Сашо, един истински българин
Soundtrack: Die Toten Hosen – Sascha, ein aufrechter Deutscher
Препратка: “Хъшове”, by бай ти Вазов
Ожесточеното тракане по клавиатурата внезапно спря, което отбеляза и финала на поредната блестяща форумна пледоария на Сашо, започваща с “дегенерирали антифашистки подлоги” и завършваща със звучни благословии по адрес на цялата рода на антипатриотите и продажниците, дръзнали да не се съгласят с неговото височайше мнение. Сашо, този титаничен форумен герой и корифеен виртуален радател за национална просвета и възход, се изправи гордо от стола си ( тронът, от който могъщо раздаваше интернет правосъдие ), погледна доволно изписания коментар, грабна телефона си от леглото и набра Пешо Гьобелса, за да се уговорят да лющят двулитровки Ариана в Борисова. След като и тази витална дейност бе свършена, Сашо отново седна на компютъра, за да провери дали случайно някой наркоманизиран мишок не се е престрашил да отговори на плеядата от оригинални ругатни, която беше изстрелял във форумното пространство. Като откри, че опонентите му дезертьорски мълчат през изминалите трийсетина секунди от публикуването на последното му мнение насам, епическият герой вътрешно прегря от щастие и удовлетворение, а външно написа следващото си 19 378 подред изказване ( редно е да отбележим, че това беше само един от седемте форума, в които пишеше, активно, без да се броят десетките, където се беше регистрирал и беше навъртял скромната бройка от по 500-600 поста ) : “Айде бе! Къде се покрихте така измикиярски с чифутските си пропаганди? Нали бяхте много отворени – к’во мълчите? Паляци! Лепилари! Подчовеци, е т’ва сте вие!”. Използвал оптималния си лексикален резерв и изхабил цели 10 минути в съчиняването на тези сложни синтактични конструкции, Сашо прилежно си отбеляза, че вече е време да потегля към столичния парк, където щеше да запива с останалите wanna-be SS-дивизионери и да разискват заедно мачовете, политиката и застрашително растящата у нас бройка на прииждащи бежанци от Папуа Нова Гвинея, които заемаха ценни места на трудовия пазар и принуждаваха честните и кадърни хора като тях, патриотите, да стоят без работа.
Виртуозът на виртуалното коравеене нахлузи войнишките си кубинки и навлече тениска „България на три морета”, основен модел в гардероба на всеки уважаващ себе си силно филмиран роден наци-скинхед. Финалният щрих в аутфита на юначния боец за национална правда придаде бейзболната шапка ( американски модел, китайско производство), обагрена с цветовете на българския байряк. Суровото изражение на монголец, изял порция злокачествено суши, озари лицето на Сашо – сега вече беше напълно готов да напусне своя дом, своята крепост, своя бункер и да бори неправдите в заобикалящата ни действителност с бира в ръка.
За да стигне до Борисовата, си хвана автобус № 72 и не пропусна да изпепели с поглед нито един нахален пенсионер или свръхлюбопитна лелка, които стрелкаха уплашени телешки очи към него, очаквайки, едва ли не, че всеки момент ще извади метален прът от сфинктерния си отвор и ще започне да раздава тукати. Прости хора, ей! Облъчени от медиите и масовата проеврейска пропаганда. Никога не нападаш сам – основно правило е винаги да сте поне в съотношение 3 към 1 в твоя полза ( освен, ако не нападате момичета – тогава може и 2 към 1 ), за да си позволиш да помлатиш кратуната я на някое посрано джънки, я на дребно крадливо цигане, омазано с трохи от баничка и следи от засъхнала боза по джуките. Представете си тогава в каква вътрешна агония започна да се гърчи Сашо, когато две спирки по-късно в полукретащия автобус, миришещ си и без туй доволно много на коктейл от пот, мърша и драйфано, се качиха трима дегенерирали почтително одъртели пънкарски елемента, чиито общ интелект по скромната преценка на смелия патриот не надвишаваше този на малоумна бисквита. За да изрази още по-отчетливо своята неприязън към подобен вид индивиди, чийто прародител в най-добрия случай би могъл да бъде пихтиест червей, борецът за всичко родно и свято се сви на седалката си, скръсти ръце и започна да гледа още по-гневно, а на подсъзнателно ниво им пожелаваше вътрешностите им да станат на компот. “Само да бяхме десетина-петнайсет човека! Светът щеше да им се види тесен на тая сган и посмешище за всичко българско!”, натиряше ги наум Сашо. Пънкарските елементи от своя страна бяха твърде заети да обсъждат някакъв динозавърски концерт на някои си Die Toten Hosen и колко било епично, когато свирили Sascha, ein aufrechter Deutscher, и хич и не ебаваха за деструктивните мисли, вихруващи в Сашовото вещество, което при хората с една идея по-висок коефицент на интелигентност се наричаше мозък. Чувайки полуродната омайна немска реч, сърцето на най-големия българин в автобуса затупа екзалтирано. В крайна сметка тия дядковци може и да са еретични клоуни, но пък Германия е родината на най-хубавите традиции и нищо, което идва оттам, не може да е чак толкова лошо, шепнеше безпогрешната логика на Сашо.
