"Работници, студенти и ученици, побойници, курвари и алкохолици върлуват на глутници из нощния град - отчаян от живота пролетариат", коментира състоянието на българската младеж Миролюба Бенатова в сутрешния блок на БТВ наскоро... Пардон! Изказването всъщност е част от текст на песен на любима моя ъндърграунд шайка, чак ме е срам да ги слагам в съседно изречение с въпросната дама. Срам, срам, ама няма как, особено при положение, че не е нещо необичайно да се чуят такива констатации относно българските младежи в родните медии, нали? Според българското общество, училищата са подобие на чалга клубове, от чиито тоалетни може да се чуе синузитната симфония на хора, шмъркащи евтини амфети в такт; учениците пък са алкохолизирани, наркоманизирани, чалгаризирани, изпростели, затъпели гибоноподобия, пребиващи учителите си, пишещи Рамбо Силек по изпити и живеещи за единия абитуриентски бал. Пък за студентите хептен не ща да говоря, че ако се вярва на страховитите разкази на очевидци и оцелели, в сравнение със Студентски град, Содом и Гомор са консервативни пуритански селища, отличаващи се с добри нрави и прилични обноски. Да не споменавам факта, че на първа страница в Google при търсене на "българска младеж" ми излизат следните работи: тук, и после тук, и да не пропуснем една статия, достойна за "Пулицър" и Нобелова награда наведнъж. Самата аз също дадох своята достойна лепта за окъкването на българските ученици в "Абитуриентски бал - тая вечер е скандал". От сегашната си гледна точка заставам зад всяка една запетайка от статията, но нито се гордея с нея особено много, нито намирам за особено радващ факта, че упорито продължава да е една от най-четените ми публикации. Защото това е лесният начин, защото е елементарно да се подиграваш и да плюеш, защото не трябва прекалено много акъл, за да видиш проблемите и абсурдите - всеки средностатистически тъпанар го може...
... защото бях в 9 клас, когато някакви от "Телеграф" ме снимаха да пия мента в Борисова и години след това снимката продължава да се мъдри в различни техни публикации - от статии за алкохолизирането на учениците, до такива за вдигането на цената на ментата. И нямаше да имам нищо против, ако на същата популярност се радваше и есето, с което спечелих конкурс на Пощенска банка на тема "Как да изгоним скуката от училище?" и след това беше публикувано в специален учебник, който изпратиха до МОН. Но е далеч по-лесно да издириш заблудени 15-годишни пикльовци, които се наливат в паркове и градинки, отколкото да си дадеш малко зор и да се докопаш до кадърните и можещите сред тях. Защото негативното продава - това не е тенденция само в България, като цяло медиите представят света по-конфликтен и посран, отколкото той всъщност е. Но имам чувството, че у нас се е превърнало в някакво извратено онаниране на по-силните (сиреч имащите парво на широка публична изява) върху по-слабите (сиреч тези, които никога няма да си пробият път да вестникарските заглавия). Защото вечно учениците и студентите са създаващите бисери неуки и полуграмотни симбиозни форми на съществуване между мозък на пиле и глава на човек, но рядко вината носят учителите, смазващата бюрокрация в образователната система, семейството, пък да не говорим за самото общество. Защото ей такива драсканици могат спокойно да се реят и трупат популярност из медийния свят - това е изпит, на който бях и изкарах 5.88 с есето си, но ако бях имала безкъсметието да попадна в залата на въпросния всевишен квестор, който преценява съдържателността на есетата само с един поглед, вероятно щях да бъда поредната моладжийка, облечена безвкусно. По същество нямам нищо против да съм точно това - само че стойността на един текст не зависи от това дали написалият го има мека китка или 53-сантиметров бицепс в диаметър и никак не може да се оцени в секундите, в които квесторът прибира листовете в плик за писма и го запечтава пред очите на кандидат-студента.
