Преди точно една година в Северна Африка пламнаха бунтове и революции, а интернет беше залян от блогърски репортажи, Twitter съобщения и Facebook групи за координиране между протестиращите или такива, които бяха съпричестни към техния порив към малко повече човешки права. Светът беше във възторг. Свободата на словото най-после беше пробила щита на десетилетни диктатури, а така демократичният Запад успя да яхне вълната на арабското недоволство и да отдаде успехa на бунтовете на своите най-нови открития – нарекохме протестите Facebook революция. Месеци наред Avaaz, Amnesty International и Репортери без граници съобщаваха за изчезнали, похитени, осъдени или убити блогъри, журналисти и активисти на свободното слово. Подписвахме онлайн петиции, за да си измием ръцете (пък и, честно казано, какво друго ни остава, когато си играят големите?) и да се почувстваме общественополезни и се радвахме, че свободата на словото поне при нас, в сравнително подредените ни демократични държави, е до голяма степен гарантирана.
В демократичните ни конституции пише, че такова нещо като цензура нЕма. Затова пък бързичко се намериха една дузина подходящи синоними като спиране на пиратството в мрежата или борба с краденето на интелектуална собственост. Разбира се, подобни бодри като окъпано пионерче в мразовита януарска сутрин инициативи в България срещат предимно широка усмивка и съчувствено потупване по рамото. Всички си спомняме какво стана последния път, когато ГДБОП реши да отчете активност и пробва да блокира zamunda – 24 часа по-късно сайтът се възстанови напълно, а на заглавната страница с червени букви пишеше „Недей с лошо, Колев! ;)”. На национално ниво осторожната ни република е неспособна дори да пръдне срещу родните пирати, демек цялото население с достъп до интернет, пък и никой не го е еня чак толкова.
В глобален мащаб обаче картинката е маааалко по-различна. Някъде ноември месец получих имейл от доцентката ми от семинар на тема „Свобода на словото и цензура”, който посещавам. В него тя беше препратила линк към Spiegel Online, където се коментираха законите SOPA и PIPA, които тогава все още започваха да се обсъждат в САЩ. Повечето знаете малко или много за какво става въпрос – ако не друго, всички пропищяхме, когато на 18 януари английската Wickipedia беше частично блокирана в знак на протест срещу закона. Ако законът засягаше само САЩ, можехме да зацъкаме съжалително с език и да стискаме пасивно палци на американците да се борят за свободата на словото, дълбоко залегнала в подписаната там Декларация на човешките права. Да, ама не. Притеснително беше възможността тези закони да превърнат САЩ в едноличен интернет полицай из целия свят. Достатъчно беше един американски гражданин да влезе в сайт с непозволено от законодателството там съдържание, в следствие на което според тези красиви законопроекти целият сайт, независимо, че се намира примерно в Того, подлежеше на рестрикции спрямо американското законодателство. Още по-прекрасният момент, в който дори не е нужно да имаш сериозни или конкретни доказателства, за да обвиниш някого в крадене на интелектуална собственост, също не убягна на анализаторите. Последствията са ясни – масови протести в целия свят, включително и от страна на интернет сайтове, онлайн подписка на Avaaz достигнала рекодрните 3 милиона и отказ на Сената да одобри закона. Ууууррааааа!
Meanwhile in Tokyo:
Слънцето продължава да си изгрява първо там, флагът им продължава да прилича на петно от мензис, а на 1 октомври 2011 САЩ, Австралия, Канада, Южна Корея, Япония, Нова Зеландия, Мароко и Сингапур другарски подписват споразумението ACTA. Какво преставлява ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement, в превод Търговско споразумение за борба срещу фалшифицирането)? Споразумение, което отдалеч мирише на Авгиеви обори преди Херкулес да ги изрине из основи. Може би не сте чували за подобно нещо? Не се притеснявайте, не сте единствените. На споразумението грижливо не бе давана гласност, да не кажа, че беше пазено дъъъъълго дъъълго време в тайна. За него се заговори по-активно едва съвсем наскоро, като никак не ласкавите изказвания по негов адрес не попречиха на 22 страни членки на ЕС, сред които и България, на 26-ти януари 2012 г. да го подпишат в Токио. От българска страна е подписано от посланика ни в Япония - Любомир Тодоров.
