Rape me in the morning: Първа част

Групово изнасилване и убийство на млада украинка потресе цялата страна. 18-годишната Оксана Макар беше изнасилена преди три седмици. После изнасилвачите й, които са синове на висши чиновници и бивш прокурор, се опитали да я удушат, след което я запалили.

Източник: Dnes.dir.bg 
Химическа кастрация за комунистическите изроди и убийци! 

Млада жена е била изнасилена в град Баня. [...] Пред служителите на реда 20-годишната пловдивчанка обяснила, че инцидентът е станал около 2 часа в събота в дома на неин познат. В петък вечерта девойката се черпела в компанията на 48-годишния домакин и двама негови приятели. Два часа след полунощ младата жена се оттеглила в съседна стая и си легнала. Малко след това единият от гостите влязъл при нея и, въпреки съпротивата й, я изнасилил.

Източник: Fakti.bg
К’во е правела 20-годишна в компанията на толкова по-възрастни от нея? Като е яла и пила не е ревала, нали? Търсила си го е!

Или поне горе-долу така звучат по-голямата част от коментарите под въпросните новини. Когато някой бъде ограбен късно вечерта на самотна улица, то този човек е поредната невинна жертва на злеорганизираната, прогнила като селско корито държава, където властите и полицията нехаят за гражданите. Амин! Но когато жена бъде изнасилена през нощта на някоя улица, първият въпрос, който бива задаван, е какво е правила толкова късно там, случайно с къса пола ли е била и, разбира се, любимото ми – проститутка ли е? Естествено, всички жени, които вечер вървят по улиците, са готови да врътнат свирка за 5 лв., не знаехте ли? Да оставим това настрана - дори да е била облечена предизвикателно, дори да е била пияна като войник след уволнение, дори да е била проститутка – това неглижира ли факта, че е била насилена?

Да, познахте в настоящата статия (а и в следващата, тъй като много се разписах по темата и ще има продължение) ще се занимавам с изнасилването, така че ако ви се четат сатирични списвания с висок набор от новоизмислени и напълно несъществуващи думи, можете спокойно да се обърнете към сайта на Иво Сиромахов. В момента съм в един от вдъхновените си моменти на желание да спася света и да раздавам справедливост, така че баста! Подчертавам, че под сексуално насилие и изнасилване тук ще разбирам това, което е заложено в чл. 150, 151, 152 и 153 от Наказателния кодекс.

Изнасилването е единственото престъпление, при което жертвата може да бъде обвинявана и морално съдена заради случилото се. Твърдението важи и за демократичните, цивилизовани и развити общества, не е релевантно само за удобно обявените от нас за изостанали мюсюлмански страни. Това го четох в една книжка, която се казва „Covering violence: A guide to ethical reporting about victims & trauma”. Не повярвах и реших да проверя какво е положението в България. Вчера няколко часа се занимавах да чета статии, които се занимават с отразяване на изнасилвания у нас от началото на годината насам. Разбира се, „проучването” ми не е репрезентативно, защото се ограничава до две-три спорно квалитетни медии (най-силно е застъпена Dnes.bg), но все пак е показателно за някои тенденции. Което ме води и до първото нещо, което ми направи впечатление – като цяло малко се говори за изнасилване, трудно е да се открият статии в по-реномирани издания по темата. В Dnes.bg при таг „изнасилване” излизат общо около десетина резултата. До един правят следното впечатление – кратки са, отговарят само на въпросите кой, кога, къде, какво и как, сякаш копирани директно от полицейските доклади. Разбира се, това до някаква степен се дължи на факта, че Dnes.bg е медия, която предимно доставя информация, а не се занимава с по-задълбоченото й разглеждане, но къде са „големите” в бранша, за да запълнят празнината? И защо аджеба подобен вид отразяване на случаите на изнасилване е проблем? На първо място, защото никак не е журналистическо, камо ли публицистично. Задачата на журналистите далеч не се изчерпва с информирането на обществото относно някакви си събития – със същия успех това го правят и бабите пред входа, докато люпят семки и плетат чорапи. На читателите трябва да бъде разказана история, да бъде създаден профил на жертвата, да се говори за живота преди и след травмата, да се покаже, че жертвата не е просто число в статистиката, а жив човек, който се сблъсква с ужасяващо събитие. И това е толкова важно не защото трябва да се запълват някакви обеми от страници в някой вестник или да си се намираме на приказка, а защото напомнят на обществото, че случилото се е реално съществуващ проблем, с който то трябва да се справи и за който трябва да се вземат адекватни мерки. Както и защото оказва подкрепа, дори само морална, на други жертви в сходни ситуации, за да се преборят с травмата.

Като казах травма, подобни кратки дописки са лишени по какъвто и да е начин от оценка на травмиращия ефект на едно изнасилване. Вероятно не е трудно за що-годе мислещ хомо сапиенс да си представи какво е да те осквернят в най-интимното ти пространство, но мнения на психолози и експерти по темата биха внесли повече яснота и информираност по въпроса. И това би било полезно както за самите жертви, така и за техните близки, за да са информирани по-добре относно начините, по които е е редно да се държат при общуване с насилените. Като цяло ми прави впечатление масовата неспособност на медиите у нас да се фокусират отвъд самото престъпление, да прескочат момента на натуралистичното описание на това кой с каква марка брадва как заклал някого си, на колко парчета го накълцал и къде с точност до меридиани и паралели изхвърлил главата. Ако се обръща внимание на някого, то това е на извършителя, който бива категоризиран веднага като изверг, изрод, урод и куп сходни клишета, които по-скоро предизвикват прозявка, отколкото гневна ответна реакция у читателя/зрителя/слушателя. И нито дума за жертвата, за личността и живота й. Пък да не дава Господ решат все пак да я споменат – превръща се в грозно изброяване на срамни моменти от битието й, както се случи с Яна, след като беше убита миналото лято в Борисова.

Последно, тези кратки информацийки доста изкривяват реалността. Защото в едва две от десетте статии на Dnes.bg се говореше за изнасилвач, който е близък или роднина на жертвата – в останалите заглавия ставаше въпрос за непознати извършители. Това създава доста грешно впечатление за реалността при изнасилванията, особено съдейки по следните данни:

-          според проучване на Алфа Рисърч от януари 2011г., проведено сред 1000 български гражданки навършили 18 години, 76% от жените, които признават, че в живота си са ставали обект на сексуално насилие, твърдят, че са познавали насилника. 55% от жертвите са били насилени в домашна обстановка, т.е от много вероятно от близък човек или роднина.

