прекалявате. При това някои от вас са поне до известна степен интелигентни хора, чиято дейност уважавам. И понеже напоследък стана много модерно да се общува с отворени писма, реших и аз да се отдам на мейнстрийма, като се обърна отделно към всяка една група, която ми е направила впечатление като активна в разгара на настоящите разкрития, доказващи (или пък не?) престъпното минало на премиера Борисов.
На първо място искам да засегна аргументите на онези от вас, които обвиняват хората от "Биволъ" в това, че с публикациите по случая "Буда" са се превърнали, неволно или не, в изпълнители на политически интереси във вече разгарящата се предизборна битка.
Принципно съм на мнение, че въпросът относно самоличността на изпратилия документите е изключително резонен, но начинът, по който го задавате този въпрос, е безкрайно некоректен. Защото размихте целия фокус на евентуалния обществен дебат, който трябваше да се случи, превръщайки го в в много неприятно за очите и ушите жонглиране с думи и понякога откровени обиди, което би било нелепо да нарека спор.
Защо е необходимо да се напада медията, направила разследването? Защо е нужен този подход на принципа "убий вестоносеца"? Не може ли да се обсъжда този важен въпрос извън контекста на това кой точно сайт е публикувал материала? Или дори да бъде замесвано името на медията, то защо е необходим толкова агресивен и неколегиален подход? Нима за всички ни не е ясно, че по време на предизборни битки компромати винаги се намират, независимо от това коя медия ги публикува? Нима не ставаме свидетели вече няколко месеца наред на скандални и още по-скандални далавери и нарастващо социално напрежение?
И затова си има много просто обяснение - правителството бърза да финализира обещани "проекти", хората, които са подкрепяли правителството, гледат да задвижат възможно най-скоростно "сделките" си, защото не се знае какво ще дойде през следващия манадт. А "опозицията" бърза да "осветли" тея всичките далавери, за които инак си е мълчала през предходните три години и половина - таймингът не е бил подходящ. Такива течове на информация са нещо напълно нормално за предизборна политическа ситуация (и, не, далеч не само в България!), без значение от медиите.
По своята същност всяко журналистическо разследване обслужва нечии интереси, ако решим да го разглеждаме от тази цинична перспектива. Въпреки че журналистът вътре в себе си може единствено и само да е искал да е в полза на обществото с разследването си, всяко едно откритие носи със себе си полза за един и главоболия за друг - правителство и опозиция, конкурентни фирми и тн.. Ако някой вижда подходяща възможност да яхне определени настроения, ще го направи. Най-добре да се отървем от разследващата журналистика, а?
Да не говорим колко е абсурден аргументът, че "Биволъ" не е трябвало да публикува материала въобще. Работата на журналистите е на първо място да информират и тук ще си позволя да цитирам Иван Бедров: "Кой журналист, който е получил документи за премиера, проверил е тяхната достоверност, установил е допълнителни факти, накрая ще се чуди дали да ги прибере в чекмеджето или да ги публикува? Ако не сте сигурни в отговора на този въпрос, значи отдавна сте забравили какво означава нашата професия."
И последно - защо информацията била сервирана на части, "на час по лъжичка", а не наведнъж. Не съм журналист от "Биволъ", че да знам със сигурност, но притежавам определен набор когтнитивни умения и те ми позволяват да предположа няколко причини:
- Чисто комерсиални - привличане на повече внимание за по-дълго време. И какво лошо има в това - кой не иска трудът му да се популяризира? Кой иска разследване, в което е вложил труд, да бъде забравено от обществото след една седмица, при това когато темата е толкова важна и значима?
- Тактически. Беше ми много интересно да следя реакциите на Бойко Борисов и като цяло парализата, която настъпи в ГЕРБ по темата. И това не е от злорадство, а най-вече защото е страшно показателно - психологическа игра. Той не знае точно с какво разполагат от "Биволъ" и затова реакциите му бяха най-разнообразни - от "Не е вярно и не ме занимавайте с фалшификати!" до "Ама аз нали накрая им отказах!". Ескалацията до панически оправдания за мен говори едно - той се притеснява от това какво още може да бъде изкопано и с какво още евентуално биха могли да разполагат от другия лагер. А това е важна стратегическа преднина за хора, които биха искали да продължат да се ровят в проблема.
- На мен самата ми трябваха няколко препрочитания, за да разбера какво точно се случва. Прекалено много информация наведнъж може да доведе до голямо объркване сред читателите, вероятно и до спад в интереса. Нека не забравяме и едно - "Биволъ" е онлайн платформа, а в онлайн изданията човек не може да си позволи да е прекалено обстоен - иначе трудно някой би седнал да го чете.
На второ място искам да се обърна към онези от вас, визирайки например поддръжниците на тази статия в "Капитал", които решиха с будистко спокойствие и крайна летаргия да установят, че всъщност "Буда" не е нищо ново под слънцето. Да, съгласна съм - за хора, които четат, ровят се и се интересуват, такава новина само потвърждава слуховете и частичните информации, които са се появявали до момента по темата. Въпросът е, че е безкрайно цинично да се твърди, че всички са били наясно с тези неща. Аз преди 2 години не знаех. Но попитайте хората от по-малките населени места или хората с нисък по-нисък социо-икономически статус, попитайте и масата от сегашите 22-годишни, които през 2009 г. са имали право на глас, да ви кажат дали тогава на изборите са чували нещо по-конкретно относно миналото на Бойко Борисов. А всички те образуват огромна част от избирателите.
