Еврорими

"Пайнер" ще купува силикон
с два милиона еврофонд.
И медиите гръмнаха завчас
ведно със гневний наш народен глас:
"Вий младите ще унищожите,
с поп-фолк промихте им главите!
Разврат! Поквара! Срам! Позор!
Помия! Гняс! Содом, Гомор!"

Културни хора протестират -
и те за еврокеш напират.
Във фейсбук снимките се въдят,
споделят ги десетки люде:
" 'Що дава се за Отварачки и мезе,
а нито цент за сопотските ВМЗ?!"
Чалга, кинти, онанизъм,
здрав и бодър популизъм.

Колеги, пичове, другари,
в Европа принципът е който свари.
Валута няма да ви се даде,
докат' блеете със скръстени ръце.
Щом жалите за евроблагодат,
и вий пратете си проект-кандидат:
десетки бланки, писане, шаблон,
бюджетни сметки, пощальон.




Мерената реч винаги ми е била слаба, но музикалното естество на последната топ-мега-гига новина от републиката някак изискваше такъв подход. Поздрави и за вдъхновяващия стил на Ясен-Ведриновото стихотворение, който може да си проличи на моменти.

Пей си, Пенке ле... засега все още можеш

Съдейки по незакъснелите милиционерски реакции, явно Библията трябва да бъде допълнена като едно ново, единадесето, Божие правило да бъде записано, а именно: грях е да не се гледа или да не се излъчва БТВ. Особено преди избори, когато е жизнено необходимо матр'яла да слуша за това колко е щастлив, проспериращ и как ще пребъде. Ако ни избере отново, естествено. Да не пропуснем факта, че на 27-ми януари ще гласуваме за един референдум с витална стойност за нацията, по повод който също трябва "обществена" телевизия (обикновено обществени наричаме институциите и услугите в полза на обществото, ама в случая това е доста (с)порно) да отразява качествено и обективно колко всъщност е правилно желанието да се добута страната до нов атомноенергиен "възход".

Истинска содомия е в подобен момент Булсатком да извива ръцете на важен инструмент на властта, какъвто е "най-гледаната" родна телевизия, и да отказва да разпространява предаванията й сред абонатите си, под предлога, че медията неаргументирано изисква голямо вдигане на цената за излъчване на пакетите й. Ето защо днес в офиса на ТВ+,  за която под сурдинка се знае, че е особено близка до Булсатком, "Икономическа полиция" направи невинен полицейски флашмоб *, казано по битивийски. Официалният повод е укриване на данъци, а неофициалният - е, всички сме гледали "Кръстникът" и знаем как действат определени обществени прослойки, когато някой засрташи интересите им.

Хубавите новини от деня обаче край нямат. Преди около час агенция КРОСС излезе с новината, че "Инвестбанк" на Петя Славова е изкупила дълга на "Медийна група България", притежаваща изданията "Труд", "24 часа" и "168 часа". Преди няколко месеца се разбра, че въпросният холдинг е пред фалит, което предизвика вълна от съмнения, че новият му собственик ще е близък до Цветан Василев (собственик на Коорпоративна търговска банка), за когото отново неофициално се знае, че притежава другия голям медиен пакет у нас - "Нова българска медийна група". Елементарно търсене в Google показва, че въпросната красотна госпо'ица е крупен акционер в Коорпоративна търговска банка, което с думи просто означава следното: Цветан Василев, когото ако нарека близък до властта, ще излъжа, 'щото го виждам по-скоро направо като интимен партньор по поръчка, е щастлив притежател на почти всички големи и влиятелни медии у нас. Което с още по-прости думи означава, че вече имаме не олиго (както досега), ми абсолютен монопол в медиите. Още повече оптимизъм вдъхва фактът, че същият бизнесмен притежава и БТК от лятото на 2012, демек сложил е ръка и върху пазара на мобилните комуникации. В същото време Булсатком заявиха желание да навлязатименно  на този пазар с 4-ти GSM оператор, което до известна степен обяснява някои днешни случки, описани в горния абзац.

Принципно дори Цветан Василев да беше чист като утринна роса по кокиче, концентрацията на медиите в ръцете на едного, независимо кой, е порочно и недопустимо. И си има начини, чрез които може да се регулира поне до някаква степен, като например анти-картелният закон в Германия, който не позволява прекомерното разрастване на медийни групи, за да има поне някаква гаранция за минимален плурализъм и конкуренция. Но малко или много е ясно, че в държава, в която депутат може да е нагло-циничен до степен, в която спокойно да заяви "България е наша, горите са наши, ще правим каквото си искаме - с вас или без вас!", не е далеч от ума, че кредото на друг правителствен хрантутник може просто да заменя "горите" с "медиите", запазвайки иначе същия смисъл.

Но свободата на словото днес е решила да ни напомня за отсъствието си буквално на всеки час. От началото на 2013 г. достъпът до Търговския регистър, един от основните източници на разследващата журналистика, е затлачен с куп изкуфели бюрократични бумащини, които изискват да изтеглиш онлайн формуляр, но да го предадеш на ГИШЕ, за да можеш да имаш достъп до данните от регистъра. Т'ва е като принципно да имаш право на фейсбук профил, ма да трябва да пращаш хартиена снимка на Зукърбърг по пощата, за да ти го активират. Много е красиво, когато такива неща се случват точно след като чрез публичните данни от Търговския регистър (не само, разибра се!) бяха разкрити уж случайни връзки между разни фирми-дарителки на апартаменти и имоти и още по-разни кандидати за Конституционния съд или Главен прокурор.

Чудих се, гледах разни плашещи класации на "Репортери без граници", пресмятах още колко пъти комисар Нели Крус трябва да идва у нас, колко повече посланици трябва да ни разкритикуват заради извратените ни медийни практики, колко още работни срещи и конференции по темата за свободата на медиите трябва да стигнат до извода, че ни е необходим мониторинг от ЕС върху медиите в България - не, че в правосъдната система, където мониторинг има от години, положението се е подобрило де... Но нищо от тея работи няма да стресне хората, които би трябвало да се стреснат за имиджа на страната, която управляват. В крайна сметка, освен ако не си Китай, Русия или някоя неудобна ислямска държава, свободата на словото не е особено big deal за някого, нека не се лъжем. Дали ще сме на 35 или 80 в разни класации - т'ва е все тая за вероятно повече от 99% от световното население, тъй като не сме достатъчно значими, за да сме стигнали до момента, в който вътрешнодържавните ни проблеми да касаят сериозно някого, колкото и цинично да звучи. И точно защото медийният ландшафт е обект на вътрешната политика на дадена страна, натискът, особено в България, нема да дойде отвън и не требе да се чака да падне свише от Брюксел, за чиито препоръки така или иначе управниците остават глухи. И докато в момента все още върви аргументът "Аз телевизия не гледам и вестници не чета - все ми е тая какво става там.", то рано или късно ще дойде моментът, в който някой ще се опита да сложи ръка върху лелеяния ни интернет. Разните бизнесмени си знаят, че тогава обществена реакция ще има - всички видяхме какво стана заради ACTA. Но може би е редно и хората да осъзнаят нещо - да се бориш за свобода на словото не е да се опитваш със зъби и нокти да спасиш последната ти останала възможност за свободно изразяване, а да не позволяваш да ти отнемат която и да било от тях. Но за това май като че ли вече е късно?