Героят ни си слезе от автобуса по живо, по здраво след още две спирки, мина през опикания подлез на Арианата и след няколко минути вече стоеше пред беседката, където гордо се бяха разположили останалите радетели за национално благоденствие – същинско събрание на будните български младежи с твърде много свободно време. Сама беседката беше гледка, достойна да влезе в каталозите по родолюбие. Три пръста шушлюпки от семки се стелеха в краката на честните й обитатели; цветен ансамбъл от бутилки и кутийки бира в цветове и форми, непознати дори на пивоварите от Бавария, се търкаляше в окубинчестите нозе на съвременните хъшове; фас след фас се отронваше от треперещите ръце на новобългарските възрожденци и падаше като житно семе върху земята на Майка България, вливайки нова стотинка в джобовете на тъй обеднялата тютюнева индустрия; на връх цялата тази красота и просперитет се мъдреше величествено развявания от лекия ветрец български флаг, допълващ творческата атмосфера на съзидателност и креативност.
- Ой, ой, момци! – провикна се Сашо и вдигна ръка (дясна, то се знае) за поздрав към съратниците си.
- Виж тука, Саше, гледай какво са писали неграмотниците журналисти! – беше отговорът на хилав патриот с тениска “България на три морета” докато подаваше страница от вестник на новопристигналия.
Сашо зачете на глас:
- “Разтърсващ кървав побой разтърси столичния тролей № 5 вчера около 14 ч. Група от 15 неонацисти, маскирани в зловещи костюми на Спайдърмен и Батман, нахълта в превозното средство, изпотроши прозорците и помля от бой трима анархисти, кротко пътуващи към мирния протест на анархистите в България. Напомняме ви, че въпросният протест започна с пацифистко скандиране, че правителството трябва да бъде насилствено свалено и завърши с културното потрошаване на две витрини на централен софийски мол. Жестоките крайнодесни фашисти жестоко пребили никому не пречещите лявомислещи анархисти, използвайки боксове, вериги, карабинери, железни прътове, нунджагота, сърпове и чукове. Зад разтърсващия инцидент, по думите на експерти в областта, стои конфронтация между крайни десни и леви анарходвижения. И тримата потърпевши, двама от които все още лежат в комоциум в “Пирогов”, потвърдиха, че са разтърсени от подобен акт на разтърсваща и жестока агресия и смятат да подадат жалба срещу нападателите си, а междувременно да организират още по-разтърсваща и по-жестока кървава вендета. Вестник “Продажно дупе” ще отразява развитието на конфликта, поддържайки активна връзка с двете страни на конфликта, и затова учтиво молим всеки неонацист, националист или скинар, имащ желание да коментира конфликта, да се свърже с нас.” Поредните полуграмотни шушумиги, рентиращи имиджа ни на големите тъпи лоши биячи скинари. Срам! Позор! Подлоги! Паляци! – развика се Сашо, оплювайки в гневен екстаз най-близкоседящия до него съмишленик по тениска “България на морета”.
- Журналистите са подчовешка измет!
- Леви педали!
- Черни същества!
- Срам за Ботев и Левски! – опита се да оригиналничи поредният горд националист, този път с тениска “България на три планети”.
- Не само за Левски и Ботев, ами и за Ботев Пловдив и Левски София са срам тия драскачи, у маке им в трътката! – заразмахва ръце Сашо и се изправи на пейката, заемайки поза на древногръцки гръмовержец. – Ние, братя, трябва не да говорим, а да действаме, за да спасим Майка България от такава крайнолява смет! Да я измъкнем от лапите на онези, които не искат държавност и закони, а анархия и комунизъм! Да не я даваме на левите терористи, които удобно се прикриват под овчи вълни, а всъщност носят жестоки вълчи сърца на убийци и разрушители! Ние трябва да защитим образа на истинските скинхед националисти, медийно опорочаван от такива малоумни драскачи, способни да измислят словосъчетанието “крайнодесни анархисти”! Защото ние сме истинските българи, съвременните патриоти, онези, които милеят за родината и се грижат за добруването й. Ние сме тези, които не ламтят за пари и власт, а за национална идентичност, обединение и просперитет! Ние се борим не за банкови сметки и лимузини, а за pride, honest and loyalty – тези най-изконни родни качества! В дните на финансова криза ние не бива да допускаме да победи порочната криза на ценностите, а трябва да направим всичко възможно българският патриотизъм, национализъм и идентичност да пребъдат! Да живеят българите! БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!
- SIEG HEIL! SIEG HEIL! Oi! Oi! Oi! – гласеше дружният отговор на изправилите се на крака будни български деятели, докато ръкопляскаха на тази реч, излязла сякаш от устата на Странджата. Всички заедно запяха националния химн, който на втория куплет премина в друга типично нашенска песен, а именно “Deutschland ueber alles”.
Междувременно в парка се организираше пролетно почистване. Предимно майки с деца, но и доста млади хора, се стрелкаха насам-натам с торби за боклук и ръкавици и се опитваха с всячески усилия да съберат поне една петнайста от сметта, която културните посетители на парка оставяха след себе си, за да напомня на идващите след тях колко славно са се напили или надрусали на някоя пейка. Две 13-14-годишни девойчета се бяха включили в акцията и им се беше паднало да почистват точно около беседката на най-българските българи. Всичко щеше да протече мирно и тихо и никой не би обърнал внимание на опитите на момичетата да поразчистят ( все пак патриотите имаха далеч по-важна работа ), ако едно от тях нямаше злощастния късмет майка му да е китайка и още по-злощастния късмет да е наследило дръпнатите й очи и пигментация на кожата. Докато се протягаше да прибере в торбата с отпадъци една стъклена бутилка бира, търкаляща се до беседката на днешните хъшове, позорната истина за нейния греховен произход тресна съзнанието на националист номер уно в околността. Със замъглен от гняв и потрес поглед той се засили към девойката и й се разкрещя:
- Каква си ти ма, жълтурска подметко?! Как си позволяваш да се намираш тук?! Най ги обичам такива като теб – нямате ли си страна, че сте се разщъкали из нашата бе?!
- Ама аз само... – започна полукитайчето.
- Какво ти бе?! Да не свършиха кучетата и котките при вас и решихте да живеете на гърба на българския честен данъкоплатец?! – разпени се от праведен гняв борецът за национални права. - Вън да те няма и повече да не съм те видял! Айде, коничуа ти викам, ако не си ме разбрала на родния ми език, пръждосвай се!
Момиченцето го гледаше с разширени от учудване и уплаха очи, изправи се бързо и си тръгна с максимална скорост.
- И дано някоя “Тойота” те блъсне – и без т’ва са ваше производство! – допълни тържествуващия след могъщата си победа Сашо.
- Саше, бате, цар си! – запрехласва се поредният номер бръсната тиква с “България на три морета”.
- Само така, шефе, покажи им на тия просяци! Клечи ми там и събира бутилки, за да ги върне и да припечели някоя стотинка български пари. Срамна работа – да си ходят там при йените и йеруглифите, помаци ниедни! – пламтеше от бликаща през ушите му национална гордост още някакъв борбено настроен активист, готов да напада всички 14-годишни китайчета по старата Вазова схема с “камъни и дървье”.
- Така ви искам, честни националисти! – задоволстваше Сашо. – Сега, по време на криза, България няма нужда от навлеци от други земи да ни вземат работните места! Нямаме нужда и от сган, която да живее на нашия гръб, да краде от нашия ток, да пие от нашата вода БЕЗПЛАТНО!! Не ни трябват гета и не искаме жените и децата ни ( бел. авт.: Сашо все още живееше при родителите си и беше девствен ) да се страхуват да се качат в автобус, за да не бъдат пребъркани от някоя гонорясала бременна с 25 поред тролче циганка! Но имаме нужда от хигиена и прочистване, а те са възможни само ако имаш хубав сапун!!
- Циганите на сапун! Циганите на сапун! – зарецитираха в победоносен екстаз останалите от групата, схванали бързо накъде бие ораторът сред тях.
- Така ви искам! Нека като първа антикризисна мярка да отнемем правота на сучещите държавни помощи да сучат като им избием зъбите от черните устици!
- Към Филиповци!
- Към Централна гара!
- Към някой мол – там са най-големите мангали!