Ненормално е да се твърди, че документи, до голяма степен доказващи връзка между мафия и държава, не са нищо ново. Изглежда ми като няма пасивност, като морално абдикиране от втората най-важна задача на журналистите - да формират общественото мнение. Точно сега е моментът обществото да бъде подтикнато към ревизия на избора си, към заявяване на несъгласие с настоящия модел и случващото се, към желание за по-голямо гражданско участие и следене изкъсо на това, което прави правителството - не само това на Борисов, а като цяло. Не говоря за бунтове и революции, дълго ще стане да обяснявам колко смешно ми звучи подобна концепция в днешно време по нашите ширини. Говоря най-вече преосмисляне на настоящото статукво - един дълъг, неприятен процес, който обаче все някога трябва да започне. И медиите можеха в този случай да допринесат за първите стъпки на този процес, наместо да стъпкват всякаква възможност за културен дебат. Едно общество не би трябвало да допуска дори сянка на съмнение върху репутацията на най-главния в държавата. Естествено, това е твърде утопично в нашия случай, но все пак дори нашата търпимост към цинизми в политиката все някога трябва да стигне своя предел. И някой трябва да начертае границата, а не да обръща високомерно поглед от уж низките плебейски страсти.
Елена Кодинова излезе с една, типично в неин стил, провокативна статия относно публикациите в "Биволъ", където освен други неща, засягаше и, според нея, невъзможността от сайта да не знаят кой им е изпратил документите по случая - сиреч тя се съмнява в техническите параметри на интернет комуникацията. За съжаление не съм кой знае колко компетентна по темата, но и Balkanleaks, и Wikileaks ползват софтуера Tor - една хитро измислена система, позволяваща препращане на информация през различни компютри, които също работят с този софтуер, като може да се проследи връзката само между съседни три компютъра. Например аз пращам файл от компютъра A, той преминава през компютър В, за да стигне до компютър С - но С има връзка само с В и не може да стигне до компютъра А. Представете си хиляди и милиони хора, използващи този софтуер - не е напълно невъзможно да стигнеш от първия компютър до милионния такъв, но вероятно ще ти отмене безумно много време и ресурси. Системата Tor се използва широко от иранските блогъри, при които интернет е изключително контролиран и рестриктиран от правителството. В същото време блогосферата им е една от петте най-активни и големи в света, едно от малкото места за обмен на различни мисли и виждания в страната е. Ако програмата даваше сериозни проблеми, едва ли последното щеше да е факт и едва ли в иранското правителство щеше да прибягва към създаване на собствен национален ирански интернет.
Техническите компетенции стават все по-важни за журналистите впрочем - гледах наскоро курсове в Харвард по журнализъм, в които специално наблягат на програмирането. Новите технологии вероятно не се вписват в традиционните представи за журналистика - в крайна сметка, нито Wikileaks, нито Balkanleaks, нито "Биволъ" са медии в традиционния смисъл на думата. Обаче и представата ни за журналистика се е градила в различни времена, а сега ситуацията е друга и звучи малко завистнически да се обяснява, че подходът на "Биволъ" не е традиционно журналистически и следователно не е легитимен - не е лошо да се ревизира използването на някои нови методи, които явно на моменти са далеч по-ефективни и сигурни от доброто старо ровичкане в папки и умоляване на свидетели да говорят.
А Кодинова има още един много симпатичен момент - не можело да изпратиш файл без да оставиш следите си по него, Properties визира тя в случая. Елементарно търсене в Google на "How to change your file properties" я опровергава още с първия резултат.
И последно ми се иска да се обърна и към хората от "Биволъ". Защото и вие прекалявате. С рогата напредъ, ама като започнете да използвате лексика като "врагът отново се опита да ни нападне" се чувствам все едно ми правят акупункктура, ама с колци за домати. Предполагам, че е безкрайно неприятно да четете и слушате полуистини и откровени лъжи за нещо, в което сте вложили много труд и намирате за важно, но мен лично на моменти по-скоро ме отблъсквате с радикалните си реакции. Разбирам, че това е и до стил и начин на изразяване, но и вие ми се струва, че е редно да си припомните, че не абсолютно всеки, който ви критикува по даден параграф, е задължително защитник на Борисов, "хейтър" на "Биволъ", подлога на монополистите и олигарсите и нам си още какво. Стига - ако не други, поне вие си дръжте на нивото сред целия този цирк.
С уважение, макар че не всички го заслужавате!
Ако ми позволиш ще направя един коментар извън журналистическата вътрешно-ведомствена линия, която вълнува вас, медийните специалисти, що се отнася то до този случай.
ОтговорИзтриванеСтрува ми се важно да се отбележат няколко неща. "Досието" на Борисов или с други думи информацията за предполагаемо престъпно минало под една или друга форма излизаше на яве не само през изминалите 4-5 години, но от появата на фигурата му в обществено-политическото пространство. Иначе няма как тези неща да се знаят дори от елитаристите, както ти правилно отбелязваш по-горе, защото България е село и тука слуховете си вървят като на мегдана, но не чак толкова... Какво искам да кажа с това. ГЕРБ е Бойко Борисов. Ако опозицията удря странични фигури на партията, механизма изграден от нея ще ги заменя до безкрайност и ГЕРБ ще е на/с власт до безкрайност също. Но ако опозицията удря Борисов и то достатъчно убедително самата партия става безплътна, поради своята характеристика. Досието "Буда" се появи в един много интересен момент и то интересен не само защото беше минал референдума и следват парламентарни избори, но защото данните за случващото се с ГЕРБ, поне тези, базирани на социологически проучвания са доста объркващи и многозначни. Всички агенции и експерти се консолидират около мнението, че ГЕРБ губи доверие правопропорционално със загубата на доверие в неговото правителство. Това, обаче е очевидно и дете от прогимназията може да направи такъв извод. Но на важните въпроси - къде, с колко и къде отива освободения електорат консолидацията се разпада. Чак след края на референдумните страсти се прокрадна и идеята, че може би загубения електорат на ГЕРБ не е точно загубен, че равенството с БСП, което може да се разглежда и като изпадане в позиция на догонващи е измамна. (нещо, което се е случвало макар и с малко по различен знак в българската политическа история в президентска кампания 2001 с битката между СДС и БСП, спечелена от Г.Първанов)
В този момент битката за първото място се нуждае от малко по-ранно изваждане на важните козове от ръкава. Аз съм убеден, че това не е последния.