Но за какво толкова става въпрос и защо въбоще си струва човек да се занимава с подобна тема? Първоначалният замисъл е да защитава фирми и компании от фалшификация на техни продукти, неправомерно използване на логото или името им, защита на интелектуалната собственост от фалшификация. Проблемът е, че понятието интелектуална собственост е прекалено широко дефинирано в рамките на ACTA. Тук се намира и уловката. Дефакто споразумението иска да се бори срещу пиратството в интернет под предлога, че то е фалшификация на интелектуална собственост. Само че в интернет интелектуалната собственост бива КОПИРАНА, а не фалшифицирана, като целта най-често е да СПОДЕЛИШ определено нещо с някого. Демек хич не се ограничават само до ментетата, както би си помислил всеки нормален човек щом прочете името на споразумението. На практика по силата му нямаш право да слушаш с приятел дори албум, за който си си платил, защото приятелят ти не е давал пари за него. Най-най-просто казано. Проблем е също, че разпоредбите на ACTA са така изготвени, че практически излиза, че можеш да лежиш в затвор заради пиратство и крадене на интелектуална собственост - вече не стига само да заплатиш на „ощетените”. В следния клип по малко пропаганден, но ясен начин е обяснено как на практика се може да се прилагат разпоредбите на споразумението в интернет:
Доста по-галям шит от SOPA, а? Най-вече имайки предвид, че под ударите на споразумението могат да попаднат блогъри, журналисти или просто всеки един от нас, споделил линк във фейсбук или по имейл. И да си кълчим езика, и да се опитваме да говорим само за филми и музика, става въпрос за нещо далеч по-сериозно - за абсолютно регламентирана цензура в полза на малък брой компании. Да се учудваме ли, че инициатори са САЩ и Япония (или поне Уикипедия така твърди)? И докато хвърляха прах в очите на хората със SOPA и PIPA, които логично бяха отхвърлени, въпросното споразумение се подписа тайно-тайно, без да му се дава излишна гласност. За да влезе в сила обаче, трябва да бъде прието от Европейския парламент и точно тук е надеждата.
Едно е ясно обаче, дори и да не приемат ACTA, то интернет очевидно е на мушката. Никой няма да ни остави още дълго да си мандахерцаме мнението и ще измислят начин да налагат рестрикции и тук. Докато накрая не го превърнат просто в масова платформа за проучване на пазара и на клиентите. По тоя повод – вижте какво ни готвят от Гуугъл от 1-ви март 2012г. Честито, още повече флууд с реклами и персонализиране на резултатите при търсене, демек цензуриране на резултатите с цел да попадаш на тези от тях, които от компанията са счели, че ще отговорят на нуждите ти. "В началото бе словото" - а накрая какво ще остане?
С голяма мъка изчетох целия договор/проекто закон. Честно, за малко да умра от скука, а имам частичен тренинг с тези неща.
ОтговорИзтриванеНа първо място прави впечатление следното. Движението срещу ACTA говори за неговите безспорни точки - опитите за ограничаване на пиратството и евентуалните механизми за предпазване на правоносителите от такъв тип "кражби" за в бъдеще. До толкова, до колкото разговорът в тази посока може да бъде само и единствено в морален аспект, всички противници на новото европейско законодателство са победени. Защото правните аргументи не са на тяхна (наша) страна.
Смущаващи са други параграфи от ACTA. Притесненията около евентуалното нарушаване на т.нар. лично пространство в мрежата са основателни. Там трябва да удрят противниците на този проект. ACTA е възможно да легитимира безпрецедентна цензура в интернет пространството, подлагайки на съмнение всички демократични ценности на модерните европейски общества. Но не ти ли се струва, че това е прекалено видимо ? С други думи, макар и мъглата, в която (си мислим че) е обвита ACTA, не е ли "видно" какво се цели с този закон? Тези размишления ме навяват на мисълта, че има и нещо друго... Нещо, което е отвъд видимата част и предвидимите последствия върху масовия потребител и в крайна сметка информационните общества.
Аз лично съм притеснен главно, че ACTA може да се окаже инструментът в европейското законодателство, който едновременно да подсигури няколко основни (политически/икономически) цели :
1. Безспорно западният свят и в частнот ЕС е в дълбока, не само икономическа, но и политическа депресия. Това е видимо на базата на провежданите последните 5 години избори в различните европейски държави. Видимо е и от отношението на обществата към техните правителства и традиционни политически сили. Не са малко в последно време и инцидентите, предизвикани от разширяването на "гражданското общество", на онази група, която търси правата си или е проводник на набиращата сила анти-системност. Принос за това има свободата в интернет. Безспорно е. ACTA, обаче може да даде на традиционните, консервативни кръгове да контролират потоците от информация, обменът на идеи и най-вече самите настроения, витаещи в интернет.
