Защо журналистите трябва да учат статистика

Edit (01.11.2012 г.): Обърнах се към International Service Check за отговор, копирайки им кореспонденцията си с e-vestnik и отправих следните въпроси:

 - Вие ли сте изпратили графиката от статията в този й вид до българските медии?
 - Вие ли сте предоставили таблицата от статията в този й вид до българските медии?
 - Вие ли твърдите в изследването си, че 76,92% от банките веднъж НЕ представят информация за вида на лихвата по потребителския кредит, а веднъж СА представили подобна информация?
 - Вие ли твърдите, че 46,15% от банките веднъж НЕ са обърнали внимание на възможността за вземане на безплатно копие от поректодоговора, а веднъж СА обърнали внимание на тази опция?
- Какъв е истинският процент на банки, които НЕ дават информация на потребителите си за вида на лихвата по кредита - една трета, както твърдят от сайта DarikFinance, или 76,92%?
 - Възможн ли е да ми предоставите данните от изследването си във вида, в който сте ги изпратили на българските медии?

Получих следния отговор:

Ще се занимая по-обстойно с изследването, за да видя в крайна сметка кой прав, кой крив, защото от досегашната комуникация впечатленията остават противоречиви. Ако някой от вас случайно проявява интерес към изследването, за да си създаде собствено мнение за него - да пише в коментар и ще се разберем как да го изпращам ;)



Edit (30.10.2012 г.): Пратих лично съобщение до e-vestnik във фейсбук за доизясняване на ситуацията, посочвайки им всички неточности, които цитирам по-долу в статията. Ето техния отговор:

Благодаря за отделеното време, за да изясните тези недоразумения. Това са данни от Сървис чек и няма как ние да мислим и да ги променяме. Изпратени са ни, както ни всички медии. Пускаме ги в нашия сайт, защото тези трите, които цитирате, са за финансови новини и не ги чете широка публика. А в нашия сайт стигат до по-широка публика и представляват някакъв ориентир за потребителя.
Да, за таблицата трябваше повече пояснения, но мисля че е ясно, че става дума за процент на покриване на изискванията. При най-лошите банки е около 40%, при "отличниците" са покрити 100%.
Забележките Ви са от компетенцията на Сървис чек. Ние като редактори не можем да променяме тяхната информация.
И сме единствения сайт, който се осмелява да пуска критична информация за банки. Не е преувеличено, разни експерти по кредити са се обаждали и твърдят така.
Имаме и собствени проучвания и коментари и за банки, това от Сървис чек не е единственото. Осведомихме се от от тях защо липсват някои банки, поясниха, че са избрали масовите, с над 50 офиса в страната.
Благодаря за доброто отношение.
Иван Бакалов

При това положение ще пратя допитване и до International Service Check за тяхното мнение по въпроса и ще едитвам. Хубаво е, че от e-vestnik са се решили да публикуват проучването, за да добие широката публика поне някаква представа за ситуацията. Отделен въпрос е защо не са изяснили несъответствията с International Service Check преди публикуване.


------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Като човек, винаги изпитвал един особен вид неразбиране към логиката в математиката, съвсем логично си избрах житейско поприще и специалност, в които се надявах да не ме занимават особено много с числа. Е, за зла участ миналия семестър ми се наложи да взема един модул статистика, за да се науча как да разчитам графики, да смятам някои елементарни зависимости и прочие леснички неща. Общо взето цели четири месеца дъвкахме това, което икономистите вземат за една-две лекции. Е, оказа се безумно интересно, безкрайно систематично и логично и по странно стечение на обстоятелствата се превърна в любимия ми предмет за първата година следване. Оттогава насам често ми се случва да се конфронтирам с измамно направени графики и повратни тълкувания на данни от определени изследвания (виждала съм спорно коректни изображения дори в реномирани икономически издания като Wall Street Journal). Току-що се сблъсках с поредния случай на некадърно свършена работа, който искам да коментирам, защото намирам темата за важна - става въпорс за банки. А както всички, надявам се, сме чували, напоследък банките и медиите (или по-скоро четири конкретни "гнили" банки и една медия) не се харесват особено, да не използвам и по-експресивен глагол.