Иначе, конкретно по темата... аз лично отдавна спрях да чета "Биволъ", поради няколко причини. Аз не съм фен на тежката разследваща журналистика, защото на моменти тя ми граничи с теория за конспирацията в някакъв различен мащаб. Лично считам, че появата на различни по вид материали през едни лица, чрез посредничеството на втори от неизвестни трети е горе долу като да ти напиша коментар в блога с някаква ужасяваща сензация и тя да стане вирална. За да има тежест трябва да се знае кой стои зад това и по какъв начин дадения журналист, медия, организация е достигнала до тази информация. В противен случай това става "храна за рибки" и нищо повече. Най-малкото позволява много силна защитна позиция от страна на ударения, в случая на Борисов. (Той не се възползва от това предимство да оспори тотално истинността на документа, опирайки се върху неизвестния му произход (може да е подправен дори!??))
Така, според мен, журналистиката занимаваща се с подобни теми и нейните "врагове", както тя самата ги квалифицира са изпаднали в една патова ситуация. А това не е добре за обществеността. Не знам каква е аудиторията на Биволъ, но със сигурност тя не е за пренебрегване, макар и да е далеч от много влиятелна, по мои лични изчисления.
Знам със сигурност, че парламентарната загуба на ГЕРБ и Борисов няма да е победа за журналистите, дори за тези, които са спомогнали за нея, защото не са заели позицията си на време и не са я защитили по онези-си-ваши-правила-които... абе ти си знаеш.
Би ми било интересно да прочета относно отразяването на протестите и изобщо социалните вълнения напоследък в България. Това, според мен е по-важната тема и за обществото и за неговите журналисти.
"която вълнува вас, медийните специалисти"
ОтговорИзтриванеАйде да не изпадаме в такова тежко клеветничество, може ли? :D Тука специалисти нема - имаш един студент любител, та в този смисъл не знам доколко иронията е уместна. Както и да е.
Прочее от доста време все ми се иска да ти задам един по-личен въпрос, ама сега не издържах - случайно нещо с политика или политология да си учил или да учиш? Ако прецениш ми отговори, де. Говорейки с мои приятели политолози, все по-често установявам едно доста специфично цинично отношение към медиите, което на много пъти личи и в твоите коментари, та затова се чудя. Ето например:
"Знам със сигурност, че парламентарната загуба на ГЕРБ и Борисов няма да е победа за журналистите, дори за тези, които са спомогнали за нея, защото не са заели позицията си на време и не са я защитили по онези-си-ваши-правила"
Логиката в случая е, че действията на журналистите срещу Борисов са обезателно продиктувани от някакви техни си интереси да видят последния загубил на изборите. Не казвам, че това не е вярно, но се пропуска идеализмът в журналистическата професия, който допуска възможността журналистите да искат единствено да разкрият нещо за съмнителното минало на премиера на обществото, просто защото считат, че обществото трябва да е информирано, без желание да печелят нещо за себе си. И казвам последното с ясното съзнание, че (може да) звучи наивно.
Като един набеден за "медиен специалист" мога само да отвърна, че "Бивол" твърдят, че са направили проверка на документите и самите документи са се оказали автентични след тази проверка. Борисов всъщност СЕ опита да каже, че досието е фалшификат, но после автентичността му беше потвърдена. Ако ти ми напишеш сензация в блога и тя стане вайръл, т'ва нема да е нищо повече от статусите на Спиндермаан във фейсбук. Когато проверка на информацията при минимум два независими източника (такива са стандартите)обаче докаже, че е вярна, това вече е нещо различно. Нека не забравяме, че казуси като "Дюнигейт" станаха популярни, защото хора като Тома Белев повдигнаха проблема в социалните мрежи. Когато такава "храна за рибки" се докаже като автентична, статутът й е малко по-различен от този на обикновен вайръл. Оттам насетне лично твоите съмнения в методите на Wikileaks, Balkanleaks и "Бивол" не мога и не искам дори да се опитвам да опровергавам или потвърждавам - изписани са доволно много книги, статии и есета по темата.
Умишлено реших да избягам от политическия аспект на проблема, първо защото вече достатъчно компетентни хора се изказаха по темите, второ, защото не считам, че имам капацитета да направя поне до някаква степен качествен анализ. За разлика от по-голямата част от населението на България, не обичам да си приписвам (незаслужено) разбирането от политика (и футбол) към личните компетенции. Или поне не всякога :) В този смисъл благодаря, че засегна и тази страна на конфликта.
Мисля, че точно с теб обсъждахме лятото вдигането на тока с 13%, което тогава не бе последвано от никакви протестни действия. За сметка на това сега след не толкова happy end-а на референдума за БСП, темата с тока някак много изведнъж се появи на дневен ред. Колегата е напипал посоката, поне в моите очи: http://somintheweb.eu/?p=971
Оттам насетне поне лично аз не съм способна и компетентна да отида особено далеч в (политически) анализи - нямам познанията и капацитета, за да напиша нещо, което да не изглежда плоско, или поне такова, което би удовлетворило лично мен откъм качество.
Защо ТИ не напишеш нещо по темата, щом я считаш за важна?
ПП: Всъщност за протестите (за сметките за ток) прочетох много интересно мнение на една девойка във фейсбука ми, та реших да споделя: "За първи път да има толкова СТРАХОТЕН протест и аз да се занимавам с някакви си глупави лекции за още по-глупав изпит. ТОВА НЯМА ДА СЕ ПОВТОРИ!"