-           в споменатата по-горе книга е цитирана статистика, според която едва 1 от всеки 5 случая на изнасилване е извършен от непознат (не става ясно дали имат предвид в световен мащаб или само в Америка)

Нека се има предвид, че при първото проучване става въпрос само за пълнолетни жени, признали за сексуално насилие. Под въпрос остава дали наистина всички са признали, както и какво е положението при непълнолетните жертви на изнасилване. Моите обяснения за случая са две: от една страна е напълно нормално жена да предпочете да съобщи, когато е насилена от непознат – когато извършителят е познат, жертвата може да се опита да го покрие, точно защото се познават и защото иска да му даде „втори шанс” и възможност да се поправи. От друга обаче, съществува така наречената теория на “news value”, според която има различни фактори, които правят едно събитие “news worthy” и му дават шанс да получи гласност. Някои от тези фактори са изненада, скандал и обществено значение. Когато едно изнасилване стане от непознат на обществено място, се създава впечатлението, че подобно нещо може да се случи на всекиго (обществено значение), докато в случай на изнасилена от мъжа си жена, се създава впечатлението за локален проблем, който засяга единствено това домакинство. Това директно ме отвежда до представата за дебнещия изнасилвач, който аха-аха да изскочи от някой храст. Попаднах на тази картинка в нета. Напълно съм съгласна, че с поведението и облеклото си много хубавици предизвикват обстоятелствата. Ако неносенето на провокативни дрехи и недържането като курва бяха панацея срещу изнасилванията, още сега щях да си устроя палатков лагер пред Президенството с цел минижупите да бъдат забранени със закон. Горните статистики обаче сочат друго, сочат, че пробелмът изисква даааалеч по-сериозни мерки, че трябва да внимаваш най-вече с кого общуваш и правиш деца, ако не искаш след това ти и те да страдате от психически отклонения цял живот. И отделно, дори жената с поведението си да е прекрачила абсолютно всякакви граници на приличие, заслужавайки да я плеснеш директно с чурка през лицето, това не означава, че самото престъпление трябва да се омаловажава или че нейната простотия е оправдание за нечии извратени действия.

[Следва продължение по темата]

За националния празник в емигрантство

Не искам да започвам с патетични слова или неприсъщи ми свръхпатриотични излияния, подобни на превъзнесените речи, които слушаме на 3-ти март по БНТ. Затова просто честит празник, лъвчета! 

Доста хора ме питаха защо съм спряла да пиша редовно в блога си. В началото се оправдавах с липса на време, с мързел и с какво ли още не, после просто си признах истината - нямам муза. Замислих се защо и отговорът съвсем ясно изкристализира. Когато заминавах за Германия, приятелят ми ме предупреди, че блогът ми много ще изгуби, защото досега се е крепил предимно на българщината. Май за нищо не е бил по-прав. Само като си погледна по-старите публикации - за абитуриентсике балове, за матурите, за кандидат-студентските кампании, за журналистиката, за различните фестивали, за Катуница - всичко до огромна степен е повлияно от родни абсурдни практики и събития, от флората и фауната в България. За да напиша статията за изборите прекарах два дни в неперкъснато четене на родна преса, за да мога да си съставя някаква що-годе прилична представа за това, което се случва, тъй като бях далеч от епицентъра на събитията! Исках да напиша статия за смешните практики около 8-ми декември, защото още от ученическите си години ставах свидетел на ваканции по цяла седмица, зловещи запои, безумни куверти и потрошени стотици жълтици в името на това да се покажем като ултимативниите парти енимъли, недостижими крале на купона, независимо, че живеем в 30-квадратно общежитие в Студентски град, което делим с още двама души. Но когато не си усетил цялата тръпка на подготовката, не си видял отблизо абсурдността на събитието, то минава покрай ушите ти. 8-ми декември прекарах в университетската библиотека, вечерта отидохме на някакъв български купон, изпихме по един-два евтини рома и си тръгнахме. Нищо фрапантно или достатъчно смешно, че да си заслужава да му се отдели внимание. Исках да пиша за протестите за шистовия газ, за протестите за АСТА и за всички тези вълнуващи събития, но отново бях далеч от тях.

От друга страна, още като тръгвах си мислех, че трябва да спра да се изживявам като всевишен съдник на обществените събития в България и да го раздавам малко по-скромно. В крайна сметка, остави, че нищичко не знаех за света, живота, битието, небитието, нищото, Вселената и 42, бях в позицията на емигрант, в позицията на човек, който е избрал да се махне (временно) от проблема - донякъде е лицемерно в такава ситуация да критикуваш и да мрънкаш, нали? Винаги ми е идело да накарам хората, преместили се наскоро в чужбина и вече започнали да заклеймяват всичко българско, да захапят бордюра, за да им забия едно метално бомбе в кухите надвратни израстъци. Пука ми затова кой къде е избрал да  живее по широкия свят колкото на Наполеон му е пукало за плетива и гоблени - хич, въпрос на личен избор. Но да плюеш по страната, която най-малкото ти е дала някакъв старт, приятели, спомени, дори самата възможност да си биеш камшика от нея - това едва ли някога ще мога да го приема за нормално. Винаги ще го има елемента на сравнението, за всички ни е видимо, че България не е Германия, Швеция, Великобритания, Япония или Канада, нормално е да се правят съпоставки, но ако си дотолкова ограничен, че не можеш да видиш и хубавото, а си изцяло концентриран върху негативното, то моите най-искрени неуважения. Живей си новия живот, радвай му се - но защо  е необходимо да е с негативизъм и омраза към стария ти?! Градският транспорт в Берлин е перфектно организиран и въпреки това през зимата релсите замръзват и се е случвало по няколко часа да няма S-Bahn (това е нещо като надземно метро, адски ключов вид транспорт за града); центърът е идеално изблизан, но в източната част веднъж вървях по улица, по която имаше толкова кучешки екскременти, колкото дори из младостките дебри никога не съм виждала; всеки ден в градския транспорт има ПОНЕ по двама-трима просяци, въпреки като цяло високия жизнен стандарт на страната; за да имаш свестен интернет, по-добре да си изкопаеш тунел за кабела направо от България; бюрокрацията им е дотолкова досадна и тромава, че сигурно и жрица на любовта за да си поръчаш, ще ти трябва да подпишеш някоя хартийка, да си дадеш банковата сметка и адресната регистрация и да чакаш две-до три седмици, за да ти изпълнят заявката. Така че реплики от типа на "Това само в България го има!" показват единствено, че казалият го не е мръдвал за по-дълго от една-две седмици извън родните граници. Всичко си го има навсякъде, не сме уникални с нито един свой проблем, колкото и да ни се иска да се отличим и изпъкнем, пък ако ще да е с негативното.

Да издигнеш всичко българско във въздесъщ култ и да мрънкаш против привичките и нравите в новата страна също не ми се вижда оптимално, макар че е доста по-нормално и по-човешко - разделил си се с място, хора, манталитет и усещания, с които си свикнал и които обичаш, ясно е, че ще го преживееш по-тежко. В глобализиращия се свят непрекъснато се говори за глобализиращо се общество, където особено младите хора все повече стават "граждани на света", а не на конкретната страна, в която са родени. И образът на този толерантен гражданин на света, който може да постигне диалог с всекиго, да възприеме всяка култура без да я съди, да се чувства добре навсякъде и да няма предразсъдъци при общуването си с хората ни се натрапва като идеал, към който трябва да се стремим. Навремето бях чела тази статия за типовете емигранти. Тогава, когато животът в чужда страна ми изглеждаше все още далечен и непознат, си мислех, че описаният от авторката модерен емигрант е именно типът, към който трябва да се стремя. Струва ми се обаче, че има нещо безумно осакатено в образа на този клет човечец - за да постигнеш подобно нещо, не се ли изисква едно доста голямо количество непукизъм? Не се ли изисква да не чувстваш особено силна връзка с нищо и никого, за да можеш да се приспособяваш леко към всякакви промени? Имам чувството, че този иначе тъй модерен и мобилен човек е дотолкова динамичен и адаптивен, че едва ли някога ще му се прииска да създаде семейство, да се установи някъде. А това си е доста тъжно. С чисто сърце мога да кажа, че ако сега някой ми пусне "Облаче ле, бяло", "Кога зашумят шумите" или пък "Охридското езеро", ще се разрева не, ами водопади ще се стичат! И това не е защото нямам намерение да пътувам, да видя света, камо ли защото не мога да се приспособя в новата среда (чувствам се отлично в Германия, благодаря!) - просто си е до възпитание и изградени ценности, които ми позволяват да уважавам чуждата култура, но дотам. Обичам родното. Не мога да обикна немските обичаи, макар че са си доста интересни и си струва да се видят; харесвам много колко е подредено и чисто тук, много им е красива природата, но си обичам българските планини; колкото и да са интересни Втората Световна Война или пък Студената Война, те никога няма да означават за мен това, което означават 19-ти февруари, 3-ти март или 24-ти май. Най-просто казано.

Позицията на наскоро заминал да учи за чужбина човек ме постави в една много странна разкрачена ситуация. Хем съм далеч от родните събития и не мога да пиша за тях достатъчно адекватно, хем въобще не съм се потопила още достатъчно много в новата среда, за да мога да давам мнение за нея, което да е по-задълбочено от прости впечатления и евентуално сравнения с България, които, както вече обясних, предпочитам да избягвам. Студентството пък, дори само след един семестър, ми показа действително колко безумно малко знам за глобални теми, които бяха третата алтернатива, завирайки аргументи, които смятах за необорими, в прашния ъгъл на мишата дупка. Но не ми се иска и да спирам да пиша, най-вече защото ми стана приятно да изразявам себе си (донякъде) публично. Така че докато това състояние продължи, ще публикувам по-рядко, вече не толкова радикално и поради това много вероятно по-малко хапливо. Пък вие не забравяйте да се радвате на хубавия днешен празник, да обичате това, което имате и да си знаете, че България може и да не е най-прекрасната страна на света, но пък заслужава любовта, привързаността и усилията за промяна на всеки един от нас.

Забравените хора на България

Понякога коментарът е излишен. Моля за 20 минути внимание!



Свързах се с Яна, това е нейният отговор:

Здравейте,

Благодаря много за писмото ви, и съжалявам за забавянето в отговора.

Радвам се много на готовността да помогнете. Един от начините да го направите е да подпишете тази нова петиция
http://www.bghelsinki.org/bg/dejstvaj/zatvorete-domovete-za-vzrastni-s-uvrezhdaniia/.

Тя изисква държавна стратегия за затваряне на домовете за възрастни, която да бъде обвързана с конкретни ангажименти и срокове, и да бъде обезпечена с достатъчно средства.

Ще ви бъда изключително благодарна, ако подпишете това, и го разпространите максимално широко. Всеки подпис има значение. Подобни наши кампании в миналото са били успешни и са помагали за постигане на големите си цели, защото властта осъзнава, че много хора я гледат.

Други начини да се помогне са описани тук:
http://forsakenchildren.bghelsinki.org/?page_id=50 (скрол до долу).

На тази платформа за доброволчество http://timeheroes.org/ (все още я развиваме, работи от средата на януари) често слагаме каузи, свързани с домове - най-често за деца, но ще има и за възрастни. При желание, можете да се включите в една такава кауза.

Благодаря отново и всичко най-добро,
Яна

ACT A fool

Преди точно една година в Северна Африка пламнаха бунтове и революции, а интернет беше залян от блогърски репортажи, Twitter съобщения и Facebook групи за координиране между протестиращите или такива, които бяха съпричестни към техния порив към малко повече човешки права. Светът беше във възторг. Свободата на словото най-после беше пробила щита на десетилетни диктатури, а така демократичният Запад успя да яхне вълната на арабското недоволство и да отдаде успехa на бунтовете на своите най-нови открития – нарекохме протестите Facebook революция. Месеци наред Avaaz, Amnesty International и Репортери без граници съобщаваха за изчезнали, похитени, осъдени или убити блогъри, журналисти и активисти на свободното слово. Подписвахме онлайн петиции, за да си измием ръцете (пък и, честно казано, какво друго ни остава, когато си играят големите?) и да се почувстваме общественополезни и се радвахме, че свободата на словото поне при нас, в сравнително подредените ни демократични държави, е до голяма степен гарантирана.

В демократичните ни конституции пише, че такова нещо като цензура нЕма. Затова пък бързичко се намериха една дузина подходящи синоними като спиране на пиратството в мрежата или борба с краденето на интелектуална собственост. Разбира се, подобни бодри като окъпано пионерче в мразовита януарска сутрин инициативи в България срещат предимно широка усмивка и съчувствено потупване по рамото. Всички си спомняме какво стана последния път, когато ГДБОП реши да отчете активност и пробва да блокира zamunda – 24 часа по-късно сайтът се възстанови напълно, а на заглавната страница с червени букви пишеше „Недей с лошо, Колев! ;)”. На национално ниво осторожната ни република е неспособна дори да пръдне срещу родните пирати, демек цялото население с достъп до интернет, пък и никой не го е еня чак толкова.

В глобален мащаб обаче картинката е маааалко по-различна. Някъде ноември месец получих имейл от доцентката ми от семинар на тема „Свобода на словото и цензура”, който посещавам. В него тя беше препратила линк към Spiegel Online, където се коментираха законите SOPA и PIPA, които тогава все още започваха да се обсъждат в САЩ. Повечето знаете малко или много за какво става въпрос – ако не друго, всички пропищяхме, когато на 18 януари английската Wickipedia беше частично блокирана в знак на протест срещу закона. Ако законът засягаше само САЩ, можехме да зацъкаме съжалително с език и да стискаме пасивно палци на американците да се борят за свободата на словото, дълбоко залегнала в подписаната там Декларация на човешките права. Да, ама не. Притеснително беше възможността тези закони да превърнат САЩ в едноличен интернет полицай из целия свят. Достатъчно беше един американски гражданин да влезе в сайт с непозволено от законодателството там съдържание, в следствие на което според тези красиви законопроекти целият сайт, независимо, че се намира примерно в Того, подлежеше на рестрикции спрямо американското законодателство. Още по-прекрасният момент, в който дори не е нужно да имаш сериозни или конкретни доказателства, за да обвиниш някого в крадене на интелектуална собственост, също не убягна на анализаторите. Последствията са ясни – масови протести в целия свят, включително и от страна на интернет сайтове, онлайн подписка на Avaaz достигнала рекодрните 3 милиона и отказ на Сената да одобри закона. Ууууррааааа!

Meanwhile in Tokyo:

Слънцето продължава да си изгрява първо там, флагът им продължава да прилича на петно от мензис, а на 1 октомври 2011 САЩ, Австралия, Канада, Южна Корея, Япония, Нова Зеландия, Мароко и Сингапур другарски подписват споразумението ACTA. Какво преставлява ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement, в превод Търговско споразумение за борба срещу фалшифицирането)? Споразумение, което отдалеч мирише на Авгиеви обори преди Херкулес да ги изрине из основи. Може би не сте чували за подобно нещо? Не се притеснявайте, не сте единствените. На споразумението грижливо не бе давана гласност, да не кажа, че беше пазено дъъъъълго дъъълго време в тайна. За него се заговори по-активно едва съвсем наскоро, като никак не ласкавите изказвания по негов адрес не попречиха на 22 страни членки на ЕС, сред които и България, на 26-ти януари 2012 г. да го подпишат в Токио. От българска страна е подписано от посланика ни в Япония - Любомир Тодоров.

Но за какво толкова става въпрос и защо въбоще си струва човек да се занимава с подобна тема? Първоначалният замисъл е да защитава фирми и компании от фалшификация на техни продукти, неправомерно използване на логото или името им, защита на интелектуалната собственост от фалшификация. Проблемът е, че понятието интелектуална собственост е прекалено широко дефинирано в рамките на ACTA. Тук се намира и уловката. Дефакто споразумението иска да се бори срещу пиратството в интернет под предлога, че то е фалшификация на интелектуална собственост. Само че в интернет интелектуалната собственост бива КОПИРАНА, а не фалшифицирана, като целта най-често е да СПОДЕЛИШ определено нещо с някого. Демек хич не се ограничават само до ментетата, както би си помислил всеки нормален човек щом прочете името на споразумението. На практика по силата му нямаш право да слушаш с приятел дори албум, за който си си платил, защото приятелят ти не е давал пари за него. Най-най-просто казано. Проблем е също, че разпоредбите на ACTA са така изготвени, че практически излиза, че можеш да лежиш в затвор заради пиратство и крадене на интелектуална собственост - вече не стига само да заплатиш на „ощетените”. В следния клип по малко пропаганден, но ясен начин е обяснено как на практика се може да се прилагат разпоредбите на споразумението в интернет:

Доста по-галям шит от SOPA, а? Най-вече имайки предвид, че под ударите на споразумението могат да попаднат блогъри, журналисти или просто всеки един от нас, споделил линк във фейсбук или по имейл. И да си кълчим езика, и да се опитваме да говорим само за филми и музика, става въпрос за нещо далеч по-сериозно - за абсолютно регламентирана цензура в полза на малък брой компании. Да се учудваме ли, че инициатори са САЩ и Япония (или поне Уикипедия така твърди)? И докато хвърляха прах в очите на хората със SOPA и PIPA, които логично бяха отхвърлени, въпросното споразумение се подписа тайно-тайно, без да му се дава излишна гласност. За да влезе в сила обаче, трябва да бъде прието от Европейския парламент и точно тук е надеждата.

Едно е ясно обаче, дори и да не приемат ACTA, то интернет очевидно е на мушката. Никой няма да ни остави още дълго да си мандахерцаме мнението и ще измислят начин да налагат рестрикции и тук. Докато накрая не го превърнат просто в масова платформа за проучване на пазара и на клиентите. По тоя повод –  вижте какво ни готвят от Гуугъл от 1-ви март 2012г. Честито, още повече флууд с реклами и персонализиране на резултатите при търсене, демек цензуриране на резултатите с цел да попадаш на тези от тях, които от компанията са счели, че ще отговорят на нуждите ти. "В началото бе словото" - а накрая какво ще остане?

Ко-ко-коледа!

