Полемика

Аз не се засягам лесно, даже напротив, но след тези „истини” се чувствам задължен да отговоря както подобава.

Всяка година май месец се превръща в ябълката на раздора между млади и стари. На завършващите зрелостници се лепват всякакви имена: простаци, селяци, наркомани, калпазани, идиоти, боклуци… Но всъщност точно хората, изказващи тези мнения относно бъдещето на човечеството, са истинските глупаци.

Баба Неновица, израсла в мъглите на комунизма, гледайки цял живот картофи без да разбира дали са животни или растения, крещи по абитуриентите „Простаци!”. Но дали тези младежи, притежаващи безкраен достъп до информация и комуникация (телефони, интернет, цифрова телевизия) и прекарали дванадесет години посвещавайки се на обучение, което е обогатило техните разсъждения, са простаци. Твърде вероятно! Но правилният въпрос е: Всички ли са простаци? Естествено, че не!

Част от тазгодишните близо 68 000 зрелостници (българчетата) ще продължи да се развива, ще натрупва знания и умения, дори ще заема постове, които ще ръководят бъдещата държава. Тези хора не слушат чалга, не вземат наркотици, не повръщат и не се напиват, а дори и да го правят, то това не е навик, а лошо стечение на обстоятелствата.

А и лошо нещо ли е чалгата, покварява ли човека? Май да. Но сигурно е едно: на умния човек и глупости да му говориш си остава умен, идиотът дори не знае, че е идиот.

Абитуриентският бал не е простащина, диващина и т.н. Той е един вид прощаване с детството, с лесното. Но както индийците се смеят на погребенията, така и ние се радваме за навлизането ни в същинската част на живота, изпълнена с най-ужасните неща от приказките. Не ви говоря за змейове и вещици, а за хората, които срещаме ежедневно: лъжци, крадци, корумпирани ченгета, цигани, политици… Страшна работа! И може би „БалЧеЕеето” е именно тази последна искра на безгрижие, която запалва сърцето на зрелостника и го кара за миг да забрави идващите изпитания. Е, разбира се, може да си роден и със златна лъжичка в дупето и да ти предстои вълнуващият живот на богаташа в Ориндж Каунти, както и безславното удавяне в алкохол и наркотици.Съдба.

 „Истините” за абитуриентските балове не ме нараниха толкова, колкото тънкият хумор относно българското общество или хомо булгарикус, както бе отбелязано. Няколко интересни факта за българите, техния произход, история и култура:

България е създадена през 680 г. от хан Аспарух – грешка

Дунавска България е създадена през 680. Български държави има преди Христа.

И до днес съществуват древните градове край Хиндукуш – Балкхария, Шуман и Варну, зидани пр.Хр. от камък.

Първите сведения за българите се появяват още в първите преписи на Тората (тоест Библията), където сме наименувани балгари. Това ни прави една от най-древните цивилизации.

„От първия син на Ной – Сим, произлизат 25 народа. Те живеят на изток.Имената на синовете на Сим са:

… Зеизи (или Зара), от когото са балгарите….

Прародината на българите е край Памир, където българската цивилизация е образувала първите си държави. Тяхната икономика е била феномен за тогавашните времена. Образували са тясна симбиоза между растениевъдство и животновъдство, като са се превърнали в номадо-земеделски народ.

Българите са строили своите градове от камък, което показва тяхната уседналост и отрича връзката им с номадите тюрки.

Българите са съставили Всевечния календар, дотолкова прецизен, че след 100 млн. години би грешал само с 3 дена. Тяхната Нова година се празнува и до днес – Игнажден (единствен ден)

Българската войска няма пленено знаме!

Средно един български войник убива 11 вражески бойци преди да падне.

И ако днес виждаме у българите да се появяват и други доста отблъскващи черти, не бива в никакъв случай да виним за това древната история, или генетичните качества на българския народ, а да погледнем към тъжния ред от жестоки исторически удари, довели до похабяване на българския характер – ударите на две робства от общо седем века, каквито малко народи са преживявали, и ударите на един сбъркат полувековен период, все още за съжаление незавършил, през който една безотговорна политическа сила срина и трите стълба, върху които се е крепял някога българският характер – стълба на патриотизма и чувството за ред, стълба на религията и стълба на семейството.

Затова не трябва да критикуваме нашия народ, а да се подкрепим, да застанем един до друг и заедно да се опитаме да възродим великия български народ и да го изведем от мъглите на комплекса и съжалението.

Не знам дали ще успея да променя нещо, не знам дали няма да изгубя живота си опитвайки, но знам едно – аз оставам и ще се опитам!

Това писание е дело на един мой ( вече бивш ) съученик, Ален, в отговор на статията ми “Абитуриентски бал – тая вечер е скандал!” . На първо място искам да кажа, че Ален е един от хората с най-висока обща култура, които познавам, и е истинско удоволствие да се разговаря с него – интелигентен младеж с изключително чувство за хумор. Знае и се интересува от история повече от почти всички преподаватели по този предмет, при които съм попадала. Казвам всички тези неща, не за да правя излишни четки – мисля, че всеки, който е прочел и два реда от нещата, които пиша, е вече наясно, че не ми е в природата. Казвам ги, защото ЗА МЕН е много приятен фактът, че такъв човек се е нагърбил да коментира мое словоблудство и да изрази личната си позиция. Няма нищо, повтарям, нищо по-хубаво за един индивид, който се опитва да се занимава с писане, когато нещата му се дискутират и предизвикват дебати и ответни реакции.

Но когато не съм съласна - не съм, и нямам намерение да оставя мнението си незащитено.

Иронизирайки порядките около абитуриентските балове, не правя опит да се изхрача върху целия празник, а да отбележа по един подчертано хиперболизиран и преувеличен начин в какво прекаляваме. Защото и в Германия, и в САЩ, и в Канада, и в Узбекистан, и на остров Бали, и къде ли не също се завършва гимназия, също се прощават с детството си и с периодите, в които им е било лесно. Само че балът на първия ми братовчед, който живее в Германия от около 20 години, представляваше да се съберат костюмирани и красиви в училищния салон, да хапнат, да потанцуват и кой откъдето. Без лимузини, без Шератон за 180 лв. куверт, без Син Сити за 120 лв., без дворцови тържества с цялата рода. Може би неслучайно жизненият стандарт в Германия се равнява на този на десет средностатистически семейства в България – защото там явно повече от нас умеят да преценят за какво си струва да се похарчат повече пари и някакси успяват по-добре да си направят сметката. Ние завършваме гимназия, а не дългогодишно обучение в манастира Шао Лин с крайна цел да победим Чък Норис в двубой. Не е ли редно, виждайки, че сме на прага на същинския живот, да го даваме малко по-скромничко, а не да се изхвърляме с цел да бъдем крале за една нощ, макар че на сутринта ще се приберем с градския транспорт в тристайния си апартамент в някой краен софийски квартал, уличните песове ще ни залаят, а циганите на строежа ще подсвиркнат след някоя хубавичка девойка? 

Какъв е шибаният смисъл в това да изхарчиш две заплати в подготовки за бала си, при положение, че когато попиташ някого как си е изкарал, той ти отвръща, че е било супер и с приятелите му са се размазали? Именно. С приятелите, с хората. Хубавото изкарване е хубаво не заради роклята за 5 бона или Ламборгинито, с което ще фучиш за час и нещо из града, а заради компанията, заради настроението, заради лафовете, заради еуфорията. Тогава защо цялото изхвърляне, защо цялата помпозност? Защо да се теглят заеми за бала ( о, да, има такива случаи! ), когато можеш да си го направиш готино и без да създаваш грешното впечатление, че от тоалетната ви извира нефт?

Интересно е също какъв пример се дава на малките с всичките изгъзици около баловете. Четете и немейте, мили мои, четете и немейте. 

И аз бях пияна, и аз платих 180 лв. за Шератон, и аз бях нагласена с дълга рокля и 12-сантиметрови обувки, и аз броих до 12 толкова много и силно, че на следващия ден гласът ми звучеше като на мутирал тракторист. Пишейки статията си, не сочих подигравателно с пръст, крещейки “Простаци! Боклуци! Серсеми!”, а иронизирах, но предимно се самоиронизирах. Защото открай време съм на мнение, че самоиронията е висша форма на духовно израстване и само един достатъчно умен и интелигентен човек може да се самоизгаври. Нека всеки, който се е почувствал засегнат от думите ми,  препрочете последните две изречения и си помисли хубаво дали въобще има смисъл да се засяга.

