Рубрика: От клоаката на миналото vol. 2

Писано е преди една година, силно субкултурно повлияно и дооооооооста преувеличено - не го приемайте съвсем като чиста монета (: 
 

                                         Сашо, един истински българин

                    Soundtrack: Die Toten Hosen – Sascha, ein aufrechter Deutscher

                           Препратка: “Хъшове”, by бай ти Вазов

Ожесточеното тракане по клавиатурата внезапно спря, което отбеляза и финала на поредната блестяща форумна пледоария на Сашо, започваща с “дегенерирали антифашистки подлоги” и завършваща със звучни благословии по адрес на цялата рода на антипатриотите и продажниците, дръзнали да не се съгласят с неговото височайше мнение. Сашо, този титаничен форумен герой и корифеен виртуален радател за национална просвета и възход, се изправи гордо от стола си ( тронът, от който могъщо раздаваше интернет правосъдие ), погледна доволно изписания коментар, грабна телефона си от леглото и набра Пешо Гьобелса, за да се уговорят да лющят двулитровки Ариана в Борисова. След като и тази витална дейност бе свършена, Сашо отново седна на компютъра, за да провери дали случайно някой наркоманизиран мишок не се е престрашил да отговори на плеядата от оригинални ругатни, която беше изстрелял във форумното пространство. Като откри, че опонентите му дезертьорски мълчат през изминалите трийсетина секунди от публикуването на последното му мнение насам, епическият герой вътрешно прегря от щастие и удовлетворение, а външно написа следващото си 19 378 подред изказване ( редно е да отбележим, че това беше само един от седемте форума, в които пишеше, активно, без да се броят десетките, където се беше регистрирал и беше навъртял скромната бройка от по 500-600 поста ) : “Айде бе! Къде се покрихте така измикиярски с чифутските си пропаганди? Нали бяхте много отворени – к’во мълчите? Паляци! Лепилари! Подчовеци, е т’ва сте вие!”. Използвал оптималния си лексикален резерв и изхабил цели 10 минути в съчиняването на тези сложни синтактични конструкции, Сашо прилежно си отбеляза, че вече е време да потегля към столичния парк, където щеше да запива с останалите wanna-be SS-дивизионери и да разискват заедно мачовете, политиката и застрашително растящата у нас бройка на прииждащи бежанци от Папуа Нова Гвинея, които заемаха ценни места на трудовия пазар и принуждаваха честните и кадърни хора като тях, патриотите, да стоят без работа.

Виртуозът на виртуалното коравеене нахлузи войнишките си кубинки и навлече тениска „България на три морета”, основен модел в гардероба на всеки уважаващ себе си силно филмиран роден наци-скинхед. Финалният щрих в аутфита на юначния боец за национална правда придаде бейзболната шапка ( американски модел, китайско производство), обагрена с цветовете на българския байряк. Суровото изражение на монголец, изял порция злокачествено суши, озари лицето на Сашо – сега вече беше напълно готов да напусне своя дом, своята крепост, своя бункер и да бори неправдите в заобикалящата ни действителност с бира в ръка.

За да стигне до Борисовата, си хвана автобус № 72 и не пропусна да изпепели с поглед нито един нахален пенсионер или свръхлюбопитна лелка, които стрелкаха уплашени телешки очи към него, очаквайки, едва ли не, че всеки момент ще извади метален прът от сфинктерния си отвор и ще започне да раздава тукати. Прости хора, ей! Облъчени от медиите и масовата проеврейска пропаганда. Никога не нападаш сам – основно правило е винаги да сте поне в съотношение 3 към 1 в твоя полза ( освен, ако не нападате момичета – тогава може и 2 към 1 ), за да си позволиш да помлатиш кратуната я на някое посрано джънки, я на дребно крадливо цигане, омазано с трохи от баничка и следи от засъхнала боза по джуките. Представете си тогава в каква вътрешна агония започна да се гърчи Сашо, когато две спирки по-късно в полукретащия автобус, миришещ си и без туй доволно много на коктейл от пот, мърша и драйфано, се качиха трима дегенерирали почтително одъртели пънкарски елемента, чиито общ интелект по скромната преценка на смелия патриот не надвишаваше този на малоумна бисквита. За да изрази още по-отчетливо своята неприязън към подобен вид индивиди, чийто прародител в най-добрия случай би могъл да бъде пихтиест червей, борецът за всичко родно и свято се сви на седалката си, скръсти ръце и започна да гледа още по-гневно, а на подсъзнателно ниво им пожелаваше вътрешностите им да станат на компот. “Само да бяхме десетина-петнайсет човека! Светът щеше да им се види тесен на тая сган и посмешище за всичко българско!”, натиряше ги наум Сашо. Пънкарските елементи от своя страна бяха твърде заети да обсъждат някакъв динозавърски концерт на някои си Die Toten Hosen и колко било епично, когато свирили Sascha, ein aufrechter Deutscher, и хич и не ебаваха за деструктивните мисли, вихруващи в Сашовото вещество, което при хората с една идея по-висок коефицент на интелигентност се наричаше мозък. Чувайки полуродната омайна немска реч, сърцето на най-големия българин в автобуса затупа екзалтирано. В крайна сметка тия дядковци може и да са еретични клоуни, но пък Германия е родината на най-хубавите традиции и нищо, което идва оттам, не може да е чак толкова лошо, шепнеше безпогрешната логика на Сашо.

Героят ни си слезе от автобуса по живо, по здраво след още две спирки, мина през опикания подлез на Арианата и след няколко минути вече стоеше пред беседката, където гордо се бяха разположили останалите радетели за национално благоденствие – същинско събрание на будните български младежи с твърде много свободно време. Сама беседката беше гледка, достойна да влезе в каталозите по родолюбие. Три пръста шушлюпки от семки се стелеха в краката на честните й обитатели; цветен ансамбъл от бутилки и кутийки бира в цветове и форми, непознати дори на пивоварите от Бавария, се търкаляше в окубинчестите нозе на съвременните хъшове; фас след фас се отронваше от треперещите ръце на новобългарските възрожденци и падаше като житно семе върху земята на Майка България, вливайки нова стотинка в джобовете на тъй обеднялата тютюнева индустрия; на връх цялата тази красота и просперитет се мъдреше величествено развявания от лекия ветрец български флаг, допълващ творческата атмосфера на съзидателност и креативност.

-         Ой, ой, момци! – провикна се Сашо и вдигна ръка (дясна, то се знае) за поздрав към съратниците си.

-         Виж тука, Саше, гледай какво са писали неграмотниците журналисти! – беше отговорът на хилав патриот с тениска “България на три морета” докато подаваше страница от вестник на новопристигналия.