Идеята за статията се зароди още на 6-ти декември, самият материал беше написан на 18-ти декември в един десетчасов делириум на мюнхенското летище, но го публикувам чак сега, защото първо мислех да го продължа, но нямах време. Весела Коледа със закъснение (:

Достолепни другари и другарки,

Ужасите на света нямат край! След смъртта на Стив Джобс и плурализма в българската политика, обществото ни се сблъсква с нова извънредна ситуация, а Меркел и Саркози за пореден път летят към Брюксел за романтична среща. И ако си мислите, че пак ще спасяват еврото – дори те самите те вече са го отписали. Нова опасност грози световния мир, просперитет и демокрация – напълно непотвърдени, тотално анонимни и абсолютно несигурни източници на Ройтерс съобщиха, че Дядо Коледа е бил намерен мъртъв в тоалетната на най-известната и единствена лапландска дискотека, след като е изшмъркал цяла пряспа кокаин. В чувала с подаръци са намерени 350 таблетки екстази, 15 картона LSD, 17 килограма хероин (плюс няколко черпака, ластици и чушкопеци, на които се предполага, че БЕЛОбрадият старец е загрявал материала си) и три кила петрички хашиш. Делегатите от съвета по сигурността на ООН изразиха огромното си разочарование от новината докато тъпчеха джобовете си кой с каквото докопа от богатствата на покойника. „Всички знаехме, че обича да похапва курабии и бисквитки, но кой да ти предположи, че е любител на браунита по холандска рецепта!”, коментира специално пред Lobotomy for free едно от потресените джуджета. Но, както всички знаем, празно в природата нЕма. Отдел „Човешки ресурси” към Лапландска Коледна Централа бе моментално залят със стотици CV-та и мотивационни писма на хора, искащи да заемат набързо овакантената позиция. Криза, к’во да се прави. Тук представям извадка от някои по-интересни кандидатури:

Георгиос Папандреу:

Дами и господа,

Очевидно е едно: имаме коледна криза. Дядо Коледа е мъртъв, моралните устои на обществото ни са сериозно разклатени от фрапиращите разкрития за детайлите около смъртта му, Коледа е на път да не се състои... Но кой по-добре от мен знае що е криза и как да се справи с нея?

На първо място, аз вече съм бивш министър-председател на свободна практика, т.е мога да отделя цялото си време и да впрегна цялата си енегрия в името на това сполетялото ни бедствие да има минимални последствия върху просперитета на световната икономика.

Естествено, на първо място ще трябва да позатегнем коланите на разхайтените лапландски работници. Какво е това работно време един ден в годината?! Що за разхищение?! А социалните осигуровки и празничните бонуси си валят ли валят. Баста, казвам аз. Увеличение на работното време, което ще доведе до увеличение на работния капацитет, по-висока ефективност и следователно възможност за съкращение на работния персонал и спестяване на някой друг лев. Така ще може да се навакса дефицитът на БВП натрупан през годините и дори да се стигне до толкова високи производствени нива, че да имаме подаръци, достатъчни за да празнуваме Коледа по два, а защо не и три пъти в годината.

После, за съжаление фрапиращата новина за смъртта на Дядо Коледа ни срещна неподготвени и едва ли ще можем да покрием подаръчните нужди на целия свят наведнъж. Затова конструктивното ми предложение е в близките четири месеца да пратим поетапно общо три спасителни пакета подаръци. Два от тях, разибра се, трябва да са към Гърция, тъй като всичко друго би показало неуважение към нашата велика страна, дала живот на всеобщи блага като демокрацията, философията и хомосексуализма, а и Атина за пореден път ще пламне от протести и барикади. Естествено, не можем да насилим никого да получи подаръци – ето защо обмислям да направя Коледа един демократичен празник като обявя референдум в световен мащаб, за да се разбере веднъж завинаги дали светът иска да получи отредения му един спасителен пакет подаръци – ако мнозинството отговори отрицателно, ще се съобразим с мъдрото му мнение и ще пратим и последния пакет подаръчни помощи към Гърция.

На последно място, очевидна е злоупотребата с държавни субсидии в подаръчния сектор – иначе откъде Дядо Коледа би имал пари да си купи всичките наркотици? Обещавам да се боря за прозрачност при финансирането на работата на Лапландската Коледна Централа, както и за затягане на контрола там. На този етап е твърде рано да се говори за конкретни мерки, но такива ще станат ясни най-късно след като Гърция получи втория спасителен пакет подаръци, честна пионерска!

Бойко Борисов

Значи, работата е ясна, аз ви казвам – ние Дядо Коледа още откога го подозирахме и следихме, МВР дори го хвана как влиза с взлом през комина на резиденцията на Костов, ама тия лешпери от прокуратурата взеха, че го пуснаха – нямало достатъчно доказателства, викат. Дрън-дрън!

Тука сега ше се хванем и както можем ше им оправяме лапландските бъкии. Цецко, ти сега се хващаш тука, ше впрегнеш цялото МВР и ше разследваш откъде тоя се е снабдил с наркотиците, нали така? Абе аз к’во ли те и питам въобще...  Ама така да му се даде гласност, нали, народът трябва да знае какво се случва, да има прозрачност. Викни БТВ-то, Миролюба да е там задължително, да скалъпи нещо за пред избирателите – тя е професионалист, нема да позволи етика и човешко достойноство да й попречат да си свърши работата като хората!

Хич не ни и требва летяща шейна – подаръците ще ги доставим по новите магистрали, че и по-бързо ще стигнат, и по-евтино, пък и в Перник ще има! Да се радват хората, да кажат „Бате Бойко, мерсим!”.

А тоа Папандреу к’ва коледна криза виде, к’ви пет драхми и аз не мога да разбера?! В България всичко си е спокойно – ние сме остров на спокойствието на Балканите. Ето, и Китай ни направи първия коледен подарък и инвестира. Цъфтим!

ПП: Абе аз к’во въобще се кандидатирам  – то е ясно, че печеля (поне докато изборите са в България и ЦИК случайно губи чувалчета с бюлетини). Аз художник и футболист на годината станах, един Дядо Коледа ли ше ми се опъне?!

 Владимир Путин

Уважаеми бъдещи гласоподаватели,

Едва ли има човек, който е по-добре подготвен от мен да стане бъдещия Дядо Мраз. На първо място, аз се радвам на пълната подкрепа на своя народ – както се видя и на изборите, цели 140% от тях избраха доброволно и честно да дадат бюлетините си за мен. Това показва две неща – на първо място, хората ми вярват, а личен празник, какъвто е Коледа, се гради най-вече на взаимно доверие; и второ, населението на Русия е нарастнало с цели 40% за последните години – не е ли това отлично доказателство за просперитета на държавата? Не искаме ли и това за Коледа – нарастване на процента на подаръците от 100 на 140? Кой не би се радвал на такова развитие...