ОтговорИзтриванеМене лично ме досмеша, общо взето малко на принципа "За пръв път да има толкова СТРАХОТЕН концерт/театър/филм/нам-си-какво, а аз да го изпусна!". Юруш на ивентите, юруш на протестите, ма за масовката, без много да го мислим. Малко екзалтацията ми идва отгоре, та затова предпочитам да се оттегля.
:(((
ОтговорИзтриванеСега си прочетох коментара и наистина звучи като ирония, но може би е малко късно да кажа, че ни най-малко съм целял това. Не и това. Иначе, наричам специалисти всички, които очевидно имат достатъчно познания и опит, за да създават нещо със стойност. Ако това те обижда, значи трябва да се извиня. Това са реалностите ;)
Точно от това, че звучи наивно, идва нашето неразбирателство по темата Борисов, бъдещето му и медиите. Аз се опитвам да гледам максимално реалистично на нещата, до колкото ми позволява субективната същност на човек, най-малкото. В случая мисля, че имаме една много фрагментирана реалност, далеч от една от основните функции на медията - да подпомага политическия процес в страната. Медиите в България не подпомагат политическия процес. Те го създават. Това в ограничени случаи е много добра заявка за активност на базата на традиционно големи аудитории, но в нашия случай се касае до метаморфозата в тяхната форма. Не веднъж се е говорило, че всеизвестния лаф за медиите, че са "4-тата власт" придобива съвсем различно измерение напоследък. Политика се прави в и чрез медиите. От тая гледна точка казвам, че победа или загуба на Борисов няма да е победа или загуба на медиите, цялостно, целокупно, защото през това управление много от тях сменяха позициите си, дали е в името на честната журналистика или в името на други интереси, това не мога да знам. Точно както самия Борисов правеше. С други думи, ако медиите не спомагат политическия процес, а той е невъзможен без тях, значи говориме за много директна и права връзка между основните субекти на политиката и политическото - партиите и медиите. Става малко като преди 1989г., когато в. Работническо Дело е бил основен орган на партията. Но практиката го доказва - тази седянка се разтуря месец, два, три преди края на даденото управление и се преориентира. В днешния ден това започва да става малко по-рано и в рамките на процес, на който му действат центробежни сили.
Ще дам един исторически пример. След като Наполеон решава да се завърне в Париж от изгнание, всички медии избухват: "Чудовището Наполен се завръща!" Малко преди да влезе в Лион, обаче, най-големите вестници излизат със заглавия "Императорът си идва отново!"
Ти, след като 4 години си мълчал като пукъл в тъмното и/или си стрелял с халосни патрони, после да вадиш, доказваш и сочиш с пръст е горе долу като френските вестници по време на Бонапарт. Защото, реално, ако се замислиш, всички много големи скандали около Борисов и ГЕРБ, "разтърсиха" обществото главно в последната година от управлението му и най-главно след референдума, който бе преломен за управлението. Дори разследванията на тежката артилерия в журналистиката - Бивол, Балканлийкс, Уикилийкс бяха по-скоро свързани с много конкретни неща, но в страни от центъра. Те придобиха форма и тежест едва в последната година.
А относно тока и референдума и връзката между двете теми, ако трябва да коментираме по всички правила, трябва да кажем, че БСП спечели този референдум, но не постигна своята цел. Това е като да победиш с 1:0, а да е трябвало да го направиш с 2:0. С тая разлика, че може би случая е "всяко зло за добро", що се отнася до референдумния резултат, защото това отвори пространство за още повече народно недоволство. И ако БСП съумее някак си от страни да го яхне, лятото ГЕРБ ще претърпят катастрофална загуба. Или там, когато са изборите (защото не е малък шанса да има и предварителни такива)
ОтговорИзтриванеИначе ти си способна да правиш такъв тип коментари и си го правила, та за това се зачудих как още не си зачекнала темата. Просто изразявах очакване :)))) Аз съм писал и коментирал по темата за тока още лятото, направих го и по време на процесите, които течаха около референдума. Днес, ситуацията е различна. Днес все още се колебая в убеждението си що за фигура е протестния пламък, качествено и количествено различаващ се от еко-зелената вълна, която се проявява напоследък също. И двете до някаква степен се обявяваха за аполитични, макар и целите им да са политически. За това някой, който се занимава повече и в дълбочина с медиите трябва да каже, продукт ли са на определен медиен кръг или явление протестите и нарочна ли е задължителната аполитизация наложена грубо още в организационния процес.
Относно ЛИЧНИЯ въпрос, който не е чак толкова личен, мисля, че го коментирахме веднъж нейде из пространството - да, занимавам се с политология и политически науки (много ли ме мразиш вече? :D), все още студентствам в някаква степен. Да не би да има някаква негласна война между гилдиите ни, за която да не знам и да съм изпуснал? Макар че си мислих, че имаме сравнително сходни поприща, явно съм живял в заблуда....
Темата за лицето на протеста вълнува нАучната литература от когато има протести изобщо. Протестите също се подчиняват на логиката на конструиране на обществена единица. Т.Е. имат си център и периферия от една страна и елити и маси от друга страна. И това важи за всеки протест, който има някакво средно множество, по-голямо от 10-20 човека. Аз пък, също във фейсбук, попаднах на коментар, написан (много е важно да се подчертае) от телефон, очевидно от мястото на събитието, който гласеше нещо от сорта на "Не допускайте партийте на площада! Всички са еднакви! Трябва да ги избесим!" Ето ти още един пример, нагледно, за движението на всеобщото народно недоволство - реваншизмът, като своеобразно перпетуум мобиле на всяка организирана проява, независимо от нейната тема и реална цел.
П.П. Междувременно Симеон Дянков е подал оставка, чета по медиите. Ако бях редактор на голям всекидневник щях да напиша заглавие с големи букви: "Последен напън е настал - хвърляйте телата!" :))))))))
Имаме сравнително сходни поприща, така е - политическите науки на мен са ми доста сериозно застъпен втори предмет, поради което ми се налага общуването с адски много студенти политолози, които масово са много по-големи пичове от тея с медиите. Някои от най-близките ми хора учат политически науки - абсолютно никаква омраза към хората с тази специалност, точно обратното :) Просто като ги учиш и двете, виждаш различните начини, по които гледат едно на друго и сами на себе си. В медиите и комуникациите има редица изследвания и проучвания, които показват, че всъщност силата на медиите никак не е толкова голяма, колкото хората си мислят. Че процесите никак не са едностранни, че не е от екрана и хоп! в главите на хората. Има си даже някои крайни извратеняци, които държат медиите да бъдат разглеждани като затворени системи - неповлияни от икономика, политика и каквото и да било - сиреч всичко, което би направило този предмет интересен за изучаване в университета или където и да било другаде. В следващия момент отварям произволна книга на Чомски за медиите и чета за страховита медийна пропаганда (при него тя винаги е съгласувана с политиката на правителството), превърнала се в основен двигател на обществените процеси. Или влизам на лекция по политология, където си говорим колко силно влияние оказвали медиите върху политиката, как едва ли не предрешавали изборите. Не става въпорс за война или нещо подобно - просто политологията някак гледа на медиите като на инструмент на властта (който може в един момент да се окаже насочен и към този, който го използва, де), докато ние се дърпаме и твърдим, че сме си независими, че не сме всесилни, че можем да подсилим определени виждания, но не и да ги променяме изцяло.
ОтговорИзтриванеЗа съжаление обаче е и много вярно, че в България ситуацията е доста по-различна от тази, която разни учебници ми рисуват. Дори само като го погледнеш от перспективата, че влиянието на медиите е толкова по-силно, колкото по-зле образован е един човек.
Губи ми се картината с големите традиционни медии в България (най-вече телевизиите визирам в случая) - технически нямам в момента възможност да ги използвам. Поради тази причина имам доста изкривена представа за случващото се от фейсбук и блоговете, които обаче не обясняват всичко. Като например защо ако протестите наиситна са организирани в социалните мрежи, по улицата се виждат толкова хора, които поради възрастта си едва ли някога са включвали компютър в живота си. Но ще остана поне до някаква степен вярна на това, което са ме учили - внимавай с прехвърлянето на суперсили върху медиите. Повечето хора смятат, че медийното въздействие означава да промениш нещо в мисленето на хората, но истината е, че медийно влияние е И това да затвърдиш определена представа в главите на обществото. Има основно три типа медийно влияние:
1. Agenda-setting, т.е. медиите налаг темите, за които едно общество трябва да мисли. НО - те не казват КАКВО трябва да мислят хората по тези теми!! Много важен момент. Например колкото повече в медиите ти показват пластични операции, толкова повече ти си мислиш, че те са важна тема.
2. Промяна/затвърждаване/подсилване на възгледите - например колкото повече четеш за успешни пластични опрерации, толкова по-положително мнение имаш за пластичните операции като цяло.
3. Промяна в поведението - правиш си пластична операция, защото много си чел и гледал по медиите за положителния им ефект.
Има редица изследвания, които доказват, че т. 1 се среща най-често, а т. 3 - много рядко. Просто има много други фактори, които влияят на хората, когато решат да си правят пластична операция например - ценности, образование, дали имат приятели, които вече са си правили такива операции и тн. Не е само заради медиите, или поне в мнооооооооооого редки случаи е само заради медиите. Затова ще ме разбереш, че от перспективата на човек, който се занимава с медии, за мен е изключително пресилено да се каже "продукт ли са на определен медиен кръг или явление протестите".
Това, което като наблюдение мога да кажа, е, че фейсбук създава една много илюзорна и привидна представа за структурата на протестите. Много правилно си отбелязал, че протестите като цяло имат център и периферия, елити и маси - дори да не го наречем йерархия, има със сигурност някаква структура. В момента обаче е възможно да се обяви, че протеста се организира "във фейсбук", че няма лидери или организатори. Което именно позволява на последните (а по мое мнение такива винаги съществуват) да се покрият, да останат до някаква степен анонимни, да не поемат последствия от действията си. От друга страна останалите участници в протеста виждат просто, че много други хора ще участват, но понеже "няма организатори", не мислят повече по темата кой и защо има интерес да "се организира" (важна е безличната форма!) подобен протест. Има един много готин пичага, Evgeny Morozov, който се занимава с влиянието на технологии върху хората и обществата. Изключителен скептик относно демократизиращата сила на новите медии, както и относно чистоплътността на организираните във фейсбук протести. Силно го препоръчвам, ако имаш време и ти се занимава:
ОтговорИзтриванеhttp://www.ted.com/talks/evgeny_morozov_is_the_internet_what_orwell_feared.html
Относно нарочността на аполитизацията на протестите, смятам, че е именно така, при това доста целенасочено. Ако искаш на един протест да излязат повече млади хора, трябва да ги засегнеш по привлекателен начин. Тъй като "политика" и "партия" са нещо повече от мръсни думи - те са тотално окарикатурени в съзнанието на младите хора, дистанциращи се тотално от тях, аполитичността е супер удобна (не смятам, че това е нещо, което ти сам да не си обмислил вече, де). Един хитър финт в този момент би донесъл наистина много политически дивиденти на съумелия да го измисли, въпросът е само да го направиш достатъчно елегантно, така че другите да не се усетят. Не знам доколко на политическата сцена в България съществуват достатъчно технични играчи, които да могат наистина в момента да се възползват от създалата се (или пък саздадената?) ситуация.
Разбира се, темата за медиите е толкова широка, че и в 20 постинга не мисля, че ще съумеем да я обсъдим качествено, но аз твърдя, че медиите имат сериозна власт. Мисля също така, че с течение на еволюцията на политическите системи в Европа и по света се случва така, че винаги онази "инструментализация", за която говориш е главен фактор за това свръх-натоварване с власт. Овластяване.
ОтговорИзтриванеСтрува ми се важно, обаче, да достигнем до консенсус по един много важен въпрос - властта има различни лица и проявления. Аз не съм сред хората, които твърдят, че масмедията има хипнотични способности, но на базата на едни цифри, които с теб вече сме обсъждали може да се каже, че има много сериозна роля във формообразуването на идеи и нагласи сред хората. Особено в общество с около и над 40% функционално неграмотни. Това е и функция на тяхното доверие, което дори на моменти масово да търпи загуби, притежава един, на практика дежурен и несменяем обем. (Всички, например, гледат, четат или слушат новини...)
Още нещо - медиите формират елити. Елитите имат определени роли в различни общества и политически системи. В нашето, граничещо вече на практика с аполитичността, за която ти говорех, медийно създадените елити имат много сериозен и висок рейтинг, съответно доверието към тези хора е голямо и те имат някакъв вид власт. Ето къде е ключа от бараката...
Слави Трифонов е в ефир с различен успех от около почти 20 години. Последните 10 години, съгласи се, е нещо повече от просто някой си там водещ на популярно ток-шоу, изтъркано до болка в и без това не много разнообразната ни програма. Е, въпросът ми е, може ли г-н Трифонов, безспорен продукт на медия, живеещ и дишащ (образът му) чрез нея да формира такъв тип нагласи и убеждения, затвърдявайки ги периодично, сред своята аудитория тъй че това да повлияе пряко на политическия процес по един или друг начин. Дали на/преди избори или в преломни моменти. Отговорът според мен е очевиден и тук се корени гореспоменатото ми убеждение.
Аполитизацията на протестите и изобщо има две диаметрално разграничени тълкувания. Според мен и двете важат в различна степен за днешната ситуация.
ОтговорИзтриванеКласиката - всички са срещу тези, които бяха преди и са в момента на кормилото на държавата. Никой не ще и да чува за тройни коалиции, Станишевци, Костовци и пр. и пр. Идва поредният спасител в месианската история на българската политика, за да спаси своят народ. 4 години по-късно, както каза г-н Райчев от него може да остане само Самарското знаме :))
Това не е аполитичност, това е вградено, почти вродено недоверие към традиционни или управлявали партии в една слабо-развита политическа традиция. Днес това може да е в услуга на партии, които още не са били в парламента, на практика във властта.
Другият прочит на това явление, което обаче не отрича горното е сгромолясващото се доверие в институциите. Не просто в политическите партии, но в демокрацията и представителността, например.
Елитите и Слави Трифонов са добър пункт, но имат и своя слаб момент, а именно, че са зависими от аудиторията си и влиянието им, доколкото го имат, е върху тази аудитория. Сиреч не е като хора от всички възрастови групи и прослойки да гледат Слави и по-важното - да го харесват. Доверието в традиционните медии удари своето дъно през изминалите месеци, което неминуемо води със себе си и спад в доверието към лицата на традиционните медии. Така наречените нови медии пък са прекалено много, разкъсани, разделени по интереси, съвсем отделно не всеки има достъп до тях или пък знае как да ги използва (което звучи доста смешно за нас, поколението, което предпочита Google пред учителя си като информационен източник, но е факт). Никога не бих твърдяла, че медиите нямат власт и влияние, но сам виждаш какво се случва - наляха се милиарди в една тотално монополизирана медийна машина, която в крайна сметка не успя да опази определени интереси, заради които беше създадена. Сегашното управление повярва, че осигурявайки си медиен комфорт, ще си осигури и политически такъв, а очевидно такова нещо не се случва. Това имам предвид под ограничено влияние на медиите - хората в крайна сметка имат ум, като дори и последното да не е вярно - имат очи и уши и виждат как живеят сами и как живеят тези около тях.
ОтговорИзтриванеПреди да се оттегля във философско мълчание или да се отдам на лайфстайл журнализъм, защото дори от гледната точка на жена ми е по-лесно да дам отговор на въпроса "Какво да облека?", отколкото да правя кавито и да било предположения за социалната и политическа ситуация у нас, ще хвърля два въпроса, просто защото ме човъркат от доста време и ми се прииска да ги излея. Първо - на какво се дължи хроничната липса на качествени кадри в българската политика? И хич не говоря за последните 20 години - тогава лесно би могло да се обясни с поколенията, нуждата от нови елити и тъй нататък. Не знам дали се заблуждавам или само при мен е така, но имам чувството, че от Освобождението насам почти не се е случвало да сме в нечии качествени ръце (има си и изключенията, естествено). И въобще как се преодолява такова нещо, като отговорът образование не върши особено много работа, защото то така или иначе зависи от това как неумелата ръка на управниците ще го поведе?
И второ - засегна топящото се доверие в институциите, което, поне от личните ми знания и наблюдения, не е характерно само за България. Можем ли и ако да - как и доколко - да вкараме случващото се в момента у нас в контекста на цялостните протести от изминалите две години в Америка (Occupy), Испания, Гърция, Италия и тн.? Алтернативите на репрезентативната демокрация, които най-често бяха споменавани, са референдумната демокрация и директната демокрация, като и двете имат безкрайно много пробойни, пък съвсем отделно не знам доколко са приложими в съвременните многомилионни държави. Има ли други алтернативи, които да звучат по-сериозно при сегашната ситуация?