Защото Терминал 1 и 2 са се превърнали в някаква универсална формула за въздействие върху чувствителността на хорските сензори - може и порно сценарий да си написал, но ако завършиш с това, че героите са разочаровани от живота в България и си хващат полети от въпросните терминали, ти, друже мой, си литературен гений. Защото само свестните, умните и кадърните хора излитат от Терминал 1 и 2, а нехранимайковците остават в България, нали. И на никого не му хрумва, че същите тези отлитащи ученици и студенти доскоро са били част от негативните статистики за пиянстване и наркоманизиране, така учтиво предоставени ни от медиите. Докато бях ученичка в България, бях момичето с ментата от страниците на "Телеграф", но сега като заминах вече съм изтекъл мозък, за когото е уместно да се жалее. Как става тоя фокус бе?! Но ако бях останала у нас, щях да съм поредната българска студентка, нали? Родните студенти в чужбина са далеч от обективите на медиите ни и затова когато се правим на мотики, пушим, друсаме се, харчим месечни заплати по заведения и се бием, това не става достояние на цялото псевдозагрижено общество - ние си оставаме изтекли мозъци, независимо, че може и да сме най-големите отрепки, заминали, просто защото техните могат да си го позволят. Виж, когато студентите в България правят абсолютно същите неща, те са долна измет и низвергнати боклуци.
Защото обаче, ако се върна в България, в очите на немалко хора ще съм просто нереализирал се на запад неудачник, нали? Ни насам, ни натам - нЕма угодия, братче. Защото на учещите и живеещи в чужбина се гледа като на бити карти, които едно, че няма да се върнат никога повече, второ, че вече не би трябвало да изразяват каквито и да било мнения и критики относно случващото се в България, защото не са на място и не знаят, а? И вместо да се използва този човешки потенциал, на нас ни се приписва ролята на лирическия герой от "Облаче ле бяло". Еми не, аман, ай сиктир. Трябва да се разбере на първо място, че и сред учещите в чужбина, и сред тези, избрали образованието у нас, има както и невероятни машини, готови и мотивирани да се справят с всяко едно предизвикателство, така и пълни загубеняци. И това е неизбежно - във всяка група хора е така, няма смисъл от излишно демонизиране или обожествяване. И още - потенциалът както на едните, така и на другите е най-голямото богатство на България и трябва да се намират начини да се използва. Емигрантите или учещите в чужбина не са някакви си 2 милиона души, на които трябва да се обърне гръб, защото са избягали - това са хора с международен опит, сред които има както и много миячи на чинии, така и такива, които искат да работят за родината си. Откъде го знам? Познавам близо 40 наши студенти в България, Германия, Австрия, Великобритания и къде ли още не, членове на неправителствената организация Обединени идеи за България. И с комбинираните усилия на всички тези младежи през септември в Софийски университет ще се проведе конференция за български студенти (както учещи в родината, така и следващи в чужбина), където ще се създадат и в последствие реализират граждански проекти в различни важни сфери като икономика, образование, околна среда, здравеопазване, труд и социална политика и още много други. Знам, че от организацията едва ли ще се зарадват да видят името ни в толкова радикално критикуваща публикация, но наистина имах нужда от нещо хубаво, с което да завърша, за да не е всичко поредната доза слюнка и жлъч. Защото една лястовица пролет не прави, но Обединени идеи за България далеч не е прецедент: защото има студенти, които се борят за промяна; защото има студенти, които искат умна България; защото има студенти, които искат България да е част от красива Европа; защото има и още най-различни организации и сдружения на млади хора като Тук-Там, "Школа за демокрация", EGO POLITICO, Aisec - България и куп други, които малко или повече са мотивирани да спрат да мрънкотят и да започнат да действат. Защото градивни неща СЕ случват у нас, независимо от усилията положителното да бъде неглижирано.
В първи семестър една от доцентките ми ни обясняваше правилата за изнасяне на доклади и презентации. Показа ни пет елементарни математически уравнения, в едно от които беше допусната грешка при смятането. Когато ни накара да коментираме показаното, всички се изредиха да обясняват как е имало един сбъркан пример. Тогава тя каза следното: "Да, има един сбъркан пример, но и четири верни такива, които са добре структурирани и с ясно изведено решение". Грешките и гадостите лесно се набиват на очи - трябва по-сериозно взиране, за да се открие хубавото, дори в случаите, когато то преобладава.
Здравейте, много ми харесва горната публикация, мисля, че българите имаме нужда от малко критика и от много работа. Все пак като студент мога да кажа, че има младежи, които наистина имат бъдеще. Аз лично не съм се напивал от 1 година, не броя рождения си ден и нова година :D, на 8 декември си легнах в 10 часа, защото бях в сесия; не употребявам наркотици; пуша цигари, но човек без порок няма... Искам да кажа, че имам амбиция, както и повечето ми познати. Тъжното е, че България наистина се превръща в една чалга страна на наркотиците и мутрите, но това няма да се промени с критики и недоволство. Няма значение, липсва ми време да се изкажа по-подробно.
ОтговорИзтриванеСъветът ми към автора е - по-позитивно я карай и се върни в България като завършиш, за да участваш в реформирането и изграждането на една истински правова и европейска държава на 21 век.
Успех!
^ благодаря, наистина (:
ОтговорИзтриванеИ докато темата е прясна - вижте какво е постигнало това българско слънце : http://news.burgas24.bg/370411.html
Все повече се убеждавам, че голяма част от проблемите ни идват от това, че не сме се научили да разпознаваме нюанси. С други думи, да виждаш само черно и бяло действително е неангажиращо, пък и сама каза, че най-лесната част от изпита е да те попитат кое кое е. Ето защо, обаче, развитите страни са измислили един на теория вършещ работа метод на експертизата. С тази експертиза се занимават разнороден набор от организации от неправителствени сдружения до пряко подчинени на президента или министерски съвет комисии, които в пряка връзка с други институции се предполага, че могат да отсеят правилният набор от информация, нужна на управляващите и планиращите, за да знаят какво се случва вътре в обществото. И предполагам ще се съгласиш, че една от най-най важните теми е какво се случва с младежта. Да, тя е дискутирана и като много масова и подложена на обществено разглеждане позволява вмешателство на всякакви елементи, на които, дет' се вика не им търсиме много, много мнението, но нали това все пак е демокрацията и свободата на словото. Да може един квестор да напише какво мисли, а след него една студентка (ето, позволявам си дори нарочна неграмотност), след нея кой знае... Другото, което винаги много ме е дразнело в тази несвършваща дискусия е много крайната конкретизация. Това е доста стар прийом, ако трябва да сме честни. Така например, една статия, чието заглавие ни съобщава че 40% от българските студенти взимат някакъв сорт наркотици априори би трябвало да играе ролята на съобщителна. В последствие, обаче, се забелязват и оценъчните елементи и изградените взаимовръзки със социални последствия. Сиреч аматьорският вестник пише, че студентите се друсат, но с течение на четенето, разбираш, че в това се коренят основните проблеми на образованието. Слава на разума, ние не се хващаме на подобни евтини провокации с цел. Но и крайният и сляп оптимизъм също не е гаранция за прогрес. Половината интернет беше залят с коментари по случай това, че наши хлапета са спечелили олимпиада по информатика. Патосът достигна the point of no return и пак се върнахме на стария хал - "нашето гардже си е най-хубаво", нещо повече - ние сме най-умните, развитите и интелигентните, вижте ги на Запад, Изток к'ви са опростачени.
ОтговорИзтриванеКогато числата говорят всички мълчат, нали знаеш. Наскоро се занимавах с едни данни, които впрочем, не видях никъде по медиите, което ме кара да си мисля, че като разработка са до някъде автентични. Те казват, че около 40% от българските граждани са функционално неграмотни. Това, означава, че малко по-малко от половината народ в границите на Република България може да прочете, но не може да осмисли прост текст. Всеки може да изкаже теорията си за това - от хроничния недоимък до нереформираната образователна система, през влиянието на пороците та чак до ниската конкурентно-способност, породена от ужасяващо ниския прираст на идните поколения. Посочването е недостатъчно, нужен е брейнсторминг за решението. А той липсва... Липсва и дори умните, кадърни и блъскащи студенти в България и чужбина не го прилагат. Нещо повече - те се ОТКАЗВАТ да участват в процеси, били те политически или поне от обществено значение. Случаите са прекалено малко и прекалено на рядко, за да бъдат значима част от ежедневието ни, да не говорим, че повечето са фасадни и изпразнени от съдържание. За това си стоим и не мърдаме. Щото и на стадиона е пълно с треньори, които я разбират играта, но никой не се е заел с това да води отбора.
Ще ми позволиш ли първо да коментирам последния абзац от написаното от теб, защото малко или много темата ми е позната? Въпросната статистика за функционалната неграмотност е влизала неведнъж в полезрението ми, но веднага оспорвам факта, че не се прави нищо по въпорса! "Заедно в час" - неправителствена организация, насочена към набирането на учителски кадри за българските училища. Те не търсят педагози, а се насочват към хора, които се занимават с други неща, но искат да се посветят на образованието. Например имат икономисти, които преподават математика. Ако разгледаш по-подробно дейността на въпросните, ще видиш доста интересни практики, които те се опитват малко по малко да въведат в България. В момента масово неправителстевния сектор се е насочил към неформалните форми на образование - допълнителни академии за добиване на квалификации, семинари, граждански обучения (не, не става въпрос за това как да си сложим портивогаз!) и тн. Може да е като капка в океан, но е начало.
