Творете и умрете, о, глупави поети!
Че мразя мерената реч - да, мразя
и тая драсканица пиша да докажа,
че в днешно време куцо и сакато
в ръка перото щом държи,
стръвнишки търси признание и злато
и философ, творец зове се.
Умрете, моля ви!
Що стихове, поеми вий дарихте
на таз любов, мизерна кранта хвърковата!
И що листове напразно похабихте -
отправям призив: "Убий поета, но сапси гората!".
За ваш'те чувства и терзания душевни
съм слушала не с часове, а с дни.
Не е туй ваш'то гений, а огризки тленни -
творете, хайде, нека Бог да ви благослови!
Пред ваш'те думи - клишета кухи, празни
покорно днес глава си ще сведа,
паметник ще ви издигна,
знам, че туй ви блазни,
а после кротко аз на него ще се изсера.
Върви със сляпата оригиналност
и глуха муза във комплект.
И всеки лепва на чело ( или анално )
една едничка думичка - "поет"!
***
Затънали до гуша във лайна
серем свободно и на воля.
Слепци сме, водени от таз лъжа,
че никой с нас не може да се бори.
Сълзи фалшиви, блясък – отражение!
Илюзия, че сме неповторими.
А завещаваме на бъдещото поколение
да следват нас – да бъдат гниди.
Пикаем в кръг в околността
и всеки свойто бърза да увие –
нищожни капчици във Вечността,
а вярваме, че в нас цял свят се крие.
Родени в грях, болка и агония
със мисия сме пратени били,
но тази мисия ще опростя с ирония
до всички биологически процеси.
Вършете си великите дела,
повръщам аз на тази ви готовност,
повдига ми се от копнежите за бърза слава
и храча се на хорската лъжовност.
Красиво място не остана на света
и чистотата във душите вехне,
клекнА човекът и осра
туй, що за свято в миналото си приехме.
Меркурий, Марс, Венера и Сатурн;
Уран и Юпитер, Плутон, Нептун.
Сред тях Земята горда и кокетна
седи с огромен надпис “ТОАЛЕТНА”
ПП: Стари са, може би на вече 3-4 години, не помня точно. Смешни са ми от сегашната ( улегнала ахаха ) гледна точка, ама има доста плам в тях, та си пожелавам и занапред да запазя тази искра, но да не стигам до такива крайности.
