Въпреки че на този свят съществуват вероятно десетки проучвания за структурата, манталитета, ценностите и тъй нататък на българския народ, за мен истинни ще си останат две клишета: ние сме "висшист до висшиста", като всеки разбира от футбол и политика. А най-много от политика май разбират футболните фенове. Ама ще отида една стъпка по-натам: ние сме не просто нация от политолози, ми от политически философи и теоретици на обществения договор. Платон и Аристотел застават до Хобс, Лок и Кант по време на вихрещите се в момента протести из родните улици, за да могат от една страна да излеят справедливия си гняв заради социалната политика, водена в България от години, но в един следващ момент да се борят за народовластие, национализация, свикване на Велико народно събрание, промяна на Конституцията и ... абе ще погледна за още величествени и гръмки изрази в "Епичен речник на българския език", та да мога подобаващо да формулирам светлите народни блянове.
Народна национализираща република на гражданите, а не на мутрите, с мажоритарно избрано правителство от 52,4 експерти по англо-гръцко-исландско-белгийски модел. Горе-долу така звучат смелите идеи за нова система, идващи от експертните комисии от фейсбук политолози, успели за 2 седмици активна политическа дейност (викане по площадите) да съберат достатъчно комплексни компетенции и огромно самочувствие, с които да могат с лекота да громят досегашния модел на управление на републиката и да дават алтернативи. Алтернативите, разбира се, не идват след задълбочено четене на сериозна литература и години обмисляне - една статия, разпространена във фейсбук, дава всички отговори за житието, битието и нищото. Исландийо, Исландийо - ой ти, дивна земльо българска! И всички дружно станахме викинги и запяхме "Високи сини гейзери". Леле, како! Юруш на паралелите със страна с 300 000 население и много предни места в класациите на PISA за качество на образованието, 7-милионни народе балкански с 40% функционално неграмотни сред учениците. Юруш - ние Светльо Витков не го избрахме навремето за президент, ама исландците са избрали техния еквивалент за кмет на Рейкявик - тамън ще задоволим глада на нацията за популизъм.
Не само исландци ще ставаме - ще сме гърци с директна демокрация; после ще станем белгийци, защото очевидно те и без правителство се справят; след това ще минем през двукамарния модел на англичаните с долна камера, съставена от граждани, а горна - от спечелилите изборите партии, като долната ще има право на вето на решенията на горната. Нещо пропуснах ли? Аз предлагам и немския модел да не го пренебрегваме - ще си направим федеративна република, като всяка от досегашните административни области ще се отцепи в провинция със самостоятелно правителство. Представяте ли си реакцията на столичани, ако им се наложи да живеят в Провинция София? Дори само заради това си струва. Е, истина е, че територията на страната ни е колкото един немски бундесланд, ама това има толкова значение, колкото и ъгълът, под който Слънцето огрява темето на Станишев по обяд - нали трябва да експериментираме, да търсим различни модели, без значение колко са неприложими у нас? Пък и Германия е най-силната икономика на Европейския съюз - копираме ли административното й деление, 100% ще намажем и от индустриалните й успехи. Честна пионерска, вервайте ми, фостата - абе разбрахте ме, да.
Алтернативно можем да използваме неопределената математика на Камен Донев, за да изчислим коя е най-хубавата нова система за България. Така например ако 21 представители на сектор "Г" искат Йоло Денев за премиер, а 6 корави ладове се борят "ZA DA SI VARNEM BALGARIQ! SMERT ZA KOMUNISTI4ESKITE PODLOGI!", то значи щастието на нацията може да се оцени на 100 - 150 кила, а Джаро ще е жив в четвърти сезон на "Под прикритие".
И други преди мен са говорили за комплекса за национална недостатъчност, наблюдаван в България, предизвикващ желание за транснационални операции. Проблемът е, че всички ние сме белгийци, англичани, исландци и каквито още се сетите по душа, манталитет и нрави, но за зла участ сме родени в телата на българи. И понеже транснационални операции все още не са измислени, ни остават две опции - жално си мерим достойнствата с любимите ни нации, питайки се горко "Кога ли ще ги стигнем германците/албанците/французите?", или се опитваме да се докараме на външен вид като представителите на обожествяваните от нас народи. Ето например можете да се загледате в представителна извадка на протестиращите футболни политолози - кецове на Fred Perry, ризи на Ralph Lauren, суичъри на Lonsdale, но нито една народна носия. Единственият призив, отправен от точно тази (малка) част от протестиращите, в чиято компетентност ще повярвам, е "Долу капитала, долу монопола - свалете цената на алкохола!".
