Varvi, narode vazrodeni, kam
svetla badnina varvi!
Ако
наякой чужденец прочете горното с подобаващата английска транскрипция, може да
му заприлича на някоя мъдра фраза на латински, която съдържа квинтесенция за
смисъла на живота. А пък някой кандидат-гимназист на 13 години може да напише
фразата с още средно 2.3 пъти повече грешки. Очарователно.
Но още по-забележително и интригуващо за поколения учени и филолози е
създаването на неповторима флора и фауна от интернет потребители, които са
изковали нов правопис и граматика за онова, което като дете наричах български език. Де факто е толкова
нелепо да наречеш това явление „правопис и граматика”, колкото да се опиташ да
обясниш на баба си, че всъщност си
напълнял с 5 кила, а не отслабнал с 10. В този нов начин на (интернет) изразяване
цари радикална демокрация и свобода на подбора на изразните средства, което може да
се наблюдава при определени тенденции, които би било твърде безочливо да нарека
правила. Ето някои от тях:
Винаги
се пише as вместо az.
Противно на мейнстрийм теорията, че местоимението „аз” произлиза от
наименованието на първата буква от старобългарската азбука, истината е, че то е
съкратена версия на английското ass, тъй като тези,
които го изписват по този начин, са големи седалищни тлъстини.
Българският
език е претрупан с излишни сложности, като например местоименията кой/кои или
пък който/които. За улеснение на твърде заетите в писане на фейсбуук статуси
потребители, които бързат да изхрачат неграмотните си и също толкова
задълбочени мисли за битието, Вселената и 42, новата граматика позволява да не
мислиш много-много дали говориш в единствено или множествено число – праскай
винаги koito, пък който както ще да го разбира.
Може
масата от интернет потребители да притежава компетентността и вихреното
въображение на бавноразвиващ се куфар, но едно нещо ме кара всеки път да
подскоча от удивление и искрено да се впечатля от показаната иновативност и
прогресивно мислене. Става въпрос за изписването на буквите я, ю и ъ. След
дълго проучване и изследване, редица
доказани учени се плеснаха силно по челото, защото не откриха два с два
еднакви начина за изписване на въпросните букви, чието съществуване се дължи
очевидно единствено на някакво тотално недомисляне от страна на Киро и Мето.
Напълно
заличена е и разликата между буквите о и у, която и без това е несъществена,
ненужна и излишно натоварва мозъците на подрастващите, които трябва наместо
това да се пълнят с реклами на озверял от глад Асен Блатечки, символизиращ по
някакъв все още недоразбран от първобитното ни общество начин защитата на
интелектуалната собственост.
И,
разбира се, новопокръстените от цифри в букви 4 и 6. Имам теория, че Кирил и
Методий всъщност са създали нова славянска азбука, а не са взаимствали директно
латинската, защото в латинския по онова време все още не са се използвали
арабски цифри, а са боравели с римските. Представете си колко нелепо би
изглеждала думата 6u6lqk (от старобългарското шушляк – б.а.), написана с
римски цифри? Трябва да е нещо от сорта на VIuVIlqk
– твърде е сложно за продавачите от Илиянци, твърде неразбираемо за купувачите
от Перник – не би се рентирало. Пък какъв кошмар щеше да настане, ако трябваше
да се изписват любимите на целокупното българско войнство думи като чушкопек,
чеша се и чшшш, ела тука бе! Добре са го предвидили още тогава солунските
братя...
Всички
тези безспорни улеснения и иновации биха имали огромно практическо приложение.
Прав е бил Петър Стоянов като е предложил латиницата да стане официална азбука
у нас – човекът е същински пророк на промените. Ако още тогава у време се бяха
усетили, то сега матуритетните въпроси щяха да представляват нещо такова:
Slojete pravilnoto mestoimenie: “Majat, …….. be6e
4inovnik v MON, be6e parvoklasen kreten.”
a)
koito
b)
koito
c)
koitu
d)
koyto
И
всички тези опции са напълно верни! На матурата нямаше да има и един скъсан,
университети щяха да преливат от качествен генетичен материал, държавата щеше
да просперира и никой нямаше да твърди, че образованието ни е калпаво. Амин,
дай Боже!
Няма коментари:
Публикуване на коментар