И тъй, днес (29.10.2012) e-vestnik излязоха със следната статия, която на фона на всеобщото мълчание на медиите по теми, засягащи реномето и интересите на банките, е не просто лъч светлина в края на тунела, ами цял фар на края на света. За да добиете дори бегла представа за нивото на цензура, което върлува по темата сред българските средства за масова информация, просто погледнете колко коментара от линкнатата по-горе статия на "Капитал" са изтрити, защото медията може да си навлече финансови санкции заради тях. А сега вижте и доблестната декларация на "Дневник" по въпроса - същински постулат на свободното слово, нали? Дотук само чест и почитания за смелчаците от e-vestnik. Обаче, бъдещи мои колеги, само с писане не става - трябва и акъл.

Първото нещо, в което се заглеждам, е графиката. Пише, че е взета от International Service Check, но когато разрових сайта им, открих, че последните публикувани резултати от проучване са с дата 6 август тази година. Следователно не става въпрос за същото проучване. Добре, да приемем, че въпросната таблица е била предоставена на e-vestnik от самите International Service Check чрез прессъобщение или както там. Да, обаче в статията пише, че само два други специализирани сайта за икономически новини са обърнали внимание на проучването. Не съм сигурна кои точно сайтове визират от e-vestnik, но аз открих статията в три издания - DarikFinance, MoneyBg и Economynews. Като разгледаме статиите, и в MoneyBg, и в Economynews откриваме същата графика, но без да е посочен източник, като най-първо от трите сайта MoneyBg е сложил графиката. Защо обаче тази графика е толкова важна и защо толкова се занимавам с нея? Ами защото е некоректно направена. Има няколко основни изисквания към графиките - да се обясняват от само себе си, да имат скала, въпросната скала да е равномерна (т.е. винаги да вземаш еднакви интервали) и още редица други. Е, ако не прочетете статиите, ще успеете ли да разберете какво сочат процентите в графиката? Аз лично не мога - никъде не е описано, че процентите показват доколко банката е отговорила на критериите на проучването на International Service Check за изчерпателно представяне на информация относно потребителски кредити. Ако тази картинка случайно ви излезе в Google Image, някой може да си помисли, че показва например доверие в банката според проучване сред потребителите й. Или доверие на иституциите в банката. Или процент недоволни клиенти. Или редица други неща, които ще ви объркат. Ако графиката е предоставена в този й вид (т.е. без журналистически орязвания) от International Service Check, то това е аматьорски свършена работа и повдига едни по-неприятни въпроси за достоверността на проучване, чиито анализатори дори не могат да представят данните си в подходящ вид. Ако пък графиката е направена от сайта MoneyBg (защото най-първо при тях се появява), то това също е аматьорски свършена работа и то от сайт, който се занимава с икономика. А фактът, че всички останали просто я копират, показва чисто и просто некомпетентност.

Графиката, както се появява в сайта на MoneyBg.

Продължаваме нататък. В MoneyBg слагат накрая на статията табличка с процентите, които банките са достигнали. Да, ама тая табличка, после преписана и от e-vestnik, отново е непрофесионално направена, защото отново не казва какво показват въпросните проценти - това постигнати резултати по дадените параметри ли са, или пък проценти, показващи доколко банките НЕ са отговорили на условията? Във втори клас учителката ми винаги ме питаше "Това круши ли са, банани ли са, какво са?", когато забравех мерната единица след някоя елементарна сметка. И винаги си мислех "Добре, та това е очевидно от условието на задачата!". Да, скъпи бъдещи колеги, когато човек прочете статията, е очевидно за какво се отнасят въпросните проценти, но това не ви освобождава от отговорността да представяте данните си коректно. Ами ако нямам време да чета статията (а вие сте икономически сайт, вероятно за хора бизнесмени, хора заети) и само погледна табличката, за да се ориентирам за какво иде реч?

