Въпреки че на този свят съществуват вероятно десетки проучвания за структурата, манталитета, ценностите и тъй нататък на българския народ, за мен истинни ще си останат две клишета: ние сме "висшист до висшиста", като всеки разбира от футбол и политика. А най-много от политика май разбират футболните фенове. Ама ще отида една стъпка по-натам: ние сме не просто нация от политолози, ми от политически философи и теоретици на обществения договор. Платон и Аристотел застават до Хобс, Лок и Кант по време на вихрещите се в момента протести из родните улици, за да могат от една страна да излеят справедливия си гняв заради социалната политика, водена в България от години, но в един следващ момент да се борят за народовластие, национализация, свикване на Велико народно събрание, промяна на Конституцията и ... абе ще погледна за още величествени и гръмки изрази в "Епичен речник на българския език", та да мога подобаващо да формулирам светлите народни блянове.
Народна национализираща република на гражданите, а не на мутрите, с мажоритарно избрано правителство от 52,4 експерти по англо-гръцко-исландско-белгийски модел. Горе-долу така звучат смелите идеи за нова система, идващи от експертните комисии от фейсбук политолози, успели за 2 седмици активна политическа дейност (викане по площадите) да съберат достатъчно комплексни компетенции и огромно самочувствие, с които да могат с лекота да громят досегашния модел на управление на републиката и да дават алтернативи. Алтернативите, разбира се, не идват след задълбочено четене на сериозна литература и години обмисляне - една статия, разпространена във фейсбук, дава всички отговори за житието, битието и нищото. Исландийо, Исландийо - ой ти, дивна земльо българска! И всички дружно станахме викинги и запяхме "Високи сини гейзери". Леле, како! Юруш на паралелите със страна с 300 000 население и много предни места в класациите на PISA за качество на образованието, 7-милионни народе балкански с 40% функционално неграмотни сред учениците. Юруш - ние Светльо Витков не го избрахме навремето за президент, ама исландците са избрали техния еквивалент за кмет на Рейкявик - тамън ще задоволим глада на нацията за популизъм.
Не само исландци ще ставаме - ще сме гърци с директна демокрация; после ще станем белгийци, защото очевидно те и без правителство се справят; след това ще минем през двукамарния модел на англичаните с долна камера, съставена от граждани, а горна - от спечелилите изборите партии, като долната ще има право на вето на решенията на горната. Нещо пропуснах ли? Аз предлагам и немския модел да не го пренебрегваме - ще си направим федеративна република, като всяка от досегашните административни области ще се отцепи в провинция със самостоятелно правителство. Представяте ли си реакцията на столичани, ако им се наложи да живеят в Провинция София? Дори само заради това си струва. Е, истина е, че територията на страната ни е колкото един немски бундесланд, ама това има толкова значение, колкото и ъгълът, под който Слънцето огрява темето на Станишев по обяд - нали трябва да експериментираме, да търсим различни модели, без значение колко са неприложими у нас? Пък и Германия е най-силната икономика на Европейския съюз - копираме ли административното й деление, 100% ще намажем и от индустриалните й успехи. Честна пионерска, вервайте ми, фостата - абе разбрахте ме, да.
Алтернативно можем да използваме неопределената математика на Камен Донев, за да изчислим коя е най-хубавата нова система за България. Така например ако 21 представители на сектор "Г" искат Йоло Денев за премиер, а 6 корави ладове се борят "ZA DA SI VARNEM BALGARIQ! SMERT ZA KOMUNISTI4ESKITE PODLOGI!", то значи щастието на нацията може да се оцени на 100 - 150 кила, а Джаро ще е жив в четвърти сезон на "Под прикритие".
И други преди мен са говорили за комплекса за национална недостатъчност, наблюдаван в България, предизвикващ желание за транснационални операции. Проблемът е, че всички ние сме белгийци, англичани, исландци и каквито още се сетите по душа, манталитет и нрави, но за зла участ сме родени в телата на българи. И понеже транснационални операции все още не са измислени, ни остават две опции - жално си мерим достойнствата с любимите ни нации, питайки се горко "Кога ли ще ги стигнем германците/албанците/французите?", или се опитваме да се докараме на външен вид като представителите на обожествяваните от нас народи. Ето например можете да се загледате в представителна извадка на протестиращите футболни политолози - кецове на Fred Perry, ризи на Ralph Lauren, суичъри на Lonsdale, но нито една народна носия. Единственият призив, отправен от точно тази (малка) част от протестиращите, в чиято компетентност ще повярвам, е "Долу капитала, долу монопола - свалете цената на алкохола!".
Като на всяка еманципирана и твърде устата жена, и на мен са ми споменавали, че макар светът да е голям, кухнята дебне отвсякъде. Аз пък реших да се вслушам и с интерес открих, че между готвенето и политиката съществуват някои паралели. Така например е много показателен готварският процес бланширане, при който зеленчуци се вкарват за 3 до 5 минути в кипяща вода, като целта е по този начин да бъдат подготвени за последващо готвене или консервиране. Струва ми се, че и ние в момента като зеленчуци сме оставени в кипящата вода за 2-3 месеца, от която ще ни изкарат омекнали и готови за всякаква следваща политическа обработка. И за да не става така, изходът е един - изключваме котлона, успокояваме се и започваме да мислим за механизми, чрез които да накараме съществуващата система да действа нормално. Това не е отказ от желанието гражданите да оказват по-голям контрол и натиск върху управляващите, от което безспорно имаме огромна нужда. Но наистина не смятам, че в една революционна ситуация могат да бъдат създадени градивни и добре обмислени решения. Накъдето и да решим да поемем - нека поне е на трезва глава, за да не е както толкова често срещаното у нас придвижване тип "наляво да тръгнем, но с десния крак".
Няма коментари:
Публикуване на коментар