ОтговорИзтриванеПредполагам твърдението, че младите не участват в обществени и политически процеси е провокирано както от наблюдения, така и от една статистика, която обиколи медиите, а именно, че едва между 2 и 6 % от младите хора в България участват в различни видове организации. Само че други данни сочат, че близо половината от младежите участват в правенето на политикИ (много важно е множественото число!!!), но просто не се идентифицират със съществуващи организации, а предпочитат да работят в неформални групи. Т.е. индикации за някакъв вид активност има и не можем да си затворим очите пред него.
Сори, може би го приемам твърде лично, но специално частта с липсата на брейнсторминг за пробелмите в образованието/обществото, буквално плюе над усилията, които с хората от Обединени идеи за България вложихме в последните 9 месеца и ще продължаваме да влагаме занапред. Знам, че не трябва по никакъв начин да го приемам лично, защото не е - просто когато си си посветил един семестър на нещо, ти става малко тъпо, ако някой констатира, че нищо не се прави във въпросанта сфера :D
Не искам да звуча нито розово, нито сиво, нито черно, нито бяло, нито лилаво, пембяно, червено, синьо или каквото там още се сетиш, но лично за себе си съм на мнение, че някакво движение в посока подобрение е налице, как ще се развие е отделен въпрос.
За липсата на нюансиране веднага се съгласявам - Ботевото "силно да любим и мразим" май е валидно и до днес, опасна практика.
А относно темата за младежта - ще коментирам сачмо сегмент от това, което си написал. Да, свобода на словото е всеки да може да се изкаже по даден проблем. Въпросът е, че в България малко липсва едната гледна точка - докато квесторът можеше да напише как всички са моладжии и евтини проститутки, никой кандидат-студент не можа да пусне опровержение :)
И те така.
ПС: Бях наскоро на една младежка академия близо до Созопол, където се запознах с ааааадските хора. Заеби това, но едно момче с няколко години по-голямо от повечето хора там, ми обясняваше, че това е една от многото му подобни акции в последните години и е изумен, че този път не познава почти никого, защото обикновено все същите хора си ходели по такива мероприятия. Т.е. има нови кадри в тези сфери, нови хора се ангажират. Може би ще кажеш, че говоря на парче - вероятно до някаква степен е така. Вероятно и погледнато обективно отстрани изглежда, че случаите на младежка активност са единични и прекалено малко, за да направят сериозно впечатление. Не знам, в момента ми хрумват над 40 конкретни примера (най-вече на организации и инициативи), които мога да дам - не мисля, че е толкова малко.
ОтговорИзтриванеИ все пак да те питам от най-искрено любопитство, пък ти ако прецениш, ми отговори - горният ти коментар ми прилича на коментар на човек, който е възприел ролята на обективен наблюдател на случващото се, но не и на участник в процесите. Това така ли е и ако да, защо си избрал такава роля за себе си?
Не, не исках да звучи като омаловажаване на канските усилия на малцина за добруването на мнозината. Напротив. Пряк наблюдател съм на бомбастичното развитие на неправителствения сектор, мои познати и приятели участват от години в изграждането на идеята за неформалното образование (но не онази от 90-те) и не се чувствам съвсем бос. Всичко това е чудесно, но за засичане на преки резултати ни е нужна появата на поне една идея повече качествена продуктивност. В противен случай старата схема остава валидна. Пък хората, сама знаеш, се интересуват главно не от знания и умения ами от тапии, печати и признания. Съжалявам, суровата истина е това. Знам, че от твоята камбанария нещата изглеждат различни и съм подготвен, ако искаш да дискутираме по сериозно защо считам (пък и виждам, реално, на практика), че движението в тия пластове е незначително, защо съм черноглед и защо често наричам подобен вид инициативност образователни балони. Това е отделна тема, виждам, че си почти специалист в нея, знам че е възможно просто да гледаме в различни посоки :)
ОтговорИзтриванеОтносно 9 месечният ви труд - усилията винаги се възнаграждават пък малките, но сигурни крачки са единствената перспектива за постигане на по-сериозно предвижване напред. А това, за което говорих по никакъв начин не засяга вашата организация, защото колкото и голяма платформа да се опитва да бъде, никога не може да надскочи масата си, както биха казали физиците. А масата на обществото е достижима само и единствено от държавната машина и мас-медиите. Обществен дебат е това, което е нужно, за да се открият и скритите болежки, освен видимите рани. Всичко останало са частни визии, които са нито експертни (тъй като най-вероятно боравят главно с личен опит), нито обективни (не може да има обективност особено, когато основните ни изводи са в пряка корелация с онази схематичност на политическата догматика. Тежко...), за да бъдат в крайна сметка полезни. Сиреч има си измислена методика, не е нужно да хвърляме жестоки усилия в откриването на топлата вода. Механизмите, обаче са трудно управляеми, ако не разполагаме с нужния инструментариум, както е в момента. На нашенски език - преливаме от пусто в празно. За да не бъда голословен - когато в МОН и правителството (което и да е то) се хванат за гушите на тема реформа винаги точка едно е заплащане, съкращения, състави. Гладна мечка хоро не играе. Преди да се разреши този проблем трудно може да се говори за всички останали проблеми. То е малко като пенсионното осигуряване. Говориме за изграждането на трети стълб, но когато другите два отсъстват се получава малко като златно копче на скъсано палто. Обединяването около общи (избистрени..) идеи в големи, отворени форуми е начин да се получи гласност и алтернативна визия, но не е предпоставка за резултат.
