петък, 6 май 2011 г.

Shake a tail




Искаше ми се да пренебрегна коментарите отдолу и просто да поканя на концерта, но скудоумието и неспособността на някои хомо сапиенси да открият елементарни послания в един текст, дълъг половин страница, ме кара да си удрям главата в клавиатурата с отчаяната надежда, че някой ден ще убия достатъчно мозъчни клетки, за да престанат такива неща да натоварват съзнанието ми.

  1. Бездомните кучета са се пръкнали по улиците, за съжаление, НЕ от Космоса, а заради тотално безотговорните им стопани. Съществуването на такъв проблем е човешка грешка и следователно ние сме длъжни да поемем отговорност.
  2. Масовата евтаназия за мен не е решение. Първо, защото с един такъв акт проблемът се решава краткосрочно. Избиваме помиярите, ОК, но липсата на строги закони и санкции ( а у нас такива все още не действат ефективно ) ще доведе до това, че чистата ни европейска държавица след 10 години отново ще осъмне като кучкарник. Второ, днес решаваме, че кучетата са проблем и трябва да се изтрепят. Утре пък ни хрумва, че просяците и клошарите не са много над бездомните песове и избиваме и тях. Само не казвайте, че е невъзможно – историята хиляди пъти е доказвала, че сме достатъчно жестоки, за да извършим подобни геройства.
  3. Цялата идея на концерта е да се съберат пари за приютите, където се прибират тези животни. Демек, казано по достъчно елементарен и прост начин: никой не иска да им увеличава популацията, а точно обратното – целта е те да не са на улицата и да не представляват заплаха за хората. И си мисля, че ако някой наистина смята бездомните животни за сериозен проблем, то ще помогне много повече за решаването му, ако дари едни шибани 5 лева за каузата, отколкото ако се прави на корава интернет нинджа, загрижена, видите ли, за хората, а не за песовете.
  4. Един човек с гражданско самосъзнание не омаловажава никой проблем  в обществото си. Това, че има гладуващи деца, е факт и е огромен проблем. Но това, че има бездомни животни, също е факт и също е проблем. И едно наистина функциониращо общество се грижи за решаването на всички проблеми в него, а не си затваря очите пред едни с обяснението, че му пука за други. Да, всичко това подлежи на степенуване и всеки е в правото си да избира приоритетно срещу кои социални несправедливости ще се бори, но това не означава, че трябва да твърди, че останалите са незначителни или маловажни!
  5. Който не си е дал сметка за изписаното в точка 3 и 4, просто не заслужава да постави умственото и менталното си развитие над това на един уличен пес.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар