Един роден рапър, нелепо възкръснал напоследък от дълбините на нищото заради... ами заради любовта си към пушенето на зелено и реденето на магистрали бело, изпя някога, че куките го дебнат и искат да го хванат, но няма да успеят този път. (лирическо отклонение: дали пък именно защото белото се консумира като си наредиш по някоя магистрала (о, обично на целокупната ни нация явление!), прокуратурата се захвана да разследва тази своеобразна обида към съвременните строители на България от ГЕРБ? Да не споменавам съмненията, че сияйното слънце на България, другарят Борисов, е участвал в контрабанди на по-долнопробното бело?). Нашето светло и демократично съвременно общество по подобен начин страда от друг вид параноя - нас не куките, а комунизмът ни дебне от всеки ъгъл! Привижда ни се току в някой паметник, понякога и в някой плакат на Бай Тошо, еле пък в "научна" конференция, посветена на богопомазаната щерка на последния (самото случване на която, искам да поясня, също намирам за нелепо - първо, че самата тя не е никакъв учен, второ, че има далеч по-заслужили хора, за които да се павят разни конференции). Баба ми ми е разказвала как навремето са ги плашили, че ако комунизмът рухне, ще избухне световна война и светът ще свърши. Днес ни плашат горе-долу със същото, но при условие, че комунизмът се върне. Важното е всички дружно да имаме един общ враг, нали?
Преди повече от месец поканиха мен и един приятел (да бъдем пълнеж) в някакво радио предаване, където гостуваше и Любен Дилов-син, който трябваше да си рекламира тогава новото телевизионно шоу. Имахме и другото безкъсметие да бъдем поканени на 8-ми септември - ден след рождението на Живков и ден преди паметния 9-ти септември. Заради първото бяхме обвинени в неграмотност - как тъй не сме знаели, че Тато е роден на 7-ми септември?! А когато казахме, че за нас 9-ти септември е най-вече исторически факт и самите ние, пръкнали се на белия свят в годините след падането на режима, просто няма как да се плашим реално от нещо, което не сме видели или изживели, получихме неразбиращи погледи, изпълнени със съжаление заради нашата безпросветност. Дилов-син изпадна в красноречива тирада за това как нашето поколение е това, което е, заради комунизма и е редно да се ограмотяваме и да се интересуваме от миналото. Не казвам, че греши, но... Как да се изразя по-правилно: как бе, как аджеба да стане тая пуста информираност като в учебниците по история светът свършва през 1945 г.?! То за историците все още е твърде рано да преценят кое как да бъде тълкувано, но инак от младите се изисква да са наясно. Как да следим причинно-следствените връзки в политиката на следосвобожденска България, при положение, че с малки изключения предимно в шести клас по история се учи нещо различно от Османско робство, прабългари и траки, Симеон и Борис, гръцка Антика и Навуходоносор (става въпрос за училища и паралелки БЕЗ ясно изразена историческа насоченост)?! Как ще има политически съзряло поколение, осъзнало се като гражданско общество, при положение, че от страх от (комунистическа) пропаганда, е забранено в училищата да се говори за съвременни партии и политика?
Непрекъснато се сравняват комунизмът и неонацизмът като трагедии в модерната история на България и Германия, но рядко се споменава как точно в (Западна) Германия лавират политически след края на войната. По онова време там канцлер става християндемократът Конрад Аденауер - човек, който в моите очи разбива мита за скрито-покритото в политиката. Четох наскоро една книжка с негови речи и интервюта - не съм чувала български политик, сега или отпреди 15-20 години, да говори толкова открито и честно за политика - думите му са абсолютен синтез на програмата, целите и вижданията на християндемократическия съюз. После, той е много далеч от вярването, че германският народ си е взел поука от случилото се по времето на Хитлер и затова разработва такова държавно устройство, че да сведе до минимум възможността за концентрация на властта - федеративното устройство на Германия, закони, позволяващи на малцинството да се наложи над мнозинството, когато второто се е запътило в грешна посока, политически плурализъм, основан на принципа на многопартийната система. Аденауер смята също, че младите хора трябва да бъдат образовани политически и да изберат партия, с чиито разбирания и виждания за света са съгласни - само така ще има активно гражданско общество, което да се противопостави при опит за налагане на политически мироглед от едного. В България пък да си член или симпатизант на някоя партия е срамно - всички са маскари, нали. При нас преди 20 години не са се направили подходящите закони и не са се взели необходимите мерки, та затова сега пост фактум ни карат да се страхуваме от разни червени призраци и видения. Наблюдава се и тотално неразбиране на понятията ляво и дясно в политиката, първото свързвано само с комунизъм, второто еквивалент на демокрацията, разбираш ли. И масово се иска безплатно здравеопазване от държавата, ниски студентски такси, социална справедливост, прогресивен данък, високи пенсии, увеличение на заплатите на държавни служители и тн., но инак всички сме в десния политически сектор, нали. И накрая - на политиката се гледа като на карикатура и нищо повече (както брутално правилно се изрази Жельо от Не!Новините) - всичко е една голяма помия, в която се набутват само нечестни, хитри и предимно некадърни хора. Като кажа, че уча политология, много често виждам насреща си повдигнати вежди и се започват полуграмотни излияния а ла "Ама ти политик ли искаш да ставаш?! Аз политолозите хич не ги харесвам - само говорят, много увъртат, ама нищо не казват.". И на никого не му хрумва, че може би просто хал хабер си няма за какво говорят въпросните, та затова не ги разбира...
Колегата abadapple буквално ми е взел думите от устата - няма значение, че цените на тока се качиха с 13 %, все тая, че в проектобюджета за 2013 г. са заложени скандално малко пари за образование и здравеопазване, какво ти пука, че докато в Исландия се прави референдум за конституция, създадена от гражданите, първият български референдум ще е за АЕЦ "Белене". В тези случаи бунтове и протести няма. Виж конференция за Людмила Живкова - това ни е проблемът! Дерзайте, ама без мен. Ще завърша като цитирам един коментар на Jolly Stomper изпод публикацията за изрисуването на паметника на Съветската армия миналата година, че нема смисъл да преразказвам:
Само модерният български политически елит, който изведнъж на 10.11.1989г. се обяви за анти-комунистически, дисидентски и про-демократичен, либерален, капиталистически, американофилски настроен, реши да се пробва да бута паметници. Без дори да са зашили и един шамар на Тато. Но всъщност кой нормален отхапва ръката, която го е хранила. Все тая...
Паметникът на Съветската Армия носи спомени. А живеейки днес, тук и сега, много от хората, които си спомнят времената преди 1989г. често се стряскат от "еретичните" мисли, пробягващи като циганин-крадец в тъмното. А те, обуславяни от 20 години "правилни политики" и "обществено развитие" все по-често са "Абе май не беше толкова зле..."
Никой няма да върне комунизма драги приятели, обръщам се и към 17-18-19-20г. млади хора с мнение, на които е насаден този ужас и страх от червеното знаме. Няма да го видите повече да се вее над вашата родина, пък и един известен бг хипар си го е казал преди това - спете спокойно деца... От хората, само българите и то само някоя част от тях се страхуват от 10 камъка и пет барелефа, пък бидейки те и толкова внушителни, колкото ги описват крайно-десните неолибералисти в България. На тях не им пука нито за пушкалата, нито за знамената, на тях им пука за спомените, които носи ПАМЕТника и то не от морална или хуманна гледна точка, че някой може да си спомни ловешкия лагер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар