Полемика

Аз не се засягам лесно, даже напротив, но след тези „истини” се чувствам задължен да отговоря както подобава.

Всяка година май месец се превръща в ябълката на раздора между млади и стари. На завършващите зрелостници се лепват всякакви имена: простаци, селяци, наркомани, калпазани, идиоти, боклуци… Но всъщност точно хората, изказващи тези мнения относно бъдещето на човечеството, са истинските глупаци.

Баба Неновица, израсла в мъглите на комунизма, гледайки цял живот картофи без да разбира дали са животни или растения, крещи по абитуриентите „Простаци!”. Но дали тези младежи, притежаващи безкраен достъп до информация и комуникация (телефони, интернет, цифрова телевизия) и прекарали дванадесет години посвещавайки се на обучение, което е обогатило техните разсъждения, са простаци. Твърде вероятно! Но правилният въпрос е: Всички ли са простаци? Естествено, че не!

Част от тазгодишните близо 68 000 зрелостници (българчетата) ще продължи да се развива, ще натрупва знания и умения, дори ще заема постове, които ще ръководят бъдещата държава. Тези хора не слушат чалга, не вземат наркотици, не повръщат и не се напиват, а дори и да го правят, то това не е навик, а лошо стечение на обстоятелствата.

А и лошо нещо ли е чалгата, покварява ли човека? Май да. Но сигурно е едно: на умния човек и глупости да му говориш си остава умен, идиотът дори не знае, че е идиот.

Абитуриентският бал не е простащина, диващина и т.н. Той е един вид прощаване с детството, с лесното. Но както индийците се смеят на погребенията, така и ние се радваме за навлизането ни в същинската част на живота, изпълнена с най-ужасните неща от приказките. Не ви говоря за змейове и вещици, а за хората, които срещаме ежедневно: лъжци, крадци, корумпирани ченгета, цигани, политици… Страшна работа! И може би „БалЧеЕеето” е именно тази последна искра на безгрижие, която запалва сърцето на зрелостника и го кара за миг да забрави идващите изпитания. Е, разбира се, може да си роден и със златна лъжичка в дупето и да ти предстои вълнуващият живот на богаташа в Ориндж Каунти, както и безславното удавяне в алкохол и наркотици.Съдба.

 „Истините” за абитуриентските балове не ме нараниха толкова, колкото тънкият хумор относно българското общество или хомо булгарикус, както бе отбелязано. Няколко интересни факта за българите, техния произход, история и култура:

България е създадена през 680 г. от хан Аспарух – грешка

Дунавска България е създадена през 680. Български държави има преди Христа.

И до днес съществуват древните градове край Хиндукуш – Балкхария, Шуман и Варну, зидани пр.Хр. от камък.

Първите сведения за българите се появяват още в първите преписи на Тората (тоест Библията), където сме наименувани балгари. Това ни прави една от най-древните цивилизации.

„От първия син на Ной – Сим, произлизат 25 народа. Те живеят на изток.Имената на синовете на Сим са:

… Зеизи (или Зара), от когото са балгарите….

Прародината на българите е край Памир, където българската цивилизация е образувала първите си държави. Тяхната икономика е била феномен за тогавашните времена. Образували са тясна симбиоза между растениевъдство и животновъдство, като са се превърнали в номадо-земеделски народ.

Българите са строили своите градове от камък, което показва тяхната уседналост и отрича връзката им с номадите тюрки.

Българите са съставили Всевечния календар, дотолкова прецизен, че след 100 млн. години би грешал само с 3 дена. Тяхната Нова година се празнува и до днес – Игнажден (единствен ден)

Българската войска няма пленено знаме!

Средно един български войник убива 11 вражески бойци преди да падне.

И ако днес виждаме у българите да се появяват и други доста отблъскващи черти, не бива в никакъв случай да виним за това древната история, или генетичните качества на българския народ, а да погледнем към тъжния ред от жестоки исторически удари, довели до похабяване на българския характер – ударите на две робства от общо седем века, каквито малко народи са преживявали, и ударите на един сбъркат полувековен период, все още за съжаление незавършил, през който една безотговорна политическа сила срина и трите стълба, върху които се е крепял някога българският характер – стълба на патриотизма и чувството за ред, стълба на религията и стълба на семейството.

Затова не трябва да критикуваме нашия народ, а да се подкрепим, да застанем един до друг и заедно да се опитаме да възродим великия български народ и да го изведем от мъглите на комплекса и съжалението.

Не знам дали ще успея да променя нещо, не знам дали няма да изгубя живота си опитвайки, но знам едно – аз оставам и ще се опитам!