Сашо зачете на глас:

-         “Разтърсващ кървав побой разтърси столичния тролей № 5 вчера около 14 ч. Група от 15 неонацисти, маскирани в зловещи костюми на Спайдърмен и Батман, нахълта в превозното средство, изпотроши прозорците и помля от бой трима анархисти, кротко пътуващи към мирния протест на анархистите в България. Напомняме ви, че въпросният протест започна с пацифистко скандиране, че правителството трябва да бъде насилствено свалено и завърши с културното потрошаване на две витрини на централен софийски мол. Жестоките крайнодесни фашисти жестоко пребили никому не пречещите лявомислещи анархисти, използвайки боксове, вериги, карабинери, железни прътове, нунджагота, сърпове и чукове. Зад разтърсващия инцидент, по думите на експерти в областта, стои конфронтация между крайни десни и леви анарходвижения. И тримата потърпевши, двама от които все още лежат в комоциум в “Пирогов”, потвърдиха, че са разтърсени от подобен акт на разтърсваща и жестока агресия и смятат да подадат жалба срещу нападателите си, а междувременно да организират още по-разтърсваща и по-жестока кървава вендета. Вестник “Продажно дупе” ще отразява развитието на конфликта, поддържайки активна връзка с двете страни на конфликта, и затова учтиво молим всеки неонацист, националист или скинар, имащ желание да коментира конфликта, да се свърже с нас.” Поредните полуграмотни шушумиги, рентиращи имиджа ни на големите тъпи лоши биячи скинари. Срам! Позор! Подлоги! Паляци! – развика се Сашо, оплювайки в гневен екстаз най-близкоседящия до него съмишленик по тениска “България на морета”.

-         Журналистите са подчовешка измет!

-         Леви педали!

-         Черни същества!

-         Срам за Ботев и Левски! – опита се да оригиналничи поредният горд националист, този път с тениска “България на три планети”.

-         Не само за Левски и Ботев, ами и за Ботев Пловдив и Левски София са срам тия драскачи, у маке им в трътката! – заразмахва ръце Сашо и се изправи на пейката, заемайки поза на древногръцки гръмовержец. – Ние, братя, трябва не да говорим, а да действаме, за да спасим Майка България от такава крайнолява смет! Да я измъкнем от лапите на онези, които не искат държавност и закони, а анархия и комунизъм! Да не я даваме на левите терористи, които удобно се прикриват под овчи вълни, а всъщност носят жестоки вълчи сърца на убийци и разрушители! Ние трябва да защитим образа на истинските скинхед националисти, медийно опорочаван от такива малоумни драскачи, способни да измислят словосъчетанието “крайнодесни анархисти”! Защото ние сме истинските българи, съвременните патриоти, онези, които милеят за родината и се грижат за добруването й. Ние сме тези, които не ламтят за пари и власт, а за национална идентичност, обединение и просперитет! Ние се борим не за банкови сметки и лимузини, а за pride, honest and loyalty – тези най-изконни родни качества! В дните на финансова криза ние не бива да допускаме да победи порочната криза на ценностите, а трябва да направим всичко възможно българският патриотизъм, национализъм и идентичност да пребъдат! Да живеят българите! БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!

-         SIEG HEIL! SIEG HEIL! Oi! Oi! Oi! – гласеше дружният отговор на изправилите се на крака будни български деятели, докато ръкопляскаха на тази реч, излязла сякаш от устата на Странджата. Всички заедно запяха националния химн, който на втория куплет премина в друга типично нашенска песен, а именно “Deutschland ueber alles”.

Междувременно в парка се организираше пролетно почистване. Предимно майки с деца, но и доста млади хора, се стрелкаха насам-натам с торби за боклук и ръкавици и се опитваха с всячески усилия да съберат поне една петнайста от сметта, която културните посетители на парка оставяха след себе си, за да напомня на идващите след тях колко славно са се напили или надрусали на някоя пейка. Две 13-14-годишни девойчета се бяха включили в акцията и им се беше паднало да почистват точно около беседката на най-българските българи. Всичко щеше да протече мирно и тихо и никой не би обърнал внимание на опитите на момичетата да поразчистят ( все пак патриотите имаха далеч по-важна работа ), ако едно от тях нямаше злощастния късмет майка му да е китайка и още по-злощастния късмет да е наследило дръпнатите й очи и пигментация на кожата. Докато се протягаше да прибере в торбата с отпадъци една стъклена бутилка бира, търкаляща се до беседката на днешните хъшове, позорната истина за нейния греховен произход тресна съзнанието на националист номер уно в околността. Със замъглен от гняв и потрес поглед той се засили към девойката и й се разкрещя:

-         Каква си ти ма, жълтурска подметко?! Как си позволяваш да се намираш тук?! Най ги обичам такива като теб – нямате ли си страна, че сте се разщъкали из нашата бе?!

-         Ама аз само... – започна полукитайчето.

-          Какво ти бе?! Да не свършиха кучетата и котките при вас и решихте да живеете на гърба на българския честен данъкоплатец?! – разпени се от праведен гняв борецът за национални права. - Вън да те няма и повече да не съм те видял! Айде, коничуа ти викам, ако не си ме разбрала на родния ми език, пръждосвай се!

Момиченцето го гледаше с разширени от учудване и уплаха очи, изправи се бързо и си тръгна с максимална скорост.

-         И дано някоя “Тойота” те блъсне – и без т’ва са ваше производство! – допълни тържествуващия след могъщата си победа Сашо.

-         Саше, бате, цар си! – запрехласва се поредният номер бръсната тиква с “България на три морета”.

-         Само така, шефе, покажи им на тия просяци! Клечи ми там и събира бутилки, за да ги върне и да припечели някоя стотинка български пари. Срамна работа – да си ходят там при йените и йеруглифите, помаци ниедни! – пламтеше от бликаща през ушите му национална гордост още някакъв борбено настроен активист, готов да напада всички 14-годишни китайчета по старата Вазова схема с “камъни и дървье”.

-         Така ви искам, честни националисти! – задоволстваше Сашо. – Сега, по време на криза, България няма нужда от навлеци от други земи да ни вземат работните места! Нямаме нужда и от сган, която да живее на нашия гръб, да краде от нашия ток, да пие от нашата вода БЕЗПЛАТНО!! Не ни трябват гета и не искаме жените и децата ни ( бел. авт.: Сашо все още живееше при родителите си и беше девствен ) да се страхуват да се качат в автобус, за да не бъдат пребъркани от някоя гонорясала бременна с 25 поред тролче циганка! Но имаме нужда от хигиена и прочистване, а те са възможни само ако имаш хубав сапун!!

-         Циганите на сапун! Циганите на сапун! – зарецитираха в победоносен екстаз останалите от групата, схванали бързо накъде бие ораторът сред тях.

-         Така ви искам! Нека като първа антикризисна мярка да отнемем правота на сучещите държавни помощи да сучат като им избием зъбите от черните устици!

-         Към Филиповци!

-         Към Централна гара!

-         Към някой мол – там са най-големите мангали!

-         Напред, момчета, когото първо видим, него първо ще пребием! – излетя последното предложение и беше единодушно прието с интелигентния възглас “Оооооо!”, а единните деятели изхвърчаха от меката на родолюбието и патриотизма, за да бранят правата на България.

-         Ей, момчета, цигарка на някой остана ли му? – присети се след пет метра водачът и обединител Сашо.

Никой не откри в себе си тютюн, което принуди групата ревностни революционери да поспрат докато най-ревностният сред тях изнуди някой нищо неподозиращ случаен обект за една бройка. Сашо забеляза група циклещи тийнейджери и се запъти към тях, окрилен от надеждата, че българите са щедър народ и все някой ще сподели я някое “Marlborro”, я някой “Парламент” с брата си в беда.

-         Извинявайте, цигара можете ли да ми дадете? – запита любезно той като стигна до ленивите юноши.

-         Да, само да ги намеря. – отговори една от мацките и се разтършува из чантата си. Сашо въздъхна успокоен и заоглежда безинтересно насядалата пасмина. Изведнъж погледът му се прикова в червените Мартенси с три дупки на момичето, което щеше да му даде цигара.