* изразът "полицейски флашмоб" нагло взаимствам от фейсбук статус на Кирил Радев и се извинявам предварително за плагиатството 

Аз, келешът

Следующата изключително женствена изповед, синтезирала в себе си квинтесенцията на туй, дето хората го наричат грация и естетика, е провокирана от две снимки, които подпалиха патриотичните настроения в България, тъй както и три ракии с царска туршия не могат да ги подпалят. Едната фотография изобразява три момчета от ромски произход, които са застанали в провокативни пози с портретите на Борис I, Симеон и Левски. Втората стана вайръл (ах, ах - обичам българския език!) едва днес във фейсбук и изобразява 7-8-годишни момче и момиченце българчета (както многократно напомниха коментарите под снимката), които сочат среден пръст към портрет на Кирил и Методий с надпис "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви!". И двете изображения нямам намерение да поствам - вие имате гуугъл, пък аз имам някакви свои етични принципи, на които в момента и без това им се гади заради помийния народен гняв, който си навлякоха децата от двете фотографии.

Ще започна малко по-отдалеч, а именно от най-ранното си детство, когато заедно с момечтата от входа, в който живеех, се учихме на красиви думички като "копеле" и "да ти еба майката" и размахвахме средни пръсти на когото първо видим. Не преувеличавам - бях на седем, когато баща ми дойде при мен и ми каза, че речникът ми е станал отвратително вулгарен и непристоен. После попораснах малко, заиграх футбол и на 11 можех така да напсувам човек, че да го накарам три пъти да се препоти от неудобство. Всъщност всичките ми приятели бяха такива майстори на дългата майна, щото можеха да накарат и пиян сръбски войник да се поизчерви и смути. Същите тия младежи завършиха някои от най-елитните гимназии в София, а сега учат разнообразни специалности както в български, така и в европейски университети. В пубертета бях от ония противни вечно намусени и "бунтуващи се" тийнейджъри, които се изживяваха като нещо средно между Сид Вишъс от Sex Pistols и Селинджъровия Холдън Колфийлд. Wannabe different attitude - като се присетия, ми иде да си бия два шамара. Имаше месеци наред, в които нямаше ден, в който да не избягам от поне един час; продавахме фалшиви бележки; откраднахме и накъсахме дневника на класа, за да не видят родителите ни точните дати, на които сме отсъствали; рисувахме си свастики и надписи тип "1488" по ръцете и влизахме в часовете при германци преподаватели, като естестевно вдигахме високо дясна ръка за участие в час на хайл; написах и разпространих ужасно гадно и дискредитиращо мой съученик стихотворени из цялото училище; изнесох презентация по физика, в която обяснявах, че Хайнрих Херц се казва така, защото е бил на херца; с двама приятели написахме толкова вулгарен и скандален сценарий за училищно тържество, щото накрая бяха заплашвали някои от водещите на въпросното събитие с изключване; по някакви необясними причина ме избраха да изнасям финалната реч на класа ми на завършването, където завоелирано успях да тегля една майна на учителя ни по биология, когото масово недолюбвахме. Секс, наркотици, рок'н'рол и алкохол, се'ш се :D

Като цяло гаврата с институцията училище беше във вихъра си. И не ги разказвам тея неща от много гордост в излишък (честно казано, по-скоро ме досрамява като се присетя), а защото съм убедена, че почти всеки, който го чете това, не изпада в истеричен ужас заради написаното, а по-скоро му е смешно. 'Щото това си е келешлък в най-чистата му форма. Ще отида една крачка по-нататък - също толкова сигурна съм, че почти всеки четящ горните редове е правил поне едно-две от гореизброените, а вероятно се е стигало и до много по-големи крайности. 'Щото всичко това не е нещо ненормално и нетипично, което показва липса на нравственост, ценностна система или други подобни алабалавщини - това е просто келешлък. С ръка на сърцето си признавам, че всички тея неща съм ги правила, съзнателно или не, просто защото съм търсила внимание и съм искала да се отлича от другите, да бъда интересна по някакъв начин - не трябва да си топ психолог, за да го прозреш, нали. Просто е така - докато търсиш себе си, преминаваш през редица безкрайно досадни за околните ти хора периоди, в които общо взето им се иска да ти развъртят десетина плесника, но се сдържат с надеждата, че след няколко години всичко ще ти мине и най-после ще излезеш от черната дупка, наречена пубертет.

Разликата между моя пубертетски келешлък и този на ромчетата от Добрич се състои в това, че моите изцепки ги нямаше във фейсбук, за да им се диви нравствената ни нация. На мен, както и на повечето ми приятели и връстници, беше спестено общественото линчуване на всяка извършена тийнейджърска простотия и поругаването на всичко, което минава за свято в образователната система. Ромските ученици си признаха, че са направили снимките просто "за слава" - е, с какво, питам, е толкова по-различно това признание от моето, че просто съм се правила на интересна? Чета, че момчетата са били наказани да преминат към самостоятелна форма на обучение. Евала, Азис, евала, нацийо! Ще се намерят едни от малкото ромски деца у нас, стигнали до 11 клас, при това с успех над Добър 4.50, и ние ще ги отстраним от образователната система... евала бе, евала - начесахте ли си чувството за национална гордост и справедливост? Готино ли ви е, че съсипахте шансовете на тези деца за образователна степен, която би им помогнала да си намерят една идея по-добре платена работа? Оргазмирахте ли като четохте словоблудствата на другаря Кеворкян, който демонстрира типичен случай на творчески дрисък и диария... 11-ти клас, а цялата държава скача срещу теб заради някаква келешка проява, а междувременно България на три планети. Идилия.

