За терористите и хората

Днес е 22 юли - точно преди една година по същото време Андреас Брайвик изби 77 души в Норвегия. Преди два дни в САЩ един изключително слънчево и усмихнато изглеждащ човечец нахлу в кино салон и изпозастреля 12 присъстващи на премиера на Батман. А на 18 юли в Бургас най-големият терористичен акт в България от много години насам взе живота на 8 човека. Всъщност, дори още не е ясно дали си говорим въобще за тероризъм, при положение, че все още никой не е поел отговорността за бомбата. Дълго се чудех дали въобще да се наемам да коментирам темата, при положение, че най-смисленото, което мога да кажа на този етап, е "Мир на праха им". Мир на праха и на десетките палестинци, намерили смъртта си в окупирана територия без вода; мир на праха на невинните израелци, станали жертва на самоубийствени бомбени атентати; мир на праха на иранските ядрени физици, за чиито убийства у нас много не се чу, а в САЩ си позволиха да кажат, че, едва ли не, са заслужени; мир на праха на жените в Афганистан, жертви на Шариат; мир на праха на загиналите в Сирия - и не, нямам предвид евтините анти-Асад пропагандни билбордове със сирийски деца, плеснати в центъра на София, а жертвите на един (изкуствено създаден?) конфликт, зареждан с оръжия както от Русия, така и от САЩ... и, и, и, и - има ли смисъл да продължавам?

Невинни хора умират всеки ден по света заради нечии интереси и политики - понякога е удобно това да се нарече "ислямски екстремизъм", понякога не. Когато умират невинни израелски граждани заради бомба в България, това е атентат и независимо, че обстоятелствата още не са изяснени, на определени хора им е изгодно Хизбула да стои зад цялата работа. Когато американски военен кораб разстреля хора на рибарска лодка, това е "трагичен инцидент", проблемът бива покрит и май никога не се разбира точно какво се е случило. Изведнъж се започнаха теории за ислямизацията в България, при положение, че въобще не е ясно дали наистина мюсюлмани са извършили атентата. Атака започнаха да бълнуват за мерки срещу "ислямски тероризъм", а в някаква медия четох, че България е една от най-мюсюлманските страни в Европа, при положение, че ние дори нямаме официално призната държавна религия, за да можем да бъдем наречени християнска, будистка, мюсюлманска или подобна република. За съжаление, не мога да се сетя къде беше този знаменит бисер, за да оставя линк към него за поколенията. Журналистът Иван Бедров е написал в блога си най-най-точното изречение по въпроса, към което нямам какво да добавя: Ако в съпричастието ни към израелския народ обаче допуснем да се появи и капчица гняв срещу мюсюлманите по принцип, значи терористите са изпълнили целта си.

Да приемем, че това наистина е организиран терористичен акт, както твърдят специалисти по въпроса. Малко ми е пресилено цялото обвиняване и сочене с пръст към правителството. Не искам да бъда разбрана погрешно - работата на специалните служби, разузнаването, контраразузнаването или както там е редно да се нарича, е да предотвратява подобни ужаси. И това всичкото гаче ли трябва да е контролирано от държавата, вместо СРС-та да се поставят под път и над път, а журналисти, съдии и хора от опозицията да бъдат щателно следени. И все пак, нека не се лъжем - далеч по-подготвени страни от нашата са ставали обект на атаки. Много е трудно един терористичен акт да бъде предотвратен и това не го твърдя просто така - вижте отново интервюто за сп. "Мениджър", към което линкнах по-горе. Самият Израел не всякога успява да се справи с подобни ситуации, при положение, че е една от най-полицейските и милитаризирани страни в света, чието разузнаване е пословично. Нима Норвегия успя да спре Брайвик, въпреки че той дори се беше подвизавал форумно, сиреч хич не е било толкова трудно да е следен? Ами Испания? САЩ успява ли да разгадае кога на някого ще му хрумне да си нарами законно купената пушка и да бастиса колкото хора смогне? Всъщност, нека сме коректни - когато американски гражданин изтрепе други американски граждани в САЩ - това е жестоко престъпление, а човекът най-вероятно е луд. Виж, ако беше мюсюлманин - това щеше да е тероризъм, а извършителят - заплаха за националната сигурност. Трябва да сме точни в дефинициите. Но да се върнем на темата - да, България е неподготвена за подобни атаки и това е грешка на правителстваТА, не само на сегашното. Просто кабинетът "Борисов" се оказа по-глупав от предшествениците си и вместо да си мълчи тактично по такива теми, се биеше в гърдите и твърдеше, че България е сигурна, та сигурна. Те ти, булка, Спасовден. При всяко едно от предишните 2-3 правителства подобно нещо можеше да стане също толкова безпроблемно, просто в случая е удар по уж най-силното ни място, пък взе, че стигна до сърцето. Затова е и твърде преекспонирано да се твърди, както Илиана Беновска побърза да констатира, че бомбата в Бургас е резултат от личната политическа безпомощност и безотговорност на министър-председателя. Не, това е резултат от пълното безхаберие по темата и мислене тип "това на нас никога не може да ни се случи - твърде сме далеч" на няколко поредни правителства.

Вълнувам се и от въпроса що за терористичен акт е това, при положение, че никой не е поел отговорността досега? Вече би трябвало да е минало достатъчно време, за да може евентуалната групировка, която стои зад атентата, да се е пръждосала от България и следователно да е уместно да си кажат, че са те. В материал на "Капитал" пише, че денят и часът на нападението не са произволно подбрани - късният следобед в сряда бил най-леко натовареният ден, според служители на летището. Ако е било направено по друго време, жертвите е можело да бъдат много повече. Ако това наистина е така, то що за терористи подбират време, в което ще имат малко жертви? Засега няма данни за замесени българи или български групи в цялата каша, дано да си остане така...