Нещо повече – аз обещавам не само просперитет, но и подаръци! Та нима не намирам по някоя  прастара амфора от времето на Иван Грозни всеки път, когато се гмурна като водолаз, която след това да подаря на някой музей за руски антики? Моето вярно джудже Медведев ще се погрижи всичките ви желания, мили деца, да бъдат изпълнени. Велика страна като Русия има огромни възможности за създаване на подаръци – всичко е по силите ни. Ако някое дете си пожелае атомна бомба – няма проблем, ще я получи! Някой иска петрол – те ти Бургас-Александруполис. Както виждате, през целия си жизнен път съм правил едно – подаръци. А какво искам в замяна – само да си плащате на „Газпром”, да ме почитате, слушате и уважавате като човек и политик и журналистите много-много да не си отварят устите.

Но това, което ме отличава най-вече е, че аз не чакам да получа писмата на децата, защото знам още преди тях какво ще си пожелаят, какви са най-скритите им мечти, както и какво точно си мислят техните родители за подаръците, света и мен. Вярната ми мрежа от КГБ агенти ще се погрижи всеки подарък да бъде правилно предвиден и в последствие донесен до съответното дете.

На последно място, замислете се! Така и така всички останали кандидати са поставени от мен...

 Джордж Буш

Народе мой,

Любимият ни празник е застрашен и виновниците за това са ясни – афганистанските талибани, които са продали наркотици на добрия старец и са го покварили! Тези радикално ислямизирани аборигени дори не знаят какво е Коледа, а смеят да подкоповата вековната традиция. Изходът е един – обявяваме им война с цел да наложим Коледа като официален празник в недоразвитото им подобие на държава – точно така както пръскахме благата на демокрацията по тези забравени от бога земи.

Като цяло моята коледна програма предвижда едно разпространяване на Коледа по територията на цялата земя, за да са хората щастливи, магазините пълни, а банкерите и Wall Street да благоденстват от прилива на тези нови шопинг капитали.

Подаръците ще разпространяват нашите верни и най-многобройни армейци в света, а който не иска да си получи подаръка доброволно, ще бъде принуждаван с насочено към главата му дуло – в крайна сметка, не можем да позволим някои да имат подаръци, а други не и да има неравенство – това противоречи на дълбоко залегналите в нашата прадревна култура демократични принципи.

И ние като Русия можем да доставяме атомни бомби, но имаме и привилегията да пречим на другите да го правят. Но това не е монопол на пазара на атомни подаръци – просто не искаме в ръцете ви да попаднат некачествени, неподсигурени и направени не по последна мода атомни оръжия, каквито, например, ви предлагат от Иран – сигурността на първо място!

Но духът на Коледа може да бъде запазен само ако всички граждани активно се включат в каузата. Затова – радвайте се повече на празника, купувайте повече подаръци, харчете повече пари, теглете повече кредити, работете повече! Хо-хо-хо!

Спечели мандат

Две неща: първо, имам си политически пристрастия, ама реших да сипя на всички, защото го заслужават. Второ, статията е поздрав от Siegmunds Hof за Eichkamp и Магдебург - и да не забравите да ме направите кума, любими мои!

СПЕЧЕЛИ МАНДАТ

 „Спечели мандат” е проект за ново риалити шоу на територията на република България, в което на теория печели един, но на практика губи цял народ.

Правила: елитен екип от експерти на НАСА, БАН, учени от факултета по философия на аграрния млекодобив в Цалапица и независими наблюдатели от цял свят все още се опитва да установи дали такива въобще съществуват

Жокери:

-          обади се на Фидосова (жокерът позволява на включените неправомерно в забранителните списъци да попитат Искра Фидосова защо, аджеба, а тя ще продължи с чиста съвест да разопакова 12-хилядния си хамбургер от МакДоналдс);
-          50 на 400 (или сумите, срещу които можеш да си продадеш гласа на различните места из страната);
-          Помощ от публиката (ако изборните резултати не те задоволяват, викаш свои етърви и баджанаци по пралелина линия, за да подменяте задружно чувалчета с бюлетини)

Водещ: Ахмед Доган

Въпроси:

 1.       Какъв е правилният знак за гласуване според новия закон?

 А) Математическият знак „Х”, където двете прави трябва да се пресичат под ъгъл, не по-малък от 31 градуса и в никакъв случай по-голям от 35 градуса – инак бюлетината е невалидна!

В) Латинската буква „Х” – за идеалната й направа от ЦИК са наели по един китайски калиграф за всяка тъмна стаичка, който да я изрисува там, където гласоподавателят пожелае. Средно това му отнема по час и 15 минути, на което се дължат и огромните опашки в изборния ден, обясняват от ЦИК.
С) Българската буква „Х” – няма значение как и къде сте я сложили, важно е на коя партия представител е председателят на изборната комисия – от неговото решение ще зависи дали бюлетината е валидна, както и дали все пак не сте имали предвид №2, но по грешка сте отбелязали някой от другите (излишно) сложени в бюлетината кандидати.
D) Знакът „Хуй”.

2.       Какво означава абревиатурата ЦИК?

 А) Цинично Изпростели Каиши

В) Цветанов И Компания
С) Цирк И Корупция
D) Цигани Искат Кеш

3.       По какво се познава твърдия електорат на БСП?

А) Пристигат в изборната секция като в едната ръка осторожно са помъкнали 11.3 кг. банани от Lidl, а с другата влачат 10-литрова туба, пълна с вода от Централна баня.
В) Бавят се в тъмната стаичка средно по 40 минути, за да прелистят на спокойствие новия брой на вестник ‘Трета възраст’.
С) Масово декларират, че фамилията им е Алцхаймер. (вдъхновено от Не!Новините)
D) По грешка отиват да гласуват не в отредената им секция, а на Бузлуджа.

4.       Как трябва да постъпите, ако неуморният екип на Алексей Петров, пардон НЕЗАВИСИМИЯТ електронен вестник AnewS,  успее да докопа имейла ви и започне да ви спами с перманентните си „разкрития” за „тайни” мръсни практики в България?

А) Отваряте писмото, удряте си главата в клавиатурата, смеете се с глас, давате на съседското дете, което е шестокласник в квартално школо, да поправи правописните грешки и кликате върху любезно предоставената ви от AnewS опция да не получавате никогиш повече съобщения от тях.

В) Отваряте писмото, удряте си главата в клавиатурата, смеете се с глас, давате на съседското дете, което е шестокласник в квартално школо, да поправи правописните грешки и кликате върху любезно предоставената ви от AnewS опция да не получавате никогиш повече съобщения от тях.
С) Отваряте писмото, удряте си главата в клавиатурата, смеете се с глас, давате на съседското дете, което е шестокласник в квартално школо, да поправи правописните грешки и кликате върху любезно предоставената ви от AnewS опция да не получавате никогиш повече съобщения от тях.
D) Отваряте писмото, удряте си главата в клавиатурата, смеете се с глас, давате на съседското дете, което е шестокласник в квартално школо, да поправи правописните грешки и кликате върху любезно предоставената ви от AnewS опция да не получавате никогиш повече съобщения от тях.

 5.       По какво се познава бюлетината на Волен Сидеров?

 А) Вместо само „Х”, е сложил знака „Хан” пред името си.

В) Вместо само „Х”, е сложил знака „Хитлер” пред името си.
С) Вместо да сложи „Х” пред своето име, просто е задраскал имената на всички останали кандидати.
D) Сгънал е бюлетината във форма на фуния и я използва като мегафон, за да крещи мъдри слова пред президентството/парламента.

 6.       По какво се отличава бюлетината на Георги Първанов?

 А) По погрешка е гласувал за Плевнелиев, защото е видял, че човекът е от Гоце Делчев. (вдъхновено от Не!Новините)

В) Подал е единствената отчетена в страната бюлетина за Венцислав Йосифов в името на добрата стара дружба от ДС.
С) Гласувал е за ДПС. Сторило му се, че пише просто ДС, извинява се по-късно за объркването Първанов.
D) След като е подал официален сигнал до ЦИК, че бюлетините са сгрешени, е поправил собственоръчно грешката във всички останали бюлетини в изборната секция – задраскал е името на Калфин и на негово място е написал своето.

 7.       По какво се отличава бюлетината на Светльо Витков?

 А) По погрешка е гласувал за Плевнелиев, защото цял ден си е припявал Бате Г... пардон, Бойко.

В) Вместо да отбележи с „Х” квадратчето пред името си, просто се е изпърдял върху него и в следствие на това го е пробил.
С) Вместо „Х”, е сложил знака „Хиподил” пред името си.
D) Той е единственият, който се е възпротивил на това да се гласува с „Х”, като вместо това е използвал „О”. Обяснява бунта си с това, че кандидатите са кръгла 0, а тези, които гласуват за тях – големи ОвцИ.

 8.       В колко часа свършва изборният ден?

 А) Най-късно в 20ч., но никъде не пише, че е задължително това да е българско време, та затова имаше известно объркване и различни интерпретации в различните изборни секции.

В) Най-късно в 20ч. на следващия ден.
С) Докато има кой да продава и кой да купува гласове пред секцията.
D) От ЦИК категорично отказаха да обвързват нещо толкова точно и екзактно като изборите с нещо толкова субективно като времето. „За някои изборният ден минава бързо и неусетно, за други пък се влачи като опашка за получаване на лични карти. Въпрос на възприятия.”, философски допълниха от ЦИК.

 9.       Какви са изискванията, за да станеш член на секционна комисия?

 А) Всеки път да попълваш формулярите с минимум 3.4 грешки.

В) Да си прекарал поне година предварително в усилено изучаване на източни философии и медитация, за да издържат нервите ти в заветния изборен ден.
С) Да притежаваш лично твоя кислородна бутилка, за да може, ако при предаването на бюлетините случайно стане забавяне и струпване на много хора от секционни комисии на едно място и кислородът вземе, че се окаже дефицитна стока, да не умреш по средата на зала „Универиада” от задух.
D) Да си специално тренирана нинджа-пехотинец, която издържат без сън, храна и вода по колкото й наредят от ЦИК.

 10.   Кой е Росен Плевнелиев?

 А) Така Бойко Борисов си е кръстил един от пръстите на дясната ръка – другите се казват Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Симеон Дянков и Йорданка Фандъкова.

В) Министър, който някога щастливо си строеше магистрали и умоляваше никога да не го местят от този му пост, но чиито радостни мигове бяха коравосърдечно поругани с издигането му за кандидат-президент.
С) Аналог на Хари-Потъровия професор Куиръл в България – изглежда като Плевнелиев, говори като Плевнелиев, но ха да се обърне в гръб, и всички виждаме Бойко Борисов залепен за тила му. Единствената разлика е, че в Хари Потър тази тайна се разкри едва накрая на книгата, а в България се знае отсега.
D) В последното си издание синонимният речник на българския език дава следните синоними на понятието „Росен Плевнелиев”: марионетка; кукла на конци; магистралата, която ще изведе Бойко Борисов по пътя към едноличното царуване в някогашна република България.

 11.   Какво правят от БСП, когато не могат да си изберат кандидат за вицепрезидент?

 А) Правят национален кастинг по правопис. Който кандидат е достатъчно неграмотен, че да напише „Збогом!”, значи е и достатъчно подходящ да им играе по свирката.

В) Вземат онзи от редиците им, който е с най-висок рейтинг, че и другарят Калфин да понамаже от цялата работа.
С) Избират онзи, който най-убедително може да каже на 93-годишна съпартийка с 6-ти диоптер, че има страшни очи.
D) Седят си и си се срамуват.

12.   Какво прави един средностатистически министър от ГЕРБ, когато е в отпуск?

 Тук отговорът е само един: Такова нещо като отпуск в ГЕРБ просто нЕма! Когато се случват бунтовете в Катуница – ти си в предизборния щаб и не си прекъсваш отпуска, за да няма конфликт на интереси. Когато се гласува бюджета на министерството ти, си там в ролята на министър, независимо, че президентската кампания продължава – в такъв случай няма конфликт на интереси. Така си е, в ГЕРБ човек е принуден да работи на две места дори по време на почивката си – та как иначе ще изплати 6 апартамента?!

 13.   Какво отличава Меглена Кунева от другите кандидати?

 А) Епилира си краката.

В) Ходи по малка нужда клекнала.
С) Не строи магистрали, но за сметка на това продава атомни централи.
D) Независим граждански кандидат е. На НДСВ. 

 14.   Дефинирайте понятието  политически плурализъм в България?

 А) Error 404: page not found

В) –  E –
С) This content cannot be displayed in a frame
D) Може би имахте предвид: лобизъм

15. Каква е разликата между БСП и ГЕРБ?

 И тук отговорът е само един, а именно: Целували са Доган по различно време и на различни места.

Don't know what I want, but I know how to get it

... или едно излияние за незнанието, неразбирането и окупацията.

Аз не разбирам от политика. Не разбирам защо точно се стигна до кризата в Гърция и Ирландия, не знам защо са заплашени Италия, Испания и Португалия. Не разбирам защо не се търси съдебна отговорност за виновниците в Гърция, а продължават да се наливат пари там. Не разбирам защо всички 27 членки на ЕС седят и зяпат с отворена уста какво ще кажат Меркел и Саркози и приемат решенията им като панацея срещу всички проблеми. Не разбирам защо от съюз се превърна в дуо. Не разбирам защо предизборната борба в България е толкова безалтернативна и апатична, че чак самите кандидати не се постараха да си направят по-интригуващи кампании. Не разбирам и защо има НЕпартийни вестници, които официално са записани в предизборния регистър на Сметната палата в графа “връзки с обществеността” на ГЕРБ.

Не разбирам от изчисляване на данъци. Нито от банкови системи, финансови отчети и бордове, облигации, финансови борси, рейтинги на страните, индекса Dow Jones. Не разбирам защо 1% от населението на земята контролира бъдещето на останалите, не разбирам защо е нормално някои да имат частни имения и на Луната, едва ли не, а млади, интелигентни и образовани хора по цял свят да не могат да започнат работа. Не разбирам защо Конституционния съд в САЩ реши да премахне тавана за политическите дарения за коорпорациите или защо страната беше на път да фалира.

И от туризъм не разбирам. Не разбирам защо години наред хората ходеха да си веят гъзовете в Тунис и Египет и така и никой не разбра, че политическата система там е диктатура ( макар и описвана като светска такава в пътеводителите ), та всички толкова се учудихме и заахкахме на Арабската пролет. Не разбирам защо Кадафи си щъкаше на посещения из целия свят, пък чак сега го подгониха за престъпления, които е извършвал десетилетия.

От бунтове още по-малко разбирам (не е много учудващо, при положение, че съм отраснала в България, нали?). И не знам защо се стигна до ексцесиите във Великобритания. Не знам дали това беше социален протест, висока престъпност, неорганизирана полиция или просто негри, отишли на пазар за безплатен чифт маратонки.

От демокрация не разбирам – не съм я видяла, че да я разебра. Защото на всеки четири години да гласуваш за хора, които имаш право да накажеш чак на следващите избори като не сложих хикс на тяхното име в бюлетината, а през четирите години , в които те управляват, не можеш да им търсиш сметка за нищо – ето това е демокрацията, която ми беше показвана.

 А капитализма също хич не го разбирам. Като цяло съм в положението от една песен на Уикеда “Нямам, нямам какво да ви дам – нищо не мога и нищо не знам.”

Единстевното, което ме успокоява, е, че явно има и други хора, които също като мен не разибрат. Защото отвсякъде непрекъснато ни засипват с думички и словосъчетания  като мониторинг, фискален резерв, спасителни фондове и нам си още какво, сякаш за да ни изглежда информацията още по-неразбираема и да си кажем “Бали го! Това е твърде сложно и не го цепя, я по-добре да си гледам сериалите.”. Истината е обаче, че хората разибрат едно-единствено нещо – дали живеят добре, или не. И никакви банкови транзакции и проценти, показващи повишение на БВП, не могат да ги заблудят относно това едничко нещо. Не разбирам от медицина, но имам право да бъда лекувана добре, нали? Тогава защо да нямам право да бъда управлявана добре, при положение, че не разбирам от политика?

Движението Occupy Wall Street е съставено точно от такива хора, които нямат визия за промяната, не могат да дадат алтернатива на статуквото, но то не ги устройва. Според мнения, които четох на ювиги коментатори из форумното интернет пространство, това са просто отегчени хора, които имат храна, дрехи и покрив над главата си, та сега са решили да борят капитализма от скука. Може и така да е. Но храната, дрехите и покрива над главата ти не ти дават бъдеще, право да мечтаеш за по-добър живот и не те отървават от чувството за несправедливост. Най-точното описание за ситуацията на МЛАДИТЕ и ОБРАЗОВАНИ хора на много места в света даде Süddeutsche Zeitung още по време на бунтовете в Лондон: “Има една игра, в която в кръг се нареждат столове, музика свири и хората се разхождат около тях. Когато музиката спре, участниците трябва да седнат, но понеже столовете винаги са с един по-малко от играчите, във всеки кръг по един човек отпада. В модерните общества обаче положението е много по-лошо – там музиката свири твърде рядко, така че тези, които вече седят, си остават седнали, а за правите няма възможност да си намерят място. Липсва мобилност и шанс младите хора да се пласират на работния пазар.”. На новото поколение в Испания, Гърция, Великобритания , САЩ и къде ли още не му липсва именно съставката, която прави младите толкова ценни кадри – надеждата и амбицията, че ще могат да променят бъдещето си. Досега винаги бях на мнение, че докато нямаш ясна алтернатива на статуквото, не можеш да се тръгнеш да се бориш срещу него. Но май е по-добре да покажеш, че си несъгласен, да кажеш, че не живееш както ти се иска, отколкото да оставиш знайни и незнайни политически, петролни, финансови и прочее корифеи да онанират върху правата ти да си човешко същество. Don't know what I want but I know how to get it - не знаеш каква е промяната, но знаеш, че ще я получиш само ако изразиш недоволство, ако окажеш натиск.

Не, не мисля, че това ще е новата Френска революция. Или че исканията ще бъдат изпълнени на мига. Или че нещо съвсем скоро ще се промени. Или пък, че това, което би могло да дойде на мястото на досегашната политическа система, ще е най-добро възможно. Мисля просто, че една система е обречена на това рано или късно да рухне. Това е напълно естественият ход в развитието на човечеството, което непрекъсанто се променя и следователно има нужда и от адекватно на промените управление.