Както споменах и по-горе раздвижване има, то е похвално. Такъв тип академии, кръжоци, летни училища събират нови и нови последователи. Това е хубаво, дано да е тенденция.
Искам - не искам съм част и ще бъда част от случващото се. Това е, дето се казва, професията ми. През годините съм бил ту по-активен ту по-пасивен, но ролята на обективен (може би искаше да кажеш пасивен, признай си ;) ) наблюдател не ми е била присъща, но не съм и осъждал, защото ненавиждам принудителния принцип, дори да става дума за пряко действие.
Обществен дебат е това, което е нужно, за да се открият и скритите болежки, освен видимите рани.
ОтговорИзтриванеВ десетката!
За съжаление не съм наясно с това какво е нужно (считай каква е процедурата), за да се започне такъв дебат. Правителството ли трябва да го припознае като значим, обществото, неправителствения сектор ли или всички заинтересовани? Но ми се струва, че докато това не стане, не можем да си позволим да бездействаме по въпорса. Най-малкото с действия в тази област можем да подготвим достатъчно добре хора, които след време да водят един така значим дебат на прилично ниво.
(може би искаше да кажеш пасивен, признай си ;) )
Ще замълча дипломатично XD
Относно първия ти абзац:
Честно да си призная, преди две години и аз започнах съвсем бегло да проявявам някаква активност именно заради тапията. С вермето обаче намерих смисъл в новите неща, с които се захващах. В такъв момент и мотивацията се променя. Така че - да, безспорно много хора го правят заради сертификатите. Но някои се и увличат в последствие.
Инак с удоволствие бих чула гледната ти точка по въпроса, опита, който те е навел до подобни заключения. Никакъв "почти специалист" не съм, хахах - просто в последните няколко месеца открих неща, за чието съществуване не съм и подозирала и те ме обнадеждават. Но ако си гледаме само от своите камбанарии, доникъде няма да стигнем, така че чуждо и противоположно на моето мнение определено би било от полза.
Ех, тази женска дипломатичност. Защо в Брюксел не изпратиме само жени (без оная селяндурка Кристалина Георгиева)?
ОтговорИзтриванеИначе, да.. много правилно. Повече от всичко е нужно в момента обществото да бъде подготвено да инициира и приема дебат за образованието. Точно това ми беше и мисълта. Но ще побързам да кажа и друго, за да не изневеря на себе си... На първо време такъв тип събития се предизвикват от странични тела, най-вече лобистки групировки с определени интереси в дадени сфери. Те, също така, нагласят общественото мнение посредством най-различни способи. Справка, истерията около Йордан Опиц и присъдата му за убийство. Бе предизвикана вътре-обществена имплозия по хитър начин с правилен подбор на конкретния случай, за да може да бъде моделирано ново течение, обслужващо лобистките интереси (в случая на оръжейното лоби, за което ще е много по лесно от тук нататък да иска поправки в закона за притежание и използване на оръжие, опирайки се на високото обществено мнение). Второ и според мен най-важно. Колективното съзнание за значимост на проблема. Колкото и специалисти, учени и учители да дуднат, че училището е важно, в пъти повече доказват обратното. Ако утре те поканят в телевизията да говориш 20 минути за проблемите на висшето образование в БГ, например, на кака ти "Черната" Златка ще са ѝ нужни буквално 5 минути да ти се изплюе на труда последните 10 години и на грима, дето ще си си го правила 1 час. Защото в българското общество го няма схващането за ценността образование. Това схващане го има сред много малка част от градската интелигенция и пряко обвързаните с процесите хора. За всички останали образованието е просто преход, т.е. необходимото зло към нещо по-голямо - документ с печат, който от своя страна би трябвало да гарантира доходоносна работа. Това е и което имах предвид по-горе. Отстраняването на този порочен кръг е conditio sine qua non на успешен, ползотворен дебат с ясни и сигурни резултати.
