Атеншън плийз: коментар-ташак!
Направих преди повече от месец този блог с идеята да пиша публицистични статии, кратки коментари, разкази, стихотворения и въобще всякакъв вид мое творчество и си обещах, че никога, ама НИКОГА няма да го превърна в блудкав онЛАЙН(О) дневник, където да споделям личните си драми и ужасяващите трагедии, които разтърсват из основи така изпълненото ми с несгоди и неволи ежедневие на средностатистически тъп келеш. Но има моменти, в които дори корав пич с цици като мен губи надежда и оставя душевният му мир и покой да бъдат поразени от отмъстителния космат пестник на тази фригидна зла кучка – съдбата. Не рухнах, когато гаджето ми в седми клас и любовта на дотогавашния ми живот ме скъса безцеремонно и грубо след две приказни седмици припкане по полянки и държане за ръка, потъпквайки и последните останки от момичешка чувствителност в малката ми аортна помпа. Сдържах сълзите си, когато “Лацио” го вкараха четири на нула пъти анално на “Левски”, а аз наблюдавах тази болезнена пенетрация от “Б” сектор на “Герена”. Запазих ледено спокойствие, когато баща ми без да иска скъса плаката ми с най-яките лафове на Картман , залепен над леглото ми. Калих духа и вярата си, превърнах се в същински самурай на могъщата воля, взех десети дан по ултимативна коравост...
Но всичко си има предел, защото дори човек с тектонска плоча вместо сърце би се разчувствал, ако посегнат на най-скъпото и сакралното му – бирата...
Връзката между мен и “Шуменско” е по-силна от тази между магнит и игла, по-всепоглъщаща от спойката между 15-годишен пъпчив нърд и WOW, по-искрена от приятелството между женския абитуриент и ИКСТИЙЕШЪНА му. Идваш да се видиш с мен – има “Шуменско”, започваш да пиеш “Шуменско” – аз изниквам иззад някой съмнителен храст – такива сме си с него, надушваме се. Били сме заедно в почти всички важни за мен моменти – първото напиване, първата сериозна излагация пред повече хора, написването на най-скандалния сценарий в историята на средното образование в България, рождения ден на Доби – все моменти с екзистенциална стойност за льолявото ми битие. За скормната ми персона да отвори бутилка “Шуменско” и да си надене капачката на пръста ( всяка капачка ми е като годежен пръстен от поредната бутилка ) е толкова естествено и уютно, колкото е за Ал Бънди да се чуплесне пред телевизора с ръка в гащите.
Сега си представете какъв беше ужасът ми, когато отидох до магазина и вместо да получа поредната съвършена бутилка с капачка-отварачка, ми връчиха един откровен опит за имитация на дизайна на “Стела Артоа”! Новата визия на “Шуменско” представлява едно безочливо плагиатство – капачка, за която ти трябва отварачка ( досега бутилката се отваряше с издърпване на металния пръстен на капачката ), и етикет, който стига до самия край на гърлото. Познато ли ви е отнякъде? Просто цветовете са заменени с кафяво, червено и златно. Ебаси майката. Имам няколко въпроса към измислилите тази феерия от евтино прекопирвачество
- В пристъп на конспиративна теоритичност да ви питам – да не сте сключили тайни подземни сделки с еврейски концерн за производство на отварачки? Винаги съм харесвала повече гледната точка на германците относно човешката антропология, но не вярвах, че резняците ще ми го върнат по този долен начин! Подли същества. Смърт.
- Да не сте решили, че двамата белгийски туристи, които посещават прелестната ни страна, за да лочат Flirt на Слънчев бряг и да забиват малолетни пичета, ще объркат дизайна на родната си бира и ще си купят “Шуменско” наместо “Стела Артоа”?
- КАК МОЕ ДА МИ ГО ПРИЧИНЯВАТЕ БЕ, ЛЕШПЕРИ?! Нанесохте ми тежки душевни, а и физически щети ( бая време трябваше да обикалям, за да намеря човек с отварачка, тъй като предишният дизайн на любимото ми пиво ме беше разглезил и така и не усвоих изкуството на отварянето на бирена бутилка с палец, ухо или клепачи ) и в една по-демократична страна, където изгъзиците в правосъдната система се толерират повече, можех да ви осъдя и да векувам от спечеленото.
Излях мравешкия си гняв срещу смазващата действителност. В интернет. Почувствах се всемогъща и велика. Сега отивам да си купя половинка стъкло. Наздраве!
Няма коментари:
Публикуване на коментар