После тия две мънички дечица от другата снимка, за която говоря. Към тях, разбира се, нямаше расистки обиди, не ги нарекоха животни, не призоваваха да ги пращаме в концлагери. Иска ми се да вярвам, че е така, защото децата са твърде малки, но вътрешно съм убедена, че ако снимката беше на ромчета или турчета, веднага будното ни общество щеше да ги прокълне вовеки. Но в прав текст в коментара на първия човек, споделил снимката, пише, че у децата липсвала ценностна система. Каква ценностна система, какви седем лева бе, уважаеми?! Кой на осем години въобще е имал изградена ценностна система - тогава ти казват "Не прави така, лошо е!": ако схванеш - схванеш, ако не - наказание и в повечето случаи се научаваш. Аз на тая възраст бях готова да покажа среден пръст на всекиго и всичко, не заради липса на ценностна система прочие изродщини, а просто защото ми беше смешно. Както на всички ни беше смешно, когато някой каже "секс" -  знаеш, че нещо е неприлично и заради това по някаква причина те забавлява и привлича. Някои смятат, че снимката е режисирана, което не е лишено от логика. Но и да си е напълно автентична, изливането на кофи с лайна върху осемгодишни деца е ГРОЗНО.

Разбира се, че не трябва да има гаври с националните ни герои, естествено, че е гадно осемгодишни деца да размахват средни пръсти пред разни фотообективи. Сто пъти ще го повторя, ако трябва - да, нередно е. Да, келешлък на тоя свят съществува, но със сигурност трябва да му бъде противодействано, за да може в крайна сметка да бъде преодолян. Родителите трябва да си вземат бележка, образователната система също, както и самите деца, но това да стане спокойно и разумно, с любов към децата и желание да им се покаже, че са сбъркали, но са напълно способни да се поправят. А не с омраза и крайни призиви, които само биха отблъснали младия човек, който може и да не разбира какво чак пък толкова страшно е свършил - в крайна сметка си говорим за снимка, по дяволите, не за убийство! Общественото порицание в стил добрия стар соц, където в училищния двор пред всички ти стрижат главата за назидание, ме отвращава. Особено при положение, че си говорим за многократно по-голяма публика отколкото навремето са събирали наказанията в училищните дворове. Едно нормално функциониращо общество, когато вижда, че налице е някакъв проблем, намира източниците на проблема и се справя с тях. А не подлага на обществено разкостяване жертвите от цялата ситуация. И сега една мъдра мисъл за финал: "Там, където много се говори за морал, той най-често липсва".

Защо журналистите трябва да учат статистика

Edit (01.11.2012 г.): Обърнах се към International Service Check за отговор, копирайки им кореспонденцията си с e-vestnik и отправих следните въпроси:

 - Вие ли сте изпратили графиката от статията в този й вид до българските медии?
 - Вие ли сте предоставили таблицата от статията в този й вид до българските медии?
 - Вие ли твърдите в изследването си, че 76,92% от банките веднъж НЕ представят информация за вида на лихвата по потребителския кредит, а веднъж СА представили подобна информация?
 - Вие ли твърдите, че 46,15% от банките веднъж НЕ са обърнали внимание на възможността за вземане на безплатно копие от поректодоговора, а веднъж СА обърнали внимание на тази опция?
- Какъв е истинският процент на банки, които НЕ дават информация на потребителите си за вида на лихвата по кредита - една трета, както твърдят от сайта DarikFinance, или 76,92%?
 - Възможн ли е да ми предоставите данните от изследването си във вида, в който сте ги изпратили на българските медии?

Получих следния отговор:

Ще се занимая по-обстойно с изследването, за да видя в крайна сметка кой прав, кой крив, защото от досегашната комуникация впечатленията остават противоречиви. Ако някой от вас случайно проявява интерес към изследването, за да си създаде собствено мнение за него - да пише в коментар и ще се разберем как да го изпращам ;)



Edit (30.10.2012 г.): Пратих лично съобщение до e-vestnik във фейсбук за доизясняване на ситуацията, посочвайки им всички неточности, които цитирам по-долу в статията. Ето техния отговор:

Благодаря за отделеното време, за да изясните тези недоразумения. Това са данни от Сървис чек и няма как ние да мислим и да ги променяме. Изпратени са ни, както ни всички медии. Пускаме ги в нашия сайт, защото тези трите, които цитирате, са за финансови новини и не ги чете широка публика. А в нашия сайт стигат до по-широка публика и представляват някакъв ориентир за потребителя.
Да, за таблицата трябваше повече пояснения, но мисля че е ясно, че става дума за процент на покриване на изискванията. При най-лошите банки е около 40%, при "отличниците" са покрити 100%.
Забележките Ви са от компетенцията на Сървис чек. Ние като редактори не можем да променяме тяхната информация.
И сме единствения сайт, който се осмелява да пуска критична информация за банки. Не е преувеличено, разни експерти по кредити са се обаждали и твърдят така.
Имаме и собствени проучвания и коментари и за банки, това от Сървис чек не е единственото. Осведомихме се от от тях защо липсват някои банки, поясниха, че са избрали масовите, с над 50 офиса в страната.
Благодаря за доброто отношение.
Иван Бакалов

При това положение ще пратя допитване и до International Service Check за тяхното мнение по въпроса и ще едитвам. Хубаво е, че от e-vestnik са се решили да публикуват проучването, за да добие широката публика поне някаква представа за ситуацията. Отделен въпрос е защо не са изяснили несъответствията с International Service Check преди публикуване.


------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Като човек, винаги изпитвал един особен вид неразбиране към логиката в математиката, съвсем логично си избрах житейско поприще и специалност, в които се надявах да не ме занимават особено много с числа. Е, за зла участ миналия семестър ми се наложи да взема един модул статистика, за да се науча как да разчитам графики, да смятам някои елементарни зависимости и прочие леснички неща. Общо взето цели четири месеца дъвкахме това, което икономистите вземат за една-две лекции. Е, оказа се безумно интересно, безкрайно систематично и логично и по странно стечение на обстоятелствата се превърна в любимия ми предмет за първата година следване. Оттогава насам често ми се случва да се конфронтирам с измамно направени графики и повратни тълкувания на данни от определени изследвания (виждала съм спорно коректни изображения дори в реномирани икономически издания като Wall Street Journal). Току-що се сблъсках с поредния случай на некадърно свършена работа, който искам да коментирам, защото намирам темата за важна - става въпорс за банки. А както всички, надявам се, сме чували, напоследък банките и медиите (или по-скоро четири конкретни "гнили" банки и една медия) не се харесват особено, да не използвам и по-експресивен глагол.

И тъй, днес (29.10.2012) e-vestnik излязоха със следната статия, която на фона на всеобщото мълчание на медиите по теми, засягащи реномето и интересите на банките, е не просто лъч светлина в края на тунела, ами цял фар на края на света. За да добиете дори бегла представа за нивото на цензура, което върлува по темата сред българските средства за масова информация, просто погледнете колко коментара от линкнатата по-горе статия на "Капитал" са изтрити, защото медията може да си навлече финансови санкции заради тях. А сега вижте и доблестната декларация на "Дневник" по въпроса - същински постулат на свободното слово, нали? Дотук само чест и почитания за смелчаците от e-vestnik. Обаче, бъдещи мои колеги, само с писане не става - трябва и акъл.

Първото нещо, в което се заглеждам, е графиката. Пише, че е взета от International Service Check, но когато разрових сайта им, открих, че последните публикувани резултати от проучване са с дата 6 август тази година. Следователно не става въпрос за същото проучване. Добре, да приемем, че въпросната таблица е била предоставена на e-vestnik от самите International Service Check чрез прессъобщение или както там. Да, обаче в статията пише, че само два други специализирани сайта за икономически новини са обърнали внимание на проучването. Не съм сигурна кои точно сайтове визират от e-vestnik, но аз открих статията в три издания - DarikFinance, MoneyBg и Economynews. Като разгледаме статиите, и в MoneyBg, и в Economynews откриваме същата графика, но без да е посочен източник, като най-първо от трите сайта MoneyBg е сложил графиката. Защо обаче тази графика е толкова важна и защо толкова се занимавам с нея? Ами защото е некоректно направена. Има няколко основни изисквания към графиките - да се обясняват от само себе си, да имат скала, въпросната скала да е равномерна (т.е. винаги да вземаш еднакви интервали) и още редица други. Е, ако не прочетете статиите, ще успеете ли да разберете какво сочат процентите в графиката? Аз лично не мога - никъде не е описано, че процентите показват доколко банката е отговорила на критериите на проучването на International Service Check за изчерпателно представяне на информация относно потребителски кредити. Ако тази картинка случайно ви излезе в Google Image, някой може да си помисли, че показва например доверие в банката според проучване сред потребителите й. Или доверие на иституциите в банката. Или процент недоволни клиенти. Или редица други неща, които ще ви объркат. Ако графиката е предоставена в този й вид (т.е. без журналистически орязвания) от International Service Check, то това е аматьорски свършена работа и повдига едни по-неприятни въпроси за достоверността на проучване, чиито анализатори дори не могат да представят данните си в подходящ вид. Ако пък графиката е направена от сайта MoneyBg (защото най-първо при тях се появява), то това също е аматьорски свършена работа и то от сайт, който се занимава с икономика. А фактът, че всички останали просто я копират, показва чисто и просто некомпетентност.

Графиката, както се появява в сайта на MoneyBg.

Продължаваме нататък. В MoneyBg слагат накрая на статията табличка с процентите, които банките са достигнали. Да, ама тая табличка, после преписана и от e-vestnik, отново е непрофесионално направена, защото отново не казва какво показват въпросните проценти - това постигнати резултати по дадените параметри ли са, или пък проценти, показващи доколко банките НЕ са отговорили на условията? Във втори клас учителката ми винаги ме питаше "Това круши ли са, банани ли са, какво са?", когато забравех мерната единица след някоя елементарна сметка. И винаги си мислех "Добре, та това е очевидно от условието на задачата!". Да, скъпи бъдещи колеги, когато човек прочете статията, е очевидно за какво се отнасят въпросните проценти, но това не ви освобождава от отговорността да представяте данните си коректно. Ами ако нямам време да чета статията (а вие сте икономически сайт, вероятно за хора бизнесмени, хора заети) и само погледна табличката, за да се ориентирам за какво иде реч?

Но ако наречете дребнавости доводите, които вкарах до момента, ще продължа с още няколко красиви момента. Най-първо статията се появява в Darikfinance (още на 18-ти октомври в 16.19 ч.), а останалите материали по темата поразително наподобяват въпросното писание, да не кажа, че на места виждам директен copy-paste. За това има две обяснения, като и двете не са приятни. В първия случай бъдещите колеги от Darikfinance са си свършили коректно работата, но другите са копирали структурата на тяхната статия и са допълнили други неща. Вторият вариант е всичките медии дословно да са преписали тълкуванията на цифрите от самото изследването, което е също толкова неприятно, защото показва неспособност за собствено разбиране на числата. И това неразбиране си проличава особено ясно в следния случай: Darikfinance пишат:

Тайните клиенти са установили, че банките не обръщат голямо внимание на това, че потребителите на кредити имат право на безплатно копие от предварителния договор за кредит. Така те могат да потърсят независим финансов консултант, преди да подпишат договора. В проучването 46.15% от тайните клиенти не са били запознати с тази възможност.

Този текст го има почти дословно и в останалите три материала по въпроса. Щом 46,15% НЕ са били информирани, това означава, че 53,85%  СА били информирани по темата, нали така? Проста математика дотук. Добре, обаче като погледнем табличките на MoneyBg и e-vestnik откриваме именно в предпоследната графа, че 46,15% от потребителите СА били информирани за възможността да си вземат копие от проектодоговора. Последно тея 46,15% инфоримарни ли са били или не за тази опция?

Има и още, не бойте се! Нека погледнем каква са я сътворили другарите от Economynews:

Най-важният индикатор при даден кредит е Годишният Процент на Разходите (ГПР), той е основният ориентир за клиентите, когато сравняват различни оферти. За съжаление, по време на тайните посещения, 84,62% от клиентите са били информирани относно ГПР, което означава, че в близо една трета от случаите, този най-важен индикатор за истинската стойност на даден продукт, не е бил представен на клиента.