Като на всяка еманципирана и твърде устата жена, и на мен са ми споменавали, че макар светът да е голям, кухнята дебне отвсякъде. Аз пък реших да се вслушам и с интерес открих, че между готвенето и политиката съществуват някои паралели. Така например е много показателен готварският процес бланширане, при който зеленчуци се вкарват за 3 до 5 минути в кипяща вода, като целта е по този начин да бъдат подготвени за последващо готвене или консервиране. Струва ми се, че и ние в момента като зеленчуци сме оставени в кипящата вода за 2-3 месеца, от която ще ни изкарат омекнали и готови за всякаква следваща политическа обработка. И за да не става така, изходът е един - изключваме котлона, успокояваме се и започваме да мислим за механизми, чрез които да накараме съществуващата система да действа нормално. Това не е отказ от желанието гражданите да оказват по-голям контрол и натиск върху управляващите, от което безспорно имаме огромна нужда. Но наистина не смятам, че в една революционна ситуация могат да бъдат създадени градивни и добре обмислени решения. Накъдето и да решим да поемем - нека поне е на трезва глава, за да не е както толкова често срещаното у нас придвижване тип "наляво да тръгнем, но с десния крак".
петък, 22 февруари 2013 г.
сряда, 13 февруари 2013 г.
Отворено писмо по случая "Буда"
Уважаеми люде, изказали се по случая "Буда",
прекалявате. При това някои от вас са поне до известна степен интелигентни хора, чиято дейност уважавам. И понеже напоследък стана много модерно да се общува с отворени писма, реших и аз да се отдам на мейнстрийма, като се обърна отделно към всяка една група, която ми е направила впечатление като активна в разгара на настоящите разкрития, доказващи (или пък не?) престъпното минало на премиера Борисов.
На първо място искам да засегна аргументите на онези от вас, които обвиняват хората от "Биволъ" в това, че с публикациите по случая "Буда" са се превърнали, неволно или не, в изпълнители на политически интереси във вече разгарящата се предизборна битка.
Принципно съм на мнение, че въпросът относно самоличността на изпратилия документите е изключително резонен, но начинът, по който го задавате този въпрос, е безкрайно некоректен. Защото размихте целия фокус на евентуалния обществен дебат, който трябваше да се случи, превръщайки го в в много неприятно за очите и ушите жонглиране с думи и понякога откровени обиди, което би било нелепо да нарека спор.
Защо е необходимо да се напада медията, направила разследването? Защо е нужен този подход на принципа "убий вестоносеца"? Не може ли да се обсъжда този важен въпрос извън контекста на това кой точно сайт е публикувал материала? Или дори да бъде замесвано името на медията, то защо е необходим толкова агресивен и неколегиален подход? Нима за всички ни не е ясно, че по време на предизборни битки компромати винаги се намират, независимо от това коя медия ги публикува? Нима не ставаме свидетели вече няколко месеца наред на скандални и още по-скандални далавери и нарастващо социално напрежение?
И затова си има много просто обяснение - правителството бърза да финализира обещани "проекти", хората, които са подкрепяли правителството, гледат да задвижат възможно най-скоростно "сделките" си, защото не се знае какво ще дойде през следващия манадт. А "опозицията" бърза да "осветли" тея всичките далавери, за които инак си е мълчала през предходните три години и половина - таймингът не е бил подходящ. Такива течове на информация са нещо напълно нормално за предизборна политическа ситуация (и, не, далеч не само в България!), без значение от медиите.
По своята същност всяко журналистическо разследване обслужва нечии интереси, ако решим да го разглеждаме от тази цинична перспектива. Въпреки че журналистът вътре в себе си може единствено и само да е искал да е в полза на обществото с разследването си, всяко едно откритие носи със себе си полза за един и главоболия за друг - правителство и опозиция, конкурентни фирми и тн.. Ако някой вижда подходяща възможност да яхне определени настроения, ще го направи. Най-добре да се отървем от разследващата журналистика, а?
Да не говорим колко е абсурден аргументът, че "Биволъ" не е трябвало да публикува материала въобще. Работата на журналистите е на първо място да информират и тук ще си позволя да цитирам Иван Бедров: "Кой журналист, който е получил документи за премиера, проверил е тяхната достоверност, установил е допълнителни факти, накрая ще се чуди дали да ги прибере в чекмеджето или да ги публикува? Ако не сте сигурни в отговора на този въпрос, значи отдавна сте забравили какво означава нашата професия."
И последно - защо информацията била сервирана на части, "на час по лъжичка", а не наведнъж. Не съм журналист от "Биволъ", че да знам със сигурност, но притежавам определен набор когтнитивни умения и те ми позволяват да предположа няколко причини:
прекалявате. При това някои от вас са поне до известна степен интелигентни хора, чиято дейност уважавам. И понеже напоследък стана много модерно да се общува с отворени писма, реших и аз да се отдам на мейнстрийма, като се обърна отделно към всяка една група, която ми е направила впечатление като активна в разгара на настоящите разкрития, доказващи (или пък не?) престъпното минало на премиера Борисов.
