вторник, 3 май 2011 г.

Осама е мъртъв! Да живее салам... така де - свободата!

От вчера насам светът е спасен, уважаеми другари и другарки! Осама бин Ладен е убит! Край на световния тероризъм! Viva la liberte! След почти десет години мизерно съществуване в страх и ужас, слънцето най-после изгря и на хоризонта на нашето поколение та и ние най-сетне да си отдъхнем и да напуснем за момент атомните скривалища, в които се спотайвахме цяло десетилетие. Свободата така напира в окрилената ми душа, че е напът да изригне под формата на едно рефлекторно изпразване на съдържанието на стомаха ми. Защото според Декларацията за правата на човека ( измислена от САЩ ) основно човешко право е правото на живот. Но не и когато това не ни е удобно. The Clash са възпели това ни изконно право много отдавна:

You have the right not to be killed
 Murder is a CRIME!
 Unless it was done by a
 Policeman or aristocrat


Зад Осама бин Ладен има пътека от хиляди трупове и съсипани животи, но пътят на тези, които са го убили, е застлан с многократно повече погубени човешки животи. Но в случая дори не става въпрос за подобно цинично мерене на пишки. Защото човешкият живот, независимо чий, е свещен, и е проява на най-висше лицемерие и двоен стандарт да се празнува нечие убийство. А фактът, че това на лидера на Ал-Кайда беше посрещнато в така наречения ЦИВИЛИЗОВАН свят с невиждани празненства и вероятно скоро в САЩ 2-ри май ще бъде обявен за нов национален празник, показва единствено, че моралът ни се е превърнал във фурнаджийска лопата.

Не ме интересуват конспиративните теории относно житието, битието и смъртта на Осама бин Ладен, може да е най-големият психопат на нашето време, може да не е, може наиситна да е убит, може да не е, не съм способна да коментирам задкулисните маневри на великите сили, но единственото, което знам, е, че насилственото отнемане на нечий живот не може да бъде официално признавано от властимащите за нещо положително, независимо какви са настроенията на народа. Законът и държавата съществуват, за да контролират самоунищожителната човешка природа, според Хобс държавата е “необходимото зло”, което ни предпазва от принципа на джунглата и войната на всеки срещу всеки, а в случая отмъстителните настроения биват толерирани. Вендетата е оправдана, щом властта я е облякла в името “борба срещу световния тероризъм”, така ли? Щеше наистина да бъде прекрасно, ако убийствата, извършени под флага на тая фекална борба, приключат с обявеното елиминиране на Осама. Но на всички ни е ясно, че никой няма полза от това световният тероризъм изведнъж да изчезне и Земята отново да се превърне в спокойното и тихо местенце, което беше преди 11-ти септември 2001г. И убийства ще продължава да има, а ние ще продължаваме да им ръкопляскаме, защото са за добро, нали тъй? Бенджамин Франклин ли беше казал, че който жертва свободата си в името на сигурността, не заслужава нито едното, нито другото?


Няма коментари:

Публикуване на коментар