А стига бе?! Значи излиза, че 84,62% е две трети от 100%... Браво!
Но явно едната трета от 100-те процента, а именно 33,33333(...)%, създава сериозни трудности на математиците. Защото в статията на Darikfinance пише, че "това, което са спестявали в билзо една трета от случаите, (тая запетай те са я пропуснали тук, ама от милост ще я сложа) било какъв е видът на лихвата - фиксирана, плаваща или комбинация от първите два вида". Да приемем, че това е вярно. Точно тук можете да видите колко сериозна грешка са допуснали в таблиците си e-vestnik и MoneyBg, а Economynews в анализа си. А именно:

Обикновено кредитните институции предлагат фиксирани, плаващи или комбинация от двата вида, лихви. В 76,92% от случаите тази информация е била пропусната по време на разговора между служител и клиент.   /Еconomynews/

Обикновено кредитните институции предлагат фиксирани, плаващи или  комбинация от двата вида, лихви. В 76,92% от случаите тази информация е била пропусната по време на разговора между служител и клиент. /MoneyBg/

 Обикновено кредитните институции предлагат фиксирани, плаващи или  комбинация от двата вида, лихви. В 76,92% от случаите тази информация е била пропусната по време на разговора между служител и клиент. /e-vestnik/

Така. Според Darikfinance следва, че в 33% (една трета, нали) от случаите не се знае каква е лихвата, според останалите три пък в 76,92%. Ооообаче и e-vestnik, и MoneyBg слагат 76,92% в таблиците си накрая като процент хора ПОЛУЧИЛИ информация относно въпросния критерий (или поне така следва от логиката на останалата част от таблиците им, където се показва какъв процент Е изпълнен от банките, а не какъв процент НЕ е). Ето затова казах, че е важно да е описано в таблицата кое какво е! Защото така можеше да се види кой е сгафил, а сега просто мога да кажа, че и четирите медии са се оакали доволно.

Помня, че имаше древногръцки философ, написал като послание на школата си нещо от типа на "Да не влиза този, който не знае геометрия!". Бъдещи колеги, молим, въведете такова правило и при вас, че ми се доревава като чета такива глупости.

Същинският проблем обаче е много по-дълбок. А именно - тоталната неспособност и необученост на журналистите да тълкуват цифри и данни и да ги представят в нормален вид, което води до масово преписване един от друг. По този начин една простотия, написана веднъж, се разпространява и рее безнаказано из родното медийно пространство. А хората и тяхната информираност - кучета ги яли.

КомунизЪмЪ ни дебне

Материалът е публикуван със съкращения в блога на Студентска онлайн медиа - СОМ.

Един роден рапър, нелепо възкръснал напоследък от дълбините на нищото заради... ами заради любовта си към пушенето на зелено и реденето на магистрали бело, изпя някога, че куките го дебнат и искат да го хванат, но няма да успеят този път. (лирическо отклонение: дали пък именно защото белото се консумира като си наредиш по някоя магистрала (о, обично на целокупната ни нация явление!), прокуратурата се захвана да разследва тази своеобразна обида към съвременните строители на България от ГЕРБ? Да не споменавам съмненията, че сияйното слънце на България, другарят Борисов, е участвал в контрабанди на по-долнопробното бело?). Нашето светло и демократично съвременно общество по подобен начин страда от друг вид параноя - нас не куките, а комунизмът ни дебне от всеки ъгъл! Привижда ни се току в някой паметник, понякога и в някой плакат на Бай Тошо, еле пък в "научна" конференция, посветена на богопомазаната щерка на последния (самото случване на която, искам да поясня, също намирам за нелепо - първо, че самата тя не е никакъв учен, второ, че има далеч по-заслужили хора, за които да се павят разни конференции). Баба ми ми е разказвала как навремето са ги плашили, че ако комунизмът рухне, ще избухне световна война и светът ще свърши. Днес ни плашат горе-долу със същото, но при условие, че комунизмът се върне. Важното е всички дружно да имаме един общ враг, нали?

Преди повече от месец поканиха мен и един приятел (да бъдем пълнеж) в някакво радио предаване, където гостуваше и Любен Дилов-син, който трябваше да си рекламира тогава новото телевизионно шоу. Имахме и другото безкъсметие да бъдем поканени на 8-ми септември - ден след рождението на Живков и ден преди паметния 9-ти септември. Заради първото бяхме обвинени в неграмотност - как тъй не сме знаели, че Тато е роден на 7-ми септември?! А когато казахме, че за нас 9-ти септември е най-вече исторически факт и самите ние, пръкнали се на белия свят в годините след падането на режима, просто няма как да се плашим реално от нещо, което не сме видели или изживели, получихме неразбиращи погледи, изпълнени със съжаление заради нашата безпросветност. Дилов-син изпадна в красноречива тирада за това как нашето поколение е това, което е, заради комунизма и е редно да се ограмотяваме и да се интересуваме от миналото. Не казвам, че греши, но... Как да се изразя по-правилно: как бе, как аджеба да стане тая пуста информираност като в учебниците по история светът свършва през 1945 г.?! То за историците все още е твърде рано да преценят кое как да бъде тълкувано, но инак от младите се изисква да са наясно. Как да следим причинно-следствените връзки в политиката на следосвобожденска България, при положение, че с малки изключения предимно в шести клас по история се учи нещо различно от Османско робство, прабългари и траки, Симеон и Борис, гръцка Антика и Навуходоносор (става въпрос за училища и паралелки БЕЗ ясно изразена историческа насоченост)?! Как ще има политически съзряло поколение, осъзнало се като гражданско общество, при положение, че от страх от (комунистическа) пропаганда, е забранено в училищата да се говори за съвременни партии и политика?

Непрекъснато се сравняват комунизмът и неонацизмът като трагедии в модерната история на България и Германия, но рядко се споменава как точно в (Западна) Германия лавират политически след края на войната. По онова време там канцлер става християндемократът Конрад Аденауер - човек, който в моите очи разбива мита за скрито-покритото в политиката. Четох наскоро една книжка с негови речи и интервюта - не съм чувала български политик, сега или отпреди 15-20 години, да говори толкова открито и честно за политика - думите му са абсолютен синтез на програмата, целите и вижданията на християндемократическия съюз. После, той е много далеч от вярването, че германският народ си е взел поука от случилото се по времето на Хитлер и затова разработва такова държавно устройство, че да сведе до минимум възможността за концентрация на властта - федеративното устройство на Германия, закони, позволяващи на малцинството да се наложи над мнозинството, когато второто се е запътило в грешна посока, политически плурализъм, основан на принципа на многопартийната система. Аденауер смята също, че младите хора трябва да бъдат образовани политически и да изберат партия, с чиито разбирания и виждания за света са съгласни - само така ще има активно гражданско общество, което да се противопостави при опит за налагане на политически мироглед от едного. В България пък да си член или симпатизант на някоя партия е срамно - всички са маскари, нали. При нас преди 20 години не са се направили подходящите закони и не са се взели необходимите мерки, та затова сега пост фактум ни карат да се страхуваме от разни червени призраци и видения. Наблюдава се и тотално неразбиране на понятията ляво и дясно в политиката, първото свързвано само с комунизъм, второто еквивалент на демокрацията, разбираш ли. И масово се иска безплатно здравеопазване от държавата, ниски студентски такси, социална справедливост, прогресивен данък, високи пенсии, увеличение на заплатите на държавни служители и тн., но инак всички сме в десния политически сектор, нали. И накрая - на политиката се гледа като на карикатура и нищо повече (както брутално правилно се изрази Жельо от Не!Новините) - всичко е една голяма помия, в която се набутват само нечестни, хитри и предимно некадърни хора. Като кажа, че уча политология, много често виждам насреща си повдигнати вежди и се започват полуграмотни излияния а ла "Ама ти политик ли искаш да ставаш?! Аз политолозите хич не ги харесвам - само говорят, много увъртат, ама нищо не казват.". И на никого не му хрумва, че може би просто хал хабер си няма за какво говорят въпросните, та затова не ги разбира...