Питам се също а сега накъде? Хем не ми се ще да живея в държава, в която е възможно да внесеш базука във външно министерство (успешен експеримент на "Господари на ефира" преди няколко години), хем пък ми се вижда ужасно да могат да ме арестуват на летището, защото съм се опитала да вляза с нокторезачка в самолета, нали. Какво ще стане с мерките за сигурност? Ще бъдем ли по-строго следени? Ще се окаже ли съвсем случайно, че терористите са се координирали в мрежата? Вече и без това си имаме един чудно прекрасен Закон за електронните съобщения, който дава бая права на органите на реда да записват и следят активността на интернет потребителите - ще има ли още нещо допълнително? Възможно ли е въобще в страна като България да бъдат спазвани някакви наистина строги регламентации? Естестевно, чудя се и какво ще стане с вота на недоверие към правителството, макар да е до голяма степен ясно, че ще е толкова успешен, колкото тазгодишната ни песен на "Евровизия".

И като за финал, не мога да не потупам по раменете някои от българските медии за начина, по който отразяват събитието. Молодец! Да оставим настрана разликите в писанията - било точно в 17.25 ч., било доста след 17.30 ч., шофьорът не бил ранен, шофьорът бил мъртъв, атентаторът бил с къса коса, после пък с дълга, подхвърлил нещо в автобуса тичайки, не, не - съвсем спокойно си се качил с останалите. Това е съвсем НОРМАЛНО в такива ситуации. Масова паника, неяснота, очевидците не са сигурни какво и къде са видели, хората са ужасени - ясно е, че не може веднага да има пълна яснота по въпроса. Все пак могат да се сверят поне с два-три източника твърденията, но от друга страна - няма време, в редакцията искат веднага материал, за да отразят събитието. Друго е престъпно, а именно снимките, които някои вестници, начело с "Труд", си позволиха да пуснат. Няма да публикувам изображението, за да не падам до нивото на въпросния всекидневник, но който се интересува от фотографията, може да я открие на http://www.crosspress.bg/ - избирате "Дневен Труд", а датата е 19 юли 2012 г. 

Кой бе, кой гений на фотографската мисъл реши, че подобно нещо е подходящо за заглавна страница?! Как биха се почувствали роднините и близките на човека, ако му видят разкъсаните крайници да се веят на първа страница на някакъв вестник? Как би реагирало малко дете, ако види такова нещо във вестника, зарязан от родителите му на холната масичка? 'Що не снимате трупове в ковчези по време на погребения и след това не ги плесвате така хубаво и централно на началните си страници? 'Щото тогава имате свян да заврете обективите си, ама когато някой има глупостта да бъде взривен от бомба и близките не са наоколо - тогава няма милост, а? If it bleeds it leаds е практика, която е типична за издания, които разчитат само на евтината сензация. Това е само констатация, без да искам да правя директни категоризации. Със здраве - следващия път може и да не пренебрегвате други топ теми от деня, като силно негативния доклад на Европейската комисия. Да не дава Господ, ама току-виж някой си помислил, че се опитвате да замажете очите на хората за жестоките критики, пу-пу, пепел ми на устата!

Гори!

Пожарникария. Тази дума трябва да бъде вкарана като официален синоним на "България по време на управлението на ГЕРБ" в речниците. Пожарникар за министър-председател и пиромани за министри. Какво имам предвид? Току някой подпали гражданския гняв с тъпо политическо решение, Борисов тръгва с цялата сила на своето лирическо (считай медийно) Аз да "гаси" народното неудовлетворение с гръмки думи, но половинчати обещания. И понеже си е просто пожарникар, на политическо ниво успява да овладее положението до момента, в който огънят просто тлее, а не е изгаснал напълно. За съжаление, явно е толкова и пожарникар, колкото политик. Витоша гори вече трети ден, по последни данни са засегнати над 250 дка стара гора, а бедствието е на път да обхване и млади дървета, което може дори да се окаже опасно за хората, живеещи в Бистрица. За разлика от премиера, не съм пожарникар и затова няма да се наемам да давам собствено псевдокомпетентно мнение относно гасенето или причините за пожара. В следните няколко редове просто ще направя обобщение на някои неща, които ми направиха впечатление:

 1. Днес, считай 3 юли, министър Найденов направи следното изказване по адрес на "еколозите", които протестираха на Орлов мост: "вместо да си чешат езиците, да отидат горе и да помогнат". Също така призовава медиите да питат природозащитниците къде са.
Това, естествено, е един похвален призив, макар и изказан по доста грозен начин, особено имайки предвид, че според форумите и фейсбук, десетки доброволци са се включили в гасенето. Да оставим настрана факта, че не всеки, протестирал на Орлов, е достатъчно добре физически подготвен за подобна акция, да си затворим очите пред десетките обяснения на доброволци колко хаотична е била организацията (а и не е ненормално - в крайна сметка, бедствена ситуация е). Въпросът ми е защо до днес нямаше влязла в сила наредба, която да регламентира работата на доброволците? Едва ДНЕС (3 юли) подобно нещо се появи. Как се очаква хора да се включат, при положение, че не им е гарантирано нищо - дори, че ще влязат в някакви списъци, по които ще могат да ги издирват, ако се случи да се изгубят в гората?


2. Чудесно е, че все пак вече имаме въпросната наредба. Нека се вгледаме в изискваните докумети, които доброволците трябва да подадат:

Чл. 8. (1) Кандидатите за доброволци подават заявление до кмета на общината за членство в доброволното формирование съгласно приложение № 1.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. формуляр за кандидатстване по образец съгласно приложение № 2;
2. медицинско удостоверение, доказващо, че лицето е клинично здраво;
3. справка от психодиспансер, че лицето не се води на отчет;
4. свидетелство за съдимост;
5. копие от документ за придобито образование, специалност или правоспособност;
6. писмено съгласие на работодателя/ите за заетите по трудово или служебно правоотношение;
7. декларация за съгласие за обработка на лични данни.
(3) Кандидатите за доброволци към документите по ал. 2 прилагат и копие от документ за правоспособност за извършване на дейности със специализирана техника и/или оборудване и копие от свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната категория, ако имат такива.