Всъщност това се случи - правителството си осигури рекордно дълъг период на "политически комфорт" и то главно чрез медийния такъв. Но там, чисто и просто си пролича липсата на ясна стратегия в различни случаи, извън добре познатата ни "жертвена" стратегия - уволнения до дупка. Общо взето тук си говорим или за лошо политическо планиране или за много високо ниво на алчност за власт. Многото власт носи много отговорности и образува доста тежест дори в най-елементарните действия, предприети от правителството. Това е опасно както за самите тях, така и за демокрацията като цяло. В крайна сметка ти си абсолютно права, че медийното влияние в доста случаи е ограничено, а аз ще си позволя дори да кажа, че настоящото правителство е много възможно да се е сдобило с медиен комфорт без дори да прилага някакъв тип натиск. Някак си, благодарение на голямото доверие, с което влезе във властта и неоспоримата харизматичност и талант на неговото лице и съдържание - Бойко Борисов.
ОтговорИзтриванеПървият въпрос, който си задаваш е възможно най-логичния и резонен, що се отнася до сегашните реалности, но парадоксално и най-избягван поради много причини. Струва ми се, обаче, че тази тема ще се завърне в пространството съвсем скоро, поради настъпилите необратими промени между 2009 и 2013г.
Преди всичко трябва да се каже, че има различни подходи в разглеждането на този проблем. Аз по традиция предпочитам рационалния, за това ще предположа, че в случай, че не говорим за професионализация на политиката (също много разисквана тема и то пряко свързана с въпроса за липсата на качествени кадри), то това се дължи най-вече на нестабилната партийна система, установила се в България след 2001г. Слабата институционализация (стабилност ; корени в обществото ; легитимност) е съществена отличителна характеристика на почти всички нови Европейски демокрации - тези от Източна Европа. Учудващото тук е, че в България все пак до 2001г. имаме стабилна партийна система - двуполюсен модел, в който, както действията, така и електоралните размествания са предвидими. Моделът се корени на сблъсъка комунизъм-анти-комунизъм, където двата основни центъра гравитират около различни ценности и разчитат на определен дискурс в тази поляризация. Това позволява относително развитие, тъй като политическата конкуренция е пределно ясна с много ясни очертани граници. (Кратка вметка - често на тази тема се дава за пример вековната демокрация в Англия, която е известна с твърдия си като скала двуполюсен модел разделящ лейбъристи от консерватори - две много различими алтернативи). След 2001г., обаче, партийната система придобива хронична нестабилност, както можем със сигурност да заявим от дистанцията на времето. С този коментар трябва да се отбележи, че показателите за това са много, като най-ясно отчетливия е появата на т.нар. "партии явления". Справка - НДСВ печели изборите с много голяма преднина през 2001г., същото прави и ГЕРБ през 2009г. и всичко това е за сметка на старите парламентарно представени партии. Тази електорална нестабилност, пораждаща такива явления е и в основата на преобразуването на политическите субекти, които често се изграждат "отгоре-надолу". Това де-факто се оказва корен на много от настоящите проблеми, свързани със системата.
Цялостният проблем с кадруването (ако не се отнася до чисто административната дейност в рамките на публичните политики, което е друг разговор дълбоко свързан с включването на заинтересовани страни)е рожба на нестабилното електорално съревнование. Решението му идва с неговата стабилизация. Само така реално може да се разчита партийните кадри да получат достатъчно добра подготовка за преизпълнението на своите функции в идеалния вариант. За нещастие прогнозите също не са много добри, причините са ясни : Новите европейски демокрации, към които принадлежим и ние не могат да наваксат изпуснатите етапи в развитието на Западно Европейските си аналози. За това и нашите партии срещат значителни трудности да изпълняват представителни функции, подобни на тези от Запада в началото на миналия век. В крайна сметка България е в период на преход и трансформация, който, сама знаеш, не може да изключва естественото формиране на гражданско общество, а с това и пряко засягащата го политическа култура. Трудностите ги имат и партиите в Западна Европа (където също тече процес на преход и трансфорамция на демокрацията във връзка с познатите ни глобализационни процеси), които очевидно започват да се превръщат в доста по-различен вид субекти, изпълняващи програмирани функции - упражняване на власт, оцеляване чрез създаване на елити... Представителните функции, които са толкова важна и неделима част от същността на политическите партии затихват или вече напълно са изчезнали в полза на други субекти - МЕДИИТЕ.
ОтговорИзтриванеМедиите днес са връзката на гражданите и партиите, едновременно изпълняващи и функцията на формиращи интереси и структуриращи политически предпочитания. В този ред на мисли преминаваме към втория въпрос, който ти засегна и който вълнува цяла Европа. Ние ВЕЧЕ живеем в алтернативата на представителната демокрация. Един много особен период, който се характеризира с главоломната загуба на доверие към институциите, не просто традиционните амплитуди в доверието към партиите, но към институциите! А сред най-губещите - тази на демокрацията. (Справка с Евробарометъра, който се занимава с ценностите на европейците)
В този образуващ се вакуум, освен засилването на традиционния популизъм се очертава и много висок процент анти-системни нагласи - в Гърция висок процент печелят нео-нацистки партии и други квази-формирования с тоталитарни възгледи. В Холандия и Белгия нивата на социална търпимост са стигнали санитарния минимум и скоро ще намерят изражение в директни действия или политическо представителство на опасни и анти-демократични движения. Франция от години наред се бори със социалното и етническо напрежение, за момента умело, но в период на всеобща икономическа, политическа и ценностна криза е спорно до кога.
Разбира се, според мен ние също сме повлияни от тези раздвижвания, най-малкото, защото не живеем в затворена система. Нещо повече - свръх глобализацията (сама каза, че разчитаме повече на г-н Гугъл, отколкото на г-н даскал) дава ефект и засилващото се чувство на нужда за изразяване на мнение сред гражданите прераства в световни движения и действия с неочаквано висок интензитет. Оказва се, че изборите веднъж на 4 или 5 години са недостатъчни, а недоволството е вече на границата с нетърпимостта, а това предизвиква нуждата от промяна.