Колегата abadapple буквално ми е взел думите от устата - няма значение, че цените на тока се качиха с 13 %, все тая, че в проектобюджета за 2013 г. са заложени скандално малко пари за образование и здравеопазване, какво ти пука, че докато в Исландия се прави референдум за конституция, създадена от гражданите, първият български референдум ще е за АЕЦ "Белене". В тези случаи бунтове и протести няма. Виж конференция за Людмила Живкова - това ни е проблемът! Дерзайте, ама без мен. Ще завърша като цитирам един коментар на Jolly Stomper изпод публикацията за изрисуването на паметника на Съветската армия миналата година, че нема смисъл да преразказвам:

Само модерният български политически елит, който изведнъж на 10.11.1989г. се обяви за анти-комунистически, дисидентски и про-демократичен, либерален, капиталистически, американофилски настроен, реши да се пробва да бута паметници. Без дори да са зашили и един шамар на Тато. Но всъщност кой нормален отхапва ръката, която го е хранила. Все тая...
Паметникът на Съветската Армия носи спомени. А живеейки днес, тук и сега, много от хората, които си спомнят времената преди 1989г. често се стряскат от "еретичните" мисли, пробягващи като циганин-крадец в тъмното. А те, обуславяни от 20 години "правилни политики" и "обществено развитие" все по-често са "Абе май не беше толкова зле..." 

Никой няма да върне комунизма драги приятели, обръщам се и към 17-18-19-20г. млади хора с мнение, на които е насаден този ужас и страх от червеното знаме. Няма да го видите повече да се вее над вашата родина, пък и един известен бг хипар си го е казал преди това - спете спокойно деца... От хората, само българите и то само някоя част от тях се страхуват от 10 камъка и пет барелефа, пък бидейки те и толкова внушителни, колкото ги описват крайно-десните неолибералисти в България. На тях не им пука нито за пушкалата, нито за знамената, на тях им пука за спомените, които носи ПАМЕТника и то не от морална или хуманна гледна точка, че някой може да си спомни ловешкия лагер.

(Не)изтеклите мозъци на България

"Работници, студенти и ученици, побойници, курвари и алкохолици върлуват на глутници из нощния град - отчаян от живота пролетариат", коментира състоянието на българската младеж Миролюба Бенатова в сутрешния блок на БТВ наскоро... Пардон! Изказването всъщност е част от текст на песен на любима моя ъндърграунд шайка, чак ме е срам да ги слагам в съседно изречение с въпросната дама. Срам, срам, ама няма как, особено при положение, че не е нещо необичайно да се чуят такива констатации относно българските младежи в родните медии, нали? Според българското общество, училищата са подобие на чалга клубове, от чиито тоалетни може да се чуе синузитната симфония на хора, шмъркащи евтини амфети в такт; учениците пък са алкохолизирани, наркоманизирани, чалгаризирани, изпростели, затъпели гибоноподобия, пребиващи учителите си, пишещи Рамбо Силек по изпити и живеещи за единия абитуриентски бал. Пък за студентите хептен не ща да говоря, че ако се вярва на страховитите разкази на очевидци и оцелели, в сравнение със Студентски град, Содом и Гомор са консервативни пуритански селища, отличаващи се с добри нрави и прилични обноски. Да не споменавам факта, че на първа страница в Google при търсене на "българска младеж" ми излизат следните работи: тук, и после тук, и да не пропуснем една статия, достойна за "Пулицър" и Нобелова награда наведнъж. Самата аз също дадох своята достойна лепта за окъкването на българските ученици в "Абитуриентски бал - тая вечер е скандал". От сегашната си гледна точка заставам зад всяка една запетайка от статията, но нито се гордея с нея особено много, нито намирам за особено радващ факта, че упорито продължава да е една от най-четените ми публикации. Защото това е лесният начин, защото е елементарно да се подиграваш и да плюеш, защото не трябва прекалено много акъл, за да видиш проблемите и абсурдите - всеки средностатистически тъпанар го може...

... защото бях в 9 клас, когато някакви от "Телеграф" ме снимаха да пия мента в Борисова и години след това снимката продължава да се мъдри в различни техни публикации - от статии за алкохолизирането на учениците, до такива за вдигането на цената на ментата. И нямаше да имам нищо против, ако на същата популярност се радваше и есето, с което спечелих конкурс на Пощенска банка на тема "Как да изгоним скуката от училище?" и след това беше публикувано в специален учебник, който изпратиха до МОН. Но е далеч по-лесно да издириш заблудени 15-годишни пикльовци, които се наливат в паркове и градинки, отколкото да си дадеш малко зор и да се докопаш до кадърните и можещите сред тях. Защото негативното продава - това не е тенденция само в България, като цяло медиите представят света по-конфликтен и посран, отколкото той всъщност е. Но имам чувството, че у нас се е превърнало в някакво извратено онаниране на по-силните (сиреч имащите парво на широка публична изява) върху по-слабите (сиреч тези, които никога няма да си пробият път да вестникарските заглавия). Защото вечно учениците и студентите са създаващите бисери неуки и полуграмотни симбиозни форми на съществуване между мозък на пиле и глава на човек, но рядко вината носят учителите, смазващата бюрокрация в образователната система, семейството, пък да не говорим за самото общество. Защото ей такива драсканици могат спокойно да се реят и трупат популярност из медийния свят - това е изпит, на който бях и изкарах 5.88 с есето си, но ако бях имала безкъсметието да попадна в залата на въпросния всевишен квестор, който преценява съдържателността на есетата само с един поглед, вероятно щях да бъда поредната моладжийка, облечена безвкусно. По същество нямам нищо против да съм точно това - само че стойността на един текст не зависи от това дали написалият го има мека китка или 53-сантиметров бицепс в диаметър и никак не може да се оцени в секундите, в които квесторът прибира листовете в плик за писма и го запечтава пред очите на кандидат-студента.