Чудя се как не са поискали и копие от диплома за магистратура по гасене на пожари, както и подробно мотивационно писмо със снимка в цял ръст по бански. Предвижда се и създаване на комисия за подбор на доброволците и още куп други бюрократични красоти. Разбира се, че не е желателно случайни хора да ходят на да гасят пожари, разбира се, че е най-добре да има предварително подготвени екипи от доброволци, при които съществуването на такава подборна процедура със сигурност е необходимо. Но няма начин при БЕДСТВЕНА ситуация, каквато имаме в момента, всички тези процедури да бъдат спазвани. Или спираш да призоваваш хората да се юркат към планината (т.е. министър Найденов спира да се излага с полуадекватни изказвания), или създаваш експресна процедура, която е приложима в екстремни условия.


3. Във фейсбук един текст доби доста голяма популярност, а именно разказът на разочарован доброволец. Самата аз в началото бях ужасно потресена, дори тръгнах да издирвам автора (даже май успях да го намеря). Но после реших да погледна дали няма и други версии за случилото се. Ето какво пишат от mediapool по въпроса:

В крайна сметка прокараната просека, по която трябваше да мине техника, осигурена от доброволци, организирани чрез онлайн изданието OFFnews.bg, отново се запали, а екипите бяха отзовани. По тази причина дигата, изградена в близката река, за да се вземе оттам вода за помпите, остана неизползвана.

Пичагата от cross е бил в групата, която изгражда дигата. Което означава, че МОЖЕ БИ ги отзовават не защото на някого така му е удобно, а защото прокараната просека се е запалила и това би представлявало риск за живота им. Но, естествено, на официалните медии напоследък имам все по-млако доверие, поради което продължих да се ровя за информация. Във форума offroad-bulgaria.com открих следното мнение:

Привет. След като се наспах сега сядам на компа и да дам малко иформация.Вчера 13 пожарникари и 28 доброволци се спуснахме от хижа Физкултурник до мястото на пожара. Обстановката таме е следната: Огромни дървета са паднали едно върху друго, като височината има достига до 2-3 метра като м/у тях са пораснали нови дървета и храси. С 5 резачки успяхме да минем 1 км за 2часа като през цялото време сме си правили път, там никой не е стъпвал от 2001 г. След 2 часа стигнахме до реката и направихме бент за да взимаме вода с помпи. Първоначалната идея да свалят оборудването ни с катъри отпадна поради непристъпноста на терена. Обадихмесе и поискахме с хеликоптер да ни донесе помпите и шланговете, но вятъра смени посоката си пушека застана над вира който направихме и пилота на въртолета каза , че не може да лети там. След което по дерето на река след 4 часа слязохме в Бистрица. Колегите от пожарната казаха , че поради честото слизана на зилове 131 в часта от под хижа Физкултурник до гората, понеже са камъни, камионите са извадили огромни камъни в следствие на което 4 ниви и един пикап на ловеч за закъсали на слизане след като са секачили един път.. Това може да е и от водачите на съответните мпс. В момента неподготвен водач сигурно не може да се качи вече за разлика от вчера. Днеска сме почивка и утре пак там. Месноста на пожара е единствено достъпна на група от хора със специални дрехи , резачки и гсм и много вода. Всички които бяха с неподходящи дрехи в нашта група дрехите им останаха по дърветата. Нямам инфо дали булдозера който се качи вечерта е успял да направи път, но утре ще разберем.

Източник: http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=147565&page=7

Въпреки че на пръв поглед има  несъответствия с разказа на доброволеца в cross, мисля, че става въпрос за една и съща група. Все са 41 души, все си проправят път с резачки, има хеликоптер и река, работите не стават, хижата на едно място е "Физкултурник", а на друго "Академик", но де факто това са просто двете имена на едно и също нещо.
Макар разказът на разочарования доброволец да е много емоционален и въздействащ, трябва да се чете внимателно - все пак отразява ЕДНА гледна точка и е възможно да има и други истини за случилото се, други фактори.


4. Естествено, в контекста на последните събития не може на човек да не му минава през главата, че палежът е умишлен. Тук се вижда може би първата снимка на пожара, още в началото преди да се появят езици. Времето е ясно и спокойно, вероятостта за мълния е нулева (не само според мен, експерти също го отхвърлят като възможност). Което засилва подозренията за човешка намеса. От друга страна, областта е трудно проходима, на склон, а не пътека, трябва да си, едва ли не, с резачка, за да стигнеш до мястото. А после не знам как бързаш по тоя терен, за да не те застигне пламъкът, ако случайно духне по-силен вятър - малко самоубийствена мисия... От трета страна пък, между 1999 и 2001г. в горски пожари изгаря около 3% от горската площ на страната. Преди 7-8 лета в гората до селото ми имаше пожар. В следните години един хитър симпатяга успя да направи шеметна кариера в дървената мафия, та в момента изгорялата част и още бая гора около нея са бастисани и изсечени. Не искам да навлизам в никакви конспиративни теореми, но май всичко е възможно.

На Берлин му пука!

Цялото емигрантско съсловие от Мачу Пикчу до Париж наизлезе с плакати да заявява позиция - българската диаспора в Берлин няма да остане назад я! Съжалявам, че не можахме да бъдем с вас на orLovЪ мост, жалко, че и шествието ще пропуснем, но няма как... Не ми пука, ако някой тръгне да храни, че за момента не живеем в България и че от западО е най-лесно да се протестира. Може и така да е, ама май по-важно е да сме заедно и единни? Та, да, с вас сме - успех, лъвчета!

Всички КРИВОгледни точки

Едно време като прочетях някоя новина в интернет, бързах да проверя достоверността й чрез официалните медии. Сега като видя статия или материал в официалните медии, търся адекватна позиция в интернет. Едно време медиите бяха четвъртата власт, сега много от тях са просто орган на властта...


Комисарят по телекомуникациите и медиите, Нели Крус, заяви преди дни, че положението с медиите в България е тревожно и обяви, че го приема като лична кауза. Според последния доклад на "Репортери без граници", сме на 80 място в света по свобода на словото, като сме изпаднали още по-надолу в сравнение с преди най-вече заради взривената кола на Диков и заплахите срещу Бенатова. "Господари на ефира" бяха безцеремонно разкарани от ефира на най-голямата ни частна телевизия. Издателите на "24 часа" и "Труд" бяха обвинени в пране на пари. В последните дни се случиха неотразените от БТВ протести срещу Закона за горите; битият оператор на същата телевизия, което те нелепо се опитаха да превърнат в център на дискусията, не просто измествайки, ами направо изпърдявайки се в лицето на същинския й фокус; Диана Найденова с интервю-фиаско, което ще остане завинаги в историята на нескопосана спазарена журналистическа нежност; разкритието на Биволъ за акциите на генералната директорка на БТВ в Първа инвестиционна банка; и последният резил от вчера, когато в обедната си емисия БТВ успяха да накарат слънцето да залезе в 12ч. по обяд, а "Орлов мост" да се премести на площада пред "Св. Александър Невски", показвайки кадри от протеста срещу Закона за горите с надпис "В подкрепа на Закона за горите". Трябва да си с интелигентността на третостепенен герой от турски сериал, за да не се запиташ какво, мамка му, се случва с медиите в България?

И отговорът изкристализира пределно ясно: купени са. Искам да направя едно неособено скандално изявление, което трябва да е ясно от самото начало: такова нещо като напълно независима и обективна медия НЯМА по света. Всички са спонсорирани или от държавата, или от частници, които малко или много налагат редакционната линия, или са водени от независими журналисти, което предполага, че въпросните медии стават поне донякъде ТРИБУНА за изразяване на личата обществена позиция на авторите им. Да се твърди, че независимите интернет медии са напълно обективни, е като да се твърди, че тоя блог е обективен, схванахте ми идеята. Та, да, големите обществени медии по света, у нас и в Тамбукту са платени, въпросът е, че на повечето места е доста ясно откъде, което се прави с цел техните зрители/читатели/слушатели да са информирани относно това на чии интереси е възможно да удрят по едно рамо в материалите си. Това кой на кого дава парички у нас е само обществена тайна сред онези слоеве от обществото, чиито когнитивни умения им позволяват да погледнат отвъд житейската драма на героите от "Стъклен дом", но по никакъв начин не е прозрачно, което отбелязва дори онзи титан на дипломатическата мисъл, Уорлик, впрочем изключително добре съзрял положението. И в крайна сметка кой на кого?

В българската медийна общественост най-много се говори за "Нова българска медийна група", официално собственост на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, което е и най-големият медиен холдинг у нас. В рамките му влизат издания като в. "Монитор" и в. "Телеграф", както и телевизии като ТВ7 и ВВТ. Има различни теории за политическите интереси, които обслужват - дали на ДПС или на ГЕРБ, напълно е възможно и на двете накуп. Във всеки случай на човек му стига да чуе как Бареков буквално измива с уста седалищните части на човека-президент-министър-парламент-народ-държава Борисов от ефира на ТВ7, за да си даде сметка за обективността и обществената полза от въпросното медийно клокочене. Та обществени митове и легенди твърдят, че всъщност биват спонсорирани от Коорпоративна търговска банка. Житието и битието на тази тъй прекрасна банка е безкрайно интересно, вземайки под внимание няколко разкрития от близките години. През 2010г. избухна доста сериозен скандал, когато се разбра, че 48% от държавните пари кротуват в трезорите й. Някъде през 2011 премиерът обяви, че държавните пари в банката са толкова много, че ако тръгнат да ги изтеглят, ще я фалират. От банката пък тотално отрекоха и обясниха, че могат спокойно да си живуркат и без тея пари, защото не били чак толкова сериозен дял от капитала й. Като цяло в момента човек не знае дали там има 20, 50, 97.3 или 140% от въпросното държавно имане.

По-интересното е, че като напишете "Корпоративна търговска банка държавни пари" в Гуугъл, мнозинството от резултатите, които излизат, са статии на в. "Труд" и "24 часа", при това с доста  добро качество за медии, които редовно си позволяват дори нелепи правописни грешки в статиите си. Което ни води и до друг голям роден медиен холдинг - "Вестникарска група България", в чиито рамки влизат и въпросните две издания. Тая пролет се развихри своеобразна долнопробна журналистическа война между тези две големи медийни групи, ако си спомняте точно около времето, когато Бареков разкъса брой на в. "Труд" в ефир. Общо взето това, което се случи, беше, че Корпоративна търговска банка и "Софарма", които всъщност стоят зад "Вестникарска група България", се счепкаха за това кой да си купи пореден пакет от вестници, принадлежали преди това на германската медийна група WAZ. "Капитал" излезе с отличен анализ по въпроса. Оттогава насам едните квакат срещу лекарствения монопол на "Софарма", а другите като неуморни текезесарски труженици подкопават реномето на Корпоративна търговска банка. Явно конфронтациите дотолкова са ескалирали, щото дори съдът подгони издаделите на "Труд" и "24 часа", обвинявайки ги в пране на пари. По същество обвинението може и да е напълно уместно, знам ли, но със сигурност важи и за другия холдниг, който до момента не е пипнат и с пръст от никой орган на властта, което само затвърждава тезата за зависимостта й от гореспоменатата банка. 

Какво означава на практика съществуването на непрекъснато разрастващи се медийни империи? Естествено, по-широко поле за манипулация и обслужване на икономически интереси. Но за журналистите означава следното: макар че медиите у нас уж са многобройни, де факто работодателите са собствениците и издателите, а те са броят на малцинството от пръстите на едната ми ръка. Ако напишеш статия в ущърб на спонсорите или откажеш да поддържаш редакционната линия, могат да те изритат и повече да не можеш да си намериш работа в нито едно от изданията, които принадлежат на холдинга, което осезаемо стеснява кръга от възможни места, където в последствие да търсиш препитание. Могат да ти извиват ръцете и да те карат да ги подкрепяш на всякакви нива, било то медийни, политически или съдебни, за да си запазиш работата. В Германия съществува анти-картелен закон, който забранява прекалено големи медийни пакети, концентрирани в ръцете на малко хора, да се разрастват прекомерно много. В България, доколкото ми е известно, подобна регулация няма (поправете ме веднага, ако греша!), което де факто може да доведе до това, теоритично някога всички частни медии да бъдат притежание на един-единствен собственик. Медиен плурализъм и свобода на словото? Смях в залата.