Хич не ми се изпада в патетични слова за величието на българския народ, историята ни, успехите ни и поводите за гордост, всичките сякаш от времето преди Христа. Не искам да оставям грешно впечатление – обичам България ( и не правя глупостта да я деля на страна и държава! ), а българите, с всичките си недостатъци, сме доста приятен народ, без да имам претенции, че сме нещо безкрайно велико. А и защо? Защо трябва да си помпаме националната гордост с неща, които лежат толкова назад в миналото, че и орел с бинокъл не е много сигурен дали го вижда отчетливо това време, когато сме били титанични и могъщи? Защо всеки път, когато се отправи някаква по-язвителна критика, отговорът съдържа нещо за величието ни? Не можем ли просто да приемем, че сме малка страна с никак нелоши перспективи пред себе си, които могат да се реализират с повече труд, усърдие и мисъл и с по-малко его? Защо е необходимо да приемаме критиката като насаждане на комплекси, а не като градивна единица в нашето развитие? Няма ли да е по-продуктивно не да възраждаме велики национални духове, шамани и прочие, а просто да станем малко по-практични, да мислим малко повече в какво и как влагаме парите си, да се разполагаме според чергата си, да приемем, че имаме недостатъци и да се борим срещу тях, а не да мрънкаме, че ги имаме?

Абитуриентски бал - тая вечер е скандал!

Трепетно вълнение и жужащо очакване разтърсват онова, което великите мислители и философи наричат “обвивка на душата през земния й път”; еуфоричните конвулсии са толкова изненадващи и силни, че почти наподобяват контракции при раждане; по-щастлив би бил само Pedobear на концерт на вокална група “Смехоранчета”. Каква ли би могла да бъде причината за подобен пролетен цъфтеж в душата на един млад човек, иначе обременен от диаболичен махмурлук и нерадостни финансови тревоги относно спонсорирането на следващия текила маратон из нощните клубове? Влюбен е? Присъдили са му Нобелова награда? Приет е да следва психология на аграрния млекодобив в университета в Цалапица?! Не, не и пак НЕ! Причината за такова едно истерично щастие е само една и се зове с гръмкото име АБИТУРИЕНТСКИ БАЛ.

Всуе и все известен е фактът, че абитуриентският бал, съдейки по значението, което му се отдава, е най-важното събитие в живота на всеки индивид от подвида homo bulgaricus, имАл наглостта да се пръкне на белия свят. И защо не?! Та това е съществена стъпка в земния път и огромна крачка в процеса на съзряване – в крайна сметка се завършва не какво да е, а СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ!! Средното образование в България, от своя страна, има вековни традиции, а според последните проучвания и чинове и дъски за писане, които са също толкова прадърти. В сравнение със завършването на училище у нас, мисията на Фродо и Задругата на пръстена е като разходка из маргаритената селска шир, а битката на Хари Потър с Волдемор – надбягване между Юсеин Болт и човек в кома. Най-изумителното в този невероятен обреден ритуал, абитуриентския бал, е фактът, че след него родителите автоматично губят родителския си инстинкт и изритват децата си на улицата, където те сами започват да се сблъскват с битовизма на същинската жестока екзистенция. За целта обаче предварително са ги подготвили добре като са им подарили я някое скромно апартаментче, я някое друго автомобилче, а в най-лошия случай – просто банкова сметка с 19-годишни спестявания в нея. Никой от вас не си е и помислял, че може да съществува човек, завършил средното си образование, който още живее или бива издържан от родителите си, което е неоспоримото доказателство на тезата, че абитуриентският бал е повратна точка в съществуването на homo bulgaricus.

И така, срамота е за индивида да не е подготвен перфектно за събитие от такъв ранг и затова в настоящата статия ще напиша само за вас, само тук и само за без пари не един, не два, не четири или дори осем, а цели 12 СЪВЕТА за успешната подготовка и успешното протичане на вашия специален ден, скъпи ми тиквеници, а-а-а-а така де – абитуриенти!

1. “Здрав дух, здраво тяло.” – тази максима е основополагаща в мисленето на всеки кандидат-абитуриент. За женските абитуриенти естетиката изисква да отслабнат толкова много, че главата им, макар и с лоботомиран мозък, да тежи повече отколкото цялото им тяло. Примерното седмично меню съдържа стрък аспержа, два обелени домата, половин бебешка шепа тиквени семки и три индийски орехчета.

За мъжките абитуриенти важи точно обратното – колкото по-трудно вратът ти се провира през прозореца на лимузината, толкова по-вървежен си. Ходете на фитнес средно 11.3 пъти седмично, а между всяко вдигане на тежестите от лежанка, гълтайте по таблетка анабол.

2. Самият бал, макар и с витална стойност, не би бил същият, ако не беше суетенето около него. Ето защо е АБСОЛЮТНО необходимо да обяснявате на висок глас през голямото междучасие в най-популярното до училище кафене как не можете да си намерите подходяща рокля, на колко пробни интимни прически ще ходите, как солариумът е изгорил глутеуса ви и как професионалният ви личен гримьор за бала е изгорил драгоценния си палец, преварявайки млякото си. Уверявам ви, че подобен род разговори са наистина безкрайно интригуващи и обогатяващи общата култура на околните – те ще бъдат възхитени от вас!

3. Дрехите. Тук можете да се развихрите по начини, които и фантазиите на Пратчет, Толкин и Гудкайнд взети заедно и повдигнати на квадрат никога няма да измъдрят. Бляскави изкуствени рубини, диаманти, пера, крила, кожа от зебра албинос, конски опашки, шарки на ранени в бой тигри, феникси, дантели, плетени от полуслепи монахини в Швейцария, пеперуди, змийска кожа, флуоресцентни отблясъци, а най-добре всичко това накуп – висшата мода може само да немее пред екстревагантните умствени дришни, до които достигат абитуриентите, а самата Лейди Гага минава за невзрачна и безлична лелка пред вихъра от въображение, с което зрелостниците забъркват облеклата си. Не съм в състояние да давам съвети на 18-19-годишните модни диктатори относно цялостната визия на техния тоалет ( след всяка следваща година се убеждавам, че светът не е изчерпал чувството си за хумор и липса на гравитация що се отнася до дрехите ), но наистина най-важното е роклята или костюмът ви да са изработка на МОДЕН ДИЗАЙНЕР или поне да струват колкото тристайния апартамент в Обеля 2, в който живеете с четиричленното си семейство и двете ви котки.

4. Обувките – дами, това е за вас! Наистина е необходимо всяко момиче да е поне три глави над нормалния си ръст – никой не знае защо, но така гласят неписаните правила в абитуриентския правилник. Абсолютно необходимо е да не можете да се придвижвате свободно на обувките си – какво по-естетично от пристъпяща с патешки стъпки абитуриентка, която залита и се препъва като пиян пенсионер по заледен тротоар?! Стратегическото ми предложение за бъдещите абитуриентки е да се спрат на скачащи кокили - изумителни уреди, осигуряващи ви желания ръст и много по-лесно, а и по-смешно придвижване по пътищата вечни на България.

5. Аксесоари. Както при дрехите, тук също можете да се развилнеете и да позволите на най-извратените си садо-мазо сънища да се превърнат в гривни, гердани, шапки, ръкавици, камшици, обеци и пръстени, с които да се накичите, докарвайки успешно визията на сергия за сувенири на Капалъ Чарши. Няма никакъв проблем да закачите сателитни чинии по ушите си или поне да накарате да ви измайсторят ДИЗАЙНЕРСКИ ( то се знае ) висулки за уши с формата и големината на средновековни полилеи. Един мъжки абитуриент, от своя страна, не би докарал същия неповторим младостки жентълменски фасон, ако не са ланците по врата му, които са с размери, които биха му позволили да ги продаде за скрап и да води скромно битуване до края на живота си от печалбата.