Защото Терминал 1 и 2 са се превърнали в някаква универсална формула за въздействие върху чувствителността на хорските сензори - може и порно сценарий да си написал, но ако завършиш с това, че героите са разочаровани от живота в България и си хващат полети от въпросните терминали, ти, друже мой, си литературен гений. Защото само свестните, умните и кадърните хора излитат от Терминал 1 и 2, а нехранимайковците остават в България, нали. И на никого не му хрумва, че същите тези отлитащи ученици и студенти доскоро са били част от негативните статистики за пиянстване и наркоманизиране, така учтиво предоставени ни от медиите. Докато бях ученичка в България, бях момичето с ментата от страниците на "Телеграф", но сега като заминах вече съм изтекъл мозък, за когото е уместно да се жалее. Как става тоя фокус бе?! Но ако бях останала у нас, щях да съм поредната българска студентка, нали? Родните студенти в чужбина са далеч от обективите на медиите ни и затова когато се правим на мотики, пушим, друсаме се, харчим месечни заплати по заведения и се бием, това не става достояние на цялото псевдозагрижено общество - ние си оставаме изтекли мозъци, независимо, че може и да сме най-големите отрепки, заминали, просто защото техните могат да си го позволят. Виж, когато студентите в България правят абсолютно същите неща, те са долна измет и низвергнати боклуци.

Защото обаче, ако се върна в България, в очите на немалко хора ще съм просто нереализирал се на запад неудачник, нали? Ни насам, ни натам - нЕма угодия, братче. Защото на учещите и живеещи в чужбина се гледа като на бити карти, които едно, че няма да се върнат никога повече, второ, че вече не би трябвало да изразяват каквито и да било мнения и критики относно случващото се в България, защото не са на място и не знаят, а? И вместо да се използва този човешки потенциал, на нас ни се приписва ролята на лирическия герой от "Облаче ле бяло". Еми не, аман, ай сиктир. Трябва да се разбере на първо място, че и сред учещите в чужбина, и сред тези, избрали образованието у нас, има както и невероятни машини, готови и мотивирани да се справят с всяко едно предизвикателство, така и пълни загубеняци. И това е неизбежно - във всяка група хора е така, няма смисъл от излишно демонизиране или обожествяване. И още - потенциалът както на едните, така и на другите е най-голямото богатство на България и трябва да се намират начини да се използва. Емигрантите или учещите в чужбина не са някакви си 2 милиона души, на които трябва да се обърне гръб, защото са избягали - това са хора с международен опит, сред които има както и много миячи на чинии, така и такива, които искат да работят за родината си. Откъде го знам? Познавам близо 40 наши студенти в България, Германия, Австрия, Великобритания и къде ли още не, членове на неправителствената организация Обединени идеи за България. И с комбинираните усилия на всички тези младежи през септември в Софийски университет ще се проведе конференция за български студенти (както учещи в родината, така и следващи в чужбина), където ще се създадат и в последствие реализират граждански проекти в различни важни сфери като икономика, образование, околна среда, здравеопазване, труд и социална политика и още много други. Знам, че от организацията едва ли ще се зарадват да видят името ни в толкова радикално критикуваща публикация, но наистина имах нужда от нещо хубаво, с което да завърша, за да не е всичко поредната доза слюнка и жлъч.  Защото една лястовица пролет не прави, но Обединени идеи за България далеч не е прецедент: защото има студенти, които се борят за промяна; защото има студенти, които искат умна България; защото има студенти, които искат България да е част от красива Европа; защото има и още най-различни организации и сдружения на млади хора като Тук-Там,  "Школа за демокрация", EGO POLITICO, Aisec - България и куп други, които малко или повече са мотивирани да спрат да мрънкотят и да започнат да действат. Защото градивни неща СЕ случват у нас, независимо от усилията положителното да бъде неглижирано.

В първи семестър една от доцентките ми ни обясняваше правилата за изнасяне на доклади и презентации. Показа ни пет елементарни математически уравнения, в едно от които беше допусната грешка при смятането. Когато ни накара да коментираме показаното, всички се изредиха да обясняват как е имало един сбъркан пример. Тогава тя каза следното: "Да, има един сбъркан пример, но и четири верни такива, които са добре структурирани и с ясно изведено решение". Грешките и гадостите лесно се набиват на очи - трябва по-сериозно взиране, за да се открие хубавото, дори в случаите, когато то преобладава.

За терористите и хората

Днес е 22 юли - точно преди една година по същото време Андреас Брайвик изби 77 души в Норвегия. Преди два дни в САЩ един изключително слънчево и усмихнато изглеждащ човечец нахлу в кино салон и изпозастреля 12 присъстващи на премиера на Батман. А на 18 юли в Бургас най-големият терористичен акт в България от много години насам взе живота на 8 човека. Всъщност, дори още не е ясно дали си говорим въобще за тероризъм, при положение, че все още никой не е поел отговорността за бомбата. Дълго се чудех дали въобще да се наемам да коментирам темата, при положение, че най-смисленото, което мога да кажа на този етап, е "Мир на праха им". Мир на праха и на десетките палестинци, намерили смъртта си в окупирана територия без вода; мир на праха на невинните израелци, станали жертва на самоубийствени бомбени атентати; мир на праха на иранските ядрени физици, за чиито убийства у нас много не се чу, а в САЩ си позволиха да кажат, че, едва ли не, са заслужени; мир на праха на жените в Афганистан, жертви на Шариат; мир на праха на загиналите в Сирия - и не, нямам предвид евтините анти-Асад пропагандни билбордове със сирийски деца, плеснати в центъра на София, а жертвите на един (изкуствено създаден?) конфликт, зареждан с оръжия както от Русия, така и от САЩ... и, и, и, и - има ли смисъл да продължавам?

Невинни хора умират всеки ден по света заради нечии интереси и политики - понякога е удобно това да се нарече "ислямски екстремизъм", понякога не. Когато умират невинни израелски граждани заради бомба в България, това е атентат и независимо, че обстоятелствата още не са изяснени, на определени хора им е изгодно Хизбула да стои зад цялата работа. Когато американски военен кораб разстреля хора на рибарска лодка, това е "трагичен инцидент", проблемът бива покрит и май никога не се разбира точно какво се е случило. Изведнъж се започнаха теории за ислямизацията в България, при положение, че въобще не е ясно дали наистина мюсюлмани са извършили атентата. Атака започнаха да бълнуват за мерки срещу "ислямски тероризъм", а в някаква медия четох, че България е една от най-мюсюлманските страни в Европа, при положение, че ние дори нямаме официално призната държавна религия, за да можем да бъдем наречени християнска, будистка, мюсюлманска или подобна република. За съжаление, не мога да се сетя къде беше този знаменит бисер, за да оставя линк към него за поколенията. Журналистът Иван Бедров е написал в блога си най-най-точното изречение по въпроса, към което нямам какво да добавя: Ако в съпричастието ни към израелския народ обаче допуснем да се появи и капчица гняв срещу мюсюлманите по принцип, значи терористите са изпълнили целта си.

