Гето с часовников механизъм

Когато министър Москов заплаши, че линейки няма да влизат в ромските махали и прехвърли отговорността за сигурността на екипите на "Бърза помощ" към местните "лидери на мнение", левият либерал в мен, който си седи на 2000 км. в подредената Германия и е виждал гето само на снимка, получи поредица от астматични пристъпи и стомашни киселини. Хипократова клетва, погазване на конституцията, тотално неадекватна политика за справяне с проблема и декларация, че държавата абдикира от задължението си да осигурява сигурността на гражданите си (в лицето на лекарите) и, ако приемем, че живеем в социална държава, задължението си да осигурява медицинска помощ на гражданите си (в лицето на ромите) - въобще, всички аргументи, които много журналисти и правозащитници дъвчат от седмица насам, светкавично преминаха през главата ми. Вкратце, пълен либераст, както биха се изразили видни форумни мислители, докато ми пресмятат хонорара от Сорос, БХК и американските империалисти накуп.

В един от промеждутъците на пристъпите си си поех дъх и изчетох отново изказванията на Москов. И реших, че е време за малко реалистична преоценка на ситуацията в България, вземайки се предвид цялата специфика и особености (поне доколкото са ми известни), с които един желаещ да се изфука с неклиширано мислене човек би трябвало да се съобрази. Първо, статистиките предоставени от Москов, ясно сочат, че имаме проблем със сигурността на лекарите в едни райони повече, отколкото в други. Разбира се, че тея проблеми не се решават с ампутация, т.е. с отказ от последващо занимаване с тях. Но и Москов не иска точно това - внимателен прочит на изказването му, което медиите подхванаха и на моменти предадоха повратно, гласи, че той не иска да не ходят линейки до ромски махали въобще, а да ходят, но да имат сигурността, че няма да бъдат нападани в проблемите райони. 

Разбира се, че в дългосрочен план това е свързано с установяването на законност, с разследването на всяко едно нападение, търсенето, улавянето и подобаващото осъждане на нападателите. Разбира се, че в дългосрочен план трябва най-най-вече адекватно образование и развиване на обществено самосъзнание, така че подобни инциденти да не се случват изобщо. Разбира се, че тея инциденти не се случват, защото хората, живеещи в ромски махали, са някакви подчовеци (противно на всеобщите нагласи на толерантната българска общественост), а са продукт на дълбоки структурни проблеми в здравната система, за които не са виновни ромите, а липсата на адекватни реформи, бавната система, ниското заплащане на лекари, праисторическата техника и тн.. Та кой не би се чувствал безпомощен, ако единстевният шанс да помогне на близките си - "Бърза помощ" - се бави, лекарите идват изморени, изнервени и разконцентрирани, защото това е 30-тото повикване за смяната им, поради което и допускат грешки в диагноза и терапия, които могат да завършат с летален изход? И колкото по-ниски са хоризонтите в такава и без това напрегната ситуация, толкова по-бързо нещата ескалират и се стига до грозни гледки. Няма и никога няма да има оправдание за нападението над друг човек, особено ако той идва да ти помогне, никога не бих си помислила да пиша тея неща с тази цел. Просто искам да покажа, че ситуациите не са черно-бели и че обвиняването на един етнос за порочните проблеми в една система е просто популистко измиване на ръцете и бягане от съществената отговорност и предприемане на истински полезни действия.

НО. Въпросът е, че тея инциденти се случват тук и сега; въпросът е, че лекарите се чувстват заплашени в момента и че ако това продължава да е така, наистина има съвсем реална опасност в "Спешна помощ" да не останат повече доброволци (наричам ги така, защото при тея условия и това заплащане, трудът им наистина все едно е на благотворителни начала). В тая ситуация трябва да се вземат не само дългосрочни, но и много спешни, краткосрочни мерки за сигурност. Една от които е  именно предложеното от Москов - полицейски ескорт на линейките при посещение на статистически по-опасни райони и адреси. Без значение дали това са ромски махали, центърът на София или "Овча купел" (където през 2013 г. имаше брутално нападение над лекарски екип от страна на етнически (пра)български пияни младежи). Имаме и без това най-раздутата полицейска система в Европа - при положение, че има единен номер за спешни случаи 112, че на територията на София действат едва между 10 и 15 линейки, а в останалите части на страната е по-страшно, логистичното организиране на подобна крайна мярка не би трябвало да е проблем - нито координационен, нито финансов, нито откъм човешки ресурси. Подобни методи се прилагат на немалко места по света, особено активно (в гетата) в Щатите - може да е сегрегиращо и да звучи недемократично, но при положение че всички други мерки (които също трябва да бъдат паралелно приложени!) ще дадат резултати след най-малко няколко месеца, а може би дори и години, то лекарите трябва да имат още от днес, най-късно от утре сигурността, че няма да бъдат нападани поне физически на работното си място.

Второ - проблемът с лидерите на мнение. На всички ни се иска да живеем в държава, в която важи законът, а не думите на някакъв самопровъзгласил се за лидер водач на общност, заклещена в първобитно-общинния строй. Само че истината е, че в много от ромските квартали в България хората са оставени на произвола да се справят както могат. Това в политическите науки се нарича power vacuum, вакуум на власт, който винаги бива запълван - където както е възможно. И докато на места на терен действат страхотни неправителствени организации като "Амалипе", подпомагащи развиването на общностни центрове и истинската социална интеграция, то на други ситуацията далеч не е толкова "розова". Какво правим в краткосрочен план, за да могат служителите на "Бърза помощ" да си вършат поне горе-долу адекватно работата? 

Моят отговор е, че трябва активна медиация между здравната система и представителите на местната общност в гетата. Примери за много успешна такава има и ги цитирам по-долу. Това НЕ означава да се прехвърлят пълномощия към местните феодали! Но, макар и на пръв прочит изказването на Москов да звучи точно в тази насока, не мисля, че той имаше предвид точно това, а по-скоро на тълкувателите на думите му им се прииска той да е казал това. Защо? Ето какво пише самият той в личния си фейсбук профил на 7 декември, споделяйки статия с отговор на ромската партия "ДРОМ" по повод неговите изказвания: 

"Интересна реакция, аз ги призовавам да медиират процеса по гарантиране на сигурността на екипите на СП, те оговарят че проблема е сложен, трябва комисия и кръгла маса финансирана от ЕС." (запазени са оригиналният правопис и пунктуация)

Медиация. При това изказването си Москов не насочва към някакви съмнителни мешарета в ромските гета, а към официално регистрирана политическа партия, чиято платформа съвсем открито се застъпва за правата на това малцинство. Та не са ли именно това тея легитимни "лидери на мнение", с които трябва да се работи? Още едно косвено доказателство за това кои точно лидери е визирал Москов е и проведената няколко дни по-късно среща с ромски организации и инициативни групи, на която се набелязват някои от най-успешно действащите модели и решения на чувствителния проблем за достъпа до медицински грижи на ромското малцинство: работата на здравните медиатори в България (за съжаление само 150 за цялата страна), действията на местни организации на терен (т.е. отново медиация), наличието на адекватна и достъпна здравна помощ в ромските квартали. Тази среща отново не е с мешарета, а с уважавани представители на ромската общност.

Тук е мястото дълбоко да подчертая, че нито симпатизирам на Реформаторския блок, нито съм гласувала за тях на които и да било от последните избори, нито се подмокрям от кеф като видя Москов по телевизията. И не искам написаното дотук да се чете като опит за носене на вода от 9 кладенеца, само и само за да оправдая изказванията му. Веднага ще обясня защо считам, че те са недопустими за човек с неговото обществено положение, а и за един човек като цяло. Целя само да покажа, че след по-внимателно вглеждане в думите му и независимо тълкуване на това, което казва (а тълкувания и интерпретации - много и все различни!), намирам двете основни идеи и предложения, които прави, за уместни поне в краткосрочен план.

