На Берлин му пука!

Цялото емигрантско съсловие от Мачу Пикчу до Париж наизлезе с плакати да заявява позиция - българската диаспора в Берлин няма да остане назад я! Съжалявам, че не можахме да бъдем с вас на orLovЪ мост, жалко, че и шествието ще пропуснем, но няма как... Не ми пука, ако някой тръгне да храни, че за момента не живеем в България и че от западО е най-лесно да се протестира. Може и така да е, ама май по-важно е да сме заедно и единни? Та, да, с вас сме - успех, лъвчета!

Всички КРИВОгледни точки

Едно време като прочетях някоя новина в интернет, бързах да проверя достоверността й чрез официалните медии. Сега като видя статия или материал в официалните медии, търся адекватна позиция в интернет. Едно време медиите бяха четвъртата власт, сега много от тях са просто орган на властта...


Комисарят по телекомуникациите и медиите, Нели Крус, заяви преди дни, че положението с медиите в България е тревожно и обяви, че го приема като лична кауза. Според последния доклад на "Репортери без граници", сме на 80 място в света по свобода на словото, като сме изпаднали още по-надолу в сравнение с преди най-вече заради взривената кола на Диков и заплахите срещу Бенатова. "Господари на ефира" бяха безцеремонно разкарани от ефира на най-голямата ни частна телевизия. Издателите на "24 часа" и "Труд" бяха обвинени в пране на пари. В последните дни се случиха неотразените от БТВ протести срещу Закона за горите; битият оператор на същата телевизия, което те нелепо се опитаха да превърнат в център на дискусията, не просто измествайки, ами направо изпърдявайки се в лицето на същинския й фокус; Диана Найденова с интервю-фиаско, което ще остане завинаги в историята на нескопосана спазарена журналистическа нежност; разкритието на Биволъ за акциите на генералната директорка на БТВ в Първа инвестиционна банка; и последният резил от вчера, когато в обедната си емисия БТВ успяха да накарат слънцето да залезе в 12ч. по обяд, а "Орлов мост" да се премести на площада пред "Св. Александър Невски", показвайки кадри от протеста срещу Закона за горите с надпис "В подкрепа на Закона за горите". Трябва да си с интелигентността на третостепенен герой от турски сериал, за да не се запиташ какво, мамка му, се случва с медиите в България?

И отговорът изкристализира пределно ясно: купени са. Искам да направя едно неособено скандално изявление, което трябва да е ясно от самото начало: такова нещо като напълно независима и обективна медия НЯМА по света. Всички са спонсорирани или от държавата, или от частници, които малко или много налагат редакционната линия, или са водени от независими журналисти, което предполага, че въпросните медии стават поне донякъде ТРИБУНА за изразяване на личата обществена позиция на авторите им. Да се твърди, че независимите интернет медии са напълно обективни, е като да се твърди, че тоя блог е обективен, схванахте ми идеята. Та, да, големите обществени медии по света, у нас и в Тамбукту са платени, въпросът е, че на повечето места е доста ясно откъде, което се прави с цел техните зрители/читатели/слушатели да са информирани относно това на чии интереси е възможно да удрят по едно рамо в материалите си. Това кой на кого дава парички у нас е само обществена тайна сред онези слоеве от обществото, чиито когнитивни умения им позволяват да погледнат отвъд житейската драма на героите от "Стъклен дом", но по никакъв начин не е прозрачно, което отбелязва дори онзи титан на дипломатическата мисъл, Уорлик, впрочем изключително добре съзрял положението. И в крайна сметка кой на кого?

В българската медийна общественост най-много се говори за "Нова българска медийна група", официално собственост на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, което е и най-големият медиен холдинг у нас. В рамките му влизат издания като в. "Монитор" и в. "Телеграф", както и телевизии като ТВ7 и ВВТ. Има различни теории за политическите интереси, които обслужват - дали на ДПС или на ГЕРБ, напълно е възможно и на двете накуп. Във всеки случай на човек му стига да чуе как Бареков буквално измива с уста седалищните части на човека-президент-министър-парламент-народ-държава Борисов от ефира на ТВ7, за да си даде сметка за обективността и обществената полза от въпросното медийно клокочене. Та обществени митове и легенди твърдят, че всъщност биват спонсорирани от Коорпоративна търговска банка. Житието и битието на тази тъй прекрасна банка е безкрайно интересно, вземайки под внимание няколко разкрития от близките години. През 2010г. избухна доста сериозен скандал, когато се разбра, че 48% от държавните пари кротуват в трезорите й. Някъде през 2011 премиерът обяви, че държавните пари в банката са толкова много, че ако тръгнат да ги изтеглят, ще я фалират. От банката пък тотално отрекоха и обясниха, че могат спокойно да си живуркат и без тея пари, защото не били чак толкова сериозен дял от капитала й. Като цяло в момента човек не знае дали там има 20, 50, 97.3 или 140% от въпросното държавно имане.

По-интересното е, че като напишете "Корпоративна търговска банка държавни пари" в Гуугъл, мнозинството от резултатите, които излизат, са статии на в. "Труд" и "24 часа", при това с доста  добро качество за медии, които редовно си позволяват дори нелепи правописни грешки в статиите си. Което ни води и до друг голям роден медиен холдинг - "Вестникарска група България", в чиито рамки влизат и въпросните две издания. Тая пролет се развихри своеобразна долнопробна журналистическа война между тези две големи медийни групи, ако си спомняте точно около времето, когато Бареков разкъса брой на в. "Труд" в ефир. Общо взето това, което се случи, беше, че Корпоративна търговска банка и "Софарма", които всъщност стоят зад "Вестникарска група България", се счепкаха за това кой да си купи пореден пакет от вестници, принадлежали преди това на германската медийна група WAZ. "Капитал" излезе с отличен анализ по въпроса. Оттогава насам едните квакат срещу лекарствения монопол на "Софарма", а другите като неуморни текезесарски труженици подкопават реномето на Корпоративна търговска банка. Явно конфронтациите дотолкова са ескалирали, щото дори съдът подгони издаделите на "Труд" и "24 часа", обвинявайки ги в пране на пари. По същество обвинението може и да е напълно уместно, знам ли, но със сигурност важи и за другия холдниг, който до момента не е пипнат и с пръст от никой орган на властта, което само затвърждава тезата за зависимостта й от гореспоменатата банка. 

Какво означава на практика съществуването на непрекъснато разрастващи се медийни империи? Естествено, по-широко поле за манипулация и обслужване на икономически интереси. Но за журналистите означава следното: макар че медиите у нас уж са многобройни, де факто работодателите са собствениците и издателите, а те са броят на малцинството от пръстите на едната ми ръка. Ако напишеш статия в ущърб на спонсорите или откажеш да поддържаш редакционната линия, могат да те изритат и повече да не можеш да си намериш работа в нито едно от изданията, които принадлежат на холдинга, което осезаемо стеснява кръга от възможни места, където в последствие да търсиш препитание. Могат да ти извиват ръцете и да те карат да ги подкрепяш на всякакви нива, било то медийни, политически или съдебни, за да си запазиш работата. В Германия съществува анти-картелен закон, който забранява прекалено големи медийни пакети, концентрирани в ръцете на малко хора, да се разрастват прекомерно много. В България, доколкото ми е известно, подобна регулация няма (поправете ме веднага, ако греша!), което де факто може да доведе до това, теоритично някога всички частни медии да бъдат притежание на един-единствен собственик. Медиен плурализъм и свобода на словото? Смях в залата.

В БТВ със сигурност работят и много кадърни хора. Но какво от това, при положение, че генералната директорка бива дундуркана от Първа инвестиционна банка, а журналистите имат право на поне прилично представяне на контроверсни събития толкова, колкото Петко Цветков имаше право да вземе думата по време на интервюто при Диана Найденова? Ще призная, че въпросното интервю (по същество монолог стил а ла Гьобелс) дотолкова ме изкара от равновесие, че и аз като дядо ми, който вечно спори с телевизора, толкова силно се разкрещях на клетия компютърен монитор, че комшията от Йемен дойде да ме пита дали всичко е наред. Но всичко, което можеше да се каже за поведението на Найденова, вече е описано с достатъчно много жлъч и качествена ирония, де що е могло да бъде описано из безбрежното интернет пространство. Разбира се, за уволнение не може и да си помислим, а за да си подадеш оставка трябва поне някакви праисторически наченъци на достойнство да са се запазили тук-там из гротескното ти същество. Миролюба Бенатова спря да боботи за бая дълго време след Катуница и не се мина много, ето че беше засенчена от сияйната мощ на новата фекална сензация. Впрочем, доста отпреди това у Найденова се наблюдава безкрайно неприятното поведение на човек, който някога е трябвало да стане оперен певец, но по пътя някак си се е заблудил и сега успява да тренира гласа си само повишавайки тон в студиото. Макар и досадни ракови клетки, тея двете са просто част от порочен и разлагащ се механизъм, чрез който работи телевизията. Хубаво, ще я махнат, но няма да убият болестта, която ги разяжда, носеща името "творческият запек и платеното коакьорство ни пречат да измислим и една свястна програма". Защото не може по БТВ да има ежеседмично над 4 различни сериала и само едно публицистично предаване. Защото не може вечно да цоцаш от изтъркани риалити формати, на които в световен мащаб вече са им прочели молитвата и изключили системите. Защото не може всяка делнична вечер да позволяваш на един и същ кондомоподобен водещ да прави същите предавания, каквито е правил и преди 8 години - без развитие и без нищо ново. Защото не може таргет групата ти да се състои предимно от пенсионери и нискообразовани, респективно нископлатени хора от провинцията, които не са се юрнали да изкупуват промишлени количества от стоките, които се рекламират от телевизията. А всяка частна медия разчита на рекламодатели, които пък разчитат на това рекламата им да достигне до правилните купувачи и като това не стане, спират кранчето. С отблъскването на платежоспособната аудитория между 18 и 45 години, БТВ не просто си прави ритуално харакири, но за по-сигурно   си набива свръхдоза, самозапалва се и се обесва.

Така бленуваната свобода на словото няма да ни огрее докато финансирането на медиите не стане прозрачно. Хубаво, знае се за изброените по-горе медии на кого принадлежат и то само защото бързат да се оплюят едни други, докато защитават интересите на частниците си. Ами останалите, за които не се говори толкова често? Все пак, с толкова много банки у нас, със сигурност има още някои, които са приютили на широкото си колянце хора, които искат да си играят на журналисти. А самите медии трябва да осъзнаят нещо, което убягва и на колегите им по света като цяло - традиционните източници на информация вече са в пряка конкуренция за вниманието на хората с нетрадиционните, считай блогове, туитър, фейсбук и пр., и трябва да реагират адекватно на динамично развиващата се среда. На чиито и интереси да сервират, трябва да се стремят поне отчасти към публично доверие и одобрение, което предполага спазването на поне елементарни изисквания за безпристрастност, грамотност и информираност. Защото когато медийната пропаганда падне дотолкова, че е видима с просто око дори за хора с IQ, равно на това на фикус, то човек вече не е пред пропастта, а е направил решителната крачка напред, ще си позволя да цитирам другаря Тодор Живков.