Да приемем, че това наистина е организиран терористичен акт, както твърдят специалисти по въпроса. Малко ми е пресилено цялото обвиняване и сочене с пръст към правителството. Не искам да бъда разбрана погрешно - работата на специалните служби, разузнаването, контраразузнаването или както там е редно да се нарича, е да предотвратява подобни ужаси. И това всичкото гаче ли трябва да е контролирано от държавата, вместо СРС-та да се поставят под път и над път, а журналисти, съдии и хора от опозицията да бъдат щателно следени. И все пак, нека не се лъжем - далеч по-подготвени страни от нашата са ставали обект на атаки. Много е трудно един терористичен акт да бъде предотвратен и това не го твърдя просто така - вижте отново интервюто за сп. "Мениджър", към което линкнах по-горе. Самият Израел не всякога успява да се справи с подобни ситуации, при положение, че е една от най-полицейските и милитаризирани страни в света, чието разузнаване е пословично. Нима Норвегия успя да спре Брайвик, въпреки че той дори се беше подвизавал форумно, сиреч хич не е било толкова трудно да е следен? Ами Испания? САЩ успява ли да разгадае кога на някого ще му хрумне да си нарами законно купената пушка и да бастиса колкото хора смогне? Всъщност, нека сме коректни - когато американски гражданин изтрепе други американски граждани в САЩ - това е жестоко престъпление, а човекът най-вероятно е луд. Виж, ако беше мюсюлманин - това щеше да е тероризъм, а извършителят - заплаха за националната сигурност. Трябва да сме точни в дефинициите. Но да се върнем на темата - да, България е неподготвена за подобни атаки и това е грешка на правителстваТА, не само на сегашното. Просто кабинетът "Борисов" се оказа по-глупав от предшествениците си и вместо да си мълчи тактично по такива теми, се биеше в гърдите и твърдеше, че България е сигурна, та сигурна. Те ти, булка, Спасовден. При всяко едно от предишните 2-3 правителства подобно нещо можеше да стане също толкова безпроблемно, просто в случая е удар по уж най-силното ни място, пък взе, че стигна до сърцето. Затова е и твърде преекспонирано да се твърди, както Илиана Беновска побърза да констатира, че бомбата в Бургас е резултат от личната политическа безпомощност и безотговорност на министър-председателя. Не, това е резултат от пълното безхаберие по темата и мислене тип "това на нас никога не може да ни се случи - твърде сме далеч" на няколко поредни правителства.

Вълнувам се и от въпроса що за терористичен акт е това, при положение, че никой не е поел отговорността досега? Вече би трябвало да е минало достатъчно време, за да може евентуалната групировка, която стои зад атентата, да се е пръждосала от България и следователно да е уместно да си кажат, че са те. В материал на "Капитал" пише, че денят и часът на нападението не са произволно подбрани - късният следобед в сряда бил най-леко натовареният ден, според служители на летището. Ако е било направено по друго време, жертвите е можело да бъдат много повече. Ако това наистина е така, то що за терористи подбират време, в което ще имат малко жертви? Засега няма данни за замесени българи или български групи в цялата каша, дано да си остане така...

Питам се също а сега накъде? Хем не ми се ще да живея в държава, в която е възможно да внесеш базука във външно министерство (успешен експеримент на "Господари на ефира" преди няколко години), хем пък ми се вижда ужасно да могат да ме арестуват на летището, защото съм се опитала да вляза с нокторезачка в самолета, нали. Какво ще стане с мерките за сигурност? Ще бъдем ли по-строго следени? Ще се окаже ли съвсем случайно, че терористите са се координирали в мрежата? Вече и без това си имаме един чудно прекрасен Закон за електронните съобщения, който дава бая права на органите на реда да записват и следят активността на интернет потребителите - ще има ли още нещо допълнително? Възможно ли е въобще в страна като България да бъдат спазвани някакви наистина строги регламентации? Естестевно, чудя се и какво ще стане с вота на недоверие към правителството, макар да е до голяма степен ясно, че ще е толкова успешен, колкото тазгодишната ни песен на "Евровизия".

И като за финал, не мога да не потупам по раменете някои от българските медии за начина, по който отразяват събитието. Молодец! Да оставим настрана разликите в писанията - било точно в 17.25 ч., било доста след 17.30 ч., шофьорът не бил ранен, шофьорът бил мъртъв, атентаторът бил с къса коса, после пък с дълга, подхвърлил нещо в автобуса тичайки, не, не - съвсем спокойно си се качил с останалите. Това е съвсем НОРМАЛНО в такива ситуации. Масова паника, неяснота, очевидците не са сигурни какво и къде са видели, хората са ужасени - ясно е, че не може веднага да има пълна яснота по въпроса. Все пак могат да се сверят поне с два-три източника твърденията, но от друга страна - няма време, в редакцията искат веднага материал, за да отразят събитието. Друго е престъпно, а именно снимките, които някои вестници, начело с "Труд", си позволиха да пуснат. Няма да публикувам изображението, за да не падам до нивото на въпросния всекидневник, но който се интересува от фотографията, може да я открие на http://www.crosspress.bg/ - избирате "Дневен Труд", а датата е 19 юли 2012 г. 

Кой бе, кой гений на фотографската мисъл реши, че подобно нещо е подходящо за заглавна страница?! Как биха се почувствали роднините и близките на човека, ако му видят разкъсаните крайници да се веят на първа страница на някакъв вестник? Как би реагирало малко дете, ако види такова нещо във вестника, зарязан от родителите му на холната масичка? 'Що не снимате трупове в ковчези по време на погребения и след това не ги плесвате така хубаво и централно на началните си страници? 'Щото тогава имате свян да заврете обективите си, ама когато някой има глупостта да бъде взривен от бомба и близките не са наоколо - тогава няма милост, а? If it bleeds it leаds е практика, която е типична за издания, които разчитат само на евтината сензация. Това е само констатация, без да искам да правя директни категоризации. Със здраве - следващия път може и да не пренебрегвате други топ теми от деня, като силно негативния доклад на Европейската комисия. Да не дава Господ, ама току-виж някой си помислил, че се опитвате да замажете очите на хората за жестоките критики, пу-пу, пепел ми на устата!