Az Buki Vedi

Varvi, narode vazrodeni, kam svetla badnina varvi!

Ако наякой чужденец прочете горното с подобаващата английска транскрипция, може да му заприлича на някоя мъдра фраза на латински, която съдържа квинтесенция за смисъла на живота. А пък някой кандидат-гимназист на 13 години може да напише фразата с още средно 2.3 пъти повече грешки. Очарователно. Но още по-забележително и интригуващо за поколения учени и филолози е създаването на неповторима флора и фауна от интернет потребители, които са изковали нов правопис и граматика за онова, което като дете наричах български език. Де факто е толкова нелепо да наречеш това явление „правопис и граматика”, колкото да се опиташ да обясниш на баба си, че всъщност  си напълнял с 5 кила, а не отслабнал с 10. В този нов начин на (интернет) изразяване цари радикална демокрация и свобода на подбора на изразните средства, което може да се наблюдава при определени тенденции, които би било твърде безочливо да нарека правила. Ето някои от тях:

Винаги се пише as вместо az. Противно на мейнстрийм теорията, че местоимението „аз” произлиза от наименованието на първата буква от старобългарската азбука, истината е, че то е съкратена версия на английското ass, тъй като тези, които го изписват по този начин, са големи седалищни тлъстини.

Българският език е претрупан с излишни сложности, като например местоименията кой/кои или пък който/които. За улеснение на твърде заетите в писане на фейсбуук статуси потребители, които бързат да изхрачат неграмотните си и също толкова задълбочени мисли за битието, Вселената и 42, новата граматика позволява да не мислиш много-много дали говориш в единствено или множествено число – праскай винаги koito, пък който както ще да го разбира.

Може масата от интернет потребители да притежава компетентността и вихреното въображение на бавноразвиващ се куфар, но едно нещо ме кара всеки път да подскоча от удивление и искрено да се впечатля от показаната иновативност и прогресивно мислене. Става въпрос за изписването на буквите я, ю и ъ. След дълго проучване и изследване, редица  доказани учени се плеснаха силно по челото, защото не откриха два с два еднакви начина за изписване на въпросните букви, чието съществуване се дължи очевидно единствено на някакво тотално недомисляне от страна на Киро и Мето.

Напълно заличена е и разликата между буквите о и у, която и без това е несъществена, ненужна и излишно натоварва мозъците на подрастващите, които трябва наместо това да се пълнят с реклами на озверял от глад Асен Блатечки, символизиращ по някакъв все още недоразбран от първобитното ни общество начин защитата на интелектуалната собственост.

И, разбира се, новопокръстените от цифри в букви 4 и 6. Имам теория, че Кирил и Методий всъщност са създали нова славянска азбука, а не са взаимствали директно латинската, защото в латинския по онова време все още не са се използвали арабски цифри, а са боравели с римските. Представете си колко нелепо би изглеждала думата 6u6lqk (от старобългарското шушляк – б.а.), написана с римски цифри? Трябва да е нещо от сорта на VIuVIlqk – твърде е сложно за продавачите от Илиянци, твърде неразбираемо за купувачите от Перник – не би се рентирало. Пък какъв кошмар щеше да настане, ако трябваше да се изписват любимите на целокупното българско войнство думи като чушкопек, чеша се и чшшш, ела тука бе! Добре са го предвидили още тогава солунските братя...

Всички тези безспорни улеснения и иновации биха имали огромно практическо приложение. Прав е бил Петър Стоянов като е предложил латиницата да стане официална азбука у нас – човекът е същински пророк на промените. Ако още тогава у време се бяха усетили, то сега матуритетните въпроси щяха да представляват нещо такова:

Slojete pravilnoto mestoimenie: “Majat, …….. be6e 4inovnik v MON, be6e parvoklasen kreten.”

a)      koito

b)      koito

c)      koitu

d)     koyto

И всички тези опции са напълно верни! На матурата нямаше да има и един скъсан, университети щяха да преливат от качествен генетичен материал, държавата щеше да просперира и никой нямаше да твърди, че образованието ни е калпаво. Амин, дай Боже!