И аз съм "в крак с времето"

Подкокоросана от столетния принцип “Барабар Петко с мъжете”, и аз реших да драсна два реда за събитието, което разтърси българската (интернет) общественост така, както никой не я е разтърсвал от рождения ден на Доби насам, а именно оцветяването на част от войниците от паметника на Съветската армия като новите американски герои. Предвидливо изчаках, за да видя какви ще са реакциите и да мога сега със закъснение да изплагиатствам и да звуча умно и подготвено.

Дали е правилно самото деликатно присъствие на този комунистически колос в баш центъра на София е спор, който се води едва ли не от първите епизоди на “Дързост и красота” насам. Изчетох толкова много по въпроса, че с гордост мога да обявя на вСЕЛОслушание, че съм абсолютно неспособна да заема категорична позиция. Защо имаме паметник на окупационна войска, пльоснат насред София, демонтирането му струва пари, да стои там и непрекъснато да го чистят от надраскани свастики и хуйове също струва пари, ако се маха, защо не се махнат и останалите социалистически паметници, ако се махне, и на негово място ли ще бацнат кенефи като на мястото на мавзолея на Димитров, реваншизъм ли е след повече от 20 години демокрация и лелеяна свобода комунистическите останки все още да са ни проблем, тоя паметник не се ли е превърнал в част от столичния пейзаж? И пет реда въпросителни няма да стигнат, за да обхвана дори зародишната фаза на полемиката. А простата ми гледна точка на столичен келеш е една – паметникът на Съветската армия е невероятно удобоно място, на което можеш да се печеш на слънце, да играеш карти, да люпиш семки и пиеш бира, да си донесеш наргиле от вас, да го запалиш и да се подиграваш на некадърни скейтъри, които разцъкват наблизо. За мен лично не носи никакви негативни спомени, камо ли асоциации с мракобесни режими или други такива дълбоко емоционални преживявания и многострадални душевни терзания. Ако го махнат, просто ще има едно място по-малко за циклене в двумилионния град. Толкова.

Ще вляза в ролята на Captain Obvious със следното гениално твърдение: паметникът на Съветската армия е паметник. Както са паметници този на Цар Освободител, този на Левски или този на братята Кирил и Методий. Лицемерно ли е да ликуваме при вида на оцветените войници, при положение че ако някой пребоядиса сцепената глава на Стамболов в градинката “Кристал” като касичка, ще бъде обявен за враг номер едно на републиката? Представянето на обикновените съветски войници като Супермен, Жокера и Роналд Макдоналд не е ли всъщност поругаване на един паметник, изплюване върху жертвата, която са направили тези незнайни момчета по нареждане, без да е сигурно, че вярват в каузата, за която ги карат да умират?

Тук е редно обаче да попитам дали някога някой от вас е люпил семки пред паметника на Левски в столицата? Или се е изпикавал върху този на Цар Освободител? Или се е чукал с гаджето си върху паметника на Незнайния войн? Или е бил път  до Шипка, само за да лющи бири с приятели? Защото всички тези неща ежедневно се случват пред каменните погледи на фигурите от паметника на Съветската армия. Ние, младите хора прекарващи част от следобедите си в Борисова и Скейтърския парк, не поругаваме ли ежедневно този монумент многократно повече с действията си, отколкото са го направили тези, боядисали войниците? Защо ние не сме вандали и куките, които минават оттам ( а те никак не са малко ), не ни арестуват като хулигани, а срещу момчетата/ момичетата, изрисували паметника и показали повече креативност, се води следствие? Щом е паметник, нека отношението към него бъде като към паметник през цялото време, а не само когато някой покаже, че има топките и му стиска да изрази идея и виждане по оригинален начин.

Относно самото изрисуване – ГЕНИАЛНО! Самоиронично намигане към съвременните ни ценности и подмяната на едни (псевдо)герои с други, шеговит поглед към тъмните дебри на комунистическото минало или просто една красива цапаница – няма значение, важното е, че с малко спрейове и много въображение софиянци бидеха принудени да се ухилят до уши, да излязат на въздух ( би било нечувано лицемерие да го нарека чист ) и да се разведрят, радвайки се на нечий незнаен талант. Мисля, че е редно да гледаме на съвременното изкуство с повече чувство за хумор и (само)ирония, а не да го покриваме с черния плащ на недоволството и псевдопатриотизма или буквално с черен плащ, както имахме глупостта да направим с творбата на Давид Черни. Времената се менят, гледните точки също - германците позволиха на Кристо да опакова Райхстага, а вижте как се е вихрил BANKSY в бристолския музей преди време.

Малко повече от така типичното българско шегобийство, другари, и повече добро настроение! И, впрочем, поругаваме историята и миналото си десетки пъти повече с незнание и неграмотност, отколкото с нестандартен поглед и блестящо боравене с цветни спрейове.