Ако се беше ограничил до фактическите предложения за справяне с проблема - полицейски ескорт и медиация, Москов щеше дори да спечели точки в личната ми класация. Но той се изкуши - дали под тежестта на "справедлив професионален афект", или пък просто защото това е показателно за цялото му отношение и маталитет - да завие в една изключително опасна и деградивна популистка посока: етнизирането на проблема. И за подобно нещо няма извинение. Някои ще кажат: "А, значи фактически всичко си му е наред на Москов, но просто думите му не се вписват в нечия напудрена представа за политическа коректност?". Политическата коректност, макар и в очите на много хора да е просто синоним на цензурата, де факто е един от малкото инструменти, с които разполагаме, за да се опълчим по някакъв начин на езика на омразата, който неминуемо съпътства горещите социални теми. Който език на омразата сравнително лесно би могъл да повлече крак и да се стигне до реални действия, продиктувани от расова, класова, полова, религиозна и тн. омраза. Когато един министър от позицията си на такъв нарича един етнос "скотове" и обяснява, че който избрал да живее като скот, трябва да бъде третиран като такъв, си проси хората наистина да се вслушат в думите му и да почнат да ги прилагат на действие. Както се видя дни по-късно в Дебелт, където нацита щурмуват ромското гето под заплахата да го подпалят и само полицейската блокада до момента е предотвратила по-сериозни сблъсъци. Не, не искам да приписвам на Москов отговорността за случая, но не може да се пренебрегне фактът, че именно неговото изказване предизвика широк обществен "дебат" и нажежи до бяло обществените настроения по една и без това изключително чувствителна тема.

Преди две години някъде цяла България активно се възмущаваше на популистката кампания срещу българи и румънци във Великобритания. Там местните националисти обвиниха нашите емигранти, че а) крадат работни места и б) експлоатират социалната система в страната. С две думи - националистите направиха това, което националистите правят откакто съществуват - намериха социална група, която да дефинират като чужда, за да я обвинят за всичките икономически проблеми в страната си. Най-лесният възможен ход - вместо да признаеш собствените си грешки, ги прехвърляш другиму. За всички ни е ясно, надявам се, че не българи и румънци са виновни за структурните проблеми в политиката на Острова, а местните държавници, организации и тн., които не могат адекватно да адресират казусите, нали? Тогава защо е толкова трудно да разберем, че не обикновените роми, оцеляващи на ръба, са виновни за големите структурни проблеми в българската държава (здравеопазване, образование, икономика и тн.), а нейната институционална импотентност и неспособността/нежеланието на политиците да действат национално отговорно и на гражданското общество - да контролира непрекъснато действията на тея, които уж демократично си е избрало? Да, д известна степен всеки е виновен за собствените си дела и съдба, не целя да приписвам на хората от гетата единствено и само ролята на жертви, най-малкото - супер непродуктивно е при граденето на стратегии за еманципацията на тези хора, но всички знаем и виждаме целенасочените усилия от страна на политическия елит мнозинството от представителите на един цял етнос да бъдат държани в мизерна социална изолация, за да са лесно манипулативен донор да гласове веднъж на 4 години. Защо тогава не реагираме срещу по-големите виновници в случая? Ромите не би трябвало да са чужденци у нас, те са български граждани, ама биват третирани именно като нежелани пришълци, които нямат място тук. 

