Ужасът на матурите вече е зад нас, врагът е осторожно и храбро преборен, а победата никак няма да е “тиха” – нека всяка чалготека в България очаква батальони от горди зрелостници, готови да хвърлят парите като салфетки, защото са успели да отговорят правилно на въпроса:
“В коя двойка думите са синоними?А) шкаф и зелкаБ) гьол и сатърВ) пенсне и цокалоГ) дупе и задник”
Матурата по БЕЛ беше по-скоро за параолимпийци, отколкото за тъпанари, но поне не беше чак толкова абсурдно малоумна колкото очаквах, трябва да призная. С трепетна усмивка обаче се връщам в деня преди прословутия зрелостен изпит, когато усилено четях литературни анализи, фрагменти от които искам сега да прокоментирам. Традиционните шегички на масмедиите всяка година включват списъци с изцепки от кандидат-гимназиални, кандидат-студентски и зрелостни изпити, но е забележително колко елегантно хората пропускат покрай ушите и очите си лоботомираните мисли на литературните критици, много от които звучат не толкова като смислен текст, а като случайно подбрани от речник на чуждиците в българския език думи, които са разджуркани от компютър и някое момиче на късмета на случаен принцип е цъквало голям червен бутон, за да извади по някоя нова дума, образувайки по този начин изумителни словестни конструкции.
В стихотворението се преплитат предметна анимизирана конкретност и открита асоциативна условност.( анализ на “Повест” )
Също така е важно да се спомене, че хтоничния хаотизъм в дисбалансирания екзистенциализъм на бихейвиористичния .... КО РЕЧИ?! Превеждам от псевдолитератски за неразбралите:
предметна анимизирана конкретност = в творбите си Далчев назовава конкретни предмети, които биват одухотворени, но аз съм неоценен литературен гений и искам 19-годишните келеши, които ме четат, да си връзват ушите на морски възел докато разберат какво имам предвид - така, иначе плоските ми мисли, звучат титанично и величайшо и се чувствам значим/а, макар че чурката ми е малка/ макар че съм в цикъл.
открита асоциативна условност = добре де, признавам си, чурката ми е твърде малка и съм в цикъл едновременно...
Наблюденията на литературната критика се фокусират
най-вече върху художествената стойност на творбата.( анализ на “Градушка” )
А СТИГА БЕ!! Хрумвало ли ви е някога нещо такова?! Изумително е, че имаме толкова изтъкнати анализатори, защото инак щях да си помисля, че литературната критика се фокусира върху точното изучаване на устройството на четиритактовия двигател.
Това движение на говорната позиция, това пулсиране от едната към другата прави непосредността на изповедта още по-непосредна, а обобщеността на третоличната позиция още по-обобщена, като в същото време то е част и от напрегнатото движение между единичност и универсалност в значенията на творбата.(анализ на “Градушка” )
Така е, така е – непосредността е непосредна, обобщеността е обобщена, цветната телевизия е цветна, цеденото мляко е цедено, зелената гора е зелена, гей порното е гей – живеем в прелестно логичен свят, нали? Thank you, Captain Obvious!
Всеки от нас живее с чувството, че на описанието на самата градушка е отделено сравнително много място.( анализ на “Градушка” )
Не просто живея, аз съм откърмена с това чувство! След вродената интелигентност, вродената толерантност и вродената гостоприемност, вроденото чувство за описанието на градушката в “Градушка” е едно изконно българско качество. Самата аз бях още похотлив блясък в лявото око на баща ми, когато вече развих вътрешното светоусещане, че градушката е подробно описана в стихотворението “Градушка”! Живот ли бе - да го опишеш, градушка ли бе - да я почувстваш ...
Иван се засмя и запуши с дългото си тръстено цигаре.” След това в кръчмата влиза полския пазач Илия, който, освен че е с преметната на рамото пушка, но е и „висок, изгорял от слънцето”. В художествената логика на разказа едва ли е случайно преминаването на повествованието от образа на дядо Иван към образа на влезлия полския пазач Илия чрез синонимни гнезда – „запуши” – „изгорял”, „дълго цигаре” – „висок Илия - в детайлите на двете съседни изречения, второто от които е начало на нов абзац. Илия не е изгорял от пушенето на дядо Иван, а от слънцето, и не е висок, защото на дядо Иван му е дълго тръстеното цигаре, но в художествената логика на текста синонимните гнезда осъществяват хармонично-балансирано-противопоставен и единен езиково-символен преход между двата образа в това съвсем незабележимо микрониво на текста. В художествената логика на творбата запушването на дядо Иван от дългото си тръстено цигаре вече е подготвило по магичен, подсъзнателен, и невероятно къс начин читателското съзнание за влизането на високия, изгорял от слънцето, Илия.( анализ на “Другоселец” )
И-З-У-М-И-Т-Е-Л-Н-О!! Изказване, достойно за Нобелова награда. Направо предлагам да го запишат на диск и да го пуснат из Космоса като поздрав за извънземните, които ще са достатъчно големи каръци, че да попаднат на него. Даже най-добре самият автор на това божествено прозрение да бъде изпратен в Космоса, за да поздравява лично извънземните цивилизации - ще отървем Земята от много повреден генетичен материал.
Това изказване е квинтесенция на онова, което аз наричам накратко подволателетърсене.
В популярната представа за хармоничността на Йовковия художествен свят все още битува известен анахронизъм, който бихме си обяснили като следствие от замяната на прочита и вникването в самите Йовкови творби с хипертрофираното взиране в метатекстовете за тях.( анализ на “Другоселец” )
След всичко, което изписах, чурката ми така и не порасна бе, хак да ми е!
