Аз, келешът

Следующата изключително женствена изповед, синтезирала в себе си квинтесенцията на туй, дето хората го наричат грация и естетика, е провокирана от две снимки, които подпалиха патриотичните настроения в България, тъй както и три ракии с царска туршия не могат да ги подпалят. Едната фотография изобразява три момчета от ромски произход, които са застанали в провокативни пози с портретите на Борис I, Симеон и Левски. Втората стана вайръл (ах, ах - обичам българския език!) едва днес във фейсбук и изобразява 7-8-годишни момче и момиченце българчета (както многократно напомниха коментарите под снимката), които сочат среден пръст към портрет на Кирил и Методий с надпис "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви!". И двете изображения нямам намерение да поствам - вие имате гуугъл, пък аз имам някакви свои етични принципи, на които в момента и без това им се гади заради помийния народен гняв, който си навлякоха децата от двете фотографии.

Ще започна малко по-отдалеч, а именно от най-ранното си детство, когато заедно с момечтата от входа, в който живеех, се учихме на красиви думички като "копеле" и "да ти еба майката" и размахвахме средни пръсти на когото първо видим. Не преувеличавам - бях на седем, когато баща ми дойде при мен и ми каза, че речникът ми е станал отвратително вулгарен и непристоен. После попораснах малко, заиграх футбол и на 11 можех така да напсувам човек, че да го накарам три пъти да се препоти от неудобство. Всъщност всичките ми приятели бяха такива майстори на дългата майна, щото можеха да накарат и пиян сръбски войник да се поизчерви и смути. Същите тия младежи завършиха някои от най-елитните гимназии в София, а сега учат разнообразни специалности както в български, така и в европейски университети. В пубертета бях от ония противни вечно намусени и "бунтуващи се" тийнейджъри, които се изживяваха като нещо средно между Сид Вишъс от Sex Pistols и Селинджъровия Холдън Колфийлд. Wannabe different attitude - като се присетия, ми иде да си бия два шамара. Имаше месеци наред, в които нямаше ден, в който да не избягам от поне един час; продавахме фалшиви бележки; откраднахме и накъсахме дневника на класа, за да не видят родителите ни точните дати, на които сме отсъствали; рисувахме си свастики и надписи тип "1488" по ръцете и влизахме в часовете при германци преподаватели, като естестевно вдигахме високо дясна ръка за участие в час на хайл; написах и разпространих ужасно гадно и дискредитиращо мой съученик стихотворени из цялото училище; изнесох презентация по физика, в която обяснявах, че Хайнрих Херц се казва така, защото е бил на херца; с двама приятели написахме толкова вулгарен и скандален сценарий за училищно тържество, щото накрая бяха заплашвали някои от водещите на въпросното събитие с изключване; по някакви необясними причина ме избраха да изнасям финалната реч на класа ми на завършването, където завоелирано успях да тегля една майна на учителя ни по биология, когото масово недолюбвахме. Секс, наркотици, рок'н'рол и алкохол, се'ш се :D

Като цяло гаврата с институцията училище беше във вихъра си. И не ги разказвам тея неща от много гордост в излишък (честно казано, по-скоро ме досрамява като се присетя), а защото съм убедена, че почти всеки, който го чете това, не изпада в истеричен ужас заради написаното, а по-скоро му е смешно. 'Щото това си е келешлък в най-чистата му форма. Ще отида една крачка по-нататък - също толкова сигурна съм, че почти всеки четящ горните редове е правил поне едно-две от гореизброените, а вероятно се е стигало и до много по-големи крайности. 'Щото всичко това не е нещо ненормално и нетипично, което показва липса на нравственост, ценностна система или други подобни алабалавщини - това е просто келешлък. С ръка на сърцето си признавам, че всички тея неща съм ги правила, съзнателно или не, просто защото съм търсила внимание и съм искала да се отлича от другите, да бъда интересна по някакъв начин - не трябва да си топ психолог, за да го прозреш, нали. Просто е така - докато търсиш себе си, преминаваш през редица безкрайно досадни за околните ти хора периоди, в които общо взето им се иска да ти развъртят десетина плесника, но се сдържат с надеждата, че след няколко години всичко ще ти мине и най-после ще излезеш от черната дупка, наречена пубертет.