ОтговорИзтриванеИма ли друга алтернатива ? Ами, това е интересен въпрос, но първо, както казах и по-горе трябва да си отговорим на друг : "алтернатива на какво търсим всъщност". Защото е ясно, че вече не живеем в това, което наричаме представителна демокрация - в Западна Европа поради едни причини, а в Източна поради комплекс от тези и други.
Един приятел в такива моменти винаги се шегува, казвайки, че винаги алтернатива е да си сложиш чорапогащник, лак за нокти и да се гримираш и аз ще го цитирам тук, за да кажа, че нещата вървят към много радикална промяна със също толкова неясен знак.
:))))))))
ОтговорИзтриванеМного си дълбал ти - страхотна поредица от мнения. Благодаря, че сподели!
-----------
Само два момента, които ще изглеждат много дребнаво след всичко изписано и на фона на днешната оставка на правителството, така че могат и с лека ръка да бъдат отминати.
"а аз ще си позволя дори да кажа, че настоящото правителство е много възможно да се е сдобило с медиен комфорт без дори да прилага някакъв тип натиск."
Цялата гилдия на самообявили се за независими журналисти би те разкъсала след подобно изказване, цитирайки "Репортери без граници", изследвания сред български журналисти и тъй нататък. Имаше обаче няколко подхвърляния на Борисов, които и мен преди време ме наведоха точно на такива мисли. Като пример ще дам интервюто му с Асен Генов и Комитата за Politikat, където най-открито (всъщност много по-открито от всички политици, изказали се някога по темата) изреди различните видове медийна мафия (!!!), като от думите му личеше сериозно дистанциране от случващото се.
(Ако мога да отворя съвсем отделна скоба - точно това интервю с български блогъри беше най-успешният ПР ход, който Борисов някога е предприемал - изключително елегантен отговор на "Орлов мост".)
"Медиите днес са връзката на гражданите и партиите, едновременно изпълняващи и функцията на формиращи интереси и структуриращи политически предпочитания."
Чисто като философско съждение и това тук, и предходното за Слави Трифонов и елитите са изключително добре издържани.
Вероятно ще изглеждам като дете, което държи до дупка на своето, но ще поема този риск - ти сам вече в една друга дискусия намекна, че котките не обичат да падат по гръб :D Това, за което ти говориш, научните среди го наричат дълготрайно медийно влияние/ дълготрайни медийни ефекти. Те са най-трудни за емпирично доказване поради ред причини като започнем от липса на средства (20-годишно проучване не е точно нещото, с което ще спечелиш финансиране). Медии и комуникации в моя университет се води социологическа специалност, а както добре знаеш, в социологията има едно бетонирано правило: correlation does not imply causation. Това важи с особена сила именно при дълготрайните медийни ефекти, защото при тях (именно заради дългия период) се появяват множество други допълнителни променливи, които могат да окажат влияние на резултата. Единственото, което искам да кажа с толкова думи, е следното - съществуването на математическа зависимост между политическите предпочитания сред хората и медиите не означава задължително, че съществува причинно-следствена връзка между тях. А ако искам за последно да синтезирам всичкия тоя бълвоч, дето изписах - твоята хипотеза за функцията за медиите МОЖЕ ДА Е НАПЪЛНО ПРАВИЛНА, но науката все още не я е доказала убедително (! защото частични и косвени доказателства все могат да се открият) емпирично и се съмнявам със съвременните методи скоро да успее. Дотогава си остава една добра хипотеза :)
Отзад-напред... Трябва да кажа, че всички говорим с някакъв тип хипотези. Предположения, които често се различават в зависимост от средата, в която я прилагаме и за това отчитаме, че всякакви променливи са възможни. А това, което аз имах предвид съвсем конкретно беше, че медиите полека-лека приемат функциите на партиите. Говоря за представителните им функции. Бих се съгласил с горното, но само ако обърнем фомулата : Съществуването на зависимост между всевъзможните функции на представителността у медиите (ако предположението ни е правилно) и хората не предполага задължително конкретен изборен и/или политически резултат, но със сигурност оказва влияние.
ОтговорИзтриване***
Пък и честно казано, следвайки тенденцията да вкарваме постулати и методология от точната наука в социалните такива трябва да сме наясно, че емпиричните изследвания са ориентировъчни до степен, в която съществуват определени, предвидими стойности на отклонение. Социологията е горе-долу това. Единственото, което знам със сигурност и ти го отбеляза вече е, че котките не падат по гръб, за разлика от намазаните филии :)))) За това съм решил да залепя намазана филия за котка, но това отново е в страни от темата :D
***
А това за медийния комфорт и натиска, предположението, което изказах се базира върху няколко, според мен неоспорими факта, които вече са доказани и от емпириката: Всяко правителство стартира с относително висок или поне положителен рейтинг сред медиите. В случая на НДСВ и най-вече в случая на ГЕРБ рейтинга и нивото на доверие сред хората (подчертавам сред хората; бяха избрани с висок процент гласували) бе огромно. При вторите, нека не се лъжем - направо смазващо. По формулата от по-горе е напълно логично медийното внимание да е върху най-едрия субект, най-влиятелния. Това, преди всичко отваря много пространство пред правителството (вече) както за ПР, така и за контрол над информацията и, според мен най-важното, контрол над мненията, размествайки видимите и невидимите пластове в обществото, разбира се, в своя полза. Това много ясно показва и осъществяването, инструменталното осъществяване на промяната в нагласите. Което си има давност, но все пак...
Знаеш ли какво се сещам : Медиите рационални или ирационални са?