще могат да ги издирват, ако се случи да се изгубят в гората?


2. Чудесно е, че все пак вече имаме въпросната наредба. Нека се вгледаме в изискваните докумети, които доброволците трябва да подадат:

Чл. 8. (1) Кандидатите за доброволци подават заявление до кмета на общината за членство в доброволното формирование съгласно приложение № 1.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. формуляр за кандидатстване по образец съгласно приложение № 2;
2. медицинско удостоверение, доказващо, че лицето е клинично здраво;
3. справка от психодиспансер, че лицето не се води на отчет;
4. свидетелство за съдимост;
5. копие от документ за придобито образование, специалност или правоспособност;
6. писмено съгласие на работодателя/ите за заетите по трудово или служебно правоотношение;
7. декларация за съгласие за обработка на лични данни.
(3) Кандидатите за доброволци към документите по ал. 2 прилагат и копие от документ за правоспособност за извършване на дейности със специализирана техника и/или оборудване и копие от свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната категория, ако имат такива.

Чудя се как не са поискали и копие от диплома за магистратура по гасене на пожари, както и подробно мотивационно писмо със снимка в цял ръст по бански. Предвижда се и създаване на комисия за подбор на доброволците и още куп други бюрократични красоти. Разбира се, че не е желателно случайни хора да ходят на да гасят пожари, разбира се, че е най-добре да има предварително подготвени екипи от доброволци, при които съществуването на такава подборна процедура със сигурност е необходимо. Но няма начин при БЕДСТВЕНА ситуация, каквато имаме в момента, всички тези процедури да бъдат спазвани. Или спираш да призоваваш хората да се юркат към планината (т.е. министър Найденов спира да се излага с полуадекватни изказвания), или създаваш експресна процедура, която е приложима в екстремни условия.


3. Във фейсбук един текст доби доста голяма популярност, а именно разказът на разочарован доброволец. Самата аз в началото бях ужасно потресена, дори тръгнах да издирвам автора (даже май успях да го намеря). Но после реших да погледна дали няма и други версии за случилото се. Ето какво пишат от mediapool по въпроса:

В крайна сметка прокараната просека, по която трябваше да мине техника, осигурена от доброволци, организирани чрез онлайн изданието OFFnews.bg, отново се запали, а екипите бяха отзовани. По тази причина дигата, изградена в близката река, за да се вземе оттам вода за помпите, остана неизползвана.

Пичагата от cross е бил в групата, която изгражда дигата. Което означава, че МОЖЕ БИ ги отзовават не защото на някого така му е удобно, а защото прокараната просека се е запалила и това би представлявало риск за живота им. Но, естествено, на официалните медии напоследък имам все по-млако доверие, поради което продължих да се ровя за информация. Във форума offroad-bulgaria.com открих следното мнение:

Привет. След като се наспах сега сядам на компа и да дам малко иформация.Вчера 13 пожарникари и 28 доброволци се спуснахме от хижа Физкултурник до мястото на пожара. Обстановката таме е следната: Огромни дървета са паднали едно върху друго, като височината има достига до 2-3 метра като м/у тях са пораснали нови дървета и храси. С 5 резачки успяхме да минем 1 км за 2часа като през цялото време сме си правили път, там никой не е стъпвал от 2001 г. След 2 часа стигнахме до реката и направихме бент за да взимаме вода с помпи. Първоначалната идея да свалят оборудването ни с катъри отпадна поради непристъпноста на терена. Обадихмесе и поискахме с хеликоптер да ни донесе помпите и шланговете, но вятъра смени посоката си пушека застана над вира който направихме и пилота на въртолета каза , че не може да лети там. След което по дерето на река след 4 часа слязохме в Бистрица. Колегите от пожарната казаха , че поради честото слизана на зилове 131 в часта от под хижа Физкултурник до гората, понеже са камъни, камионите са извадили огромни камъни в следствие на което 4 ниви и един пикап на ловеч за закъсали на слизане след като са секачили един път.. Това може да е и от водачите на съответните мпс. В момента неподготвен водач сигурно не може да се качи вече за разлика от вчера. Днеска сме почивка и утре пак там. Месноста на пожара е единствено достъпна на група от хора със специални дрехи , резачки и гсм и много вода. Всички които бяха с неподходящи дрехи в нашта група дрехите им останаха по дърветата. Нямам инфо дали булдозера който се качи вечерта е успял да направи път, но утре ще разберем.

Източник: http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=147565&page=7

Въпреки че на пръв поглед има  несъответствия с разказа на доброволеца в cross, мисля, че става въпрос за една и съща група. Все са 41 души, все си проправят път с резачки, има хеликоптер и река, работите не стават, хижата на едно място е "Физкултурник", а на друго "Академик", но де факто това са просто двете имена на едно и също нещо.
Макар разказът на разочарования доброволец да е много емоционален и въздействащ, трябва да се чете внимателно - все пак отразява ЕДНА гледна точка и е възможно да има и други истини за случилото се, други фактори.


4. Естествено, в контекста на последните събития не може на човек да не му минава през главата, че палежът е умишлен. Тук се вижда може би първата снимка на пожара, още в началото преди да се появят езици. Времето е ясно и спокойно, вероятостта за мълния е нулева (не само според мен, експерти също го отхвърлят като възможност). Което засилва подозренията за човешка намеса. От друга страна, областта е трудно проходима, на склон, а не пътека, трябва да си, едва ли не, с резачка, за да стигнеш до мястото. А после не знам как бързаш по тоя терен, за да не те застигне пламъкът, ако случайно духне по-силен вятър - малко самоубийствена мисия... От трета страна пък, между 1999 и 2001г. в горски пожари изгаря около 3% от горската площ на страната. Преди 7-8 лета в гората до селото ми имаше пожар. В следните години един хитър симпатяга успя да направи шеметна кариера в дървената мафия, та в момента изгорялата част и още бая гора около нея са бастисани и изсечени. Не искам да навлизам в никакви конспиративни теореми, но май всичко е възможно.

На Берлин му пука!

Цялото емигрантско съсловие от Мачу Пикчу до Париж наизлезе с плакати да заявява позиция - българската диаспора в Берлин няма да остане назад я! Съжалявам, че не можахме да бъдем с вас на orLovЪ мост, жалко, че и шествието ще пропуснем, но няма как... Не ми пука, ако някой тръгне да храни, че за момента не живеем в България и че от западО е най-лесно да се протестира. Може и така да е, ама май по-важно е да сме заедно и единни? Та, да, с вас сме - успех, лъвчета!

Всички КРИВОгледни точки

Едно време като прочетях някоя новина в интернет, бързах да проверя достоверността й чрез официалните медии. Сега като видя статия или материал в официалните медии, търся адекватна позиция в интернет. Едно време медиите бяха четвъртата власт, сега много от тях са просто орган на властта...


Комисарят по телекомуникациите и медиите, Нели Крус, заяви преди дни, че положението с медиите в България е тревожно и обяви, че го приема като лична кауза. Според последния доклад на "Репортери без граници", сме на 80 място в света по свобода на словото, като сме изпаднали още по-надолу в сравнение с преди най-вече заради взривената кола на Диков и заплахите срещу Бенатова. "Господари на ефира" бяха безцеремонно разкарани от ефира на най-голямата ни частна телевизия. Издателите на "24 часа" и "Труд" бяха обвинени в пране на пари. В последните дни се случиха неотразените от БТВ протести срещу Закона за горите; битият оператор на същата телевизия, което те нелепо се опитаха да превърнат в център на дискусията, не просто измествайки, ами направо изпърдявайки се в лицето на същинския й фокус; Диана Найденова с интервю-фиаско, което ще остане завинаги в историята на нескопосана спазарена журналистическа нежност; разкритието на Биволъ за акциите на генералната директорка на БТВ в Първа инвестиционна банка; и последният резил от вчера, когато в обедната си емисия БТВ успяха да накарат слънцето да залезе в 12ч. по обяд, а "Орлов мост" да се премести на площада пред "Св. Александър Невски", показвайки кадри от протеста срещу Закона за горите с надпис "В подкрепа на Закона за горите". Трябва да си с интелигентността на третостепенен герой от турски сериал, за да не се запиташ какво, мамка му, се случва с медиите в България?