- Напред, момчета, когото първо видим, него първо ще пребием! – излетя последното предложение и беше единодушно прието с интелигентния възглас “Оооооо!”, а единните деятели изхвърчаха от меката на родолюбието и патриотизма, за да бранят правата на България.
- Ей, момчета, цигарка на някой остана ли му? – присети се след пет метра водачът и обединител Сашо.
Никой не откри в себе си тютюн, което принуди групата ревностни революционери да поспрат докато най-ревностният сред тях изнуди някой нищо неподозиращ случаен обект за една бройка. Сашо забеляза група циклещи тийнейджери и се запъти към тях, окрилен от надеждата, че българите са щедър народ и все някой ще сподели я някое “Marlborro”, я някой “Парламент” с брата си в беда.
- Извинявайте, цигара можете ли да ми дадете? – запита любезно той като стигна до ленивите юноши.
- Да, само да ги намеря. – отговори една от мацките и се разтършува из чантата си. Сашо въздъхна успокоен и заоглежда безинтересно насядалата пасмина. Изведнъж погледът му се прикова в червените Мартенси с три дупки на момичето, което щеше да му даде цигара.
- Яяяя! – възкликна ерудирано той и засочи с широка усмивка обувките на девойка.
- А? Ааа, Мартенсите, ясно. – усмихна се тя.
Сашо усети нов прилив на ентусиазъм и желание да блесне с разбираческите си и аналитични способности.
- Не ми изглеждат оригинални обаче. – зацъка той уж жаловито с език.
- ‘Що бе? От официалния сайт на Мартенс си ги взех. Мисля, че е чиста работата.
- Не знам, не знам. Не ми изглеждат много оригинални... Ама кажи сега, защо ги носиш? – продължаваше кръстосания разпит любознателният разбирач.
- Смисъл? Как така защо?
- Еми гледам те тука в компанията на някакви метъли, пък със скинарски кубинки. – компетентно отбеляза Сашо и посочи седящия до нея момък с тениска на Иги Поп. – Кажи, кажи, че ми стана интересно – защо ги носиш?
- ‘Щото са красиви и удобни бе, пич. Пък и не искам да ми тъпчат краката по концерти. – продължаваше да недоумява девойката.
- Ема ти сега тука – облечена като скинарка, явно си си скинарка, като те гледам.
- Еми не, не съм. Понаслушвам такава музика и се интересувам донякъде от култа, ама не съм скинхед гърл. – заобяснява се момичето.
- Е к’ва си тогава – наци или антифа? – попита си Сашо по старата схема “Право куме в очи.”
- Никаква не съм бе, човек! Слушам си и ска, и реге, и ой, и леви групи, и десни банди, и аполитични такива – важно ми е само да харесам музиката, която правят.
- Трябва да се ориентираш политически! – назидателно я посъветва врелият и кипелият в скинарската култура патриот.
- Не, не, човече, не е за мене това. Не искам да си обременявам главата с политика. Слушам си музиката, ходя по концерти – все в духа на 69-та, разбираш, култът си е създаден с неполитически цели и не виждам смисъл аз да си тровя живота с излишна пропаганда, била тя лява или дясна. Гледам, че си по-скоро дясно ориентиран – я кажи някоя хубава rac-група да прослушам? – полюбопитства на свой ред момичето.
- Емииии... Бранникъ слушам аз.
- Да, те са ясни. А друго?
- И наци-ска. Ама това не е важно – наистина трябва да избереш страна! – покровителски занарежда Сашо.
- Е, не, човече, не ми се обвързва с политика, казах ти! Ето ти цигарата. – и му подаде лелеяната бройка “Карелиа Слимс”.
Сашо пое цигарата с неохота от момичето. Свободните й съчинения хич не се нравеха на етическото му разбиране за света и вселената, в които хората винаги възприемаха думите му като манна небесна и закон всевишний. Да си скинар означаваше задължително и при всички възможни положения да си корав, самостоятелен, окрилен от патриотизъм и светли чувства националист ( или неонацист – за Сашо подобни лексикални дребнавости нямаха никакво значение ) – като всички достойни англичани и германци. Антифа активистите също драпаха за своето място сред скиновете, но за Сашо те бяха просто долни отрепки и ненужна паплач, заслужаваща единствено маваши гери с мръсен чорап в лицето. К’ви бяха тея хъкъта-мъкъта, които мацката с Мартенсите му редеше, той не разбираше, па и не искаше да я слуша – явно момичето беше дълбоко объркано и безпросветно.