ОтговорИзтриване2. Вече бе лансирана идеята за това, че зад този проект и неговото задвижване през последните години стоят много добре организирани лобисти. Това в никакъв случай не е лишено от логика, но масовата реакция отново е заблудена. Ударът едва ли ще е толкова силен срещу пиратството, колкото срещу независимите издатели и правоносители. Това ми твърдение се гради върху факта, че към днешна дата най-големите корпорации, които играят в сферата на медиите, музиката, високите технологии се унифицират. Това са и единствените сектори, които получават адекватен ръст, дори във времена на тежка икономическа криза. Тази унификация, това монополизиране може би донякъде ще доизчисти праволинейността на икономическите отношения (в нарушение на правилата (ако изобщо има такива) на свободния пазар), сиреч някой иска да има точно пет корпорации, които да приватизират всичко около себе си и да го съберат на едно място, на принципа на мола. ACTA би могъл да бъде идеален повод да се направи още една стъпка към това естествено развитие на модерния нео-либерален капитализъм.
3. There is no knowledge, that is not power. Уви, някой изглежда, че се е досетил, че може да препечели и от споделени слова, метафорично казано. Аз си представям интернет в бъдещето като една огромна касичка, която събира стотинките на потребителя. Като услуга, която задейства механизъм от редица други услуги, всяка от която си има своята цена. А тази цена я определяме ние, благодарение на добрите си навици да правим в интернет това, което ни се прави. Маркетолозите могат да потвърдят думите ми, че по-добър анализатор на съществуващите пазарни ниши от адекватния интернет потребител - няма. И преди да сме се уверили, че на първо място сме следени поради такива причини, трябва да се уверим, че някой вече се е досетил, че една от тези ниши очевидно е самият интернет.
Това е, според мен, цялата работа, въртяща се в главите на и без това достатъчно тромавата брюкселска бюрокрация :)
Съжалявам за флууда с два коментара, но системата не приема токова дълъг един.
Бе я беги с тея глупости за флууд! :D :D
ОтговорИзтриванеНа първо място да благодаря за дългите и обстойни коментари! Не знам дали въобще има смисъл да ти отговарям, при положение, че съм напълно съгласна с всичко казано, но може би ще е добре само да подчертая отново на два много, много важни аспекта, които и ти засягаш. Първо, АСТА въобще не е само акт срещу пиратството, а точно както си отбелязал ще позволи на няколко избрани компании да онанират свободно върху музикалния пазар, филмовата и фармацевтичната индустрия (аспектът с лекарствата, впрочем, много удобно бива избягван докато лицемерно се говори само за торенти!). Второ, интернет като:
а) анализатор на пазарните ниши ("Капитал" излязоха наскоро със статия, в която имаше едно чудесно хубаво изречение - "Личните данни са петролът на нашето време", като под лични данни въобще нямаха предвид ЕГН-та, адреси и тем подобни, а точно това къде ходиш на почивка, в какви сайтове влизаш, по кое време на денонощието си в мрежата и куп други индикатори, които помагат на фирмите да персонализират предлаганите продукти. Мисля, че точно това е видимо и от новата декларация на Гуугъл, към която съм постнала линк.)
б) касичка - Особено правилно намирам изказването "благодарение на добрите си навици да правим в интернет това, което ни се прави" - веднъж осъзнали зависимостта ни от мрежата, "дилърите" няма да ни оставят материал на аванта.
И последно само да вметна - от гледната точка на човек изчел десетки резолюции на ООН (не знам дали се брои като "опит" в тази сфера, де, но просто и преди съм се сблъсквала нерядко с текстове на законопроекти/споразумения и прочие) мога тотално да потвърдя, че текстът на АСТА е безумно скучен, всеобхватен, дефинициите са на места твърде разширени, неясни, липсва конкретика, което го прави трудносмилаем и никак не лек за осмисляне
Виж нещо интересно.
ОтговорИзтриванеhttp://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=846678
Щом и адвокат е объркан и несигурен в тълкуването... библиотеки, радиостанции, клубове - при така писани правила явно е трудно да се тегли границата.
ОтговорИзтриванеДа..., всъщност изглежда, че ACTA не е объркан само за хора като нас и това си има причина :)
ОтговорИзтриванеНа следващия концерт на FAYD никакви кавъри на Ceremony - иначе сфинктерни приключения в някой републикански затвор :D
ОтговорИзтриванес нетърпение очаквам какво ще се случи с АСТА, поздрави и до скоро, приятна вечер на всички
ОтговорИзтриване