На първо място искам да засегна аргументите на онези от вас, които обвиняват хората от "Биволъ" в това, че с публикациите по случая "Буда" са се превърнали, неволно или не, в изпълнители на политически интереси във вече разгарящата се предизборна битка.
Принципно съм на мнение, че въпросът относно самоличността на изпратилия документите е изключително резонен, но начинът, по който го задавате този въпрос, е безкрайно некоректен. Защото размихте целия фокус на евентуалния обществен дебат, който трябваше да се случи, превръщайки го в в много неприятно за очите и ушите жонглиране с думи и понякога откровени обиди, което би било нелепо да нарека спор.
Защо е необходимо да се напада медията, направила разследването? Защо е нужен този подход на принципа "убий вестоносеца"? Не може ли да се обсъжда този важен въпрос извън контекста на това кой точно сайт е публикувал материала? Или дори да бъде замесвано името на медията, то защо е необходим толкова агресивен и неколегиален подход? Нима за всички ни не е ясно, че по време на предизборни битки компромати винаги се намират, независимо от това коя медия ги публикува? Нима не ставаме свидетели вече няколко месеца наред на скандални и още по-скандални далавери и нарастващо социално напрежение?
И затова си има много просто обяснение - правителството бърза да финализира обещани "проекти", хората, които са подкрепяли правителството, гледат да задвижат възможно най-скоростно "сделките" си, защото не се знае какво ще дойде през следващия манадт. А "опозицията" бърза да "осветли" тея всичките далавери, за които инак си е мълчала през предходните три години и половина - таймингът не е бил подходящ. Такива течове на информация са нещо напълно нормално за предизборна политическа ситуация (и, не, далеч не само в България!), без значение от медиите.
По своята същност всяко журналистическо разследване обслужва нечии интереси, ако решим да го разглеждаме от тази цинична перспектива. Въпреки че журналистът вътре в себе си може единствено и само да е искал да е в полза на обществото с разследването си, всяко едно откритие носи със себе си полза за един и главоболия за друг - правителство и опозиция, конкурентни фирми и тн.. Ако някой вижда подходяща възможност да яхне определени настроения, ще го направи. Най-добре да се отървем от разследващата журналистика, а?
Да не говорим колко е абсурден аргументът, че "Биволъ" не е трябвало да публикува материала въобще. Работата на журналистите е на първо място да информират и тук ще си позволя да цитирам Иван Бедров: "Кой журналист, който е получил документи за премиера, проверил е тяхната достоверност, установил е допълнителни факти, накрая ще се чуди дали да ги прибере в чекмеджето или да ги публикува? Ако не сте сигурни в отговора на този въпрос, значи отдавна сте забравили какво означава нашата професия."
И последно - защо информацията била сервирана на части, "на час по лъжичка", а не наведнъж. Не съм журналист от "Биволъ", че да знам със сигурност, но притежавам определен набор когтнитивни умения и те ми позволяват да предположа няколко причини:
- Чисто комерсиални - привличане на повече внимание за по-дълго време. И какво лошо има в това - кой не иска трудът му да се популяризира? Кой иска разследване, в което е вложил труд, да бъде забравено от обществото след една седмица, при това когато темата е толкова важна и значима?
- Тактически. Беше ми много интересно да следя реакциите на Бойко Борисов и като цяло парализата, която настъпи в ГЕРБ по темата. И това не е от злорадство, а най-вече защото е страшно показателно - психологическа игра. Той не знае точно с какво разполагат от "Биволъ" и затова реакциите му бяха най-разнообразни - от "Не е вярно и не ме занимавайте с фалшификати!" до "Ама аз нали накрая им отказах!". Ескалацията до панически оправдания за мен говори едно - той се притеснява от това какво още може да бъде изкопано и с какво още евентуално биха могли да разполагат от другия лагер. А това е важна стратегическа преднина за хора, които биха искали да продължат да се ровят в проблема.
- На мен самата ми трябваха няколко препрочитания, за да разбера какво точно се случва. Прекалено много информация наведнъж може да доведе до голямо объркване сред читателите, вероятно и до спад в интереса. Нека не забравяме и едно - "Биволъ" е онлайн платформа, а в онлайн изданията човек не може да си позволи да е прекалено обстоен - иначе трудно някой би седнал да го чете.
На второ място искам да се обърна към онези от вас, визирайки например поддръжниците на тази статия в "Капитал", които решиха с будистко спокойствие и крайна летаргия да установят, че всъщност "Буда" не е нищо ново под слънцето. Да, съгласна съм - за хора, които четат, ровят се и се интересуват, такава новина само потвърждава слуховете и частичните информации, които са се появявали до момента по темата. Въпросът е, че е безкрайно цинично да се твърди, че всички са били наясно с тези неща. Аз преди 2 години не знаех. Но попитайте хората от по-малките населени места или хората с нисък по-нисък социо-икономически статус, попитайте и масата от сегашите 22-годишни, които през 2009 г. са имали право на глас, да ви кажат дали тогава на изборите са чували нещо по-конкретно относно миналото на Бойко Борисов. А всички те образуват огромна част от избирателите.