И отговорът изкристализира пределно ясно: купени са. Искам да направя едно неособено скандално изявление, което трябва да е ясно от самото начало: такова нещо като напълно независима и обективна медия НЯМА по света. Всички са спонсорирани или от държавата, или от частници, които малко или много налагат редакционната линия, или са водени от независими журналисти, което предполага, че въпросните медии стават поне донякъде ТРИБУНА за изразяване на личата обществена позиция на авторите им. Да се твърди, че независимите интернет медии са напълно обективни, е като да се твърди, че тоя блог е обективен, схванахте ми идеята. Та, да, големите обществени медии по света, у нас и в Тамбукту са платени, въпросът е, че на повечето места е доста ясно откъде, което се прави с цел техните зрители/читатели/слушатели да са информирани относно това на чии интереси е възможно да удрят по едно рамо в материалите си. Това кой на кого дава парички у нас е само обществена тайна сред онези слоеве от обществото, чиито когнитивни умения им позволяват да погледнат отвъд житейската драма на героите от "Стъклен дом", но по никакъв начин не е прозрачно, което отбелязва дори онзи титан на дипломатическата мисъл, Уорлик, впрочем изключително добре съзрял положението. И в крайна сметка кой на кого?

В българската медийна общественост най-много се говори за "Нова българска медийна група", официално собственост на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, което е и най-големият медиен холдинг у нас. В рамките му влизат издания като в. "Монитор" и в. "Телеграф", както и телевизии като ТВ7 и ВВТ. Има различни теории за политическите интереси, които обслужват - дали на ДПС или на ГЕРБ, напълно е възможно и на двете накуп. Във всеки случай на човек му стига да чуе как Бареков буквално измива с уста седалищните части на човека-президент-министър-парламент-народ-държава Борисов от ефира на ТВ7, за да си даде сметка за обективността и обществената полза от въпросното медийно клокочене. Та обществени митове и легенди твърдят, че всъщност биват спонсорирани от Коорпоративна търговска банка. Житието и битието на тази тъй прекрасна банка е безкрайно интересно, вземайки под внимание няколко разкрития от близките години. През 2010г. избухна доста сериозен скандал, когато се разбра, че 48% от държавните пари кротуват в трезорите й. Някъде през 2011 премиерът обяви, че държавните пари в банката са толкова много, че ако тръгнат да ги изтеглят, ще я фалират. От банката пък тотално отрекоха и обясниха, че могат спокойно да си живуркат и без тея пари, защото не били чак толкова сериозен дял от капитала й. Като цяло в момента човек не знае дали там има 20, 50, 97.3 или 140% от въпросното държавно имане.

По-интересното е, че като напишете "Корпоративна търговска банка държавни пари" в Гуугъл, мнозинството от резултатите, които излизат, са статии на в. "Труд" и "24 часа", при това с доста  добро качество за медии, които редовно си позволяват дори нелепи правописни грешки в статиите си. Което ни води и до друг голям роден медиен холдинг - "Вестникарска група България", в чиито рамки влизат и въпросните две издания. Тая пролет се развихри своеобразна долнопробна журналистическа война между тези две големи медийни групи, ако си спомняте точно около времето, когато Бареков разкъса брой на в. "Труд" в ефир. Общо взето това, което се случи, беше, че Корпоративна търговска банка и "Софарма", които всъщност стоят зад "Вестникарска група България", се счепкаха за това кой да си купи пореден пакет от вестници, принадлежали преди това на германската медийна група WAZ. "Капитал" излезе с отличен анализ по въпроса. Оттогава насам едните квакат срещу лекарствения монопол на "Софарма", а другите като неуморни текезесарски труженици подкопават реномето на Корпоративна търговска банка. Явно конфронтациите дотолкова са ескалирали, щото дори съдът подгони издаделите на "Труд" и "24 часа", обвинявайки ги в пране на пари. По същество обвинението може и да е напълно уместно, знам ли, но със сигурност важи и за другия холдниг, който до момента не е пипнат и с пръст от никой орган на властта, което само затвърждава тезата за зависимостта й от гореспоменатата банка. 

Какво означава на практика съществуването на непрекъснато разрастващи се медийни империи? Естествено, по-широко поле за манипулация и обслужване на икономически интереси. Но за журналистите означава следното: макар че медиите у нас уж са многобройни, де факто работодателите са собствениците и издателите, а те са броят на малцинството от пръстите на едната ми ръка. Ако напишеш статия в ущърб на спонсорите или откажеш да поддържаш редакционната линия, могат да те изритат и повече да не можеш да си намериш работа в нито едно от изданията, които принадлежат на холдинга, което осезаемо стеснява кръга от възможни места, където в последствие да търсиш препитание. Могат да ти извиват ръцете и да те карат да ги подкрепяш на всякакви нива, било то медийни, политически или съдебни, за да си запазиш работата. В Германия съществува анти-картелен закон, който забранява прекалено големи медийни пакети, концентрирани в ръцете на малко хора, да се разрастват прекомерно много. В България, доколкото ми е известно, подобна регулация няма (поправете ме веднага, ако греша!), което де факто може да доведе до това, теоритично някога всички частни медии да бъдат притежание на един-единствен собственик. Медиен плурализъм и свобода на словото? Смях в залата.

В БТВ със сигурност работят и много кадърни хора. Но какво от това, при положение, че генералната директорка бива дундуркана от Първа инвестиционна банка, а журналистите имат право на поне прилично представяне на контроверсни събития толкова, колкото Петко Цветков имаше право да вземе думата по време на интервюто при Диана Найденова? Ще призная, че въпросното интервю (по същество монолог стил а ла Гьобелс) дотолкова ме изкара от равновесие, че и аз като дядо ми, който вечно спори с телевизора, толкова силно се разкрещях на клетия компютърен монитор, че комшията от Йемен дойде да ме пита дали всичко е наред. Но всичко, което можеше да се каже за поведението на Найденова, вече е описано с достатъчно много жлъч и качествена ирония, де що е могло да бъде описано из безбрежното интернет пространство. Разбира се, за уволнение не може и да си помислим, а за да си подадеш оставка трябва поне някакви праисторически наченъци на достойнство да са се запазили тук-там из гротескното ти същество. Миролюба Бенатова спря да боботи за бая дълго време след Катуница и не се мина много, ето че беше засенчена от сияйната мощ на новата фекална сензация. Впрочем, доста отпреди това у Найденова се наблюдава безкрайно неприятното поведение на човек, който някога е трябвало да стане оперен певец, но по пътя някак си се е заблудил и сега успява да тренира гласа си само повишавайки тон в студиото. Макар и досадни ракови клетки, тея двете са просто част от порочен и разлагащ се механизъм, чрез който работи телевизията. Хубаво, ще я махнат, но няма да убият болестта, която ги разяжда, носеща името "творческият запек и платеното коакьорство ни пречат да измислим и една свястна програма". Защото не може по БТВ да има ежеседмично над 4 различни сериала и само едно публицистично предаване. Защото не може вечно да цоцаш от изтъркани риалити формати, на които в световен мащаб вече са им прочели молитвата и изключили системите. Защото не може всяка делнична вечер да позволяваш на един и същ кондомоподобен водещ да прави същите предавания, каквито е правил и преди 8 години - без развитие и без нищо ново. Защото не може таргет групата ти да се състои предимно от пенсионери и нискообразовани, респективно нископлатени хора от провинцията, които не са се юрнали да изкупуват промишлени количества от стоките, които се рекламират от телевизията. А всяка частна медия разчита на рекламодатели, които пък разчитат на това рекламата им да достигне до правилните купувачи и като това не стане, спират кранчето. С отблъскването на платежоспособната аудитория между 18 и 45 години, БТВ не просто си прави ритуално харакири, но за по-сигурно   си набива свръхдоза, самозапалва се и се обесва.

Така бленуваната свобода на словото няма да ни огрее докато финансирането на медиите не стане прозрачно. Хубаво, знае се за изброените по-горе медии на кого принадлежат и то само защото бързат да се оплюят едни други, докато защитават интересите на частниците си. Ами останалите, за които не се говори толкова често? Все пак, с толкова много банки у нас, със сигурност има още някои, които са приютили на широкото си колянце хора, които искат да си играят на журналисти. А самите медии трябва да осъзнаят нещо, което убягва и на колегите им по света като цяло - традиционните източници на информация вече са в пряка конкуренция за вниманието на хората с нетрадиционните, считай блогове, туитър, фейсбук и пр., и трябва да реагират адекватно на динамично развиващата се среда. На чиито и интереси да сервират, трябва да се стремят поне отчасти към публично доверие и одобрение, което предполага спазването на поне елементарни изисквания за безпристрастност, грамотност и информираност. Защото когато медийната пропаганда падне дотолкова, че е видима с просто око дори за хора с IQ, равно на това на фикус, то човек вече не е пред пропастта, а е направил решителната крачка напред, ще си позволя да цитирам другаря Тодор Живков.