Но ако наречете дребнавости доводите, които вкарах до момента, ще продължа с още няколко красиви момента. Най-първо статията се появява в Darikfinance (още на 18-ти октомври в 16.19 ч.), а останалите материали по темата поразително наподобяват въпросното писание, да не кажа, че на места виждам директен copy-paste. За това има две обяснения, като и двете не са приятни. В първия случай бъдещите колеги от Darikfinance са си свършили коректно работата, но другите са копирали структурата на тяхната статия и са допълнили други неща. Вторият вариант е всичките медии дословно да са преписали тълкуванията на цифрите от самото изследването, което е също толкова неприятно, защото показва неспособност за собствено разбиране на числата. И това неразбиране си проличава особено ясно в следния случай: Darikfinance пишат:

Тайните клиенти са установили, че банките не обръщат голямо внимание на това, че потребителите на кредити имат право на безплатно копие от предварителния договор за кредит. Така те могат да потърсят независим финансов консултант, преди да подпишат договора. В проучването 46.15% от тайните клиенти не са били запознати с тази възможност.

Този текст го има почти дословно и в останалите три материала по въпроса. Щом 46,15% НЕ са били информирани, това означава, че 53,85%  СА били информирани по темата, нали така? Проста математика дотук. Добре, обаче като погледнем табличките на MoneyBg и e-vestnik откриваме именно в предпоследната графа, че 46,15% от потребителите СА били информирани за възможността да си вземат копие от проектодоговора. Последно тея 46,15% инфоримарни ли са били или не за тази опция?

Има и още, не бойте се! Нека погледнем каква са я сътворили другарите от Economynews:

Най-важният индикатор при даден кредит е Годишният Процент на Разходите (ГПР), той е основният ориентир за клиентите, когато сравняват различни оферти. За съжаление, по време на тайните посещения, 84,62% от клиентите са били информирани относно ГПР, което означава, че в близо една трета от случаите, този най-важен индикатор за истинската стойност на даден продукт, не е бил представен на клиента.

А стига бе?! Значи излиза, че 84,62% е две трети от 100%... Браво!
Но явно едната трета от 100-те процента, а именно 33,33333(...)%, създава сериозни трудности на математиците. Защото в статията на Darikfinance пише, че "това, което са спестявали в билзо една трета от случаите, (тая запетай те са я пропуснали тук, ама от милост ще я сложа) било какъв е видът на лихвата - фиксирана, плаваща или комбинация от първите два вида". Да приемем, че това е вярно. Точно тук можете да видите колко сериозна грешка са допуснали в таблиците си e-vestnik и MoneyBg, а Economynews в анализа си. А именно:

Обикновено кредитните институции предлагат фиксирани, плаващи или комбинация от двата вида, лихви. В 76,92% от случаите тази информация е била пропусната по време на разговора между служител и клиент.   /Еconomynews/

Обикновено кредитните институции предлагат фиксирани, плаващи или  комбинация от двата вида, лихви. В 76,92% от случаите тази информация е била пропусната по време на разговора между служител и клиент. /MoneyBg/

 Обикновено кредитните институции предлагат фиксирани, плаващи или  комбинация от двата вида, лихви. В 76,92% от случаите тази информация е била пропусната по време на разговора между служител и клиент. /e-vestnik/

Така. Според Darikfinance следва, че в 33% (една трета, нали) от случаите не се знае каква е лихвата, според останалите три пък в 76,92%. Ооообаче и e-vestnik, и MoneyBg слагат 76,92% в таблиците си накрая като процент хора ПОЛУЧИЛИ информация относно въпросния критерий (или поне така следва от логиката на останалата част от таблиците им, където се показва какъв процент Е изпълнен от банките, а не какъв процент НЕ е). Ето затова казах, че е важно да е описано в таблицата кое какво е! Защото така можеше да се види кой е сгафил, а сега просто мога да кажа, че и четирите медии са се оакали доволно.

Помня, че имаше древногръцки философ, написал като послание на школата си нещо от типа на "Да не влиза този, който не знае геометрия!". Бъдещи колеги, молим, въведете такова правило и при вас, че ми се доревава като чета такива глупости.

Същинският проблем обаче е много по-дълбок. А именно - тоталната неспособност и необученост на журналистите да тълкуват цифри и данни и да ги представят в нормален вид, което води до масово преписване един от друг. По този начин една простотия, написана веднъж, се разпространява и рее безнаказано из родното медийно пространство. А хората и тяхната информираност - кучета ги яли.