Ненормално е да се твърди, че документи, до голяма степен доказващи връзка между мафия и държава, не са нищо ново. Изглежда ми като няма пасивност, като морално абдикиране от втората най-важна задача на журналистите - да формират общественото мнение. Точно сега е моментът обществото да бъде подтикнато към ревизия на избора си, към заявяване на несъгласие с настоящия модел и случващото се, към желание за по-голямо гражданско участие и следене изкъсо на това, което прави правителството - не само това на Борисов, а като цяло. Не говоря за бунтове и революции, дълго ще стане да обяснявам колко смешно ми звучи подобна концепция в днешно време по нашите ширини. Говоря най-вече преосмисляне на настоящото статукво - един дълъг, неприятен процес, който обаче все някога трябва да започне. И медиите можеха в този случай да допринесат за първите стъпки на този процес, наместо да стъпкват всякаква възможност за културен дебат. Едно общество не би трябвало да допуска дори сянка на съмнение върху репутацията на най-главния в държавата. Естествено, това е твърде утопично в нашия случай, но все пак дори нашата търпимост към цинизми в политиката все някога трябва да стигне своя предел. И някой трябва да начертае границата, а не да обръща високомерно поглед от уж низките плебейски страсти.
Елена Кодинова излезе с една, типично в неин стил, провокативна статия относно публикациите в "Биволъ", където освен други неща, засягаше и, според нея, невъзможността от сайта да не знаят кой им е изпратил документите по случая - сиреч тя се съмнява в техническите параметри на интернет комуникацията. За съжаление не съм кой знае колко компетентна по темата, но и Balkanleaks, и Wikileaks ползват софтуера Tor - една хитро измислена система, позволяваща препращане на информация през различни компютри, които също работят с този софтуер, като може да се проследи връзката само между съседни три компютъра. Например аз пращам файл от компютъра A, той преминава през компютър В, за да стигне до компютър С - но С има връзка само с В и не може да стигне до компютъра А. Представете си хиляди и милиони хора, използващи този софтуер - не е напълно невъзможно да стигнеш от първия компютър до милионния такъв, но вероятно ще ти отмене безумно много време и ресурси. Системата Tor се използва широко от иранските блогъри, при които интернет е изключително контролиран и рестриктиран от правителството. В същото време блогосферата им е една от петте най-активни и големи в света, едно от малкото места за обмен на различни мисли и виждания в страната е. Ако програмата даваше сериозни проблеми, едва ли последното щеше да е факт и едва ли в иранското правителство щеше да прибягва към създаване на собствен национален ирански интернет.
Техническите компетенции стават все по-важни за журналистите впрочем - гледах наскоро курсове в Харвард по журнализъм, в които специално наблягат на програмирането. Новите технологии вероятно не се вписват в традиционните представи за журналистика - в крайна сметка, нито Wikileaks, нито Balkanleaks, нито "Биволъ" са медии в традиционния смисъл на думата. Обаче и представата ни за журналистика се е градила в различни времена, а сега ситуацията е друга и звучи малко завистнически да се обяснява, че подходът на "Биволъ" не е традиционно журналистически и следователно не е легитимен - не е лошо да се ревизира използването на някои нови методи, които явно на моменти са далеч по-ефективни и сигурни от доброто старо ровичкане в папки и умоляване на свидетели да говорят.
А Кодинова има още един много симпатичен момент - не можело да изпратиш файл без да оставиш следите си по него, Properties визира тя в случая. Елементарно търсене в Google на "How to change your file properties" я опровергава още с първия резултат.
И последно ми се иска да се обърна и към хората от "Биволъ". Защото и вие прекалявате. С рогата напредъ, ама като започнете да използвате лексика като "врагът отново се опита да ни нападне" се чувствам все едно ми правят акупункктура, ама с колци за домати. Предполагам, че е безкрайно неприятно да четете и слушате полуистини и откровени лъжи за нещо, в което сте вложили много труд и намирате за важно, но мен лично на моменти по-скоро ме отблъсквате с радикалните си реакции. Разбирам, че това е и до стил и начин на изразяване, но и вие ми се струва, че е редно да си припомните, че не абсолютно всеки, който ви критикува по даден параграф, е задължително защитник на Борисов, "хейтър" на "Биволъ", подлога на монополистите и олигарсите и нам си още какво. Стига - ако не други, поне вие си дръжте на нивото сред целия този цирк.
С уважение, макар че не всички го заслужавате!
Абонамент за:
Публикации (Atom)