Проблемът с гетоизирането и маргинализирането на огромни групи от български граждани не е проблем, само защото Европа гледа с лошо око на това и защото не е "евроатлантическо". Не е и проблем, само защото в средносрочен и дългосрочен план демографски най-бързо развиващата се група у нас масово не е интегрирана в обществените системи на държавата, представителите й често са неграмотни и неуки, без компетенции, които да им помогнат да "надскочат" собственото си социално стъпало. Дори няма да се опитвам да играя либералната карта за правата на човека и за човешкото достойнство - за съжаление знам, че тя не работи, най-вече защото масово етническите българи говорят за представителите на ромското малцинство като за някаква друга, по-низша от човешката форма на съществуване (което също е гигантски проблем, върху който трябва да започне да се работи моментално). Всичко това обаче започва да се превръща в проблем И на националната сигурност, който е като тиктакаща бомба и може да избухне не след 10-15 години, ми съвсем скоро. Както показа акцията на ДАНС в Пазарджик от края на ноември, когато бяха арестувани местни роми мюсюлмани в подозрение, че си сътрудничат и пропагандират в полза на "Ислямска държава". Забележително е следното наблюдение: същите тея роми, за които етническите българи твърдят, че не искат да се интегрират и че сами избират да не учат и работят, да крадат и като цяло да живеят като "скотове", съвсем успешно се интегрират в един внесен отвън радикален ислям, който е абсолютно нетипичен  и чужд за българските мюсюлмани, които традиционно са със светски и секуляризирани разбирания и мирогледи. Ограмотяват се, престъпността намалява - въобще всичко е рози и медовина, а? Само дето с привкус на прясно отрязани човешки глави.

Това не е някакъв български феномен! В Египет например салафистите и Muslim Brothers добиха небивала популярност именно по тази схема - с работа на терен и предоставяйки на маргинализирани и гетоизирани обществени групи достъп до елементарни социални услуги, които друг не предоставяше (ни държава, ни бизнес, ни демократични НПО-та, ни никой). В ИДИЛ в момента се бият над 2000 европейци - предимно младежи от Западна Европа, като обединяващото за повечето е не изначалната принадлежност към някаква конкретна религия или етнос, а като цяло чувството, че са социално изолирани и желанието най-после да намерят група, в която да бъдат приети и към която да принадлежат. Забравените от държавата (или по-скоро създадените от нея?) ромски гета са идеалната почва, където биха могли да се развият сходен вид радикализъм или други подобни социални патологии, независимо дали насочени към ИДИЛ, или някакви други организации и феномени - международни или чисто български, религиозни или пък не. 

Никой не избира доброволно да живее като скот. Но когато ти си роден в клоаката на гетото, родителите ти също са израснали там, бабите и дядовците, всичките ти приятели - и те, то ти няма как сам да познаваш живота отвъд това и да знаеш, че има към какво повече и по-добро да се стремиш. Или поне е стократно по-трудно, отколкото ако си дете на академици в елитна софийска гимназия. И тея неща не се оправят със социална система, която просто ти подхвърля наготово ту общинско жилище, ту социални помощи. Това няма как да е успешна стратегия за интеграция и в дългосрочен план няма как да доведе до друго, освен до развиването на дълбока зависимост от подаянията, които тази система благовалява да ти подаде чат-пат. Тея неща няма да станат и отгоре като обясняваме "Ето, бе, построихме им училища, ма те не ходят!". Успешната интеграция е свързана много повече с установяването на законност, правила и работа на терен заедно с хората от общността, с търсенето на положителните ролеви модели сред тях (а такива има!) и тяхната активна интеграция в процесите по медиация.  Тук не става въпрос за "ген" и за това, че ромите си "искали гетото" - става въпрос най-вече за непознаване на алтернативите и е повече от ясно, че тези, отделили се веднъж от катуна (не само физически, но и ментално) и видели какво означава да живееш извън него, не се връщат обратно. Успешната интеграция преминава през еманципирането и отделянето на хората от зловещата клопка на гетата и общинно-племенния строй и овластяването им в рамките на българските общество. А не през финансови инжекции и раздаването на "едни пари" без никаква мисъл и планувана стратегия за адекватното им оползотворяване.