Това писание е дело на един мой ( вече бивш ) съученик, Ален, в отговор на статията ми “Абитуриентски бал – тая вечер е скандал!” . На първо място искам да кажа, че Ален е един от хората с най-висока обща култура, които познавам, и е истинско удоволствие да се разговаря с него – интелигентен младеж с изключително чувство за хумор. Знае и се интересува от история повече от почти всички преподаватели по този предмет, при които съм попадала. Казвам всички тези неща, не за да правя излишни четки – мисля, че всеки, който е прочел и два реда от нещата, които пиша, е вече наясно, че не ми е в природата. Казвам ги, защото ЗА МЕН е много приятен фактът, че такъв човек се е нагърбил да коментира мое словоблудство и да изрази личната си позиция. Няма нищо, повтарям, нищо по-хубаво за един индивид, който се опитва да се занимава с писане, когато нещата му се дискутират и предизвикват дебати и ответни реакции.

Но когато не съм съласна - не съм, и нямам намерение да оставя мнението си незащитено.

Иронизирайки порядките около абитуриентските балове, не правя опит да се изхрача върху целия празник, а да отбележа по един подчертано хиперболизиран и преувеличен начин в какво прекаляваме. Защото и в Германия, и в САЩ, и в Канада, и в Узбекистан, и на остров Бали, и къде ли не също се завършва гимназия, също се прощават с детството си и с периодите, в които им е било лесно. Само че балът на първия ми братовчед, който живее в Германия от около 20 години, представляваше да се съберат костюмирани и красиви в училищния салон, да хапнат, да потанцуват и кой откъдето. Без лимузини, без Шератон за 180 лв. куверт, без Син Сити за 120 лв., без дворцови тържества с цялата рода. Може би неслучайно жизненият стандарт в Германия се равнява на този на десет средностатистически семейства в България – защото там явно повече от нас умеят да преценят за какво си струва да се похарчат повече пари и някакси успяват по-добре да си направят сметката. Ние завършваме гимназия, а не дългогодишно обучение в манастира Шао Лин с крайна цел да победим Чък Норис в двубой. Не е ли редно, виждайки, че сме на прага на същинския живот, да го даваме малко по-скромничко, а не да се изхвърляме с цел да бъдем крале за една нощ, макар че на сутринта ще се приберем с градския транспорт в тристайния си апартамент в някой краен софийски квартал, уличните песове ще ни залаят, а циганите на строежа ще подсвиркнат след някоя хубавичка девойка? 

Какъв е шибаният смисъл в това да изхарчиш две заплати в подготовки за бала си, при положение, че когато попиташ някого как си е изкарал, той ти отвръща, че е било супер и с приятелите му са се размазали? Именно. С приятелите, с хората. Хубавото изкарване е хубаво не заради роклята за 5 бона или Ламборгинито, с което ще фучиш за час и нещо из града, а заради компанията, заради настроението, заради лафовете, заради еуфорията. Тогава защо цялото изхвърляне, защо цялата помпозност? Защо да се теглят заеми за бала ( о, да, има такива случаи! ), когато можеш да си го направиш готино и без да създаваш грешното впечатление, че от тоалетната ви извира нефт?

Интересно е също какъв пример се дава на малките с всичките изгъзици около баловете. Четете и немейте, мили мои, четете и немейте. 

И аз бях пияна, и аз платих 180 лв. за Шератон, и аз бях нагласена с дълга рокля и 12-сантиметрови обувки, и аз броих до 12 толкова много и силно, че на следващия ден гласът ми звучеше като на мутирал тракторист. Пишейки статията си, не сочих подигравателно с пръст, крещейки “Простаци! Боклуци! Серсеми!”, а иронизирах, но предимно се самоиронизирах. Защото открай време съм на мнение, че самоиронията е висша форма на духовно израстване и само един достатъчно умен и интелигентен човек може да се самоизгаври. Нека всеки, който се е почувствал засегнат от думите ми,  препрочете последните две изречения и си помисли хубаво дали въобще има смисъл да се засяга.

Хич не ми се изпада в патетични слова за величието на българския народ, историята ни, успехите ни и поводите за гордост, всичките сякаш от времето преди Христа. Не искам да оставям грешно впечатление – обичам България ( и не правя глупостта да я деля на страна и държава! ), а българите, с всичките си недостатъци, сме доста приятен народ, без да имам претенции, че сме нещо безкрайно велико. А и защо? Защо трябва да си помпаме националната гордост с неща, които лежат толкова назад в миналото, че и орел с бинокъл не е много сигурен дали го вижда отчетливо това време, когато сме били титанични и могъщи? Защо всеки път, когато се отправи някаква по-язвителна критика, отговорът съдържа нещо за величието ни? Не можем ли просто да приемем, че сме малка страна с никак нелоши перспективи пред себе си, които могат да се реализират с повече труд, усърдие и мисъл и с по-малко его? Защо е необходимо да приемаме критиката като насаждане на комплекси, а не като градивна единица в нашето развитие? Няма ли да е по-продуктивно не да възраждаме велики национални духове, шамани и прочие, а просто да станем малко по-практични, да мислим малко повече в какво и как влагаме парите си, да се разполагаме според чергата си, да приемем, че имаме недостатъци и да се борим срещу тях, а не да мрънкаме, че ги имаме?