-         Яяяя! – възкликна ерудирано той и засочи с широка усмивка обувките на девойка.

-         А? Ааа, Мартенсите, ясно. – усмихна се тя.

Сашо усети нов прилив на ентусиазъм и желание да блесне с разбираческите си и аналитични способности.

-         Не ми изглеждат оригинални обаче. – зацъка той уж жаловито с език.

-         ‘Що бе? От официалния сайт на Мартенс си ги взех. Мисля, че е чиста работата.

-         Не знам, не знам. Не ми изглеждат много оригинални... Ама кажи сега, защо ги носиш? – продължаваше кръстосания разпит любознателният разбирач.

-         Смисъл? Как така защо?

-         Еми гледам те тука в компанията на някакви метъли, пък със скинарски кубинки. – компетентно отбеляза Сашо и посочи седящия до нея момък с тениска на Иги Поп. – Кажи, кажи, че ми стана интересно – защо ги носиш?

-         ‘Щото са красиви и удобни бе, пич. Пък и не искам да ми тъпчат краката по концерти. – продължаваше да недоумява девойката.

-         Ема ти сега тука – облечена като скинарка, явно си си скинарка, като те гледам.

-         Еми не, не съм. Понаслушвам такава музика и се интересувам донякъде от култа, ама не съм скинхед гърл. – заобяснява се момичето.

-         Е к’ва си тогава – наци или антифа? – попита си Сашо по старата схема “Право куме в очи.”

-         Никаква не съм бе, човек! Слушам си и ска, и реге, и ой, и леви групи, и десни банди, и аполитични такива – важно ми е само да харесам музиката, която правят.

-         Трябва да се ориентираш политически! – назидателно я посъветва врелият и кипелият в скинарската култура патриот.

-         Не, не, човече, не е за мене това. Не искам да си обременявам главата с политика. Слушам си музиката, ходя по концерти – все в духа на 69-та, разбираш, култът си е създаден с неполитически цели и не виждам смисъл аз да си тровя живота с излишна пропаганда, била тя лява или дясна. Гледам, че си по-скоро дясно ориентиран – я кажи някоя хубава rac-група да прослушам? – полюбопитства на свой ред момичето.

-         Емииии... Бранникъ слушам аз.

-         Да, те са ясни. А друго?

-          И наци-ска. Ама това не е важно – наистина трябва да избереш страна! – покровителски занарежда Сашо.

-         Е, не, човече, не ми се обвързва с политика, казах ти! Ето ти цигарата. – и му подаде лелеяната бройка “Карелиа Слимс”.

Сашо пое цигарата с неохота от момичето. Свободните й съчинения хич не се нравеха на етическото му разбиране за света и вселената, в които хората винаги възприемаха думите му като манна небесна и закон всевишний. Да си скинар означаваше задължително и при всички възможни положения да си корав, самостоятелен, окрилен от патриотизъм и светли чувства националист ( или неонацист – за Сашо подобни лексикални дребнавости нямаха никакво значение ) – като всички достойни англичани и германци. Антифа активистите също драпаха за своето място сред скиновете, но за Сашо те бяха просто долни отрепки и ненужна паплач, заслужаваща единствено маваши гери с мръсен чорап в лицето. К’ви бяха тея хъкъта-мъкъта, които мацката с Мартенсите му редеше, той не разбираше, па и не искаше да я слуша – явно момичето беше дълбоко объркано и безпросветно.

-         Трябва, трябва, слушай ме! Айде, sieg heil, и наистина си избери на коя страна да застанеш – трябва да си знаеш интересите и тези на родината! – завърши менторски скинхед ветеранът и се завърна в редиците ( осем човека в колона ) на политически ориентираните си събратя, оставяйки момичето да се чуди какво трябва да е това чудо наци-ска, при положение, че сама по себе си ска музиката беше изобретение на развеселени негри от братска Ямайка.

Мъжествен и горд с “Карелиа Слимс” в уста, Сашо зе завърна при чакащите го родолюбци.

-         Айде, момчета, да ходим да го гледаме тоя мач! – ухили се той и поведе обърканата тълпа.

-         Ама, Сашо бе, бате бе, нали щяхме да бием цигани, за да пребъде България?! – изпаднаха в недоумение останалите надъхани за нинджа боеве.

-         Ееее, верно бе! Мангалите! Давай, давай, да ги пребиваме! – бързо влезе в крачка героят националист и замарширува с бодра стъпка напред.

Победното шествие на спасителите на съвременна България бе съпроводено от скандиране на хитлеристки призиви или изреждане на произволни английски думи, които звучаха достатъчно внушително от устите на сърдитите момчета. Сашо вече предвкусваше как месеци наред ще описва по форуми и фейсбуук предстоящия титаничен сблъсък между неговата бригада от юначни националисти и всеки кекав циганин, който се появеше по маршрута им. Въображението на родолюбеца вече рисуваше описателните постове, запетайките, удивителните и емотиконките, които щеше да използва, за да направи речта си още по-цветуща, а пръстите го засърбяваха само като си помислеше за клавиатура и монитор. Сашо щеше да се снима и с окървавената кратуна на прегазения от танковата им дивизия мангал и щеше да качи всичките снимки с трофея си в интернет пространството по всички правила за секретност – черна лентичка, нарисувана на Пейнт, щеше да покрива очите му и така никой нещастен Ушев, който го следи из виртуалното пространство, нямаше да има доказателства срещу него. Ах, ах, ти сладка музо на победата!

Идиличните помисли на Сашо бяха прекъснати от иззвъняването на телефона му.

-         Алооо! – провикна се той. – А, кажи, мамо!... Да, добре съм... Да, с момчетата съм... Да, да и Пешо е тук.... Добре, ще му кажа, че майка му го вика за вечеря... Защо и аз да се прибирам?... Ама, мамо, не мога да се прибера – зает съм!... Мамо, не мога да коментирам! Няма да се прибера и точка!... Добре, бе, добре, хубаво, до час ще съм вкъщи, ама да е за последен път така да ми натрисате плановете си в последния момент!... Да, да, айде чао! – Сашо цъкна червения бутон за прекъсване на разговор съкрушен. Яд и гняв напираха едновременно у чистата му душа. – Момчета, – започна той – трябва да вървя. Нашите заминават на вечеря, а някой трябва да гледа сестра ми.

-         Ами нашите стремежи и бружения за прочистване на родината бе, Саше? – запита поомърлушен един от другарите му по сабя, идеология и тениска “България на три морета”.

-         Е, вървете, ако щете без мен! Айде да ви видим как ще се оправите само осем срещу един! Вървете! Айде де! – изрепчи се насреща му водачът-оратор.

-         Успокой се бе, Саше, успокой се! Няма никъде да ходим без теб! Само споко – и утре е ден, и утре ще има цигани, мангали и неправда. Утре ще се борим, нали така? Ето, решено е! България ще бъде избавена от тая низка гмеш утре от ... от колко часа? – зауспокоява го друг ценител на патриархалните традиции в родината ни.

-         Не знам дали ше съм кондиция утре, брато, не знам дали ще съм в настроение за велики подвизи... Пък и утре го дават лошо времето... – заобяснява се Сашо.

-         А верно, че е така. Щеше да вали и некакви гръмотевични бури – мани, циганска работа. Т’ва време ще ни умори ви казвам! – зажалва се друг титан на българския идеализъм.

-         Добре бе, няма да го мислим сега – уговоряме се просто, че в най-близкия възможен момент тръгваме в акция. Всички ли са съгласни?

Всички бяха съгласни и се разотидоха.

Ето как България не беше спасена от циганската сган, Сашо се прибра вкъщи и си купи чипс, с което стимулира закършилата родна икономика доста повече, отколкото щеше да го направи с два плесника в лицето на някой мангал. После седна на компютъра, позачуди се за няколко секунди, но реши, че няма кой да го заподозре и затова напук на всички и всичко написа дългосъчинявания си пост за имагинерния побой над измислен свърхмощен циганин. Ето така се раждат митовете и легендите за Крали Марко.

По един ритник за всеки литературен критик

Ужасът на матурите вече е зад нас, врагът е осторожно и храбро преборен, а победата никак няма да е “тиха” – нека всяка чалготека в България очаква батальони от горди зрелостници, готови да хвърлят парите като салфетки, защото са успели да отговорят правилно на въпроса:

  

“В коя двойка думите са синоними?

А) шкаф и зелка

Б) гьол и сатър

В) пенсне и цокало

Г) дупе и задник”

Матурата по БЕЛ беше по-скоро за параолимпийци, отколкото за тъпанари, но поне не беше чак толкова абсурдно малоумна колкото очаквах, трябва да призная. С трепетна усмивка обаче се връщам в деня преди прословутия зрелостен изпит, когато усилено четях литературни анализи, фрагменти от които искам сега да прокоментирам. Традиционните шегички на масмедиите всяка година включват списъци с изцепки от кандидат-гимназиални, кандидат-студентски и зрелостни изпити, но е забележително колко елегантно хората пропускат покрай ушите и очите си лоботомираните мисли на литературните критици, много от които звучат не толкова като смислен текст, а като случайно подбрани от речник на чуждиците в българския език думи, които са разджуркани от компютър и някое момиче на късмета на случаен принцип е цъквало голям червен бутон, за да извади по някоя нова дума, образувайки по този начин изумителни словестни конструкции.

 

В стихотворението се преплитат предметна анимизирана конкретност и открита асоциативна условност.

( анализ на “Повест” )

Също така е важно да се спомене, че хтоничния хаотизъм в дисбалансирания екзистенциализъм на бихейвиористичния .... КО РЕЧИ?! Превеждам от псевдолитератски за неразбралите:

предметна анимизирана конкретност = в творбите си Далчев назовава конкретни предмети, които биват одухотворени, но аз съм неоценен литературен гений и искам 19-годишните келеши, които ме четат, да си връзват ушите на морски възел докато разберат какво имам предвид - така, иначе плоските ми мисли, звучат титанично и величайшо и се чувствам значим/а, макар че чурката ми е малка/ макар че съм в цикъл.

открита асоциативна условност = добре де, признавам си, чурката ми е твърде малка и съм в цикъл едновременно...

Наблюденията на литературната критика се фокусират
най-вече върху художествената стойност на творбата.

( анализ на “Градушка” )

А СТИГА БЕ!! Хрумвало ли ви е някога нещо такова?! Изумително е, че имаме толкова изтъкнати анализатори, защото инак щях да си помисля, че литературната критика се фокусира върху точното изучаване на устройството на четиритактовия двигател.

Това движение на говорната позиция, това пулсиране от едната към другата прави непосредността на изповедта още по-непосредна, а обобщеността на третоличната позиция още по-обобщена, като в същото време то е част и от напрегнатото движение между единичност и универсалност в значенията на творбата.

(анализ на “Градушка” )

Така е, така е – непосредността е непосредна, обобщеността е обобщена, цветната телевизия е цветна, цеденото мляко е цедено, зелената гора е зелена, гей порното е гей – живеем в прелестно логичен свят, нали? Thank you, Captain Obvious!

Всеки от нас живее с чувството, че на описанието на самата градушка е отделено сравнително много място.

( анализ на “Градушка” )

Не просто живея, аз съм откърмена с това чувство! След вродената интелигентност, вродената толерантност и вродената гостоприемност, вроденото чувство за описанието на градушката в “Градушка” е едно изконно българско качество. Самата аз бях още похотлив блясък в лявото око на баща ми, когато вече развих вътрешното светоусещане, че градушката е подробно описана в стихотворението “Градушка”! Живот ли бе - да го опишеш, градушка ли бе - да я почувстваш ...

Иван се засмя и запуши с дългото си тръстено цигаре.” След това в кръчмата влиза полския пазач Илия, който, освен че е с преметната на рамото пушка, но е и „висок, изгорял от слънцето”. В художествената логика на разказа едва ли е случайно преминаването на повествованието от образа на дядо Иван към образа на влезлия полския пазач Илия чрез синонимни гнезда – „запуши” – „изгорял”, „дълго цигаре” – „висок Илия - в детайлите на двете съседни изречения, второто от които е начало на нов абзац. Илия не е изгорял от пушенето на дядо Иван, а от слънцето, и не е висок, защото на дядо Иван му е дълго тръстеното цигаре, но в художествената логика на текста синонимните гнезда осъществяват хармонично-балансирано-противопоставен и единен езиково-символен преход между двата образа в това съвсем незабележимо микрониво на текста. В художествената логика на творбата запушването на дядо Иван от дългото си тръстено цигаре вече е подготвило по магичен, подсъзнателен, и невероятно къс начин читателското съзнание за влизането на високия, изгорял от слънцето, Илия.

( анализ на “Другоселец” )

И-З-У-М-И-Т-Е-Л-Н-О!! Изказване, достойно за Нобелова награда. Направо предлагам да го запишат на диск и да го пуснат из Космоса като поздрав за извънземните, които ще са достатъчно големи каръци, че да попаднат на него. Даже най-добре самият автор на това божествено прозрение да бъде изпратен в Космоса, за да поздравява лично извънземните цивилизации - ще отървем Земята от много повреден генетичен материал.

Това изказване е квинтесенция на онова, което аз наричам накратко подволателетърсене.

В популярната представа за хармоничността на Йовковия художествен свят все още битува известен анахронизъм, който бихме си обяснили като следствие от замяната на прочита и вникването в самите Йовкови творби с хипертрофираното взиране в метатекстовете за тях.

( анализ на “Другоселец” )

След всичко, което изписах, чурката ми така и не порасна бе, хак да ми е!

   

МОН се отнася към лоботомия както дупе към .... ?

17 май 2011. 8:53 ч., улица “Позитано”, София, България

Слънцето грее, птичките пеят, пред централите на БСП и ДПС кротко почиват черни мерцедеси-вихрогони, а бабите почти захвърлят бастуните и с валсова стъпка се запътват към супермаркетите, където овесените ядки и тофуто са на ПИРмоция. Елин-Пелинова идилия с две думи. Изведнъж обаче пасторалната картинка бива нарушена от смутително бръмчене, идващо сякаш свише. Е, не греша много в предположението си. В следващия миг хеликоптер на специалните тайни служби на американското правителство изниква от небето, само за да се приземи в двора на столичната 91 НЕГ. В още по-следващия миг от хеликоптера изскача конвой от 11 тренирани на сибирски студ и сахарски жеги нинджи-барети. Един от коравите агенти е подхванал бронирано куфарче, облепено отвсякъде с надписи “СТРОГО СЕКРЕТНО!”, а останалите са го обградили от всички страни, така че и пиле да не може да се изцвъка върху пресвещения куфар. В този си състав внушителната група се затърчава със свръхскорост към централния вход на гимназията, като по пътя всеки прави по няколко кълба напред и по някое друго салто мортале с цел избягване на евентуално насочените към тях снайперистки куршуми от дванадесетокласниците, които чакат да им започне държавният зрелостен изпит по български език и литература в сградата на столичното школо. Защото конвоят от специално обучените за целта барети охранява точно варианта на матурата, подготвен от МОН.

Или поне така може да изглежда един от сценариите за доставяне на изпитните материали за ДЗИ, което толкова тормози атрофиралите сиви вещества на другарите от МОН след миналогодишния гаф с предварителното разпространяване на материали от матурите. Драконови мерки, дами и господи, с драконови мерки ще се съхраняват тези изумителни тестове по български език и литература, на които и салата от марули и краставици би успяла да изкара над 2.50! Всеки въпрос ще има по около 30-40 варианта, от които в деня на изпита компютър ще изтегля на произволен принцип един-единствен и така, половин час преди същинското начало на изпита, ще имаме окончателно готова матура, която ще се разпространява по училищата. Хвала! Рози и медовина за философските и технически гении, които стоят зад това безспорно иновативно решение, представляващо квинтесенцията на съветския принцип “Защо да е лесно, щом може да е трудно?”.

На първо място, толкова много варианти за една задача обричат матурата на повторения, нелогичности и малоумщини. Подготовката ми за този бутафорен изпит досега представляваше това да реша не повече от 30 теста – още на 7-мия вече започнаха да се повтарят по около 15 от общо 41 задачи, а на последните, с които се упражнявах, трябваше нивото ми на интелигентност да спадне с няколко десетки пункта, за да отговоря правилно. Прост пример:

Попълнете празните места, така че да запазите следната зависимост: спорт – лека атлетика – бягане.

Белетристика - _______________ - исторически роман.

Верният отговор е роман .... роман ... РОМАН!! Забележете изумителната мозъчна активност, която се изисква, за да се препи... пардон, напише верният отговор! Логична мисъл и комбинаторика, на които и самият Велик комбинатор Остап Бендер би завидял, другари и другарки! Майски рози за измислилите го!
Да не забравя: училищата, в които няма достъп до интернет, ще отворят вариантите в, обърнете внимание, съседните кафенета, компютърни клубове, ресторанти или дори частни домове ... Плача за бъдещето на България, а и най-вече за своето собствено: щом в момента една цяла система се измисля от хора с интелигентността на чушкопеци, то плодовете на тази система няма да са достигнали нивата на ерудиция и на обикновена камба.

Уча в по-особени паралелки, в които в 12-ти клас държа 7 матури, 6 от които са по немската образователна система. Матурата ми по немски се прави от преподаващия учител. Когато го помолихме над 203 пъти да ни каже какво представлява, ни отговори чисто и просто “Не мога! По закон нямам право.”. После, на същата тази матура по немски език знаехме, че трябва да се готвим върху 4-5 автори ( всеки само с по едно произведение! ), които сме изучавали през последните две години. За сметка на това, широкообхватният й и многопластов български вариант съдържа над 90 произведения, които трябва да се вземат за същите две години... Т’ва вероятно се дължи на вродената българска интелигентност и пословичната немска глупост, нал’ тъй? На немската матура можеха да се паднат пет различни вида ученически текстове, чрез които трябва да покажем разбирането си за дадения откъс от произведение. В българската образователна система си имаме едно прословуто тертипно интерпретативно съчинение и сме се хванали за него като стара мома за пиян ерген. А, грешка! Имаме възможност и есе да пишем, ама от НАСА все още се опитват да установят по какви точно критерии се пише и оценява туй есе – в близките има-няма десет години очакваме резултат, по възможност различен от 42, какъвто получихме предния път.

Мисля си, ако от МОН гледаха повече да изгладят фекалните недоразумения в собствената си пробита като селски леген на всички нива система, щеше да има далеч по-малко течове на информация и нямаше да се достига до ситуации, в които зрелостният изпит се отваря в съседното до училище кафене, чиито собственици най-вероятно са първи приятели с учениците, които и без т’ва си прекарват часовете, които чупят, там.

КРАКРАхахахахаха

Телевизията за мен винаги е представлявала незаменим извор на култура и вдъхновение, на ерудиция и обективност, на колорит и оригиналност. Перник, от своя страна, е място, което само от скромност се нарича град, а посъщество е същинско съзвездие, една своеобразна галактика на културата, културизма и КУЛТавизма и заслужава да влезе във всички списъци на UNESCO за културно наследство по няколко пъти, или поне да бъде отбелязан в "Пътеводител на галактическия стопаджия" като мястото, където всъщност свършва Вселената, защото веднъж докоснал се до грациозното съвършенство на тази древна винкелова цивилизация, човек изпитва острата нужда светът внезапно да престане да съществува. Какво обаче се случва, когато направим кръстоска от тези две титанични явления ( Перник и телевизията )? Големият взрив? Задействане на ядрения колайдер? Бог се самозакрива? НЕ! Получава се ....

КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ КРАКРА

... след споменаването на това титанично име, дори комунистическият патетизъм, който лъха от речите по съветските симпозиуми, няма да е достатъчен, за да опиша възхищението си от полубоговете, които ни заливат от пернишкия ефир, затова ще се огранича до прост и постен обзор на най-впечатляващите им предавания, а изборът, повярвайте ми, е наистина непосилно труден.

3.



Изумително перспективна млада двойка - вероятно там някъде, между едната нейна мозъчна клетка и неговия израстък над врата, който при останалите хомо сапиенси се зове глава, но в случая просто нямам право да му дам толкова помпозно име, вече е кодиран генетичният материал на техния наследник - бъдещия Айнщайн. Обърнете внимание на грацията и лекотата, с която водещият контролира положението! Забележете ентусиазмът, с който прави плавни преходи между темите, перфектната дикция, цялостното му ефирно присъствие. Комплименти и за авторите на интересните въпроси. Може би аз пак съм недочула и недоразбрала, ама каква е темата на интервюто и за чий тея двамата, Бог да ги поживи, въобще са в студиото? 'Щото малко ми мяза на списанието, което направих във втори клас - имаше интервю с майка ми, четири въпроса: какво мисли за пожарите, какво мисли за кръстословиците, обича ли стихотворения и с какъв прах за пране пере...

Стратегическото ми предложение е следващия път да се даде думата на кучетата - едно от тях има повече акъл от тримата в студиото взети накуп... Еволюция, а?

2.

и

Тези две феноменални и уникални интервюта са класирани заедно поради една единствена причина - като ги пуснете едновременно, не откривате друга разлика, освен че едната млада дама казва "мода", а другата "музика" - както и в предишното интервю, и тук въпросите са на най-високо ниво, а и по никакъв начин не се повтарят по два, че и по три пъти. Както забелязваме, и в двата случая водещите успяват максимално да запълнят ефирното си време, като не допускат и за миг неловки паузи и мълчание. Е, интервюто на Летисия запече на няколко пъти в началото - нещо, което за шести път в съзнателния ми живот ме срути на земята от смях, но това са бели кахъри на фона на цялостния професионализъм, с който двамата водещи зорко наблюдават гостенките си и не ги изпускат и за миг от поглед. Редно е също да отбележим напълно естествения бюст на русата мома, която през половината предаване напълно естествено го пъчеше напред, както и НАПЪЛНО естествената й коса, в която няма и повей от ИКСТЙЕНШЪНИ или боя за коса. Комплименти за двете интервюта - първото дори влезе в "Господари на ефира" под наименованието "Интервю на годината".

1.

Абдикирам пред предизвикателството да го коментирам. Скандално! СКАНДАЛНО! С-К-А-Н-Д-А-Л-Н-О!!!  За седми път в съзнателния си живот се срутих на земята от смях.

Все пак - Господарите са се нагърбили със задачата да прокоментират този невиждан финт в телевизионното изкуство. EnjOi!

С какво ебем?

След огромна поредица от (две) високорейтингови, свръхуспешни и тотално конкурентоизтребващи акции за битовата култура и двойния стандарт на продуктите в България, а именно “Какво ядем?” и “С какво перем?”, Btv се захвана с амбициозната, високодуховна и нелека задача да изследва секс-продуктите в България и да ги сравни с тези по света в новата си експедиция из дебрите на пазарните артикули под надслов “С какво ебем?”. Естествено, първа спирка са контрацептивите, а в следващите редове ще ви представя резултатите от задълбоченото проучване из сайта на една марка презервативи, която няма да назовавам, за да не й направя, да не дава Господ, скрита реклама – достатъчно е да кажа, че името й започва с D и завършва на UREX:

България. Из нашите ширини мненията са разцепени на два воюващи клана любители на безопасния секс, които от години, да не кажа десетилетия, се опитват да наложат волята си над останалата половина от населението, засега със спорен успех. От едната страна на барикадата са българите, народ, съставен от редица класни ебачи, като Принц Папа Жан и Митьо Пищова. Всеки знае, че българите не тъпчат на едно място, само когато ебат, от друга страна, непрекъснато ни съобщават, че страната се движи напред, следователно най-правилният извод, който пожем да си извадим, е, че сме ненаситна и велика нация – киселно млЕко, секс и демокрация. Това, съвсем естествено, бива потвърдено и от най-популярния вид презервативи у нас. От противниковата страна се намират нашите сънародници от Столипиново, Филиповци и Шекер махала, които открай време си падат реформатори и експериментатори, което обяснява защо в техните артЪ среди вместо презервативи най-често се използват балони или найлонови кесийки.

Германия. Немците са технична нация. Дори когато става въпрос за най-интимните им изживявания, те остават верни на своята вродена екзактност. Забележете инженерната мисъл, която е конструирала любимите кондоми на конфедерацията. Не е пропуснала да отбележи точната дебелина на латексовото изделие, нито пък да сложи подходящата за целта опаковка, която, комбинирана със звънливия немски език, допълва впечатлението, че четете за автомобилни намотки и шлагери.

САЩ. Страната на неограничените възможности и килограми. McDonalds създадоха наскоро своя линия презервативи - McHorny, които всяка дама получава като бонус към закупен БигМак ( ако, недай си Боже, в последствие по погрешка се окаже с детско меню, компанията не поема отговорност ). Други популярни презервативи на тамошния пазар са тези с вкус на бонбони и в кутийки от бонбони . Те са хитър камуфлаж, който да заблуждава дебелите жени, които иначе никога не биха си купили подобен артикул, защото няма за какво да го използват.

Африка. Хората на юг са традиционалисти и залагат на вековна формула – обелки от банани. Все пак, за младото и модерномислещо поколение съществува подходяща възможност да останат верни на традицията, но и да са в крак с новото време.

Индия. За тази красива страна сайтът на Durex предлага богат асортимент от цели 6 вида презервативи , което донякъде обяснява защо са повече от 1/6 от населението на света....

Китай. Там работят по 14 часа в денонощие, а когато им се прииска да задоволят естествените си природни нагони, е достатъчно партията да им каже, че ако имат късмета да забременеят и родят, оризът в народната република ще е кът, и жените помятат - нЕма нужда от контрацептиви.

УНИВЕРСАЛНА РАЗТЕГАТЕЛНА ПУТКА ЗА КОСА!!$№@@№@!

Телевизионите канали прекъсват предаванията си с ексклузивни кадри, тълпи от ликуващи феминистки изскачат по улиците, интернет е бомбардиран от благодарствени съобщения за най-новото съвместно откритие на НАСА, ЦЕРН и ws teleshop – УНИВЕРСАЛНАТА РАЗТЕГАТЕЛНА ПУТКА ЗА КОСА! Вече десетилетия наред жените по цял свят са принудени мъченически да търпят сексизъм, сексуален тормоз на работните си места, изнасилвания и перверзни погледи докато се качват в трамвая, но едно нещо успяваше да пречупи несломимия женски дух и да прекърши вярата на всяка тетка, че някога ще може да съществува в покой с Бог, природата и себе си, а именно: щипките за коса! Замисляли ли сте се за рисковете, които крият тези наглед безобидни и безвредни, но по същество същински средновековни уреди за мъчение, аксесоари? Главоболие, дами и господа, тягостна мигрена!( виж 53-тата секунда) Неспособност да си облегнеш главата докрай на шофьорската седалка, което от своя страна години наред създаваше дискомфорт на жените шофьори и се превърна в основна причина за повечето ПТП-та в страната, света и галактиката. Да не говорим за риска острите пластмасови шипове на коварните щипки за коса да се забият в нежния женски череп и да направят нежелана и ненавременна лоботомия на дамите, прежалили здравето в името на красотата си...

Но всичко това вече е далечен кошмар от миналото – едно своеобразно Средновековие в историята на аксесоарите за коса, което следва да бъде заменено от разцъфтяващия Ренесанс, чието начало положи ИКСТЙЕНШЪНЪТ, а днес гордо и достойно продължава УНИВЕРСАЛНАТА РАЗТЕГАТЕЛНА ПУТКА ЗА КОСА. Този нов аксесоар ви помага да експериментирате с косата си по всякакъв начин, като не само я прибира с едно движение на ръката, но и й чете лекция на всички познати езици по света ( включително и суахили ) затова колко е непристойно да се разпилява и тя засрамено остава в хватката й до момента, в който дамата не реши да махне универсалната разтегателна путка за коса от главата си. Освен всичко това, универсалната разтегателна путка за коса може да ви послужи при оформянето на пробни и същински интимни прически за абитуриентски бал, разполага с вградена GPS навигация, бели краставици и картофи, а при нужда се пазари в супермаркета за по-евтини изкуствени елхи по Коледа. Универсалната разтегателна путка за коса се предлага в три различни цвята – солариумно коте, пиче бордо и вагинално розово – за да се връзва с всеки ваш тоалет. А само днес, само тук и само сега можете да закупите универсалната разтегателна путка за коса и да получите в комплект с нея чифт терлици, V-образно ренде Бьорнер, свръхзвуков български боинг от бомбардировката при Одрин през 1912 г., визита от Папата и нашия най-нов УЛТИМАТИВЕН ТРЕНЕЖОР ЗА ЧИКИИ и то, естествено, напълно безплатно!+?”+”%?%! Поръчайте сега!!

И по тоя повод:

Рубрика: От клоаката на миналото vol.1

Реших да започна нова рубрика, в която чатЪ-патЪ да поствам неща, които съм писала преди. Настоящият разказ датира отпреди 1-2 години, не помня точно. EnjOi!

                                  Анатомичен  прогрес

                      Препратка: Пратчет и неговият Дърт Гнусен Рон

Учениците от професионалната гимназия по поп-фолк култура, пеене и боравене с плейбек “Азис І” стояха в двора на школото и очакваха с безразлични погледи поредните си часове практика, състоящите се в организирането и посещаването на безплатен чалга концерт. И без туй им бе дошло до гуша от подобни събития, провеждащи се по три-четири пъти в седмицата на територията на гимназията. Учените от БАН наскоро бяха изчислили, че на всеки 33 часа в България се появява нова поп-фолк сензация и управата на училището си беше поставила амбициозната задача да даде шанс на максимален брой новоизгрели таланти да покажат на какво са способни пред младата публика от почитатели, стремящи се някога да достигнат славата и класата на своите музикални и поведенчески кумири. В началото проектът, подкрепен от Министрество на културата, привличаше огромен медиен и обществен интерес, не може да се отрече, но след първите 30-40 концерта множеството вече беше видяло всичко, което бяха способни да покажат звездите, гостуващи на горещата сцена. Вече дори Църквата не обръщаше внимание на изисканите тоалети на изпълнителите, позволяващи на всеки фен да се наслади на перфектно поддържаните гениталии на своите идоли; с омаловажително махване с ръка гимназистите гледаха на софт ( а последствие и хард ) порно видеоклиповете, които чалга фуриите излъчваха на видеостените по време на концертните си пърформънси; когато певачката Турбо Тупалка изнесе нагледен урок по правене на френска любов, това поразбуни духовете, но примерът й бързо бе последван и от останалите й колежки, всяка от които драпаше да покаже нещо още по-изумително и уникално на сцената пред подрастващите фенове, и тъй след безкрайни сфинктерни оргии, тройни вагинални прониквания и неизброими фийст фистинги на никого вече не му пукаше с кого и как точно се сношават звездите на сцената.

Днешното представление трябваше да бъде ознаменувано с дебютното излизане пред публика на амбициозната седемнадесетгодишна Анална, бивша възпитаничка на гимназия “Азис І”, добила сред съучениците си имиджа на иновативна и екстревагантна персона, способна да направи събитие и от ходенето до тоалетна. Говореше се, че Анална е много талантлива – успяла да спи само с трима продуценти, за да си уреди представлението – обещаващо начало за толкова млад талант! И тъй, сцената вече беше украсена с традиционните за тези хепънинги балони във форма на женски млекодайни органи, изрядността на работата на плейбека беше многократно проверена и единствено оставаше изпълнителката да се появи и да заплейбечи с чувство пред събралото се множество от момичета и момчета със силиконови бюстове и прически, които бяха единстевното познато на света доказателство за това, че теорията на Нютон за земната гравитация може и да не е вярна.

И изведнъж светлините угаснаха за няколко секунди и в следващия момент отново светнаха, за да изгрее на сцената новата чалга надежда на Бълария - Анална.  Изпълнителката излезе само по прашки на сцената и заотваря уста наравно с плейбека. Принципно появата й в този вид нямаше да трогне закоравялата публика и посетителите щяха да продължат да си зяпат с тъпо безразличие, ако в очите на всички присъстващи не се беше центрирала следната изумителна подробност от анатомията на непълнолетната девойка: гърдите й бяха преминали през хирургическа корекция. Пф, какво ме занимавате с такива ясни от самосебеси работи, ще си каже всеки нормален читател и щеше да е прав, ако въпросните корекции не се състояха в следното: двете цици на Анална бяха станали с големината на бидони за зеле, лявата беше изваяна във формата на магарешка глава, а дясната майсторът хирург беше направил като конска такава. По животинските кратуни ясно личеше всеки дребен детайл, всеки мускул, всяка скула – не може да се отрече, че който ги беше правил, беше абсолютен перфекционист – творението беше съвършено! Публиката гледаше като онемяла как конската и магарешката глава се тресяха в ритъма на песента, която никой така и не чу, и хората буквално очакваха, че във всеки един момент главите ще започнат да пригласят като беквокали на Анална. Фотоапарати се вадеха, телефони се насочваха към младата изпълнителка и нейните прелести, а единственият журналист, който се беше минал да дойде и да отрази събитието, беше на път да си удари задника в тавана от кеф – снимките и репортажите от този колосален спектакъл щяха да уредят доживотното му прилично съществуване.

От този момент нататък за Анална нямаше и миг спокойствие. Конвоите от журналисти сякаш се бяха абонирали за къмпинг места пред жилищната кооперация в Овча купел 2, която обитаваха девойката и прелестите й; заради безпрецедентно огромния интерес, Google Earth създаде специален екип специалист, които следяха със сателит всяко движение на Анална и го излъчваха по специален телевизион канал, гледан от милиони фенове; пластичният хирург, направил гърдите на певицата, се принуди да си присади още три чифта ръце, за да може да насмогва с операциите, а желанията на клиентите му, усетили веднъж, че въображението им може да се развихри до нечувани величини, не знаеха граници: цици във формата на китайски дракони, мъжки полови органи като Емпайър Стейт Билдинг, седалищни части изваяни като столове за удобство на притежателите им ... Дай на хората идея, малко мозък и много пари и гледай сеир!

По пресконференции отделни въпроси се задаваха не само на Анална, но и на нейните млекодайни органи. В началото конската и магарешката глава си мълчаха кротко, но след известно време започнаха да се поддават на медийните провокации, отвръщайки от време на време на някое журналистическо подмятане. Драскачите бяха очаровани и продължиха с атаките си. Как се чувствали, когато Анална правела турска чикия на някого? Свършвал ли е някога някой от мъжете на фолкдивата върху главите им и ако да, как са се почувствали? Защо не вземат по-активно участие в певческите проекти на притежателката си? Обмислят ли започването на солова кариера? Напрежението дотолкова нарастна, че на благотворителен концерт в подкрепа на борбата с рака на гърдата се наложи 20-минутно прекъсване по време на изпълнението на Анална, за да изгладят конската и магарешката глава пререканията помежду си. След този гаф в журналистическите среди се заговори, че най-вероятно конската и магарешката цица ще предпочетат да се отделят от Анална, за да могат тримата да започнат на чисто новите си кариери, необременявани от дискомфорта на съвместното симбиозно съществуване. На младата певица за известно време се отдаваше да приковава вниманието върху собствената си персона и творчество и обществото говореше за “гърдите на Анална”. С течение на времето все по-често започна да се лансира изразът “Анална и гърдите й”, докато накрая конската и магарешката цица надминаха своята притежателка по интелект, написвайки и издавайки автобиографиите си – ниво на ерудиция, до което младата певачка така и не успя да се извиси. От този момент нататък Анална беше глуха буква сред своите прелести, а името й се споменаваше само ако някой искаше да обясни как точно циците са стигнали до местонахождението на поредното светско събитие.

Размерите на конската и магарешката гърда започнаха да създават проблеми на клетата им притежателка едва година, четири месеца и тридесет и пет дни след поставянето им.  Анална почти веднагически получи гръбначно изкривяване под тежестта на домашните си любимци, а не след дълго се появиха и първите индикации на дископатия. Носенето на Космодиск позабави процесът с два-три дни, но тъй или инак не след дълго на едва навършилата пълнолетие девойка се наложи да тръгне с бастун, а два месеца по-нататък – с инвалидна количка. За никого не беше изненада и когато две години след дебютното й излизане на сцена, Анална бе намерена задушена в леглото си, защото свърхбюстът й смачкал като плескавици белите й дробове. Срещу конската и магарешката гърда започна дело за непредумишлено убийство, но след огромния обществен натиск от страна на организации за защита правата на гърдите, процесът бе прекратен с мотива, че няма достатъчно доказателства. По собственото им желание, конската и магарешката цица бяха хирургически отделени от тялото на Анална, препарирани и изложени в музея на пластичната хирургия и анатомичния прогрес, където стоят и до днес, напомняйки до какви висини е способен да стигне българският гений и творчески порив.

БИАДнотийка

http://dnes.dir.bg/news/poboy-diskoteka-ubiystvoto-stoyan-stoyanov-8559568

Това е един от онези моменти в живота, когато хуманизмът ми засрамено подвива опашка, мизантропията ми си отваря черепната кутия и си прави facepalm директно на мозъка, за да отстъпи място на един бушуващ титаничен смях. Ще си спестя духовитите тиради за чалга културата – първо, че всичко, ама наистина ВСИЧКО по тая тема вече е казано по много по-смешни начини, отколкото мога да го кажа аз, и второ, че колкото и да е удобно, не можем да обвиним една муз... така де, мешавица от звуци за простотията с взлом, която е демонстрирана в случая. В крайна сметка, чалгата не е причината, а резултатът от виртуозното масово затъпяване.

Друго нещо не ми дава мира нощем, а именно: как са успели да се наръгат с ножове?!? Имам предвид – когато влизаш в заведение, охраната те проверява за оръжия, нали така? Значи в случая има два възможни сценария: охраната е обискирала щателно нашите страдащи от мозъчна гангрена герои, конфискувала е ножовете, но в момента, в който е тръгнала да ги изритва от мизерната дупка, която нарича заведение, макар и виждайки, че те са напът да задемонстрират касапските си дарби, им е върнала ножовете. Вторият вариант не блести с такава конспиративност, а именно – никой не ги е претърсил достатъчно добре, за да открие оръжията им. Чудя се кое от двете ме плаши повече...

Shake a tail

SHAKE A TAIL - БЛАГОТВОРИТЕЛЕН КОНЦЕРТ ЗА БЕЗДОМНИ ЖИВОТНИ

Искаше ми се да пренебрегна коментарите отдолу и просто да поканя на концерта, но скудоумието и неспособността на някои хомо сапиенси да открият елементарни послания в един текст, дълъг половин страница, ме кара да си удрям главата в клавиатурата с отчаяната надежда, че някой ден ще убия достатъчно мозъчни клетки, за да престанат такива неща да натоварват съзнанието ми.

1. Бездомните кучета са се пръкнали по улиците, за съжаление, НЕ от Космоса, а заради тотално безотговорните им стопани. Съществуването на такъв проблем е човешка грешка и следователно ние сме длъжни да поемем отговорност.
2. Масовата евтаназия за мен не е решение. Първо, защото с един такъв акт проблемът се решава краткосрочно. Избиваме помиярите, ОК, но липсата на строги закони и санкции ( а у нас такива все още не действат ефективно ) ще доведе до това, че чистата ни европейска държавица след 10 години отново ще осъмне като кучкарник. Второ, днес решаваме, че кучетата са проблем и трябва да се изтрепят. Утре пък ни хрумва, че просяците и клошарите не са много над бездомните песове и избиваме и тях. Само не казвайте, че е невъзможно – историята хиляди пъти е доказвала, че сме достатъчно жестоки, за да извършим подобни геройства.
3. Цялата идея на концерта е да се съберат пари за приютите, където се прибират тези животни. Демек, казано по достъчно елементарен и прост начин: никой не иска да им увеличава популацията, а точно обратното – целта е те да не са на улицата и да не представляват заплаха за хората. И си мисля, че ако някой наистина смята бездомните животни за сериозен проблем, то ще помогне много повече за решаването му, ако дари едни шибани 5 лева за каузата, отколкото ако се прави на корава интернет нинджа, загрижена, видите ли, за хората, а не за песовете.
4. Един човек с гражданско самосъзнание не омаловажава никой проблем  в обществото си. Това, че има гладуващи деца, е факт и е огромен проблем. Но това, че има бездомни животни, също е факт и също е проблем. И едно наистина функциониращо общество се грижи за решаването на всички проблеми в него, а не си затваря очите пред едни с обяснението, че му пука за други. Да, всичко това подлежи на степенуване и всеки е в правото си да избира приоритетно срещу кои социални несправедливости ще се бори, но това не означава, че трябва да твърди, че останалите са незначителни или маловажни!
5. Който не си е дал сметка за изписаното в точка 3 и 4, просто не заслужава да постави умственото и менталното си развитие над това на един уличен пес.  

Осама е мъртъв! Да живее салам... така де - свободата!

От вчера насам светът е спасен, уважаеми другари и другарки! Осама бин Ладен е убит! Край на световния тероризъм! Viva la liberte! След почти десет години мизерно съществуване в страх и ужас, слънцето най-после изгря и на хоризонта на нашето поколение та и ние най-сетне да си отдъхнем и да напуснем за момент атомните скривалища, в които се спотайвахме цяло десетилетие. Свободата така напира в окрилената ми душа, че е напът да изригне под формата на едно рефлекторно изпразване на съдържанието на стомаха ми. Защото според Декларацията за правата на човека ( измислена от САЩ ) основно човешко право е правото на живот. Но не и когато това не ни е удобно. The Clash са възпели това ни изконно право много отдавна:

You have the right not to be killed

 Murder is a CRIME!

 Unless it was done by a

 Policeman or aristocrat

Зад Осама бин Ладен има пътека от хиляди трупове и съсипани животи, но пътят на тези, които са го убили, е застлан с многократно повече погубени човешки животи. Но в случая дори не става въпрос за подобно цинично мерене на пишки. Защото човешкият живот, независимо чий, е свещен, и е проява на най-висше лицемерие и двоен стандарт да се празнува нечие убийство. А фактът, че това на лидера на Ал-Кайда беше посрещнато в така наречения ЦИВИЛИЗОВАН свят с невиждани празненства и вероятно скоро в САЩ 2-ри май ще бъде обявен за нов национален празник, показва единствено, че моралът ни се е превърнал във фурнаджийска лопата.

Не ме интересуват конспиративните теории относно житието, битието и смъртта на Осама бин Ладен, може да е най-големият психопат на нашето време, може да не е, може наиситна да е убит, може да не е, не съм способна да коментирам задкулисните маневри на великите сили, но единственото, което знам, е, че насилственото отнемане на нечий живот не може да бъде официално признавано от властимащите за нещо положително, независимо какви са настроенията на народа. Законът и държавата съществуват, за да контролират самоунищожителната човешка природа, според Хобс държавата е “необходимото зло”, което ни предпазва от принципа на джунглата и войната на всеки срещу всеки, а в случая отмъстителните настроения биват толерирани. Вендетата е оправдана, щом властта я е облякла в името “борба срещу световния тероризъм”, така ли? Щеше наистина да бъде прекрасно, ако убийствата, извършени под флага на тая фекална борба, приключат с обявеното елиминиране на Осама. Но на всички ни е ясно, че никой няма полза от това световният тероризъм изведнъж да изчезне и Земята отново да се превърне в спокойното и тихо местенце, което беше преди 11-ти септември 2001г. И убийства ще продължава да има, а ние ще продължаваме да им ръкопляскаме, защото са за добро, нали тъй? Бенджамин Франклин ли беше казал, че който жертва свободата си в името на сигурността, не заслужава нито едното, нито другото?