Октомври 2011: Елитът на българското население – рокери, ултраси и пенсионери, въстава след ексцесиите в Катуница с искането циганите да бъдат изселени от България. Коктейл Молотов успява да прелети през триметровата ограда на резиденцията на Ахмед Доган и подпалва плевнята му. Властимащите се пречупват пред светлите народни искания – в крайна сметка, никой не си е скъсвал задника да окраде и долните гащи на народа си, за да му бъде строшен виенският прозорец в хола в замяна!
27-ми ноември 2011: Известни японски инженери конструират огормна клетка, в която циганите биват поставени докато се намери място, където да бъдат изселени.
29-ти ноември 2011: Клетката вече е разфасована на съставни части и продадена за скрап. Стотици цигански колиби се сдобиват със сателитна телевизия!
Декември 2011: България започва преговори с различни страни, които да приемат ромите ни.
Януари 2012: Индия заплашва, че ако им ги пратим, повече никога няма да видим стоки на Fred Perry, съшивани там от малолетни деца за 2 долара на година. Ултрасите и футболните хулигани капитулират пред заплахата.
Април 2012: Предложението да ги изселим на Северния полюс среща сериозен отпор от руска страна – олигарсите се притесняват, че ромите ще набарат и окрадат залежите от петрол в региона. Предлагат сибирската шир, но Бриджит Бардо се възпротивява заради опасността да си наловят мечки и да ги обучат да танцуват за пари и планът отпада.
Юни 2012: Страните от средна Азия също ни отказват. Там тъкмо са изобретили медната жица и не искат да се разделят с нея.
Декември 2012: Идеята да ги натоварим на совалка и вместо на сапун, да ги пратим на Сатурн, отпада, защото всеобщият страх, че ще окрадат прескъпото оборудване на НАСА и после ще го продадат за старо желязо на населението на Сатурн надделява над примамливата за всички перспектива.
Май 2013: Правителството на Бойко е притиснато, вождът от година насам излиза всяка вечер в национален ефир, за да обяснява как „Аз ще реша проблема с циганите веднъж завинаги и окончателно – нещо, което нито Станишев, нито тройната коалиция направи!”, поне някакво раздвижване по въпроса трябва да има, все с нещо трябва да се замажат хорските очи, а магистралите вече не стигат бе, мамицата им!
Октомври 2013: Компромисен вариант е намерен! След национален референдум се взема единодушно решение, че най-голяма е циганията у нас в Слънчев бряг. Градът бива отцепен като новата анклавна циганска република. ООН официално я признава за 200-ната страна членка (след разцепването на Сърбия на още 6 отделни държави).
Ноември 2013: Наследниците на строителите на Берлинската и Великата китайска стена се събират на конгрес, за да решат каква преграда да изградят около новосъздадената държава, за да попречат на прилива на емигранти в България (която вече не е Република България, а е приела титлата България на българите). За съжаление се напиват с първак и умират. Докато се чака техните наследници да пораснат достатъчно, за да довършат бащиното дело, Кристо представя временно решение на проблема – облепя граничните огради със страници от учебници. Десетилетия наред циганин не припарва на по-малко от 3 метра от тях.
Септември 2014: България на българите. Обявен е едногодишен национален празник в чест на разкарването на циганите от територията на страната. На никой не му пука за заплати и БВП – в крайна сметка, щом циганите ги няма, всички останали проблеми като вегетиращо здравеопазване и полупогребано образование ще си се оправят сами. Само продавачите на бира, кебапчета и банки, от които хората вземат кредити, за да си ги купуват, правят някакъв оборот.
Юни 2015: Биад става новото посолство на република Мангалия в България на българите. Броени дни по-късно Син сити се превръща в официален културен център на Мангалия у нас.
Август 2016: Впечатлени от примера на българите (всъщност, вече не се води българин, а българин на българите), испанците ни връщат строителните работници обратно. Броени дни по-късно гърците транспортират три тира нашенски берачи на портокали към родна територия. Германия също е впечатлена – за една седмица 21 автобуса фаянсаджии и теракотаджии са върнати към родината ни. Всички живеят щастливо до края на дните си в България на българите, пият бира, ядат кюфтета и теглят кредити за тях.