6. Да постигнеш идеалната фигура на стик за голф не е достатъчно, за да си пробиваш път в живота след абитуриентския бал. Ето защо човечеството е измислило пластичните операции, а Бог е създал глупавите родители, които да спонсорират наскоро навършилите си пълнолетие пикли. Може да си по-скоро вдлъбната навътре в областта на предсърцието, но след няколко бидонЯ силикон, никой няма да може да направи разлика между твоите цици и тези на бременната Памела Андерсън. Естетиката е важна, макар и да сте нейния същински ръб.

7. Коса. Тук няма да си говорим за прически, на чийто обем и топиран персийски килим би завидял; няма да си правя труда да споменавам и кокове, за чиято направа е отишъл толкова лак за коса, че изпаренията от него са образували малка дупка в озоновия слой; тук ще става въпрос за специалната връзка между човека и неговия ИКСТИЙЕНШЪН. Икстийеншъните не са просто удължения за коса – те са отделен биологичен вид, който умело замества кучетата в ролята на най-добър приятел на homo bulgaricus. Без своя икстийеншън, абитуриентката ( а защо не и абитуиентът ) е като ръцете на Венера Милоска – незавършен/а. Икстйеншъните, като всеки най-добър приятел, задължително трябва да регистрират присъствие – сиреч всеки трябва да забелязва, че косата ви е удължена изкуствено, иначе ще изглежда все едно сте с истинската си коса, а не с икстийеншън – груба грешка! Подберете си икстийеншъни с коса с различен цвят от вашата – така ще сте напълно сигурни, че те ще изглеждат абсолютно подправено и напълно неестествено. Не забравяйте, че е задължително да си поставите икстийеншъните само и единствено при коафьорите от Fetish ( все пак, всички чалга фурии, тайфуни и мусони ходят да се берберят там ) – на всяко друго място ви вземат по-малко от 300 лева, което е недопустимо!

8. Колата. Три неща – скъпа, черна и с 200 по тесните крайни квартални улички. Нека не подминаваме с лека ръка престижа, който лъха от някоя лимузина, чакаща гордия абитуриент пред гарсониерата му в Люлин 6. Не пропускайте да си надуете “Годзила кючек” от колоните и да натискате клаксона поне толкова често, колкото педала на газта – иначе ще пропуснете възможността да изглеждате пошло и селско, а всички знаем, че такъв шанс пада веднъж в живота.

Бележка под чертата: Не мога да не се похваля с колата, с която аз бях на бала си – скандал в най-чистата му форма. Музикалният ни съпровод беше в изпълнение на Бичето, братя Аргирови и Мишо Шамара. VIP, VIP, а?

9. Празнуването с родата. Помнете, че роднините ви отдавна са се отказали от идеята, че някога ще ви оженят и ще могат да празнуват сватба и затова използват абитуриентския ви бал като повод да съберат всички чучулинки, стринки, баджанаци, етърви, зълви и пети братовчеди, които още от Бай-Тошово време живеят в Папуа Нова Гвинея, за да могат да се изфукат с парите, които са потрошили по вашия празник ( обикновено се стига до теглене на заеми и правене на втора ипотека на гаража, за да може да се спонсорира този витален за всеки homo bulgaricus ден ). Всичко трябва да е на принципа на римските гуляи –  ядеш, повръщаш и пак ядеш. Най-добре го направете с класния стил на комунистически банкет – 200-300 кюфтета, 8-9 килограма шопска салата, 20-30 литра домашна сливова и непрекъснатото звучене на “Бяла роза” ще доближат празненството ви до холивудските звездни партита, гарантирам! Родата също трябва да даде своята лепта ( в крайна сметка, няма безплатен обяд! ) – не пропускайте елегантно да им намекнете, че който ви поднесе подарък под 150 лв. ще бъде во веки веков прокълнат да няма никога абитуриент вкъщи.

10. Тази точка е изключително специална, защото е квинтесенцията на това да си абитуриент и е задължително да се прилага по абсолютно всяко време в дните преди, на и след бала ви. Ще започна от по-далече, а именно от раждането на бъдещия абитуриент. Всеки знае, че той или тя е излетял/а от матката на майка си скъсвайки се от рев. След дългогодишни проучвания, учените от БАН стигнаха наскоро до извода, че бебетата абитуриенти реват, защото все още не могат да броят до 12. В процеса на тяхното съзряване от 0 до 18-19 години семейството е длъжно да им наеме изкусен майстор на математическите науки, който да ги научи да броят до 12, и преподавател по музика от консерваторията, който да коригира музикалността на тембъра им, така че броенето от 1 до 12 да не е просто и сухо изреждане на счетоводни цифри, а същинска фанфария от крясъци и писъци, доставяща нечувана радост на ухото. На самия си абитуриентски бал абитуриентите са подложени на жестоко напрежение, защото трябва да докажат пред себе си и света, че за всичките години усилена подготовка, най-после са се научили да броят до 12. Но веднъж усвоили това тайнство на битието, те го прилагат по всяко време на денонощието – не рядко чуваме абитуриент, който отброява до 12 в тоалетната в опит да накара биологичните му процеси да влязат в ритъм. Може да се използва и при полово сношение с цел да уведомяване на партньора още колко точно остава до заветния оргазъм. При НИКАКВИ обстоятелства не забравяйте да крещите до 12, независимо къде се намирате ( лимузина, дискотека, училищен двор, полицейско управление, отрезвително ) – в крайна сметка, трябва да докажете, че за 12 години училищно обучение поне това сте научили.

11. Празнуването на самия бал. Има няколко основни правила. На първо място трябва да знаече, че ако не сте в най-скъпия или поне втория най-скъп хотел в града и сте платили по-малко от 180 лв. куверт за чаша вино и половин бутилка шампанско, все едно не сте празнували бал! Ако сте от София – Шератон, Хилтън и в краен случай Радисън са идеалните места, където можете да си хвърлите парите на вятъра за 5-часов престой и развалени скариди. Друг елемент, без който помпозното ви тържество не би било същото, е циганският оркестър. Задължително си наемете поне един, който да ви следва по петите и да ви свири каквото поискате. Не пропускайте възможността да лижете и лепите банкноти по челата на циганите – все пак, и вие трябва поне за един ден в живота си да се почувствате като новозабогатял селски хилярдер. След празненството в хотела непременно отидете в най-тузарската дискотека, покрай която иначе не бихте си позволили наглостта дори да минете. Ако сте от София и не отидете в Син Ситьето, всички ще ви се подиграват! Бъдете наблъскани като сомалийци на опашка за хляб, бъдете мазни, повръщащи и полуголи, пийте уиски менте за 32 лв. половинката, позиционирайте се точно до циганския оркестър и въртете класни кючеци, палете си вносни пури със стотачки, не пропускайте възможността да си купите грам кока ( по същество некачествени амфети на тройна цена ) и да чертаете в посраните кенефи на дискотеката, изчукайте се с някого в същите кенефи и хванете венерическа болест, бройте до 12, а ако на сутринта осъзнаете, че са ви откраднали я телефон, я портмоне, а, ако имате късмет, и цялата чанта – вие сте същински ПАРТИ ЕНИМЪЛ, честито!

12. Вече си имате рокля в цветовете на дъгата, бижута с големината и цената на космически спътници, лимузина и икстийеншъни дори под мишниците и като ви погледне човек му иде да възвърне на майката природа всичката храна, която е погълнал за последните три денонощия – вие сте абитуриент/ка! Но този ден не би бил същият, ако и поколенията след вас не могат да ви се порадват на оперираното от чувство за естетика и мяра съзнание. Наемете си цял снимачен екип, който да ви следва през цялото време в отделен бус, за да не пропусне някоя красива подробност от специалния ви ден. Ако можете да уредите сателит от Космоса да ви лови и да излъчва по специална телевизия ексклузивни кадри от абитуриентския ви бал, определено ще направите задушаващо тръшване на конкуренцията. Но наиситна най-важното е да качите снимките си във Facebook още на следващата сутрин и да озаглавите албума си “Prom” или поне скромното българско “БалчеЕЕЕеее” – никой никога не би се сетил за такова нещо, така че побързайте преди някой да прочете тази статия и да ви изпревари, бидейки по-оригинален от вас!