В БТВ със сигурност работят и много кадърни хора. Но какво от това, при положение, че генералната директорка бива дундуркана от Първа инвестиционна банка, а журналистите имат право на поне прилично представяне на контроверсни събития толкова, колкото Петко Цветков имаше право да вземе думата по време на интервюто при Диана Найденова? Ще призная, че въпросното интервю (по същество монолог стил а ла Гьобелс) дотолкова ме изкара от равновесие, че и аз като дядо ми, който вечно спори с телевизора, толкова силно се разкрещях на клетия компютърен монитор, че комшията от Йемен дойде да ме пита дали всичко е наред. Но всичко, което можеше да се каже за поведението на Найденова, вече е описано с достатъчно много жлъч и качествена ирония, де що е могло да бъде описано из безбрежното интернет пространство. Разбира се, за уволнение не може и да си помислим, а за да си подадеш оставка трябва поне някакви праисторически наченъци на достойнство да са се запазили тук-там из гротескното ти същество. Миролюба Бенатова спря да боботи за бая дълго време след Катуница и не се мина много, ето че беше засенчена от сияйната мощ на новата фекална сензация. Впрочем, доста отпреди това у Найденова се наблюдава безкрайно неприятното поведение на човек, който някога е трябвало да стане оперен певец, но по пътя някак си се е заблудил и сега успява да тренира гласа си само повишавайки тон в студиото. Макар и досадни ракови клетки, тея двете са просто част от порочен и разлагащ се механизъм, чрез който работи телевизията. Хубаво, ще я махнат, но няма да убият болестта, която ги разяжда, носеща името "творческият запек и платеното коакьорство ни пречат да измислим и една свястна програма". Защото не може по БТВ да има ежеседмично над 4 различни сериала и само едно публицистично предаване. Защото не може вечно да цоцаш от изтъркани риалити формати, на които в световен мащаб вече са им прочели молитвата и изключили системите. Защото не може всяка делнична вечер да позволяваш на един и същ кондомоподобен водещ да прави същите предавания, каквито е правил и преди 8 години - без развитие и без нищо ново. Защото не може таргет групата ти да се състои предимно от пенсионери и нискообразовани, респективно нископлатени хора от провинцията, които не са се юрнали да изкупуват промишлени количества от стоките, които се рекламират от телевизията. А всяка частна медия разчита на рекламодатели, които пък разчитат на това рекламата им да достигне до правилните купувачи и като това не стане, спират кранчето. С отблъскването на платежоспособната аудитория между 18 и 45 години, БТВ не просто си прави ритуално харакири, но за по-сигурно   си набива свръхдоза, самозапалва се и се обесва.

Така бленуваната свобода на словото няма да ни огрее докато финансирането на медиите не стане прозрачно. Хубаво, знае се за изброените по-горе медии на кого принадлежат и то само защото бързат да се оплюят едни други, докато защитават интересите на частниците си. Ами останалите, за които не се говори толкова често? Все пак, с толкова много банки у нас, със сигурност има още някои, които са приютили на широкото си колянце хора, които искат да си играят на журналисти. А самите медии трябва да осъзнаят нещо, което убягва и на колегите им по света като цяло - традиционните източници на информация вече са в пряка конкуренция за вниманието на хората с нетрадиционните, считай блогове, туитър, фейсбук и пр., и трябва да реагират адекватно на динамично развиващата се среда. На чиито и интереси да сервират, трябва да се стремят поне отчасти към публично доверие и одобрение, което предполага спазването на поне елементарни изисквания за безпристрастност, грамотност и информираност. Защото когато медийната пропаганда падне дотолкова, че е видима с просто око дори за хора с IQ, равно на това на фикус, то човек вече не е пред пропастта, а е направил решителната крачка напред, ще си позволя да цитирам другаря Тодор Живков.

Az Buki Vedi

Varvi, narode vazrodeni, kam svetla badnina varvi!

Ако наякой чужденец прочете горното с подобаващата английска транскрипция, може да му заприлича на някоя мъдра фраза на латински, която съдържа квинтесенция за смисъла на живота. А пък някой кандидат-гимназист на 13 години може да напише фразата с още средно 2.3 пъти повече грешки. Очарователно. Но още по-забележително и интригуващо за поколения учени и филолози е създаването на неповторима флора и фауна от интернет потребители, които са изковали нов правопис и граматика за онова, което като дете наричах български език. Де факто е толкова нелепо да наречеш това явление „правопис и граматика”, колкото да се опиташ да обясниш на баба си, че всъщност  си напълнял с 5 кила, а не отслабнал с 10. В този нов начин на (интернет) изразяване цари радикална демокрация и свобода на подбора на изразните средства, което може да се наблюдава при определени тенденции, които би било твърде безочливо да нарека правила. Ето някои от тях:

Винаги се пише as вместо az. Противно на мейнстрийм теорията, че местоимението „аз” произлиза от наименованието на първата буква от старобългарската азбука, истината е, че то е съкратена версия на английското ass, тъй като тези, които го изписват по този начин, са големи седалищни тлъстини.

Българският език е претрупан с излишни сложности, като например местоименията кой/кои или пък който/които. За улеснение на твърде заетите в писане на фейсбуук статуси потребители, които бързат да изхрачат неграмотните си и също толкова задълбочени мисли за битието, Вселената и 42, новата граматика позволява да не мислиш много-много дали говориш в единствено или множествено число – праскай винаги koito, пък който както ще да го разбира.

Може масата от интернет потребители да притежава компетентността и вихреното въображение на бавноразвиващ се куфар, но едно нещо ме кара всеки път да подскоча от удивление и искрено да се впечатля от показаната иновативност и прогресивно мислене. Става въпрос за изписването на буквите я, ю и ъ. След дълго проучване и изследване, редица  доказани учени се плеснаха силно по челото, защото не откриха два с два еднакви начина за изписване на въпросните букви, чието съществуване се дължи очевидно единствено на някакво тотално недомисляне от страна на Киро и Мето.

Напълно заличена е и разликата между буквите о и у, която и без това е несъществена, ненужна и излишно натоварва мозъците на подрастващите, които трябва наместо това да се пълнят с реклами на озверял от глад Асен Блатечки, символизиращ по някакъв все още недоразбран от първобитното ни общество начин защитата на интелектуалната собственост.