Разликата между моя пубертетски келешлък и този на ромчетата от Добрич се състои в това, че моите изцепки ги нямаше във фейсбук, за да им се диви нравствената ни нация. На мен, както и на повечето ми приятели и връстници, беше спестено общественото линчуване на всяка извършена тийнейджърска простотия и поругаването на всичко, което минава за свято в образователната система. Ромските ученици си признаха, че са направили снимките просто "за слава" - е, с какво, питам, е толкова по-различно това признание от моето, че просто съм се правила на интересна? Чета, че момчетата са били наказани да преминат към самостоятелна форма на обучение. Евала, Азис, евала, нацийо! Ще се намерят едни от малкото ромски деца у нас, стигнали до 11 клас, при това с успех над Добър 4.50, и ние ще ги отстраним от образователната система... евала бе, евала - начесахте ли си чувството за национална гордост и справедливост? Готино ли ви е, че съсипахте шансовете на тези деца за образователна степен, която би им помогнала да си намерят една идея по-добре платена работа? Оргазмирахте ли като четохте словоблудствата на другаря Кеворкян, който демонстрира типичен случай на творчески дрисък и диария... 11-ти клас, а цялата държава скача срещу теб заради някаква келешка проява, а междувременно България на три планети. Идилия.

После тия две мънички дечица от другата снимка, за която говоря. Към тях, разбира се, нямаше расистки обиди, не ги нарекоха животни, не призоваваха да ги пращаме в концлагери. Иска ми се да вярвам, че е така, защото децата са твърде малки, но вътрешно съм убедена, че ако снимката беше на ромчета или турчета, веднага будното ни общество щеше да ги прокълне вовеки. Но в прав текст в коментара на първия човек, споделил снимката, пише, че у децата липсвала ценностна система. Каква ценностна система, какви седем лева бе, уважаеми?! Кой на осем години въобще е имал изградена ценностна система - тогава ти казват "Не прави така, лошо е!": ако схванеш - схванеш, ако не - наказание и в повечето случаи се научаваш. Аз на тая възраст бях готова да покажа среден пръст на всекиго и всичко, не заради липса на ценностна система прочие изродщини, а просто защото ми беше смешно. Както на всички ни беше смешно, когато някой каже "секс" -  знаеш, че нещо е неприлично и заради това по някаква причина те забавлява и привлича. Някои смятат, че снимката е режисирана, което не е лишено от логика. Но и да си е напълно автентична, изливането на кофи с лайна върху осемгодишни деца е ГРОЗНО.

Разбира се, че не трябва да има гаври с националните ни герои, естествено, че е гадно осемгодишни деца да размахват средни пръсти пред разни фотообективи. Сто пъти ще го повторя, ако трябва - да, нередно е. Да, келешлък на тоя свят съществува, но със сигурност трябва да му бъде противодействано, за да може в крайна сметка да бъде преодолян. Родителите трябва да си вземат бележка, образователната система също, както и самите деца, но това да стане спокойно и разумно, с любов към децата и желание да им се покаже, че са сбъркали, но са напълно способни да се поправят. А не с омраза и крайни призиви, които само биха отблъснали младия човек, който може и да не разбира какво чак пък толкова страшно е свършил - в крайна сметка си говорим за снимка, по дяволите, не за убийство! Общественото порицание в стил добрия стар соц, където в училищния двор пред всички ти стрижат главата за назидание, ме отвращава. Особено при положение, че си говорим за многократно по-голяма публика отколкото навремето са събирали наказанията в училищните дворове. Едно нормално функциониращо общество, когато вижда, че налице е някакъв проблем, намира източниците на проблема и се справя с тях. А не подлага на обществено разкостяване жертвите от цялата ситуация. И сега една мъдра мисъл за финал: "Там, където много се говори за морал, той най-често липсва".