Ха! Извън темата, но това, което казваш за Опиц, е много, много интересно. Аз лично отдавах цялата простотия на хвърляне на прах в очите покрай избора на ВСС, но прехвърляйки в главата си много от коментарите, които прочетох във връзка със случая, хипотезата (или някое събитие ми е убягнало и не е просто хипотеза?) ти определено не може да бъде пренебрегната!
ОтговорИзтриванеИначе за колективното съзнание май май си е съвсем както го каза. Как обаче ситуацията да бъде променена го оставям като отворен въпрос, защото методи много - трябва да се намери просто такъв, който действа у нас (само ще вметна съвсем отделно, че изобщо, ама изобщо не съм фен на крадене на западни или каквито и да било други практики и дословното им имплементиране у нас - трябва да се намери собствен подход, трябва тези практики да бъдат пречупени през нашата си призма и конкретна ситуация)
Най-големият проблем на образованието е, че ти трябват около 15-20 години, за да видиш резултатът от усилията ти в областта, при това резултатите не са на принципа око да види, ръка да пипне. За мен именно поради тази причина до момента няма достатъчно настъпателни и решителни промени в този сектор - не е като магистрала, която да построиш за 2 години, да й срежеш лентата, хората да й се порадват и да гласуват за теб на изборите. Затова съм склонна да поставя до известна степен под въпрос твърдението ти, че не се засича достатъчно "качествена продуктивност" - можем ли сега със сигурност да кажем коя продуктивност е качествена и коя не? Или не съм те разбрала и имаш предвид, че като цяло качествената активност е малко?
Ето за това говоря конкретно. Нужни са т.нар. "непопулярни политически мерки", сиреч политическа реформа, подета в следствие на определена инициативност от управляващо мнозинство с ясна визия за промяна, съгласувана на експертно равнище. Само че, както ти сама каза, образованието не се отплаща веднага - нужно е време - 10, 15 до 50 години. Тъкмо за това няма и правителства, които да се престрашават да поемат инициативата, няма и такива, които да продължават непопулярни мерки. И двете схеми почти директно отбелязват загуби на "лесния" електорат, най-просташки казано.
ОтговорИзтриванеДругият вариант е, дето ти викаш, да не гледаме на други места, но то просто няма как - на Запад в Европа (континентална) където принципа е "Еврибади на магари". Системата е подложена на непрестанни промени, като основната цел е да придобие лесно моделираща се форма (нещо, от което имаме спешна нужда, особена сега, когато във ВУЗ-овете кандидатстват най-малките випуски), която най-малкото притежава плюсовете лесна адаптивност, приемственост и интерактивност. Добрите практики трябва да се наблюдават и изучават.
Харесвам блога ти и го следя редовно. За сега предпочитам да остана анонимна и бих искала да ти задам един въпрос, а може би и няколко. Каква е целта на занятието, какво искаш да постигнеш с този блог и защо го правиш? Ще се радвам на отговор възможно най-скоро. Поздрави от Виена!
ОтговорИзтриванеЕлементарно е - имам нужда да изразявам мнение по въпроси и теми, които ме вълнуват. Също така го намирам за добро упражнение за стила ми. Отделно - сама съм си шеф, не завися от някакви (независимо колко повърхностни, но все пак налични) редакторски намеси. Почти всички неплатени блогъри малко или много пишат поради същите причини. Блогът не е тематичен и няма и да го направя такъв - тук са размишленията ми по разхвърляни и разнообразни теми.
ОтговорИзтриванеАко имах някаква друга цел, освен да пиша каквото ми харесва и както ми харесва, а исках например да стана популярна в публичното пространство, нямаше да си направя блог в дървена платформа като blogspot, да пиша километрични постове без нито една картинка и да не популяризирам писанията си по един или друг начин.
Странен въпрос, впрочем. Защо - ти с какви впечатления за моите велики цели и мисия остана, четейки писанията ми? :D
ОтговорИзтриванеНаздраве от Берлин!