И, разбира се, новопокръстените от цифри в букви 4 и 6. Имам теория, че Кирил и Методий всъщност са създали нова славянска азбука, а не са взаимствали директно латинската, защото в латинския по онова време все още не са се използвали арабски цифри, а са боравели с римските. Представете си колко нелепо би изглеждала думата 6u6lqk (от старобългарското шушляк – б.а.), написана с римски цифри? Трябва да е нещо от сорта на VIuVIlqk – твърде е сложно за продавачите от Илиянци, твърде неразбираемо за купувачите от Перник – не би се рентирало. Пък какъв кошмар щеше да настане, ако трябваше да се изписват любимите на целокупното българско войнство думи като чушкопек, чеша се и чшшш, ела тука бе! Добре са го предвидили още тогава солунските братя...

Всички тези безспорни улеснения и иновации биха имали огромно практическо приложение. Прав е бил Петър Стоянов като е предложил латиницата да стане официална азбука у нас – човекът е същински пророк на промените. Ако още тогава у време се бяха усетили, то сега матуритетните въпроси щяха да представляват нещо такова:

Slojete pravilnoto mestoimenie: “Majat, …….. be6e 4inovnik v MON, be6e parvoklasen kreten.”

a)      koito

b)      koito

c)      koitu

d)     koyto

И всички тези опции са напълно верни! На матурата нямаше да има и един скъсан, университети щяха да преливат от качествен генетичен материал, държавата щеше да просперира и никой нямаше да твърди, че образованието ни е калпаво. Амин, дай Боже!

Rape me in the morning: Първа част

Групово изнасилване и убийство на млада украинка потресе цялата страна. 18-годишната Оксана Макар беше изнасилена преди три седмици. После изнасилвачите й, които са синове на висши чиновници и бивш прокурор, се опитали да я удушат, след което я запалили.

Източник: Dnes.dir.bg 
Химическа кастрация за комунистическите изроди и убийци! 

Млада жена е била изнасилена в град Баня. [...] Пред служителите на реда 20-годишната пловдивчанка обяснила, че инцидентът е станал около 2 часа в събота в дома на неин познат. В петък вечерта девойката се черпела в компанията на 48-годишния домакин и двама негови приятели. Два часа след полунощ младата жена се оттеглила в съседна стая и си легнала. Малко след това единият от гостите влязъл при нея и, въпреки съпротивата й, я изнасилил.

Източник: Fakti.bg
К’во е правела 20-годишна в компанията на толкова по-възрастни от нея? Като е яла и пила не е ревала, нали? Търсила си го е!

Или поне горе-долу така звучат по-голямата част от коментарите под въпросните новини. Когато някой бъде ограбен късно вечерта на самотна улица, то този човек е поредната невинна жертва на злеорганизираната, прогнила като селско корито държава, където властите и полицията нехаят за гражданите. Амин! Но когато жена бъде изнасилена през нощта на някоя улица, първият въпрос, който бива задаван, е какво е правила толкова късно там, случайно с къса пола ли е била и, разбира се, любимото ми – проститутка ли е? Естествено, всички жени, които вечер вървят по улиците, са готови да врътнат свирка за 5 лв., не знаехте ли? Да оставим това настрана - дори да е била облечена предизвикателно, дори да е била пияна като войник след уволнение, дори да е била проститутка – това неглижира ли факта, че е била насилена?

Да, познахте в настоящата статия (а и в следващата, тъй като много се разписах по темата и ще има продължение) ще се занимавам с изнасилването, така че ако ви се четат сатирични списвания с висок набор от новоизмислени и напълно несъществуващи думи, можете спокойно да се обърнете към сайта на Иво Сиромахов. В момента съм в един от вдъхновените си моменти на желание да спася света и да раздавам справедливост, така че баста! Подчертавам, че под сексуално насилие и изнасилване тук ще разбирам това, което е заложено в чл. 150, 151, 152 и 153 от Наказателния кодекс.

Изнасилването е единственото престъпление, при което жертвата може да бъде обвинявана и морално съдена заради случилото се. Твърдението важи и за демократичните, цивилизовани и развити общества, не е релевантно само за удобно обявените от нас за изостанали мюсюлмански страни. Това го четох в една книжка, която се казва „Covering violence: A guide to ethical reporting about victims & trauma”. Не повярвах и реших да проверя какво е положението в България. Вчера няколко часа се занимавах да чета статии, които се занимават с отразяване на изнасилвания у нас от началото на годината насам. Разбира се, „проучването” ми не е репрезентативно, защото се ограничава до две-три спорно квалитетни медии (най-силно е застъпена Dnes.bg), но все пак е показателно за някои тенденции. Което ме води и до първото нещо, което ми направи впечатление – като цяло малко се говори за изнасилване, трудно е да се открият статии в по-реномирани издания по темата. В Dnes.bg при таг „изнасилване” излизат общо около десетина резултата. До един правят следното впечатление – кратки са, отговарят само на въпросите кой, кога, къде, какво и как, сякаш копирани директно от полицейските доклади. Разбира се, това до някаква степен се дължи на факта, че Dnes.bg е медия, която предимно доставя информация, а не се занимава с по-задълбоченото й разглеждане, но къде са „големите” в бранша, за да запълнят празнината? И защо аджеба подобен вид отразяване на случаите на изнасилване е проблем? На първо място, защото никак не е журналистическо, камо ли публицистично. Задачата на журналистите далеч не се изчерпва с информирането на обществото относно някакви си събития – със същия успех това го правят и бабите пред входа, докато люпят семки и плетат чорапи. На читателите трябва да бъде разказана история, да бъде създаден профил на жертвата, да се говори за живота преди и след травмата, да се покаже, че жертвата не е просто число в статистиката, а жив човек, който се сблъсква с ужасяващо събитие. И това е толкова важно не защото трябва да се запълват някакви обеми от страници в някой вестник или да си се намираме на приказка, а защото напомнят на обществото, че случилото се е реално съществуващ проблем, с който то трябва да се справи и за който трябва да се вземат адекватни мерки. Както и защото оказва подкрепа, дори само морална, на други жертви в сходни ситуации, за да се преборят с травмата.

Като казах травма, подобни кратки дописки са лишени по какъвто и да е начин от оценка на травмиращия ефект на едно изнасилване. Вероятно не е трудно за що-годе мислещ хомо сапиенс да си представи какво е да те осквернят в най-интимното ти пространство, но мнения на психолози и експерти по темата биха внесли повече яснота и информираност по въпроса. И това би било полезно както за самите жертви, така и за техните близки, за да са информирани по-добре относно начините, по които е е редно да се държат при общуване с насилените. Като цяло ми прави впечатление масовата неспособност на медиите у нас да се фокусират отвъд самото престъпление, да прескочат момента на натуралистичното описание на това кой с каква марка брадва как заклал някого си, на колко парчета го накълцал и къде с точност до меридиани и паралели изхвърлил главата. Ако се обръща внимание на някого, то това е на извършителя, който бива категоризиран веднага като изверг, изрод, урод и куп сходни клишета, които по-скоро предизвикват прозявка, отколкото гневна ответна реакция у читателя/зрителя/слушателя. И нито дума за жертвата, за личността и живота й. Пък да не дава Господ решат все пак да я споменат – превръща се в грозно изброяване на срамни моменти от битието й, както се случи с Яна, след като беше убита миналото лято в Борисова.

Последно, тези кратки информацийки доста изкривяват реалността. Защото в едва две от десетте статии на Dnes.bg се говореше за изнасилвач, който е близък или роднина на жертвата – в останалите заглавия ставаше въпрос за непознати извършители. Това създава доста грешно впечатление за реалността при изнасилванията, особено съдейки по следните данни:

-          според проучване на Алфа Рисърч от януари 2011г., проведено сред 1000 български гражданки навършили 18 години, 76% от жените, които признават, че в живота си са ставали обект на сексуално насилие, твърдят, че са познавали насилника. 55% от жертвите са били насилени в домашна обстановка, т.е от много вероятно от близък човек или роднина.

-           в споменатата по-горе книга е цитирана статистика, според която едва 1 от всеки 5 случая на изнасилване е извършен от непознат (не става ясно дали имат предвид в световен мащаб или само в Америка)

Нека се има предвид, че при първото проучване става въпрос само за пълнолетни жени, признали за сексуално насилие. Под въпрос остава дали наистина всички са признали, както и какво е положението при непълнолетните жертви на изнасилване. Моите обяснения за случая са две: от една страна е напълно нормално жена да предпочете да съобщи, когато е насилена от непознат – когато извършителят е познат, жертвата може да се опита да го покрие, точно защото се познават и защото иска да му даде „втори шанс” и възможност да се поправи. От друга обаче, съществува така наречената теория на “news value”, според която има различни фактори, които правят едно събитие “news worthy” и му дават шанс да получи гласност. Някои от тези фактори са изненада, скандал и обществено значение. Когато едно изнасилване стане от непознат на обществено място, се създава впечатлението, че подобно нещо може да се случи на всекиго (обществено значение), докато в случай на изнасилена от мъжа си жена, се създава впечатлението за локален проблем, който засяга единствено това домакинство. Това директно ме отвежда до представата за дебнещия изнасилвач, който аха-аха да изскочи от някой храст. Попаднах на тази картинка в нета. Напълно съм съгласна, че с поведението и облеклото си много хубавици предизвикват обстоятелствата. Ако неносенето на провокативни дрехи и недържането като курва бяха панацея срещу изнасилванията, още сега щях да си устроя палатков лагер пред Президенството с цел минижупите да бъдат забранени със закон. Горните статистики обаче сочат друго, сочат, че пробелмът изисква даааалеч по-сериозни мерки, че трябва да внимаваш най-вече с кого общуваш и правиш деца, ако не искаш след това ти и те да страдате от психически отклонения цял живот. И отделно, дори жената с поведението си да е прекрачила абсолютно всякакви граници на приличие, заслужавайки да я плеснеш директно с чурка през лицето, това не означава, че самото престъпление трябва да се омаловажава или че нейната простотия е оправдание за нечии извратени действия.

[Следва продължение по темата]

За националния празник в емигрантство

Не искам да започвам с патетични слова или неприсъщи ми свръхпатриотични излияния, подобни на превъзнесените речи, които слушаме на 3-ти март по БНТ. Затова просто честит празник, лъвчета! 

Доста хора ме питаха защо съм спряла да пиша редовно в блога си. В началото се оправдавах с липса на време, с мързел и с какво ли още не, после просто си признах истината - нямам муза. Замислих се защо и отговорът съвсем ясно изкристализира. Когато заминавах за Германия, приятелят ми ме предупреди, че блогът ми много ще изгуби, защото досега се е крепил предимно на българщината. Май за нищо не е бил по-прав. Само като си погледна по-старите публикации - за абитуриентсике балове, за матурите, за кандидат-студентските кампании, за журналистиката, за различните фестивали, за Катуница - всичко до огромна степен е повлияно от родни абсурдни практики и събития, от флората и фауната в България. За да напиша статията за изборите прекарах два дни в неперкъснато четене на родна преса, за да мога да си съставя някаква що-годе прилична представа за това, което се случва, тъй като бях далеч от епицентъра на събитията! Исках да напиша статия за смешните практики около 8-ми декември, защото още от ученическите си години ставах свидетел на ваканции по цяла седмица, зловещи запои, безумни куверти и потрошени стотици жълтици в името на това да се покажем като ултимативниите парти енимъли, недостижими крале на купона, независимо, че живеем в 30-квадратно общежитие в Студентски град, което делим с още двама души. Но когато не си усетил цялата тръпка на подготовката, не си видял отблизо абсурдността на събитието, то минава покрай ушите ти. 8-ми декември прекарах в университетската библиотека, вечерта отидохме на някакъв български купон, изпихме по един-два евтини рома и си тръгнахме. Нищо фрапантно или достатъчно смешно, че да си заслужава да му се отдели внимание. Исках да пиша за протестите за шистовия газ, за протестите за АСТА и за всички тези вълнуващи събития, но отново бях далеч от тях.

От друга страна, още като тръгвах си мислех, че трябва да спра да се изживявам като всевишен съдник на обществените събития в България и да го раздавам малко по-скромно. В крайна сметка, остави, че нищичко не знаех за света, живота, битието, небитието, нищото, Вселената и 42, бях в позицията на емигрант, в позицията на човек, който е избрал да се махне (временно) от проблема - донякъде е лицемерно в такава ситуация да критикуваш и да мрънкаш, нали? Винаги ми е идело да накарам хората, преместили се наскоро в чужбина и вече започнали да заклеймяват всичко българско, да захапят бордюра, за да им забия едно метално бомбе в кухите надвратни израстъци. Пука ми затова кой къде е избрал да  живее по широкия свят колкото на Наполеон му е пукало за плетива и гоблени - хич, въпрос на личен избор. Но да плюеш по страната, която най-малкото ти е дала някакъв старт, приятели, спомени, дори самата възможност да си биеш камшика от нея - това едва ли някога ще мога да го приема за нормално. Винаги ще го има елемента на сравнението, за всички ни е видимо, че България не е Германия, Швеция, Великобритания, Япония или Канада, нормално е да се правят съпоставки, но ако си дотолкова ограничен, че не можеш да видиш и хубавото, а си изцяло концентриран върху негативното, то моите най-искрени неуважения. Живей си новия живот, радвай му се - но защо  е необходимо да е с негативизъм и омраза към стария ти?! Градският транспорт в Берлин е перфектно организиран и въпреки това през зимата релсите замръзват и се е случвало по няколко часа да няма S-Bahn (това е нещо като надземно метро, адски ключов вид транспорт за града); центърът е идеално изблизан, но в източната част веднъж вървях по улица, по която имаше толкова кучешки екскременти, колкото дори из младостките дебри никога не съм виждала; всеки ден в градския транспорт има ПОНЕ по двама-трима просяци, въпреки като цяло високия жизнен стандарт на страната; за да имаш свестен интернет, по-добре да си изкопаеш тунел за кабела направо от България; бюрокрацията им е дотолкова досадна и тромава, че сигурно и жрица на любовта за да си поръчаш, ще ти трябва да подпишеш някоя хартийка, да си дадеш банковата сметка и адресната регистрация и да чакаш две-до три седмици, за да ти изпълнят заявката. Така че реплики от типа на "Това само в България го има!" показват единствено, че казалият го не е мръдвал за по-дълго от една-две седмици извън родните граници. Всичко си го има навсякъде, не сме уникални с нито един свой проблем, колкото и да ни се иска да се отличим и изпъкнем, пък ако ще да е с негативното.

Да издигнеш всичко българско във въздесъщ култ и да мрънкаш против привичките и нравите в новата страна също не ми се вижда оптимално, макар че е доста по-нормално и по-човешко - разделил си се с място, хора, манталитет и усещания, с които си свикнал и които обичаш, ясно е, че ще го преживееш по-тежко. В глобализиращия се свят непрекъснато се говори за глобализиращо се общество, където особено младите хора все повече стават "граждани на света", а не на конкретната страна, в която са родени. И образът на този толерантен гражданин на света, който може да постигне диалог с всекиго, да възприеме всяка култура без да я съди, да се чувства добре навсякъде и да няма предразсъдъци при общуването си с хората ни се натрапва като идеал, към който трябва да се стремим. Навремето бях чела тази статия за типовете емигранти. Тогава, когато животът в чужда страна ми изглеждаше все още далечен и непознат, си мислех, че описаният от авторката модерен емигрант е именно типът, към който трябва да се стремя. Струва ми се обаче, че има нещо безумно осакатено в образа на този клет човечец - за да постигнеш подобно нещо, не се ли изисква едно доста голямо количество непукизъм? Не се ли изисква да не чувстваш особено силна връзка с нищо и никого, за да можеш да се приспособяваш леко към всякакви промени? Имам чувството, че този иначе тъй модерен и мобилен човек е дотолкова динамичен и адаптивен, че едва ли някога ще му се прииска да създаде семейство, да се установи някъде. А това си е доста тъжно. С чисто сърце мога да кажа, че ако сега някой ми пусне "Облаче ле, бяло", "Кога зашумят шумите" или пък "Охридското езеро", ще се разрева не, ами водопади ще се стичат! И това не е защото нямам намерение да пътувам, да видя света, камо ли защото не мога да се приспособя в новата среда (чувствам се отлично в Германия, благодаря!) - просто си е до възпитание и изградени ценности, които ми позволяват да уважавам чуждата култура, но дотам. Обичам родното. Не мога да обикна немските обичаи, макар че са си доста интересни и си струва да се видят; харесвам много колко е подредено и чисто тук, много им е красива природата, но си обичам българските планини; колкото и да са интересни Втората Световна Война или пък Студената Война, те никога няма да означават за мен това, което означават 19-ти февруари, 3-ти март или 24-ти май. Най-просто казано.

Позицията на наскоро заминал да учи за чужбина човек ме постави в една много странна разкрачена ситуация. Хем съм далеч от родните събития и не мога да пиша за тях достатъчно адекватно, хем въобще не съм се потопила още достатъчно много в новата среда, за да мога да давам мнение за нея, което да е по-задълбочено от прости впечатления и евентуално сравнения с България, които, както вече обясних, предпочитам да избягвам. Студентството пък, дори само след един семестър, ми показа действително колко безумно малко знам за глобални теми, които бяха третата алтернатива, завирайки аргументи, които смятах за необорими, в прашния ъгъл на мишата дупка. Но не ми се иска и да спирам да пиша, най-вече защото ми стана приятно да изразявам себе си (донякъде) публично. Така че докато това състояние продължи, ще публикувам по-рядко, вече не толкова радикално и поради това много вероятно по-малко хапливо. Пък вие не забравяйте да се радвате на хубавия днешен празник, да обичате това, което имате и да си знаете, че България може и да не е най-прекрасната страна на света, но пък заслужава любовта, привързаността и усилията за промяна на всеки един от нас.