- Трябва, трябва, слушай ме! Айде, sieg heil, и наистина си избери на коя страна да застанеш – трябва да си знаеш интересите и тези на родината! – завърши менторски скинхед ветеранът и се завърна в редиците ( осем човека в колона ) на политически ориентираните си събратя, оставяйки момичето да се чуди какво трябва да е това чудо наци-ска, при положение, че сама по себе си ска музиката беше изобретение на развеселени негри от братска Ямайка.
Мъжествен и горд с “Карелиа Слимс” в уста, Сашо зе завърна при чакащите го родолюбци.
- Айде, момчета, да ходим да го гледаме тоя мач! – ухили се той и поведе обърканата тълпа.
- Ама, Сашо бе, бате бе, нали щяхме да бием цигани, за да пребъде България?! – изпаднаха в недоумение останалите надъхани за нинджа боеве.
- Ееее, верно бе! Мангалите! Давай, давай, да ги пребиваме! – бързо влезе в крачка героят националист и замарширува с бодра стъпка напред.
Победното шествие на спасителите на съвременна България бе съпроводено от скандиране на хитлеристки призиви или изреждане на произволни английски думи, които звучаха достатъчно внушително от устите на сърдитите момчета. Сашо вече предвкусваше как месеци наред ще описва по форуми и фейсбуук предстоящия титаничен сблъсък между неговата бригада от юначни националисти и всеки кекав циганин, който се появеше по маршрута им. Въображението на родолюбеца вече рисуваше описателните постове, запетайките, удивителните и емотиконките, които щеше да използва, за да направи речта си още по-цветуща, а пръстите го засърбяваха само като си помислеше за клавиатура и монитор. Сашо щеше да се снима и с окървавената кратуна на прегазения от танковата им дивизия мангал и щеше да качи всичките снимки с трофея си в интернет пространството по всички правила за секретност – черна лентичка, нарисувана на Пейнт, щеше да покрива очите му и така никой нещастен Ушев, който го следи из виртуалното пространство, нямаше да има доказателства срещу него. Ах, ах, ти сладка музо на победата!
Идиличните помисли на Сашо бяха прекъснати от иззвъняването на телефона му.
- Алооо! – провикна се той. – А, кажи, мамо!... Да, добре съм... Да, с момчетата съм... Да, да и Пешо е тук.... Добре, ще му кажа, че майка му го вика за вечеря... Защо и аз да се прибирам?... Ама, мамо, не мога да се прибера – зает съм!... Мамо, не мога да коментирам! Няма да се прибера и точка!... Добре, бе, добре, хубаво, до час ще съм вкъщи, ама да е за последен път така да ми натрисате плановете си в последния момент!... Да, да, айде чао! – Сашо цъкна червения бутон за прекъсване на разговор съкрушен. Яд и гняв напираха едновременно у чистата му душа. – Момчета, – започна той – трябва да вървя. Нашите заминават на вечеря, а някой трябва да гледа сестра ми.
- Ами нашите стремежи и бружения за прочистване на родината бе, Саше? – запита поомърлушен един от другарите му по сабя, идеология и тениска “България на три морета”.
- Е, вървете, ако щете без мен! Айде да ви видим как ще се оправите само осем срещу един! Вървете! Айде де! – изрепчи се насреща му водачът-оратор.
- Успокой се бе, Саше, успокой се! Няма никъде да ходим без теб! Само споко – и утре е ден, и утре ще има цигани, мангали и неправда. Утре ще се борим, нали така? Ето, решено е! България ще бъде избавена от тая низка гмеш утре от ... от колко часа? – зауспокоява го друг ценител на патриархалните традиции в родината ни.
- Не знам дали ше съм кондиция утре, брато, не знам дали ще съм в настроение за велики подвизи... Пък и утре го дават лошо времето... – заобяснява се Сашо.
- А верно, че е така. Щеше да вали и некакви гръмотевични бури – мани, циганска работа. Т’ва време ще ни умори ви казвам! – зажалва се друг титан на българския идеализъм.
- Добре бе, няма да го мислим сега – уговоряме се просто, че в най-близкия възможен момент тръгваме в акция. Всички ли са съгласни?
Всички бяха съгласни и се разотидоха.
Ето как България не беше спасена от циганската сган, Сашо се прибра вкъщи и си купи чипс, с което стимулира закършилата родна икономика доста повече, отколкото щеше да го направи с два плесника в лицето на някой мангал. После седна на компютъра, позачуди се за няколко секунди, но реши, че няма кой да го заподозре и затова напук на всички и всичко написа дългосъчинявания си пост за имагинерния побой над измислен свърхмощен циганин. Ето така се раждат митовете и легендите за Крали Марко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар